Определение № 2641 от 20.10.2023, Окръжен съд - Бургас
- Съд
- Окръжен съд - Бургас
- Дело
- Въззивно частно гражданско дело 1211/2023
- Вид
- Определение № 2641
- Подписан
- 20.10.2023
- В сила
- 20.10.2023
- Състав
- Вяра Иванова Камбурова, Галя Василева Белева, Златомира Минчева Стефанова
Цитирани разпоредби
- чл.248 · Граждански процесуален кодекс
- чл.248, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.274 · Граждански процесуален кодекс
- чл.274, ал.1, т.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.274, ал.4 · Граждански процесуален кодекс
- чл.279 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.5 · Граждански процесуален кодекс
- чл.7, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 2641 гр. Бургас, 20.10.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, V ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Вяра Ив. Камбурова
Членове:
Галя В. Белева
Златомира М. Стефанова като разгледа докладваното от Галя В. Белева Въззивно частно гражданско дело № 20232100501211 по описа за 2023 година
Производството пред Бургаския окръжен съд е образувано по частна жалба, подадена от „СТАР ПОСТ“ ООД ЕИК 175157550 със седалище и адрес на управление гр.София, , СО- Район Лозенец, бел. „Черни връх“ №73, представлявано от управителя Десислава Вълкова.
Жалбата е насочена срещу определение № 1306 от 1.03.2023 г. по гр.д.№ 6025/2022г. по описа на БРС, с което е оставена без разглеждане „жалба“ вх.№ 7372/22.02.2023г., подадена от частния жалбоподател, представляваща искане по чл.248 ГПК за изменение на решение № 119/18.01.2023г. по гр.д.№ 6025/2022г. на БРС в частта за разноските.
Жалбоподателят счита, че обжалвания съдебен акт е неправилен и незаконосъобразен. Намира, че молбата му /за която поддържа, че е „жалба“/ е подадена в срок, тъй като съдът не бил уведомил надлежно страната, която не е присъствала на съдебното заседание. Изложени са и доводи по същество на искането му за намаляване на присъденото на ищеца адвокатско възнаграждение в размер на 720 лв., поради прекомерност. Изтъква, че размерът на адвокатското възнаграждение следва да бъде справедлив и обоснован, а в случая не е така. Позовава се на разрешението, дадено в т.3 от ТР № 6 от 6.11.2013г. на ОСГТК на ВКС по тълк.д.№ 6/2012г., за да обоснове становището си, че при намаляване на адвокатските възнаграждения по чл.78, ал.5 ГПК съдилищата са обвързани от минималния размер на разпоредбата.
Моли обжалваното определение да бъде отменено, а присъдените разноски за адвокатско възнаграждение да бъдат намалени.
Ответникът по молбата- К. Д. Г., представляван от адв. Свилен Цонев, е представил отговор в законоустановения едноседмичен срок от получаването на жалбата /29.06.2023г./.
С него същата се оспорва като неоснователна и се иска да бъде оставена без уважение.
1
Развити са подробни съображения в подкрепа на становището на страната, че производството е бързо, а срокът за обжалване на решението, респективно- за изменението и допълването му в частта за разноските тече от датата, посочена от съда в съдебното заседание, в случая от 18.01.2023г. Така срокът е изтекъл на 1.02.2023г., а молбата по чл.248 ГПК е постъпила на 22.02.2023г., поради което правилно е била оставена без разглеждане като просрочена. За пълнота е посочено, че адвокатското възнаграждение е определено в минималния размер към датата на подаване на исковата молба- 600 лв., като върху него е начислен и ДДС.
След като прецени становището на страните въз основа на събраните по делото доказателства и закона, Бургаският окръжен съд приема за установено следното:
Частната жалба е с правно основание чл.279 във връзка с чл.274, ал.1, т.1 от ГПК.
Същата е подадена в законоустановения срок против подлежащ на обжалване съдебен акт. Изхожда от страна, която има правен интерес от обжалването, надлежно представлявана от законния представител на дружеството. Жалбата съдържа изискуемите от закона реквизити и приложения. Ето защо съдът намира жалбата за допустима.
Разгледана по същество жалбата не е основателна.
С Решение № 119 по гр.д.№ 6025 по описа за 2022г., постановено на 18.01.2023г., Районен съд- Бургас с което е уважил иска на К. Д. Г. против частния жалбоподател „СТАР ПОСТ“ ООД за опразване на наето с договор от 1.05.2014г. помещение, представляващо магазин с площ от 50 кв.м., находящ се в гр.Бургас, ул. „Перущица“ № 43, партерен етаж, като е осъдил дружеството да предаде държането на имота на наемодателя К. Д. Г..
В тежест на „СТАР ПОСТ“ ООД са възложени и разходите по съдебното производство, включващо 45,50 лв. държавна такса и разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 720 лв.
Делото е разгледано от районния съд по реда на Глава 25 „Бързо производство“, предвид искането на ищеца.
