Решение № 4655 от 27.08.2023, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Гражданско дело 2846/2022
- Вид
- Решение № 4655
- Подписан
- 27.08.2023
- В сила
- 26.09.2023
- Състав
- Десислава Янева-Димитрова
Цитирани разпоредби
- чл.78, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 6 · Граждански процесуален кодекс
- чл.38, ал.2 · Закон за адвокатурата
- чл. 45 · Закон за задълженията и договорите
- чл.52 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 380, ал. 3 · Кодекс за застраховането
- чл.409 · Кодекс за застраховането
- чл. 432, ал.1 · Кодекс за застраховането
РЕШЕНИЕ
№ 4655 гр. София, 27.08.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-5 СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Десислава Янева-Д.а при участието на секретаря Габриела М. Владова Боботилова като разгледа докладваното от Десислава Янева-Д.а Гражданско дело № 20221100102846 по описа за 2022 година
Предявeн е от Б. П. Ц. против „З.К.Л.И.“ АД иск с правно основание чл. 432, ал.1 от КЗ.
Ищецъ т твърди, че пострадал на 27.09.2021 г., около 03.45 ч., в гр.София, при пътнотранспортно произшествие, настъпило по вина на водача на л.а "БМВ 320 Д“, с рег. № *******.
Твърди, че по силата на договор за застраховка "Гражданска отговорност" ответникът отговарял за вредите, причинени при управлението на гореописания автомобил. Поддържа, че от деликта получили следните телесни повреди: фрактура на черепа вляво париетално; контузии на мозъка двустранно фронтобазално (общомозъчвн оток, количество течност в десен максиларен синус); белодробна контузия; разкъсно-контузни рани на горна устна вдясно и в областта на ляво бедро.
Твърди, че от телесните повреди претърпял неимуществени вреди, изразили се в болки и страдания, за които застрахователят му дължал обезщетение в размер на 70 000 лв. Моли съда да осъди ответника да му заплати посоченатата сума, ведно със законната лихва, считано от 02.03.2022 г. до окончателното изплащане. Претендира разноски.
Ответникът оспорва предявения иск, като поддържа следните възражения: оспорва механизма на настъпване на пътно-транспортното произшествие; оспорва твърденията за противоправно и виновно поведение на посочения в исковата молба деликвент; оспорва ищецът да е претърпял вреди; оспорва наличието на причинно-следствена връзка между поведението на сочения деликвент и описаните в исковата молба вреди; твърди, че ищецът е възстановен напълно; поддържа възражение за съпричиняване на вредите от ищеца, който пътувал без поставен обезопасителен колан и знаел, че водачът е употребил алкохол; оспорва размера на иска. Моли съда да отхвърли исковете.
Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:
Предявеният иск е с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ:
1
За да бъде уважен иска ищецът трябва да ангажират доказателства за следните обстоятелства: 1/за наличието на договор за застраховка ”Гражданска отговорност” между собственика на автомобила, управляван от прекия причинител на вредата, и ответното дружество;
2/за юридическите факти от състава на чл. 45 от ЗЗД по отношение на водача на застрахованото от ответното дружество МПС: вреда, противоправно деяние и причинно-следствена връзка между противоправното деяние и вредата; 3/да докаже размера на дължимото обезщетение.
Страните не спорят, че към датата на настъпване на произшествието отговорността на водача на л.а "БМВ 320 Д“, с рег. № ******* е била застрахована по договор за застраховка ”Гражданска отговорност” от ответното дружество.
От заключението на автотехническата експертиза, което съдът приема като компетентно и обективно дадено, се установява следният механизъм на настъпване на катастрофата: На 27.09.2021 г. в гр. София, около 3.45 ч., лек автомобил „БМВ“ с рег. № ******* се е движел по бул. „Ботевградско шосе“ в посока от ул. „Александър Екзарх“ към бул. „Мадрид“ със скорост от около 182 км/ч. След преминаването на кръстовището на бул. „Ботевградско шосе“ с ул.
