Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 71 от 07.06.2023, Районен съд - Раднево

Съд
Районен съд - Раднево
Дело
Гражданско дело 620/2022
Вид
Решение № 71
Подписан
07.06.2023
В сила
27.02.2026
Състав
Асен Цветанов

Цитирани разпоредби

  • чл. 124, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 140 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 146 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 146, ал. 1, т. 5 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 154, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 211 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 38, ал. 2 · Закон за адвокатурата

РЕШЕНИЕ

№ 71 гр. Раднево, 07.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РАДНЕВО в публично заседание на осемнадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Асен Цветанов при участието на секретаря Росица Д. Динева като разгледа докладваното от Асен Цветанов Гражданско дело № 20225520100620 по описа за 2022 година

Предявен е положителен установителен иск за собственост, чието материално правно основание е чл. 124, ал. 1 ГПК и насрещен иск за собственост с материално правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК.

Производството е образувано по искова молба на А. А. М., действащ чрез адв. А., срещу Д. Ж. Д., И. А. И., М. Т. С., Г. С. Р., Н. Т. Р., А. М. М., с която се предявява установителен иск за собственост с правно основание чл.

124, ал. 1 ГПК. Ищецът твърди, че през месец юни 2018 г. той и лицето С. С. отишли до с. Орлов дол, община Тополовград, тъй като чул да имало метеоритен камък. Твърди, че отишъл там и действително открил такъв метеоритен камък в околностите на с. Орлов дол, след което звъннал на баща му да му каже и да му помогне да го прибере вкъщи с намерение да намери пазар за камъка. Твърди, че камъкът бил обемист и много тежък, поради което не могли да го приберат и го оставили там докато организира транспорт. Твърди, че междувременно първият ответник И. И. попаднал на същия камък, като заедно с втория ответник го прибрал, след което се обадили на баща му и той така разбрал, че са открили и взели открия от него камък. Твърди, че И. И. след това преместил камъка в дома на Н. Р. и Г. Р., а на 13.09.2020 г. камъкът бил откраднат, за което като разбрал подал сигнал в полицията. Твърди, че било образувано досъдебно производство, от което било видно, че камъкът бил железен метеорит, съгласно изготвена експертиза, като досъдебното производство било прекратено, а камъкът 1 останал на съхранение в РУ-Гълъбово. Твърди, че с прокурорско постановление било прекратено наказателното производство и постановено камъкът да се върне на всички замесени. Твърди, че той не бил съгласен с това, тъй като той открил първи камъка и затова бил негова собственост.

Твърди, че всички ответници след прекратяване на досъдебното производство предявили претенции да са собственици на метеорита. Поради това иска от съда да постанови решение, с което да признае за установено спрямо ответниците, че той е собственик на метеоритен камък с тегло 141 кг. и неправилна форма, представляваща железен метеорит със съдържание на камасит, тенит и шрийберист, който се намира на съхранение в РУ-Гълъбово и същият да му бъде предаден. Претендира разноски. Представя писмена защита.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответника А. М. М., чрез адв. Х., в който взема становище за основателност на иска. Твърди, че действително синът му ищецът А. М. открил метеорита заедно с лицето С. С., като му звъннал да го приберат, след което той поискал съвет от племенника си. С оглед на това прави признание на иска и иска присъждане на разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответника И. А. И., чрез адв. В., в който взема становище за неоснователност на иска. Твърди, че няма никакви доказателства ищецът да е открил метеорит или просто някакъв друг камък, дали въобще откритият от ищеца камък бил въпросния метеорит, приложен по досъдебното производство. Твърди, че дори ищецът да е открил първи въпросния метеорит, то той не предприел никакви действия по установяване на фактическа власт върху него, поради което не е станал негова собственост. Твърди, че той е собственик на метеорита, тъй като в края на лятото на 2018 г. направил обход в околностите на с. Орлов дол, където опитвал да открие самородно злато с металотърсач, но открил въпросният метеоритен камък и установил фактическа власт върху него. Твърди, че камъкът бил изключително тежък и затова се обърнал за помощ към приятелите му Д. Ж. Д. и М. Т. С.. Твърди, че бащата на Д. имал кон и каруца, впрегнал я и четиримата отишли и го натоварили, след което го прибрали в дома на Д. Д.. Твърди, че тогава се договорил с тях, че като продаде метеорита, ще им даде някакво възнаграждение, а не да им прехвърля идеални части от собствеността върху камъка. Твърди, че няколко месеца покъсно се свързал с ответника Н. Р., който бил член на асоциацията на търсачите на метеорити, като се договорили заедно да търсят начин за продажбата му при разделяне на печалбата поравно, за него половината и 2 другата половина за Н. Р. и съпругата му Г. Р.. Твърди, че отново не е имало прехвърляне на собствеността, а само договорка за разделяне на печалбата.