Решението е постановено в съответствие с изискванията на чл.315, ал.2 и чл.316 от ГПК. Събирането на доказателствата е приключило в единственото съдебно заседание, проведено на 4.01.2023г., за което страните са били редовно призовани /частният жалбоподател- по телефона, на 13.12.2022г. в 14.35ч./. В съдебното заседание е присъствал единствено представител на ищеца. Безспорно е обстоятелството, че представител на ответника не е присъствал. По делото /както пред първата, така и пред настоящата инстанция/ не се сочат доводи за нередовно призоваване на страната или наличието на непреодолими пречки за явяването й в съдебно заседание. В съдебното заседание съдът е посочил изрично, че ще се произнесе с решение на 18.01.2023г., от която дата ще започне да тече 2- седмичния срок за обжалването му пред Окръжен съд- Бургас. Съгласно разпоредбата на чл.7, ал.2 от ГПК, съдът връчва на страните препис от актовете, които подлежат на самостоятелно обжалване. Определението, в което районният съд е приключил събирането на доказателствата, посочил е, че делото е разяснено от фактическа страна и в съответствие със закона е обявил датата на която ще се произнесе, не подлежи на самостоятелно обжалване. По тази причина не е било необходимо същото да бъде връчвано 2 на неявилата се в съдебно заседание страна. Обратното становище на жалбоподателя , изложено в жалбата му е неправилно, тъй като не почива на разпоредбите на закона.
Безспорно и се установява, че решението е постановено на обявената в съдебно заседание дата. Следователно, срокът за обжалването на решението е започнал да тече от датата на постановяване на решението- 18.01.2023г., което е посочено и в самото решение.
Ето защо, двуседмичния срок за обжалване на решението е изтекъл на 1.01.2023г.
Страните са получили съобщение за решението както следва- ищецът Г.- на 10.02.2023г., а ответното дружество- на 2.02.2023г., т.е. след изтичането на срока за обжалване. Това обстоятелство е ирелевантно за началния момент, от който започва да тече срока за обжалване на решението- така ТР №12 от 11.03.2013г. по тълк.д.№12/12г. на ОСГК, тъй като в съдебното заседание, в което е приключило събирането на доказателствата и е даден ход по съществото на делото съдът е съобщил датата, на която ще обяви решението си, същото е обявено на посочената дата и в решението не са дадени други указания за началния момент, от който тече срока за обжалване.
Едва на 22.02.2023 г. „СТАР ПОСТ“ ООД е депозирало „жалба“ против съдебното решение, чието съдържание е абсолютно идентично с това на настоящата частна жалба и касае единствено разноските по делото. Тъй като напрактика не се обжалва решението по същество, а единствено разноските по делото /които не подлежат на самостоятелно обжалване- аргумент от чл.274 ГПК/, правилно районният съд е квалифицирал „жалбата“ като молба с правно основание чл.248 ГПК.
Препис от молбата е връчен на насрещната страна, която е взела становище, идентично с това по настоящата жалба, а именно- за недопустимост на искането поради просрочието му, респективно- за неговата неоснователност.
За да постанови обжалваното разпореждане, с което е оставил без разглеждане молбата по чл.248 ГПК, районният съд е приел, че молбата е подадена след изтичането на срока за обжалване на решението, който е изтекъл на 1.02.2023г. Видно от мотивите на обжалвания съдебен акт, съдът е приел, че ако решението подлежи на обжалване, молбата по чл.248 ГПК следва да бъде подадена в двуседмичния срок за неговото обжалване.
Тези изводи на районния съд съответстват на закона.
Съгласно чл.248, ал.1 ГПК в срока за обжалване, а ако решението е необжалваемо- в едномесечен срок от постановяването му, съдът по искане на страните може да допълни или да измени постановеното решение в частта за разноските. В случая срокът за подаване на искането по чл.248 ГПК е изтекъл на 1.02.2023г., много преди подаването на „жалбата“ от страна на „СТАР ПОСТ“ ООД, която е постъпила в съда на 22.02.2023г. Няма данни жалбата да е била получена по пощата или чрез куриерска фирма /видно от отбелязването на служителя на БРС/, а и жалбоподателят не твърди подобни обстоятелства.
Тъй като районният съд е достигнал до същите правни изводи, жалбата следва да се остави без уважение като неоснователна.
Само за пълнота на изложението следва да се отбележи, че и по същество молбата е неоснователна. Искане за намаляване поради прекомерност на адвокатското възнаграждение е следвало да бъде направено най- късно до приключване на събирането на доказателствата, 3 т.е. в с.з. на 4.01.2023г., което обаче не е било сторено. Същевременно, основателно е становището на ответника по жалбата, че платеното от него адвокатско възнаграждение е приблизително в минималния размер от 600 лв. за този вид искове, а върху него е начислен и ДДС, съобразно §2 от ДР на ЗА. Т.е. и по същество възражението за прекомерност е неоснователно.
Настоящото определение не подлежи на обжалване на основание чл.274, ал.4 от ГПК.
Мотивиран от изложеното, Бургаският окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба вх.№ 14927 от 19.04.2023г. по описа на БРС, подадена от „СТАР ПОСТ“ ООД ЕИК 175157550 със седалище и адрес на управление гр.София, СО- Район Лозенец, бел. „Черни връх“ №73, представлявано от управителя Десислава Вълкова, срещу определение № 1306 от 1.03.2023 г. по гр.д.№ 6025/2022г. по описа на БРС, с което е оставена без разглеждане „жалба“ вх.№ 7372/22.02.2023г., подадена от частния жалбоподател, представляваща искане по чл.248 ГПК за изменение на решение № 119/18.01.2023г. по гр.д.№ 6025/2022г. на БРС в частта за разноските.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
4