„Александър Екзарх“ водачът на автомобила е загубил управление над него,отклонил се е вдясно, като същевременно е започнала и ротация около масовия център по посока на часовниковата стрелка, гледано отгоре. Настъпил е удар със скорост от 175 км/ч между предната лява странична част на автомобила /в областта на левия калник и лявата колона/ и железен стълб, намиращ се на тротоара. След удара предната част на превозното средство е останала на място, а задната част, след отделянето си от предната, се е установила на мястото, описано в протокола за оглед. Според вещото лице, причина за настъпване на катастрофата са субективните действия на водача на автомобила, който при движението си в населено място със скорост от 182 км/час, е изгубил управление над него и е излязъл извън платното за движение. При удара тялото на пострадалия първоначално се е отклонило наляво към удрящата повърхност, където предпазният колан не е достатъчно ефективен. Деформациите по автомобила са отляво надясно, частите от купето са навлезли навътре към пострадалия, с което са допринесли за уврежданията вляво по черепа и лявото бедро. При тази скорост на движение в момента на удара и предвид деформациите на автомобила използването на предпазния колан не би могло да доведе до намаляване на степента на получените увреждания.
От заключението на медицинската експертиза, което съдът приема като компетентно и обективно дадено, се установява, че при катастрофата ищецът е получил следните телесни повреди: фрактура на черепа вляво париетално; контузия на мозъка двустранно фронтобазално; общомозъчен оток супратенториално; белодробна контузия; разкъсно-контузна рана на горна устна вдясно; множество разкъсно-контузни и охлузни рани по главата; разкъсно-контузна рана в областта на ляво бедро. Според вещото лице, черепно-мозъчната травма е открита и тежка – по критериите на Глазгоу кома скалата, с първоначална оценка 8 точки, но тази оценка е извършена на фона на алкохолно повлияване(макар и в неуточнена степен). Черепно-мозъчната травма реализира медико-биологичния признак „Разстройство на здравето, временно опасно за живота". Мозъчната контузия, във вида, както е описана в окончателната диагноза, е от средно-тежка степен, протекла е без огнищна неврологична симптоматика, с умерено изразена общомозъчна симптоматика. След проведеното лечение ищецът е изписан в добро общо състояние, в съзнание, контактен и адекватен, без двигателен дефицит, вертикализиран, афебрилен, ГКС - 15 точки. Експертът е констатирал несъответствия в диагностиката на някои от уврежданията. Фрактурата на черепа, например, е установена при КТ изследването, но не е описана при конвенционалните рентгенографии. Малките контузионни огнища фронтобазално двустранно са описани при първоначалното диагностично КТ изследване, но при контролното изследване 2 липсват контузионни промени в същата област, а и изобщо в мозъчното вещество. В разчитането на КТ изследването е записано наличие на „общомозъчен оток супратенториално", но същевременно – при „запазена и съответна на възрастта плътностна характеристика на сиво и бяло мозъчно вещество". Тези твърдения, според експерта, са донякъде взаимно изключващи се .
Вещото лице е посочило, че гръдната и белодробна травма осъществяват критериите на медико-биологичния признак „Разстройство на здравето, временно опасно за живота”.
Контузиите и нараняванията в областта на главата и бедрото имат същата медикобиологична характеристика. Претърпените телесни увреждания са в пряка и непосредствена причинна връзка с процесното ПТП. Получените травматични увреждания при пострадалия са причинили интензивни болки и страдания за срок до 30 дни. По делото не са представени медицински документи относно протичането на заболяването, респ. за съпровождащите болки и страдания.
Относно установените от вещото лице от медицинската експертиза несъответствия в диагностиката на някои от уврежданията, съдът приема, че същите не могат да повляят на крайния извод за установените телесни повреди при ищеца. Самият експерт не е променил изводите си относно вида и характера на телесните повреди. Следва да се посочи, че епикризата от 06.10.2021 г., издадена от УМБАЛ „Царица Йоанна Исул“ ЕАД, на която се позовава ищецът, е официален удостоверителен документ, който се ползва с обвързваща материална доказателствена сила за поставената диагноза и описаните телесни повреди.
За установяване на претърпените от ищеца неимуществени вреди по делото е разпитана и св. Ц. – негова майка, която заявява, че синът й постъпил в болница, 10 дни бил в кома, на кислородно дишане. След събуждането си от комата не реагирал по нормален начин – не можел да се движи след като го изписали, походката му била на една страна, удрял единия си крак в другия, бил с изкривени ръце. Месец след изписването свидетелката го раздвижвала, учела го да ходи като малко бебе, ползвал памперси, пасирала храната му, хранел се със спринцовка. След излизането от комата характерът му се променил. Бил изнервен, от най-малкото нещо се ядосвал.