Твърди, че Н. и Г. Р.и предприели действия по установяване на вида на метеорита и неговата цена, за което направили разходи. Твърди, че за тази цел метеоритът бил прекаран в дома на Н. и Г. Р.и, от където бил откраднат на 13.09.2020 г. Твърди, че след това бил открит от органите на РУ-Гълъбово и досега се намира там. Поради това иска отхвърляне на иска. Представя писмена защита.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответника Н. Т. Р., в който взема становище за неоснователност на иска. Оспорва ищецът да е открил първи метеорита, като твърди ответникът И. И. да го е открил и докарал в дома му. Твърди, че след докарване на камъка в дома му, той и съпругата му предприели действия по снабдяване с документи, че е небесно тяло. Твърди, че ответникът И. И. заявил, че направените разходи ще им бъдат заплатени след продажбата на камъка. Твърди, че като гаранция за плащането камъкът бил оставен в дома им, от където на 13.09.2020 г. бил откраднат от ищеца А. М.. Твърди, че дори да има доказателства, че ищецът го е открил първи, то нямало доказателства да е установил фактическа власт върху него. Поради това иска отхвърляне на иска.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответника Г. С. Р., в който взема становище за неоснователност на иска. Оспорва ищецът да е открил първи метеорита, като твърди ответникът И. И. да го е открил и докарал в дома му. Твърди, че след докарване на камъка в дома му, тоя и съпругът й предприели действия по снабдяване с документи, че е небесно тяло. Твърди, че ответникът И. И. заявил, че направените разходи ще им бъдат заплатени след продажбата на камъка. Твърди, че като гаранция за плащането камъкът бил оставен в дома им, от където на 13.09.2020 г. бил откраднат от ищеца А. М.. Твърди, че дори да има доказателства, че ищецът го е открил първи, то нямало доказателства да е установил фактическа власт върху него. Поради това иска отхвърляне на иска.

В срока по чл. 211 ГПК ответникът И. А. И., чрез адв. В., е предявил насрещен иск за собственост на въпросния метеоритен камък, насочен срещу ищеца А. А. М., Д. Ж. Д., М. Т. С., Г. С. Р., Н. Т. Р. и А. М. М., чието правно основание е чл. 124, ал. 1 ГПК. Твърди, че в края на лятото на 2018 г. извършвал обход в землището на с. Орлов дол, където търсил самородно злато с металотърсач, но се натъкнал на метеоритен камък и решил да установи фактическа власт върху вещта. Твърди, че камъкът бил 3 изключително тежък и затова се обърнал за помощ към лицата М. Т. С. и Д.

Ж. Д., а бащата на Д. Ж. Д., лицето Ж. имал каруца с кон, впрегнал и четиримата отишли до метеорита и го прибрали в дома на Д. Д.. Твърди, че се договорил с лицата, че ще продаде метеорита и ще им даде някакво възнаграждение за помощта, но не са се разбирали да им прехвърля идеални части от вещта. Твърди, че няколко месеца по-късно се свързал с ответника Н. Р., който бил член на асоциацията на търсачите на метеорити, като се договорили заедно да търсят начин за продажбата му при разделяне на печалбата поравно, за него половината и другата половина за Н. Р. и съпругата му Г. Р.. Твърди, че отново не е имало прехвърляне на собствеността, а само договорка за разделяне на печалбата. Твърди, че Н. и Г.

