Решение № 115 от 17.10.2018, Окръжен съд - Търговище
- Съд
- Окръжен съд - Търговище
- Дело
- Въззивно гражданско дело 131/2018
- Вид
- Решение № 115
- Подписан
- 17.10.2018
- В сила
- 07.10.2019
- Състав
- СИЛВИЯ ПЕТРОВА ПЕТРОВА, ТИХОМИР ПЕНКОВ ПЕТКОВ, МАРИАНА НИКОЛАЕВА ИВАНОВА
Цитирани разпоредби
- чл.131, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 · Граждански процесуален кодекс
- чл.263, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.269-271 · Граждански процесуален кодекс
- чл.269-271 · Граждански процесуален кодекс
- чл.269-271 · Граждански процесуален кодекс
- чл.271, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.272 · Граждански процесуален кодекс
- чл.87, ал.3 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 87, ал. 4 · Закон за задълженията и договорите
Р Е
Ш Е Н
И Е
№ /17.10.2018г. гр.Търговище в името на народа
ТЪРГОВИЩКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД първи състав
На седемнадесети септември 2018 година
В публично съдебно заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:СИЛВИЯ ПЕТРОВА
ЧЛЕНОВЕ:ТИХОМИР
ПЕТКОВ
МАРИАНА
ИВАНОВА
Секретар:Милка Тончева като разгледа докладваното от съдията Т.Петков в.гр.д.№131 по описа за 2018 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.258 от ГПК.
Производството по в.гр.д.№131/2018г. по описа на Окръжен съд-Търговище е образувано по въззивна жалба на ищеца М.Ю.М., с ЕГН ********** ***, действащ чрез пълномощника си адвокат Ю.К.
*** против решение № 374/05.07.2018г. по гр. д.
№ 2031 /2017г. РС-Търговище, с което е отхвърлен предявеният против С.М.Х., ЕГН ********** ***, действащ чрез пълномощник адв.Н.С. от ТАК, със съдебен адрес:***, офис 8 иск, с правно основание чл.87, ал.3 от ЗЗД, за разваляне на договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане, сключен с нот.акт № 199, том XIV, дело № 3433/2008 год. на Служба по вписвания – Търговище, като неоснователен; присъдени са разноски.
С доводи за нарушения на закона-постановено в противоречие с материалноправните норми и съдебната практика относно задълженията на приобретателя по алеаторен договор, както и за необоснованост, моли съда за отмяна на решението изцяло и за уважаване на предявения иск за разваляне на договора, по силата на който на 27.11.2008г. М.Ю.М. с ЕГН ********** е прехвърлил на С.М.Х. с ЕГН ********** собствените си 4/6 ид. ч. от недвижим имот описан в
Нотариален акт № 199,том XIV, дело № 3453 вх. Per. №6340 от 27.11.2008г. на Службата по вписвания -Търговище, поради неизпълнението му. Претендира разноските в производството за двете съдебни инстанции.
По реда и в срока по чл.263, ал.1 от ГПК от въззиваемият, действащ чрез процесуалния си представител адв.Н.С.-ТАК е постъпил писмен отговор, с който счита жалбата за неоснователна. Молят съда да потвърди първоинстанционното решение като правилно и законосъобразно.
След проверка по реда на чл.269-271 от ГПК, въззивният съд констатира следното:
Жалбата е допустима, но неоснователна.
Предявеният от ищеца
М.Ю.М., с ЕГН ********** *** иск по чл.87, ал.3 от ЗЗД за разваляне на сключения с нот.акт № 199, том XIV, дело № 3433/2008 год. на СВ Търговище договор за прехвърляне на ответника на 4/6 ид.ч. от недвижим имот, представляващ : Дворно място от около 1000 кв.м., заедно с построените в него къща и стопански постройки, съставляващ УПИ № IX-73 в кв.7 по плана на с.Овчарово, общ.Търговище срещу гледане и издръжка, било лично, или чрез избрано от ответника лице, като му осигури нормален живот, какъвто е живял, е обоснован с обстоя-телствата, че още от прехвърлянето на имота през 2008 год. и до сега ответникът не е полагал грижи, не е гледал ищеца и не му е осигурявал издръжка, нито лично, нито чрез трето лице, въпреки нуждата му от грижи и средства, предвид напредналата му възраст и ниски доходи.
С писмен отговор по чл.131, ал.1 от ГПК ответникът оспорва иска с възражения за липсата на неизпълнение, тъй като е полагал грижи за ищеца и преди сключване на договора и след това. Твърди, че ищеца не е изразявал недоволство от полаганите за него грижи и давана издръжка, страните поддържали добри отношения, като постоянно комуникирали по телефона, както и твърди, че ищеца въпреки възрастта си е в състояние да се грижи за себе си и поради това е отказвал допълнителна помощ.
