Решение № 524 от 23.04.2026, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 524 гр. София, 23.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 7-МИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на шестнадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Камелия Първанова

Членове:

Капка Павлова

Георги Иванов при участието на секретаря РУСИАНА АН. ЯНКУЛОВА като разгледа докладваното от Георги Иванов Въззивно гражданско дело № 20251000501880 по описа за 2025 година

Разгледа в съдебно заседание на 16.03.26г. /с участието на секретаря Янкулова/ въззивно гражданско дело № 1880/25г. и констатира следното:

С решение на ОС - Кюстендил от 21.05.25г. по г.д. № 19/24г. е уважен иск по чл. 124 от ГПК на Община Кюстендил против Държавата /признато е за установено, че ищецът е собственик на описаният в диспозитива на съдебния акт недвижим имот/.

Решението на СГС се обжалва от Държавата.

Съображенията на страните са изложени по делото /в рамките на производствата пред двете съдебни инстанции/.

Жалбата е неоснователна /първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено/:

Първоинстанционният съдия е описал подробно съдържанието на събраните по делото доказателства /писмени и експертни/. Настоящият съдебен състав препраща /в контекста на постановката по чл. 272 от ГПК/ към тази /“описателна“/ част от решението на ОС.

Съдържанието на разменените пред САС книжа концентрира правния спор /към момента – на този етап от процеса/ както следва:

Нито една от страните не излага съображения /във въззивното производство/ в контекста на правилата по чл. 2, ал. 2, т. 1 от ЗДС във връзка с чл. 18, ал. 1 от КРБ /поради това именно и с оглед правилото на чл. 269, изр. 2-ро от ГПК – настоящото решение не съдържа мотивационна част относно приложението на тези законови текстове/.

Страните не спорят /този факт се явява и надлежно удостоверен по делото/, че процесният имот първоначално е бил собственост на Държавата.

Правно-организационният статут на имуществения актив се е променял във времето /съобразно защитната теза на ищеца/ както следва: част от патримониума на ОП „Хигия“ – част от патримониума на СП „Хигия“ - част от патримониума на ОФ „Хигия“ – част от патримониума на „Хигия“ ЕООД – част от патримониума на Община Кюстендил.

1

Ищецът свързва – съотнася /съобразно заявената от общината защитна теза във въззивното производство/ промяната на процесната собственост /от държавна в общинска/ с правната регламентация /от една страна/ по ПМС № 17 от 03.06.88г., по Указ № 56, по ТЗ, по ЗППДОП, по ЗОС, съответно /от друга страна/ с правната уредба по ЗМСМА.

В тази връзка:

От една страна:

Разграничението на двата вида собственост /държавна и общинска/ е сторено – правно регламентирано /това обстоятелство на практика не се явява спорно между страните/ едва в новата КРБ /съответно в ЗМСМА/, т.е. – към 91г. Тази принципна постановка обосновава извод, че: до този момент правната рамка /в това число и правилата по ПМС № 17, Правилника за стопанската дейност и Указ 56/ е позволявала единствено – управление на държавната собственост, но законът не е допускал /принципно и по дефиниция/ имуществен актив /като процесния недвижим имот/ да бъде „иззет“ от патримониума на Държавата и да бъде включен в патримониума на Община.

Именно поради това в случая следва да се приеме, че процесното решение на ОБНС от 29.06.89г. не е могло да постави валидно /транслативно/ начало на описаната по горе /заявената от ищеца/ „верига“ от трансформации /започнала при условията на цитираните нормативни актове и продължила по реда на ТЗ, ЗППДОП и ЗОС/. С други думи: ищецът не може да се легитимира като собственик на процесния имот при условията на такъв тип правоприемство.

От друга страна обаче:

Транслацията на процесната собственост /от държавна в общинска/ е настъпила екс леге по силата на пар. 7, т. 6 от ЗМСМА. Това законово правило /преценено в контекста и на постановките от съдебната практика, които са оформили по приложението му/ касае обекти на собственост /сгради/, които са с „местно значение“ /т.е. такива, които са предназначени да задоволяват нуждите местното население – както са изброени тези нужди в цитираната законова норма/. Изводът, че процесният имот попада в обхвата на тази законова дефиниция следва и от самото естество и целево предназначение на имуществения актив /а именно: сграда за битови услуги – балнеоложки комплекс/, и от официално установеният /признат с акт на държавен орган/ статут на имота, а именно „строителна културна ценност от местно значение“ /този статут на практика не се явява и спорен в процеса/. Този извод следва и от обстоятелството /което също е надлежно доказано по делото, а не е и спорно/, че банята е била построена с „местни“ /на местното население/ средства. Относно специфичния статут на имота въззивният съд съобразява и постановката по чл. 2, ал. 3, изр. 2-ро, предл. 2-ро от ЗКН /която позволява изрично – Община да бъде собственик на културна ценност/.

Изложеното обосновава извод, че самият закон /ЗМСМА/ е поставил валидно /транслативно/ начало на трансформацията в собствеността на имота, която трансформация след това вече е продължила да следва описаната по-горе /заявената от ищеца/ последователност /при условията на ТЗ, ЗППДОП и ЗОС/.

Въззивният съд не излага съображения относно приложението на правилата от тези нормативни актове /касаещи конкретните етапи на правоприемства и издадените във връзка с тях актовете/ предвид постановката по чл. 269, изр. 2-ро от ГПК – доколкото въззивната жалба не съдържа възражения в такава насока /защитната теза на Държавата препраща единствено към началния етап на спорното правоприемство, което касае трансформацията на ОП „Хигия“ в СП „Хигия“ и в ОФ „Хигия“/.

С оглед изложеното: атакуваният съдебен акт следва да бъде – потвърден.

Предвид изхода на спора пред САС: в полза на ищеца следва да бъде присъдено /при условията на чл. 78, ал. 8 от ГПК/ юрисконсултско възнаграждение за въззивното производство.

Съдът,

РЕШИ:

2

ПОТВЪРЖДАВА решение на ОС - Кюстендил 21.05.25г. по г.д. № 19/24г.

ОСЪЖДА Държавата /представлявана от Министъра на регионалното развитие и благоустройство/ да плати на Община Кюстендил 75 евро – юрисконсултско възнаграждение /за производството пред САС/.

Решението е постановено при участие на „Хигия“ ЕООД /трето лице – помагач/.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред ВКС в 1-месечен срок от съобщаването му на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3