Протокол № 32 от 27.01.2025, Окръжен съд - Сливен

ПРОТОКОЛ

№ 32 гр. Сливен, 27.01.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – СЛИВЕН в публично заседание на двадесет и трети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Христина З. Марева при участието на секретаря Ивайла Т. Куманова Георгиева Сложи за разглеждане докладваното от Христина З. Марева Гражданско дело № 20242200100320 по описа за 2024 година.

На именното повикване в 13:30 часа се явиха:

Ищецът Н. П. Д., редовно призован, не се явява. За него се явява адв. В., надлежно преупълномощена от адв. П. К., с пълномощно, което представя в съдебно заседание.

Ответното дружество ЗК Лев инс“ АД, редовно призовано, се представлява от юриск. А. Г., надлежно упълномощен от по-рано.

Свидетелят Т. В. А., нередовно призован, не се явява.

Вещото лице Х. У., редовно призован, се явява лично.

Вещото лице С. С., редовно призован, не се явява.

СТРАНИТЕ: Да се даде ход на делото.

Съдът намира, че са налице условията и

ОПРЕДЕЛИ:

ДАВА ХОД на делото и докладва, че с.з. следва да се счита първо открито с.з., с произтичащите от това процесуални права за страните.

Съдът ВРЪЧВА на страните препис от Определение № 59/22.01.2025 г., с което на основание чл. 140 ал. 2 предл. 2-ро ГПК съдът ПРЕДЯВЯВА на страните проект за доклад по делото.

Адв. В.: Уважаема госпожо Председател, запознах се със съдържанието на Определение 59/22.01.2025 г. Нямам възражения по него.

Юриск. Г.: Уважаема г-жо Председател, аз също се запознах със съдържанието на определението и нямам възражения по проекто-доклада.

Във връзка със становището на страните, съдът на основание чл.146 ал.1 от ГПК

1

ОПРЕДЕЛИ:

ОБЯВЯВА предявения на страните проект за доклад с Определение 59/22.01.2025 г. за ОКОНЧАТЕЛЕН.

Съдът предостави на страните възможност за становища и искания на основание чл. 146 ал.3 от ГПК, във връзка с предявения доклад.

АДВ. В.: Заявявам, че поддържам исковата молба и всички молби депозирани от нас поделото, включително и молба с дата на пощенско клеймо 10.12.2024 г. Поддържаме искането си назначаване на съдебно психологична експертиза. Към тази молба прилагаме и моля да приемете протокол за оглед на местопроизшествие и албум. Считаме, че следва да бъдат отделени за безспорни обстоятелствата доказани с приложения по делото протокол с обективирано в него споразумение по НХОД. Считаме, че съгласно чл. 30 от ГПК по делото е доказана безспорно виновността на дееца А.. Моля да бъде отделено за безспорно обстоятелството, че доверителят ми е уведомил ответното дружество с извънсъдебна претенция на дата 29.02.2024 г., която се признава от ответника като такава на уведомяване в отговора на исковата молба. Заявявам, че доверителят ми в следствие процесното ПТП, освен описаните в исковата молба увреждания и негативни последици от същото, същият е получил и диплопия - увреждане на зрението – двойно виждане и в тази връзка моля да ми бъде дадена възможност да представя преписи за съда и ответника, тъй като днес ми бе представен амбулаторен лист № 24141306605Д/20.05.2024 г., както и във връзка с твърдението, че ищецът продължава да не се чувства добре, да изпитва болки в увредените части на тялото си, а именно визирам тук долен крайник. Моля да ми бъде дадена възможност да представя препис за съда и за ответника на Амбулаторен лист 24142200ФБД8/21.05.2024 г. Към момента не правим искане за увеличаване на иска. Във връзка с молбата на д-р С. считам, че по делото са представени доказателства за наличие на неврологични проблеми при ищеца и считам, че следва да бъде заменено това вещо лице, доколкото д-р С. има друга специалност различна от неврология, тоест считам, че за установяване на травмите на ищеца следва да бъде назначено вещо лице със специалност „Неврология“. Същият, дори от едната епикриза е видно, че е бил точно в такова неврохирургично отделение и считаме, че вещо лице със специалист неврология може да отговори на така поставените от нас въпроси. Тази диплопия, която споменах мисля, че не се обхващаше, обхваща се тежката черепно мозъчна травма. Не всички посочени в исковата молба увреждания се обхващат от споразумението по АНД № 819/2024 г. на РС - Сливен, в това число и сега посочената от мен Диплопия.