След преценка на събраните по делото доказателства, въззивният съд прие за установено следното:
Не се спори от страните, че ищецът е прехвърлил на сина си-ответника по делото собствените си 4/6 ид.ч. от недвижим имот, представляващ : Дворно място от около 1000 кв.м., заедно с построените в него къща и стопански постройки, съставляващ УПИ № IX-73 в кв.7 по плана на с.Овчарово, общ.Търговище, срещу задължението ответника да поеме грижите и издръжката на прехвърлителя, било лично, или чрез избрано от него лице, като му осигури нормален живот, какъвто е живял, като последния си е запазил пожизнено и безвъзмездно правото на ползване върху имота. Не се спори по делото, че както към момента на прехвърлянето през 2008 год., така и към момента ответника живее и работи в Република Германия
Съгласно показанията на посочените от ответника свидетели К., М., А. и Цв. е установено, че още от преди сключването на договора и след това / 2008 год./ ответникът е изпълнявал поетите с договора задължения. Той се е погрижил за ищеца след като последния е пострадал тежко при катастрофа, той е търсил специалисти, които да го лекуват, той е заплатил разходите по лечението и е останал при ищеца докато същия се възстанови напълно. Извършил е ремонт на къщата в процесния имот, който е бил наследствен за да я направи годна за обитаване и живеене, с цел ищецът да има къде да живее. Тези грижи са продължили и след сключването на договора през 2008 година.
Безспорно е в съдебната практика, че в тежест на приобретателя-ответник е да докаже пълното и точно изпълнение, т.е. такова, което съответства на нуждите на прехвърлителя. В конкретния случай, видно от показанията на свидетелите ответникът ежемесечно, а понякога и повече пъти в месеца е изпращал средства, хранителни продукти, техника, дрехи и други неща за осигуряването на един добър живот, закупувал е и лекарства, когато това е било необходимо, а при поискване от ищеца му е осигурявал и допълнително средства, което е позволявало на последния не само да живее спокойно, но и да има спестявания. В същото време се установи, че ищеца, въпреки възрастта си е бил и продължава да е в състояние сам да полага грижи за себе си. Дори управлява мотор.
Безспорно е така също в съдебната практика, че ако в договора е била използвана бланкетната формулировка “да осигури живот, какъвто прехвърлителят е водил досега” следва да се изложат в исковата молба твърдения какъв е бил начинът на живот на прехвърлителя към момента на сключване на договора и налице ли е промяна в нуждите му след този момент.
В конкретния случай по делото няма доказателства ищецът да има нужди извън обичайните такива, не се представиха доказателства същия да е във влошено здравословно състояние, което да е свързано с полагане на повече грижи от тези които му е осигурявал ответникът или повече средства за издръжка извън тези които ответникът му е изпращал обичайно.
Посочената група свидетели възпроизвеждат непосредствено възприети от тях факти. Тези свидетели са незаинтересувани и техните показания са неопровергани от показанията на другата група свидетели.
Свид. Х. М.- внучка на ищеца и дъщеря на ответника, също живееща в Германия, съобщава данни за влошени отношения, както и неизпълнение от страна на ответника, които са й известни от ищеца по делото.Твърди, че ежемесечно от м.юни 2017 год. изпраща на ищеца около 60 евро, тъй като той й споделил, че не му стигат средствата и не може да си купува лекарства. Доказателства в тази насока представя и пред настоящата инстанция.
От показанията на св.Ахмедова се установя, че инцидентно е била помолена от ищеца да му напазарува, а после тя сама му е предложила да пазарува вместо него.
Показанията на тези две свидетелки, не опровергава твърденията на другата група, че ответникът е полагал грижи и давал издръжка, каквато е била необходима, преди и по време на договора.
Установено е в същото време по делото, че от около година отношенията между ищеца и ответника са се влошили, както и че е на лице неизпълнение в рамките на последните няколко месеца на задълженията на ответника, което се дължи от една страна на нежеланието на ищеца да общува с ответника, от друга на влошеното здравословно състояние на ответника, което поставя за разглеждане въпроса за възможността за разваляне на договора поради частичното му неизпълнение.
Съгласно принципното разрешение, дадено в ППВС № 3/73 г., прилагането на чл. 87, ал. 4 ЗЗД изисква оценка на съотношението между изпълнената и неизпълнената част от задължението, като се има предвид вида на договора и характера на задължението. При прехвърляне на имот срещу задължението за издръжка и гледане продължителността на изпълняване на поетото задължение от страна на длъжника не може да се поставя като единствен и основен елемент, обосноваващ значимостта на осъществено изпълнение. В конкретния случай грижи са полагани и без наличието на договор и след сключването му в продължение на повече от девет години. Частичното неизпълнение в последните няколко месеца, с оглед интереса на кредитора е незначително. Независимо от възрастта му няма данни за влошено здравословно състояние или влошени условия на живот. Същият се яви лично в съдебно заседание пред настоящата инстанция.
Първоинстанционният съд подробно е описал фактическата обстановка и анализирал правнорелевантните факти, като е изложил обстойни мотиви, които изцяло се споделят от настоящия състав на въззивната инстанция, поради което на осн.чл.272 от ГПК въззивният съд извършва препращане към тях.
При така установените обстоятелства, не е налице неизпълнение на сключения договор от страна на приобретателя-ответник и предявеният иск по чл.87, ал.3 от ЗЗД не е доказан по основание.
Предвид горното, обжалваното решение на районния съд е поста-новено в съответствие със закона и на осн.чл.271, ал.1 от ГПК следва да бъде потвърдено.
Разноски от въззиваемата страна не са поискани и не са пред-ставени доказателства за направени такива в настоящата инстанция, поради което не следва да се присъждат.
Въз основа на изложените съображения, съдът
Р Е Ш
И :
ПОТВЪРЖДАВА решение №374/05.07.2018г., постановено по гр.д.№2031/2018г. по описа на Търговищкия районен съд, на осн.чл.271, ал.1 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от съобщаването му.
1.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
2.