Определение № 2055 от 10.11.2025, Районен съд - Разлог
- Съд
- Районен съд - Разлог
- Дело
- Гражданско дело 612/2025
- Вид
- Определение № 2055
- Подписан
- 10.11.2025
- Състав
- Искра Кирилова Трендафилова
Цитирани разпоредби
- чл.130 · Граждански процесуален кодекс
- чл.131 · Граждански процесуален кодекс
- чл.131, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.140 · Граждански процесуален кодекс
- чл.118 · Закон за задълженията и договорите
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 2055 гр. Разлог, 10.11.2025 г.
РАЙОНЕН СЪД – РАЗЛОГ, ІІ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на десети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Искра К. Трендафилова разгледа докладваното от Искра Трендафилова, Гр. дело № 20251240100612 по описа за 2025 година
Производството е образувано по ИМ на А.А.С., с/у „ТС“ЕАД, с която е предявен отрицателен установителен иск за признаване за установено несъществуването на парични вземания, произтичащи от договор за доставка на топлинна енергия.
С Определение №9203 от 24.02.2025 г., постановено по гр. д. №3643/2025 г. по описа на СРС, ИМ е изпратена за разглеждане пред родово компетентния съд - Рг.РС.
С Разпореждане №1375 от 07.07.2025 г., постановено по гр. д. №612/2025 г. по описа на РСРг, съдът е дал ход на ИМ, приемайки редовността на същата и допустимостта на предявените искове, като същевременно е изпратил на ответника препис от същата, ведно с приложените към нея писмени док-ства, давайки възможност за подаване на отговор по реда на чл.131, ал.2 от ГПК.
В срока по чл.131 от ГПК, по делото е постъпил писмен отговор на ИМ, с който ответникът твърди, че исковата претенция е недопустима. Липсвало правен интерес, тъй като дружеството никога не е претендирало цитираните суми да му бъдат заплатени. Направено е искане делото да бъде прекратено. Отделно от това не оспорва, че давността е настъпила и че не са предприети действия по принудително събиране на вземания.
В изпълнение на задълженията си по чл.140 от ГПК, съдът след като извърши проверка на редовността и допустимостта на предявените искове, приема следното:
Допустимостта на предявения от ищеца отрицателен установителен иск се обосновава от доказаните по делото твърдения на ищеца за наличие на правен интерес у него от предявяването им и за надлежна процесуална легитимация на страните по тях. Правният интерес от предявяване на установителен иск е винаги конкретен и зависи от обстоятелствата по делото.
Интересът трябва да бъде доказан от ищеца и като положителна процесуална предпоставка следва да е налице при всяко положение на делото. Когато ищецът желае да установи, че не дължи дадено вземане поради изтекла погасителна давност, той следва да посочи конкретните обстоятелства, които обуславят правния му интерес от предявяване на установителния иск. В този смисъл ТР №8/27.11.2013 г. по тълк. д. №8/2012 г. на ОСГТК на ВКС.
Ищецът извлича правен интерес от това, че ответното дружество претендира заплащането на суми за доставена топлинна енергия на процесния адрес, находящ се в г.С., у.„Х.А.“№34, в.1, които фигурират по партидата на имота у ответника по абонатен №*, инсталационен №*.
Извлича интерес, че ответникът е представил неофициална детайлна справка – извлечение за начислените по партидата на имота суми.
Следователно настоящото дело е образувано и ищецът черпи правен интерес от водене на настоящото дело само въз основа на факта, че ответникът претендира заплащането на суми 1 за доставена топлинна енергия на процесния адрес. Като правен интерес ищецът иска да бъде прието за установено, че не дължи на ответното дружество претендираната сума от 438.79 лв., за начислена услуга в размер на 438.79 лв., представляваща начислена сума за периода м 05.2018 г. – м. 04.2019 г.
Предявен е отрицателен установителен иск, че ищецът не дължи на ответника суми, тъй като са погасени по давност. Институтът на давността е институт на материалното право, което лишава възможността на кредитора да се търси по принудителен ред притезанието.
Давността е период от време, с което се погасява не самото субективно материално право, а право на принудително изпълнение. Ето защо дори и да е настъпила давността, вземането съществува, защото платеното по него не е без основание, на основание чл.118 ЗЗД.
На първо място, съдът приема че липсва правен интерес от водене на настоящото дело.
Ищецът твърди, че имал суми към ответника, но ответникът не ги търси по съдебен ред.
Няма доказателства ответникът да е предприел каквито и да са действия – извънсъдебни или съдебни за търсене на сумата. Няма и такива твърдения, няма и твърдения, че ответникът търси сумите си по някакъв начин. При това положение съдът приема, че липсва правен интерес от водене на настоящото дело. Ответникът нито търси ищеца, нито е предприел каквито и да са действия. Липсата на правен интерес се доказва от факта, че липсват действия от страна на ответника, т. е. принудителни. Когато длъжникът се позовава на погасителна давност, той се защитава с/у принудително изпълнение, а не изобщо, че вземането не съществува, защото както бе посочено по-горе самото субективно материално право не се погасява.
Както съда написа по-горе, за предявения иск липсват док-ства за правен интерес. Не са предприети такива действия на ответника, които до обусловят правен интерес от водене на настоящото дело.
На следващо място, ищецът твърди че има спор. Същевременно пише, че отказва да плати, а ответникът не си търси сумите. При това положение съдът приема, че липсва гражданскоправен спор м/у страните, който да налага уреждане на спора със СПН. Липсват док-ства, че страните спорят, че дори ответникът търси сумата и я брои като дължима.
С оглед изложеното, съдът приема че липсва правен интерес от водене на делото, липсва гражданскоправен спор, който да налага намесата на съда.
Наличието на спор и правен интерес са положителни абсолютни процесуални предпоставки за съществуване правото на иск, липсата на които определя иска и производството като недопустими. Ето защо производството е недопустимо и следва да бъде прекратено и исковата молба върната, на основание чл.130 ГПК.
Воден от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ВРЪЩА ИМ с вх. №20851/21.01.2025 г. от А.А.С., ЕГН*, с адрес: г.С., у.„Х.А.“№34, в.1, против „ТС“ЕАД, ЕИК*, с адрес: г.С., ж..„К.с.“, у.„Я.“№23Б.
ПРЕКРАТЯВА производството по гр. дело №612/2025 г. по описа на РС-Рг, поради недопустимост на предявения иск.
Определението подлежи на обжалване от страните в едноседмичен срок от получаване на препис от съд. акт с ЧЖ пред Бл.ОС.
Съдия при Районен съд – Разлог: _______________________
2