В споразумението, което е сключено между прокуратурата и подсъдимия е изрично посочено, че вследствие на неправомерните действия на водача на лекия автомобил, същият е причинил по непредпазливост тежка черепно мозъчна травма с изпадане в пълно безсъзнателно състояние до степен на комоционна кома, освен това, като увреждане в исковата молба сме 2 посочили и фрактура на носни кости. Доколкото нямам медицинско образование посочвам, че може би е различно от тази тежка черепно-мозъчна травма, описаните в епикризите и посочени от нас в исковата молба контузионни огнища двустранно базално и дорзобазално, травматичен шок, парализа на лицеви части, спастична хемипареза, психически стрес и днес посочената диплопия.

ЮРИСК. Г.: Моля да ми бъде предоставен за запознаване с писмените доказателства представени днес и с молбата от 12.12.2024 г., за да изразя становище по същите.

Съдът намира искането на юриск. Г. за основателно, още повече, че както с молбата от 12.12.2024 г., така и в днешното съдебно заседание, пълномощникът на ищеца сочи писмени доказателства, от които не представя препис. Предвид предоставения на ответното застрахователно дружество достъп до електронното досие на делото и изричното съгласие за запознаване със същите в електронен образ, съдът намира, че не следва да задължава ищеца да представи допълнителни преписи на хартиен носител, поради което ОПРЕДЕЛИ:

УКАЗВА на ответника в едноседмичен срок считано от днес да изрази становище по писмените доказателства представени с молба от 12.12.2024 г., както и в днешното съдебно заседание, като при евентуално оспорване на същите доказателства съгласно чл. 144 ал. 2 ГПК съдът ще се произнесе в закрито заседание.

Предвид одобреното след подаване на исковата молба споразумение по АНД № 819/2024 г. по протокол № 234/17.07.2024 г. съдът намира, че следва да изиска същото, предвид обвързващия характер на споразумението и необходимостта от съобразяване на приложените и съобразени в това производство доказателства, в това число с оглед твърдението на адв. В. в днешното съдебно заседание, че не всички телесни увреждания, за които се претендира обезщетение за неимуществени вреди с исковата молба по настоящото дело, са обхванати от споразумението в наказателното производство, поради което

ОПРЕДЕЛИ:

ДА СЕ ИЗИСКА от СлРС за прилагане по настоящото дело АНД № 819/2024 г. по описа на същия съд, което ще им бъде върнато след отпадане на нуждата от него.

По искането на ищеца за назначаване на съдебно психологическа експертиза и поддържането на това искане в днешното съдебно заседание, 3 въпреки оставяне без уважение на искането с определението по чл. 140 ал. 1 от ГПК съдът намира, че следва да посочи, че допустимостта на доказателството е обусловена и от неговата относимост за установяване на въведени с исковата молба твърдения. Всяко преживяване с отрицателен характер, било то вътрешно емоционален или обективирано в поведение, е свързано, в това число със стрес, който представлява естествена реакция на организма за адаптирането му към променената среда и не представлява психично разстройство. В исковата молба конкретно не се твърди и не са наведени доводи за преживяно психично разстройство от ищеца, което да налага назначаването на съдебно-психологическа експертиза, като въведените с исковата молба негативни преживявания, доколкото същите са обективирани в реалността, подлежат на установяване и с допуснатите по делото свидетелски показания, поради което съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за назначаване на съдебнопсихологическа експертиза.

По искането за назначаване на вещо лице невролог, доколкото твърденията се основават на събраната по делото до момента медицинска документация, като съобрази и специалността на вещото лице д-р С., съдът намира, че същият не следва да бъда отстраняван към настоящия момент като експерт по делото, още повече, че се твърдят увреждания, които имат и друг характер, освен неврологичен. В случай, че вещото лице не разполага с компетентност да отговори на поставените въпроси, съдът ще назначи допълнителна експертиза от експерт с друга специалност, поради което ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ на адв. В., като пълномощник на ищеца, за отстраняване на вещото лице д–р Стоян С. като експерт по назначената съдебно-медицинска експертиза.

