Решение № 75 от 03.07.2025, Апелативен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 75 гр. Варна, 03.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Румяна Панталеева

Членове:

Росица Ант. Тончева

Десислава Ст. Сапунджиева при участието на секретаря Петранка Ал. Паскалева в присъствието на прокурора С. Ив. К. като разгледа докладваното от Десислава Ст. Сапунджиева Въззивно наказателно дело от общ характер № 20253000600093 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Въззивното производство е по реда на чл.313 и сл. от НПК.

Образувано е по жалба на подс.Т. С. А., чрез неговия процесуален представител-адв. Г. Г. против присъда №2/16.01.2025г. по НОХД №215/2024г. по описа на Окръжен съд – Добрич.

С атакувания съдебен акт въззивникът е признат за виновен в извършване на престъпление по чл.116, ал.1, т.3,пр.първо, т.6 пред.последно и т.6а във вр. с чл.115 от НК, като му е наложено наказание „доживотен затвор“, при първоначален „специален“ режим на изтърпяване на наказанието. С присъдата съдът се е разпоредил по отношение на разноските и веществените доказателства.

В жалбата на подсъдимия се навеждат доводи явна несправедливост на наложеното наказание. Като аргумент се сочи обстоятелството, че при извършване на деянието подсъдимия се е чувствал в безизходица, имайки предвид отказа за баща му да го закара до болницата, неговото прединфарктно състояние, влошеното му здравословно състояние, сигнализиране на полицията и направените самопризнания.

Иска се изменение на присъдата, с намаляване на наказанието на 1

„лишаване от свобода“ в минималния размер от 15 години.

В съдебно заседание въззивникът лично и чрез защитника си–адв.Г., поддържа жалбата изцяло на посочените основания.

Въззивният прокурор изразява становище за неоснователност на жалбата и предлага обжалваната присъда да бъде потвърдена изцяло.

В личната си защита подсъдимият А. заявява, че винаги е спазвал правовия ред и се е обявявал срещу хулиганските прояви. Акцентира върху влошеното си здравословно състояние.

В последната си дума моли за намаляване на наложеното наказание от „доживотен затвор“ на „лишаване от свобода“.

Съдът след преценка на събраните по делото доказателства и въз основа на цялостна проверка на постановения акт, съобразно изискванията на чл.314 от НПК, прие за установено от фактическа страна следното:

Подс.Т. А. живеел в домът на родителите си в с.Зърнево, общ.Тервел заедно със своя баща-С. А. Ю./пострадал/. Майката на подсъдимия-В. Ю. е починала през 2016г.. Сестрата на подсъдимия-Т.С. се преместила в гр.Тервел, след като създала свое семейство.

След навършване на 18 годишна възраст, до началото на 2023г. подсъдимия бил воден на отчет в „Център за психично здраве“ ЕООД гр.Добрич, с поставена диагноза „Личностово разстройство-емоционално нестабилна личност“.

Подсъдимият нямал постоянна работа и доходи, имал заядлив и сприхав характер, като се конфортирал със своите съграждани, подавайки жалби и сигнали, а често проявявал и агресия.

Подс.А. не се разбирал и със своите родители. Неговите съседи били свидетели на ежедневни скандали с тях и упражняван както психически, така и физически тормоз.

След смъртта на своята майка, подсъдимият останал да живее заедно със своя баща, като обитавал по-високата част от къщата. Скандалите и физическата агресия над бащата зачестили, което принудило пострадалия да сигнализира за същите на тел.112.

По искане на Районна прокуратура Тервел за настаняването на подсъдимия на принудително лечение било образувано дело

/ЧНД№42/2023г. на РС-Тервел/. Няколко дни след провеждане на съдебно заседание по делото, подсъдимия депозирал жалба срещу своя баща с обвинения, че го заплашва с убийство. По време на извършената проверка бащата на подсъдимия отрекъл тези твърдения, като разказал за проявеното спрямо него психическо и физическо насилие от подсъдимия.

