Решение № 11914 от 19.06.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 11914 гр. ********, 19.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 181 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: НАТАЛИ ПЛ. ГЕНАДИЕВА при участието на секретаря МИЛЕНА АТ. ЙОРДАНОВА като разгледа докладваното от НАТАЛИ ПЛ. ГЕНАДИЕВА Гражданско дело № 20241110175799 по описа за 202 4 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на ЗЗДН.

Образувано е по молба с вх. № 414681/19.12.2024 г. с правно основание чл.8, т. 1 от ЗЗДН, подадена от Л. С. Ц., ЕГН **********, срещу Р. С. Х., ЕГН **********, бивш фактически съжител на молителката, с искане за налагане на мерки за защита при твърдения за извършените от ответника спрямо молителката актове на домашно насилиe, като с депозирана уточнителна молба по делото, молителката твърди, че актовете на домашно насилие са както следва:

В началото на първата седмица на месец декември 202 4 г., около 15:30 часа е отивала да вземе детето си от детска градина и пред къщата на баба в гр. ********, бул.

„*********“ № ******, когато до нея спрял лек автомобил „Мерцедес“, от който се показал ответника и е изкрещял „Курво, обещавам ти, че ще те направя в инвалидна количка и ще ядеш от сламка“.

На 06.12.2024 г. около 16 ч. в гр. ********, ул. „*********“ в района на автомивката, ответникът я е видял и се извикал „Ти, защо минаваш тук?“ и я изритал три пъти в областта на дясното коляно и бедрото.

На 13.12.2024 г. около 19:30 ч. в гр. ********, ул. „*********“ № 4, молителката е била с братовчедка на улицата пред един магазин за дрехи, когато ответникът се появил с кола, като е започнал да отправя обиди на Л., включително заплахи за убийство, както и е направил опит да я удари по главата.

1

Ответникът в съдебно заседание се явява лично, но не взима становище по претенцията на молителката.

Софийски районен съд, като прецени доказателствата по делото и доводите на страните съгласно чл.12 и чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено следното:

По допустимостта на производството:

Молбата за защита е подадена от лице, което твърди, че лично е пострадало от акт на домашно насилие, поради което съгласно чл.8, т.1 ЗЗДН е налице валидно сезиране на съда от процесуално легитимирано за това лице. Молбата е подадена срещу лице, което е негов бивш фактически съжител, поради което същата е подадена срещу процесуално легитимирано да отговаря по нея лице /чл. 3, т. 2, предл. второ ЗЗДН/. Молителката твърди, че в началото първата седмица на месец декември 2024 г. около 15:30 ч. и на 06.12.2024 г. и 13.12.2024 г. ответникът е извършил процесните актове на домашно насилие, молбата до съда е подадена на 19.12.2024 г. поради което е спазен преклузивният тримесечен срок по чл. 10, ал. 1 ЗЗДН. Твърди се извършено от ответника физическо и психическо насилие, което попада в хипотезата на чл. 2 ЗЗДН. Предвид горното молбата е допустима.

По основателността на молбата:

Съгласно чл. 2, ал. 1 ЗЗДН „домашно насилие е всеки акт на физическо, сексуално, психическо, емоционално или икономическо насилие, както и опитът за такова насилие, принудителното ограничаване на личния живот, личната свобода и личните права, извършени спрямо лица, които се намират в родствена връзка, които са или са били в семейна връзка или във фактическо съпружеско съжителство” - съгласно това определение актът на домашното насилие представлява специален деликт, поради което и за него следва да са налице характеристиките на непозволеното увреждане по чл. 45 ЗЗД: виновност и противоправност на деянието на извършителя.

По делото се установява, че страните са бивши фактически съжители. По делото е представена декларация по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН, която обаче в случая съставлява негодно доказателствено средство, тъй като в декларацията не са описани конкретни актове на насилие по време, място и начин на извършване. В конкретния случай декларация не разполага с формална доказателствена стойност, следва да се отбележи и че в същата се съдържат общи твърдения за отправени обиди и заплахи от страна на ответника към молителката. Следователно в декларацията по чл. 9 от ЗЗДН не конкретизиран акт на домашно насилие описан по време, място и начин на извършване, каквото е изискването на закон. В декларацията само е посочено че ответника я е заплашил, че ще я убие и, че ще я сложи в инвалидна количка, като нито е посочено на коя дата и в какво се е изразило насилието, нито къде е извършено същото.

Други доказателства не са представени, няма и направени искания за събиране на доказателства от молителката, чиято е доказателствената тежест да установи твърденията си по реда на пълно и главно доказване.

Ето защо съдът намира, че по делото не се установяват твърдените актове на домашно насилие, поради което молбата по чл. 8, т. 1 ЗЗДН се явява изцяло неоснователна, и 2 като такава съдът следва да я отхвърли и да откаже издаването на заповед за съдебна защита.

По разноските.

Претенция за присъждане на разноски не е направена от страните поради което съдът не дължи произнасяне по този въпрос. Молителката следва да бъде осъдена да заплати по сметка на Софийския районен съд и държавна такса за производството в размер на 25,00 лв. на основание чл. 11, ал. 3 ЗЗДН.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ молба по чл. 8, т. 1 ЗЗДН от Л. С. Ц., ЕГН **********, срещу Р. С. Х., ЕГН **********, при твърдения за извършени от ответника спрямо молителката актове на домашно насилие в началото на първата седмица на месец декември 2024 г., на 06.12.2024 г. и на 13.12.2024 г., като ОТКАЗВА ДА ИЗДАДЕ ЗАПОВЕД ЗА ЗАЩИТА.

ОСЪЖДА на основание чл. 11, ал. 3 ЗЗДН Л. С. Ц., ЕГН **********, да заплати по сметка на Софийския районен съд държавна такса в размер на 25,00 лв.

Решението подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в седемдневен срок, считано от връчването му на страните /чл.17, ал. 1 ЗЗДН/.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3