По допълването на съдебно-медицинската експертиза с поставената в днешното съдебно заседание задача, съдът намира, че следва да се произнесе в закрито заседание, след съобразяване становището и на ответника в указания срок по чл. 144 ал. 1 от ГПК.

АДВ. В.: Към момента нямаме други доказателства.

Юриск. Г.: За момента нямаме други доказателства.

Съдът ДОКЛАДВА, че назначената по делото съдебна авто-техническа експертиза е изготвена от вещото лице Х. В. У. и е представена в срок на 10.01.2025 г., поради което пристъпва към разпит на вещото лице.

4

Самоличност на вещото лице:

Х. В. У. – **, българин, български гражданин, висше образование, женен, неосъждан, без родство и други особени отношения със страните и техните процесуални представители, ПРЕДУПРЕДЕН за наказателната отговорност, ОБЕЩАВА да даде заключение по знание и съвест.

РАЗПИТАН КАЗА: Поддържам заключението. Посетил съм мястото на събитието веднага след неговото настъпване заедно с оперативната група, запознал съм се подробно с всички обективни находки, които са отразени в протокола за оглед и съм ги ползвал като данни за изготвяне на тази експертиза. Нямам друго какво да допълня по изводите направени в заключителната част.

Пешеходецът се е движел малко след пешеходната пътека, като съм изчислил разстоянието на около 80 см., спрямо посоката на автомобила. Това има значение относно единствено скоростта в момента на удара, която ще се различава в много малка степен, в десети, а относно предотвратимостта няма да има значение, тъй като тук отново следва да се отбележи, че е въпрос кога възниква опасността за водача на автомобила дали след преминаване на мислената линия спрямо продължението на разделителната ивица и навлизане в лентата за движение на автомобила или тази опасност е възникнала още с навлизането върху северната част на платното за движение. Това обстоятелство определя, колко е бил отдалечен автомобила от мястото на удара и ако приемете, че това е първият момент при навлизане в лентата за движение, то е налице навлизане на пешеходеца в опасната зона за спиране на автомобила. Тези 80 см. не променят този извод. Моментът на възприемаме е определен, той е с елемент на закъснение спрямо навлизането в северната част на платното за движение.

На място не са намерени данни за спирачни следи и това има техническо обяснение. В случая водачът във всички случаи е предприел спиране, въпросът, че ефективността на задействате на спирачната система не е била до максимална ефективност, тъй като достигането на максималната ефективност на колелата се е осъществило след удара. Имаме елемент т.нар. достигане на максималната ефективност според задействането на спирачния педал и спиране до пълен покой. Това е станало, това движение на автомобила е станало след удара. Преди удара водачът възприема опасност, реагира, но докато премести крака от педала газта до педала на спирачката, докато се 5 задейства спирачната система и достигне своята максимална ефективност, автомобилът е изминал разстояние, което е в обхвата на удара.

Северното платно е в обратната посока на автомобила. Пешеходната пътека се прекъсва в зоната на разделителната ивица и продължава в южната част, това е отразено на мащабната скица и е съгласно протокола за оглед.

Ако пешеходецът е пресичал в областта на пешеходната пътека, в обсега на пешеходната пътека, то отново е налице навлизане в опасната зона за спиране, ако се счита стъпването му върху пешеходната пътека от южната страна.

Извършено е изчисление и спрямо навлизането на пешеходеца от северната част на платното за движение и спрямо южната част на платното за движение от разделителната ивица. Когато пешеходецът навлиза в северната част, независимо дали е върху пешеходната пътека или извън нея, автомобилът е бил достатъчно отдалечен от мястото на удара на разстояние по-голямо от опасната зона за спиране и затова искам да се разграничат двамата момента, че вече в навлизането в южната част на платното за движение от този момент е налице навлизането му в опасната зона, тъй като преди това автомобилът е прието, че автомобилът се е движел при относително равномерна скорост равна на тази в момента на удара. Тъй като нямаме други данни дали е ускорявал, дали е намалявал, за това нямаме обективни данни.