2

Агресивното отношение на подсъдимия спрямо неговия баща екскалирало. Това довело до сигнализиране на полицията и впоследствие до подаване на молба от пострадалия до РС-Тервел за домашно насилие, по повод на което било образувано гр.д. №201/2023г. С определение от 26.07.2023г. съдът разпоредил да се издаде заповед за незабавна защита на С. Ю., като задължил подсъдимия да се въздържа от домашно насилие спрямо бащата и го отстранил от домът му. Заповедта за защита била връчена на подсъдимия същия ден. Въпреки постановената забрана, подсъдимия посещавал домът на своя баща и след тази дата.

По повод подадено от подсъдимия заявление до РС-Тервел за необходимостта му от лекарства, съдът дал възможност за еднократен достъп до къщата, като определил за това три дати, от което подсъдимия не се възползвал.

На 02.08.2023г. вечерта подсъдимия посетил домът на своя баща, т.к. почувствал че има нужда от лекарствата си и останал там до сутринта.

Призори същият отишъл в кухнята, обитавана от неговия баща. След словесен конфликт между двамата възникнал скандал, като подсъдимия започнал да нанася удари с юмрук в главата на своя баща/най-малко пет на брой/. Същите били силни и причинили пет разкъсно-контузни рани в областта на главата, а единия удар довел и до счупване на протезата на горната челюст. От ударите пострадалия паднал на пода. Тогава подсъдимия взел кухненски нож и започнал да нанася удари с него по тялото на баща си. Ударите били толкова силни, че довели до счупване на ножа /отделяне на дръжката от острието/. С тях били причинени осем прободно-порезни рани на шията на пострадалия, една от които на общата дясна сънна артерия. Последното довело до голяма кръвозагуба и смъртта на С. Ю. настъпила бързо.

След смъртта на пострадалия, подсъдимия взел от своята стая документ за самоличност, след което се преоблякъл и се отправил към съседното село Цани Гинчево, общ. Никола Козлево. Тъй като се почувствал зле здравословно, подсъдимия сигнализирал на полицията в Тервел и на спешна помощ.

След сигнала полицейски автопатрул в състав: П.С. и полицейските инспектори М.М. и И.М. се отправили към селото и намерили подсъдимия на главната улица на с.Цани Гинчево. Същите установили, че подсъдимия бил облечен в сива тениска, по която имало следи от кръв и черен анцунг. На ръката му свидетелите забелязали кървяща рана. Подсъдимият бил закаран в болницата в гр.Добрич, а на мястото на местопрестъплението бил извършен оглед, при който били открити вещи, между които острие и дръжка от нож.

От СМЕ за аутопсия на трупа на пострадалия /л.2-5,т.3 от ДП/ се установяват осем прободно- порезни рани на шията; прободно- порезна рана 3 на общата дясна сънна артерия; пет разкъсно контузни рани на челото, носа, дясна скула, горен клепач на лявото око и двете устни; кръвонасядания на широка площ, предимно на лявата половина на лицето; счупване на протеза на горната челюст; остра кръвозагубна анемия, оток на мозъка и белите дробове.

Причина за смъртта на С. А. Ю. е прободно- порезно нараняване на дясната обща сънна артерия, довело до остра следкръвозагубна анемия, като това нараняване е причинено от един удар с предмет с остър връх и режещ ръб, какъвто би могъл да бъде нож. Останалите прободно порезни наранявания също са резултат от нанесени удари с предмет с остър връх и режещ ръб, като всички наранявания биха могли да бъдат причинени от един и същ предметнож. Разкъсно- контузните рани по лицето и кръвонасяданията са резултат на множество силни удари с или върху твърд, тъп предмет. Посоката на нанасяне на ударите е отпред- назад за пострадалия при изправено положение на тялото.

Смъртта на пострадалия е била бърза и неизбежна предвид нараняването на общата сънна артерия.

Съгласно заключението на СМЕ на живо лице/л.26,т.3 от ДП/, при прегледа на подсъдимия са установени две разкъсно- контузни рани на дясна длан, две ожулвания на пръстите на дясната ръка и травматичен оток и кръвонасядане около раните и ожулванията. Уврежданията са обусловили временно разстройство на здравето, неопасно за живота. Същите са резултат на силен удар с или върху твърд, ръбест предмет.