Постоянно го боляла глава, не се чувствал добре, от лявата страна го боляла ръката, оплаквал се и от болки в дясното рамо. Когато го боляла глава, пиел хапчета, не приемал лекарства в останалото време.
Съдът кредитира показанията на свидетелката в частта, в която заявява, че ищецът е претърпял болки и страдания от телесните повреди, спазвал е щадящ режим на възстановяване, хранел се е с пасирани храни, станал е раздразнителен и лесно се ядосвал след катастрофата, защото показанията в тази част са житейски правдиви и не противоречат на медицинските документи, но не кредитира показанията в частта, в която сочи усложнения, изразили се в невъзможност да ходи след изписването от болницата, неправилна походка на една страна, удряне на единия крак в другия, изкривяване на ръцете, постоянно главоболие, каквито не са установени с медицински документи по делото. Съдът не кредитира показанията и в частта, в която се твърдят болки в дясното рамо и в лявата ръка, каквито телесни повреди не са установени от медицинската експертиза, нито има данни главоболието на ищеца към настоящия момент да е следствие от телесните повреди.
При така събраните доказателства, с оглед на автотехническата и медицинската експертизи, съдът приема за установено по делото, че поведението на водача на лекия автомобил е било противоправно и виновно и е причинило настъпването на катастрофата, както и телесните повреди на ищеца. От медицинската експертиза и показаниата на св.Ц. се установява, че ищецът е претърпял и неимуществени вреди, т.е доказани са всички юридически факти от състава на чл.432, ал.1 от КЗ.
3
Относно размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди:
Обезщетението за неимуществени вреди в хипотезата на чл. 432, ал. 1 от КЗ , вр. с чл. 45 от КЗ, се определя от съда по справедливост, съгласно чл.52 от ЗЗД. Съобразявайки вида и степента на уврежданията, съгласно медицинската експертиза/причинени са множество средни телесни повреди - черепно-мозъчна травма, гръдна и белодробна травма, разкъсно-контузна рана в областта на бедрото, които отговарят на признака „разстройство на здравето, временно опасно за живота”/, младата възраст на ищеца/17 г./ , проведеното болнично лечение, периодът на интензивни болки и страдания и на възстановяване, обстоятелството, че е имал нужда от чужда помощ по време на лечението и възстановяването си, от друга страна ищецът е възстановен от травмите, липсват медицински документи за настъпили усложнения, поради което съдът приема, че справедливият размер на обезщетението възлиза на сумата от 60 000 лв., до който размер искът е основателен, а в останалата част, до пълния предявен размер от 70 000 лв. следва да бъде отхвърлен.
По възраженията за съприничяване на вредите:
Възраженията са неоснователни.
По делото липсват доказателства водачът на автомобила, в който е пътувал ищецът, да е употребил алкохол.
Не бе доказано ищецът да е пътувал без обезопасителен колан, а и от автотехническата експертиза се установява, че, с оглед механизма на настъпване на катастрофата, коланът би бил неефективен.
По законната лихва:
Ищецът претендира законна лихва върху обезщетението за неимуществени вреди, считано от 02.03.2022 г. до окончателното изплащане. Съгласно чл.409 от КЗ, з астрахователят дължи законната лихва за забава върху застрахователно то обезщетение след изтичане срока по чл.
405, освен в случаите на чл. 380, ал. 3 от КЗ. Според чл.405, ал.1, вр чл.108, ал.3, вр чл.496, ал.1 от КЗ, срокът за произнасяне на застрахователя не може да бъде по-дълъг от три месеца. В конкретния случай ищецът е отправил застрахователна претенция до ответника на 01.12.2021 г./л.29/, а тримесечният срок за произнасяне на застрахователя е изтекъл на 02.03.2022 г./присъствен ден/, поради което законна лихва се дължи, считано от 03.03.2022 г. до окончателното изплащане, не и за периода 02.03.2022 г. до 03.03.2022 г.