Определение № 411 от 03.06.2024, Окръжен съд - Сливен

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 411 гр. Сливен, 03.06.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – СЛИВЕН, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на трети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Надежда Н. Янакиева

Членове:

Мартин Цв. Сандулов

Гергана Огн. Симеонова като разгледа докладваното от Мартин Цв. Сандулов Въззивно частно гражданско дело № 20242200500256 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 122 от ГПК.

С определение № 5170/12.09.2023г. по ч.гр. дело № 5065/2023г. на Районен съд Бургас е прекратено производство по частно гражданско дело № 5065/2023 г. по описа на Бургаския районен съд е изпратено делото по подсъдност на Районен съд - Сливен. За да стори това, съдът приел, че от приложения към молбата смъртен акт, а и от служебно извършена справка съдът констатирал, че последният постоянен адрес на М.И.М. е в гр. Твърдица, обл.

Сливен т.е. това е мястото на откриване на наследството по смисъла на чл. 1 от ЗН.

С определение № 1962/27.05.2024г. по ч.гр.дело № 4815/2023г. на Районен съд Сливен е повдигнат спор за подсъдност. Районния съдия е развил съображения, че наследодателката е починала в гр. Бургас и именно това е мястото на откриване на наследството й. Ето защо и местно компетентен в случая е Бургаски районен съд, а не Сливенски районен съд.

Определението на Районен съд Сливен е незаконосъобразно.

Съгласно разпоредбата на чл.1 от ЗН наследството се открива в момента на смъртта в последното местожителство на умрелия.

Легална дефиниция на понятието „местожителство” съществуваше в разпоредбите на чл.19 ал.1 от Наредба за гражданското състояние (отм. ДВ бр.41/18.05.2004 г., в сила от 18.05.2004 г.) и чл.7 (отм.ДВ бр.67/1999 г.,в сила от 01.01.2000 г.) от Закона за лицата и семейството.

Според цитираните норми местожителството на едно лице е населеното място, където лицето се е установило да живее постоянно или преимуществено и е записано в регистрите за населението на същото населено място.

Цитираните разпоредби понастоящем са отменени и понятието местожителство към днешна дата, е придобило друг смисъл още с влизане в сила на Закона за гражданската регистрация, обнародван в ДВ,бр.67/27.07.1999 г. С посочения закон е предвидена регистрация на два 1 вида адреси – постоянен адрес, който е адресът в населеното място, което лицето избира да бъде вписано в регистъра на населението (чл.93 ал.1 от ЗГР) и настоящ адрес, който е адресът, на който лицето живее (чл.94 ал.1 от ЗГР).

От сравнението на правните дефинициите за „местожителство” по отменените разпоредби и за „постоянен” и „настоящ” адрес по сега действащия ЗГР може да се обоснове изводът, че отпадналият легален термин „местожителство” е бил своеобразен сборен термин между сегашните постоянен и настоящ адрес, защото от една страна е било предвидено това да е адрес в населеното място, в което лицето е вписано в регистъра за населението (характерно сега за понятието „постоянен адрес”), а от друга страна това е било мястото, където лицето живее постоянно или преимуществено (характерно сега за „настоящ адрес”).

Понятието „местожителство” в смисъла, влаган в него преди влизане в сила на ЗГР, не съществува към настоящия момент, което поражда определени практически трудности и спорове (препирни) за подсъдност[1].

Константната съдебна практика вече е приела, че нормата на чл.1 от ЗН визира при действието на ЗГР последния регистриран постоянен адрес на починалия наследодател (така определение от 28.03.2008 г. по гр.д.№163/2008 г. на ОС-Велико Търново; решение от 12.04.2016 г. по в.гр.д.№167/2016 г. на ОС- Бургас; решение №114 от 09.05.2016 г. по в.гр.д.

№140/2016 г. на ОС – Добрич; решение №99 от 30.05.2017 г. по в.гр.д.№202/2017 г. на АСПловдив и др.).

Според нормата на чл.93 ал.6 от ЗГР именно постоянният адрес на гражданите служи за упражняване на права или ползване на права или услуги в случаите, определени в закон или друг нормативен акт. В този смисъл следва да се приема установеното в практиката, че постоянният адрес на наследодателя към датата на смъртта му определя и местно компетентния районен съд.

Така и с Определение № 729 от 20.02.2024 г. на ВКС по ч. гр. д. № 493/2024 г., I г. о., е прието, че според разпоредбата на чл. 1 от Закона за наследството мястото на откриване на наследството е последното местожителство на умрелия. Разяснено е, че следва да се приеме, че терминът "местожителство", който е използван в законодателството преди 2000 г., съответства на възприетия от Закона за гражданската регистрация термин "постоянен адрес" – адрес в населено място в РБ, където лицето е избрало да бъде вписано в регистъра на населението. За определяне на мястото на откриване на наследството е без значение настоящият адрес, мястото на настъпване на смъртта или къде се намира имуществото на лицето. Това виждане се споделя и от правната теория.

Така е безспорно, че компетентен да разгледа искането е Районен съд Сливен, тъй като последният постоянен адрес на М.И.М. е в гр. Твърдица, обл. Сливен.

Ръководен от изложените съображения, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

2

КОМПЕТЕНТЕН да разгледа молба вх. № 31547/24.08.2023г. на М.М.М., К.С.Б. и М.С.Б. с която се отправя искане за приемане по опис на наследството оставено им от тяхната майка М.И.М. е РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН

Делото да се изпрати на Районен съд Сливен за продължаване на съдопроизводствените действия.

Копие от настоящото определение да се изпрати на Районен съд Бургас за сведение.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3