Видно от заключението на вещото лице по изготвената ДНК експертиза – Протокол за извършена експертиза №24/ДНК-385-23 /л.104,том3 от ДП/ по иззетото при огледа на местопроизшествие острие на нож се установява наличие на кръв от С. А. Ю. и Т. С. А. в близко съотношение; по дръжката на същия нож се установява наличие на смес от кръв и епителни клетки от С. А.

Ю. и Т. С. А., като клетъчния материал /без да може да се конкретизира вида/ от С. А. Ю. е в по-голямо количество.

От експертното заключение на изготвената комплексна съдебнопсихиатрична и психологична експертиза /л.35,т.3 от ДП/ се установява, че подс.Т. С. А. страда от смесено личностово разстройство, с елементи на емоционална нестабилност и параноидност, което заболяване е психично страдание в широкия смисъл на това понятие и се манифестира с поведенчески отклонения, в чиято основа е дисхармонично развитие на характера. В експертното обсъждане е посочено, че резултатите от теста за агресивност са много високи и според експертите са индикатор за принципно повишена, но вероятно потискана на този етап склонност предимно към телесна форма на агресивно отреагиране. При незачитане на личността му е докачлив, раздразнителен, гневлив и отмъстителен, като е силно чувствителен към критика и оценка. В стремежа си да се защити от критика и евентуален 4 провал поради безсилието да се справи рационално с действителността и с цел рационализиране на малоценните си преживявания е склонен да агравира, да игнорира неудобни факти /дори и очевидни такива/, да влиза в ролята на жертва от ситуация, да прехвърля отговорността за собствената си неспособност и неудовлетвореност към други събития и личности. Високи стойности вещите лица отчитат и по скалите: психопатия, параноя, шизоидия и хипомания. Съгласно заключението на експертите, при Т. С. А. няма нарушение на интелекта или на психичните качества които да представляват умствена недоразвитост или продължително или краткотрайно разстройство на съзнанието по смисъла на НК, следователно към момента на извършване на деянието е бил в състояние да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките. Подсъдимият има психична годност да разбира извършваните спрямо него следствени действия и не е налице медицинска пречка, която да възпрепятства участието му в наказателния процес.

В съдебна фаза, във връзка със здравословното състояние на подсъдимия, който е с мярка за неотклонение задържане под стража, е била назначена и приета комплексна съдебно-медицинска и психиатрична експертиза, съгласно което заключение актуалното здравословно състояние на подсъдимия /сърдечна недостатъчност, хипертонична болест, тип 2 захарен диабет и дислипидемия/ не е пречка подсъдимият да участва в съдебнопроизводствени действия, като липсват такива пречки и по отношение на психичния му статус /подсъдимият не страда от умствена недоразвитост или продължително или краткотрайно разстройство на съзнанието, което да нарушава психичните му годности, в състояние е да възприема фактите от значение по делото, да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си/, като актуалното му здравословно състояние е съвместимо с изпълняването на мярката за неотклонение „задържане стража“.

Въззивният съдът установи сходна с приетата от първоинстанционния съд фактическа обстановка. Същата се установява от цялата доказателствена съвкупност.

Първата инстанция е извършила необходимия анализ и е дала вярна правна оценка на събраните фактически данни. Обсъдено е поведението на подсъдимия касаещо инкриминираното събитие, като са анализирани всички събрани доказателства. Авторството на деянието е установено по един безспорен и непротиворечив начин.

Не се спори от подсъдимото лице, че в процесната сутрин на 03.08.2023г. същия се е намирал в къщата на своя баща и между двамата е възникнал скандал. Същото се потвърждава и от показанията на св.Т.Г.. Установено е по категоричен начин оръжието на престъплението-кухненски нож, видно от 5 фактическите констатации на ДНК експертизата. Правилно наличието на следи от пострадалия върху дръжката на ножа се обяснена с обстоятелството, че същият си е служил ежедневно с него. Механизмът на умъртвяването, респ. причинените телесни повреди и непосредствената причина за смъртта са установени от СМЕ.