Р.и предприели действия по установяване на вида на метеорита и неговата цена, за което направили разходи. Твърди, че за тази цел метеоритът бил прекаран в дома на Н. и Г. Р.и, от където бил откраднат на 13.09.2020 г.

Твърди, че след това бил открит от органите на РУ-Гълъбово и досега се намира там. Твърди, че след приключване на досъдебното производство в РУГълъбово всички ответници предявили права върху камъка. Поради това иска от съда да постанови решение, с което да признае за установено спрямо ответниците, че той е собственик на метеоритен камък с тегло 141 кг и неправилна форма, представляваща железен метеорит със съдържание на камасит, тенит и шрийберист, който се намира на съхранение в РУ-Гълъбово и същият да му бъде предаден.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответника А. А. М., в който взема становище за неоснователност на насрещния иск. Твърди, че ищецът И. А. И. не е намерил камъка и не е осъществявал фактическа власт върху него. Твърди, че ищецът И. А. И. не е предявявал собственически права върху метеорита пред трети лица, в това число и него. Твърди, че той е открил камъка и е сигнализирал да е бил откраднат. Иска отхвърляне на насрещния иск.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответника Д. Ж. Д., в който взема становище, че признава иска на И. И..

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответника М. Т. С., в който взема становище, че признава иска на И. А. И..

Съдът, като взе предвид исканията и доводите на страните, събраните по делото доказателства и съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

С протоколно определение от 15.12.2022 г. е обявен за окончателен 4 проекта на доклад по чл. 146 ГПК, обективиран в определението от 13.10.2022 г. по чл. 140 ГПК, с който на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК е обявена липсата на признати и ненуждаещи се от доказване обстоятелствата и съдът на основание чл. 146, ал. 1, т. 5 от ГПК е разпределил доказателствената тежест както следва: по установителен иск ищецът А. А. М. следва да докаже, че е собственик на метеоритния камък, съхраняван в РУРаднево, на правно основание – намиране и установяване на фактическа власт. По насрещния установителен иск ищецът И. А. И. следва да докаже, че е собственик на метеоритния камък, съхраняван в РУ-Раднево, на правно основание – намиране и установяване на фактическа власт. Всяка от страните следва да докаже насрещните си възражения, изложени в отговорите на исковата молба и насрещната искова молба.

В случая обектът на собственост е специфичен и изисква разяснение за придобИ.ето му в собственост. Тъй като се касае за обект с неземен характер, то същият не е собственост никому, тоест е вещ без собственик при попадане на земната повърхност. Такава вещ подлежи на намиране и установяване на владение върху нея, с което би могла да се придобие собствеността върху нея. Този способ е неуреден в закона, но в теорията е разискван и описан като оригинерен способ за придобИ.е на собственост върху намерена вещ без собственик. Тези аргументи се извеждат от правната регламентация на намерена чужда вещ, за която са налице други задължения на намерилия, които са неотносими към вещите без собственик. За да се придобие собствеността върху такава вещ не е необходимо само да бъде намерена, но следва и намерилият я да осъществи собственическо отношение към нея, тоест да установи владение спрямо вещта.

В случая се установява, че процесната вещ представлява железен метеорит, което ясно обяснява, че неговия произход не е земен, а е попаднал на земната повърхност чрез навлизане в атмосферата. Това пък безспорно води на извод, че същата няма собственик до момента, в който не бъде намерена и върху нея не бъде осъществено владение. За осъществяване на фактическата власт не е достатъчно самото намиране на вещта, но е необходимо и осъществяване на фактическа власт върху вещта. Самото намерение за осъществяване на фактическа власт върху вещта също не е достатъчно за придобИ.е на собствеността върху вещта.

От доказателствата по делото, които са предимно и основно гласни, се установява, че ищецът се натъкнал на метеорит в областта на с. Орлов дол, имал намерение да го прибере, но не могъл, тъй като бил твърде тежък и 5 нямал с какво да го прибере. Затова го оставил на мястото му, докато намери начин и възможност да го прибере. С това ищецът е имал намерение да осъществи фактическа власт върху процесния метеорит, но такава така и не е осъществил, тъй като е останало на етап намиране на вещта и оставянето й на място.