Решение № 98 от 15.09.2022, Районен съд - Раднево

РЕШЕНИЕ

№ 98 гр. Раднево, 15.09.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РАДНЕВО в публично заседание на тринадесети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Асен Цветанов при участието на секретаря Росица Д. Динева в присъствието на прокурора Д. П. Сл. като разгледа докладваното от Асен Цветанов Гражданско дело № 20225520100586 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 26 ЗЗакрД.

Образувано е по молба на ДСП-Раднево с искане по чл. 4, ал. 1, т. 2 вр. чл. 25, ал. 1 ЗЗакрД за настаняване на детето С. СТ. Р., в семейството на близки и роднини, за срок до навършване на пълнолетие на детето .

В молбата е посочено, че детето С. СТ. Р. е родено на **** г. и е второ дете на майката СТ. Р. СТ., а бащата не бил вписан в акта за раждане и бил неизвестен, макар да имало данни майката да е съжителствала на съпружески начала с мъж, който сочи за биологичен баща на двете си деца. Посочено е, че майката след раздялата с мъжа, с който е живяла, се върнала да живее при родителите си, а на 31.07.2011 г. година заминала за Германия и оставила двете си деца без особен представител в страната. Предвид това, че майката трайно не полагала грижи за децата си А. и С. и те са останали без законен представител са настанени по административен ред, а след това и със съдебно решение за отглеждане и възпитаване в семейството на Р. Г. П. и Р. Й. СТ., баба и дядо на детето по майчина линия, като мярка за закрила по ЗЗакрД. На 12.01.2018г. при посещение в отдел „Закрила на детето” майката С.С. заявила писмено със заявление желанието си децата да бъдат върнати в семейството й. При рутинно посещение на служители на ДСП – Раднево, на 26.01.2018 г. в дома, в който се отглеждат децата, е установено, че те не са там. Бабата и 1 дядото на децата – Р.П. и Р.С. информирали служителите, че дъщеря им Стефка заедно с децата А. и С. са заминали за Германия, която информация се потвърдила и от направената справка в РУ-Раднево, а именно, че майката и децата са напуснали страната на 12.01.2018г. през ГКПП „Калотина” и нямали последващи влизания в страната, предвид на което настаняването на детето С. в семейството на совите баба и дядо по майчина линия е прекратено с административна заповед на Директора на ДСП гр. Раднево № ЗД/Д-СТ-Р006/19.03.2018г. и потвърдена с решение № 24/13.04.2018г. на РС-Раднево.

Твърди се, че пребиваването на децата в Германия е било за кратък период, майката ги връща в България и ги оставя на грижите на свои познати в гр.

Нова Загора, тъй като през този период родителите й са били в Кипър.

Голямото дете А. успява да си тръгне от гр. Нова Загора и заживява при леля си в гр. Раднево, кв. „Кантона”, като от 30.07.2021г. спрямо същото е предприета мярка за закрила по чл. 4, ал. 1, т. 1 от ЗЗД. Когато Р.П. и Р.С. се завръщат в България разбират, че С. е оставен на грижите на чужди хора, отиват в гр. Нова Загора и вземат детето, от което разбират, че му е позволявано да напуска къщата. На 11.07.2022 г. бабата и дядото попълнили декларации, с които изразили категорично желание да продължат да се грижат за детето С. СТ. Р.. Иска се предприемане на мярка за закрила спрямо детето чрез настаняване на същото в семейството на баба си и дядо си по майчина линия.

Искането е с правна квалификация чл. 26 от Закона за закрила на детето, като в това производство в тежест на сезиращия съда е да докаже наличието на предпоставките за настаняване на детето извън семейството му, а именно в семейството на близки и роднини.

В откритото съдебно заседание се явява лично директорът на ДСПРаднево – Снежана Делчева и заявява, че поддържа молбата и иска същата да бъде уважена.

Представителят на РП-Стара Загора, ТО-Раднево, взема становище в съдебно заседание, като счита молбата за основателна и за което излага съображения.

Заинтересованата страна СТ. Р. СТ. не се явява в откритото съдебно заседание, не е взела становище по молбата.

Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства, 2 намира за установено следното от фактическа страна:

От удостоверение за раждане от 21.07.2022 г. , издадено от община Раднево, въз основа на акт за раждане № 85 от 23.10.2009 г. /л.4/ се установява, че детето С. СТ. Р. е родено на **** г. в гр. Раднево, от майка СТ.

Р. СТ. и баща невписан в акта за раждане.

Служебно известно е на съдията-докладчик, че с решение по гр.д. № 217/2018 г. на РС-Раднево по реда на чл. 30 ЗЗакрД е постановено прекратяване на взета мярка за закрила по чл. 4, ал. 1, т. 2 ЗЗакрД с решение № 182 от 12.12.2011 г. по гр.д. № 809/2011 г. на РС-Раднево - настаняването на детето С. СТ. Р. в семейството на Р. Г. П. и Р. Й. СТ..

По делото е приет доклад за оценка на случай и предприемане на мярка за закрила спрямо дете /л.5-7/ и заключителен доклад /л.12-13/, от които е видно, че детето С. СТ. Р. е дете на 12 години и 11 месеца, за което се грижат неговите баба и дядо по майчина линия почти от неговото раждане и до настоящия момент. Посочено е, че бабата и дядото на детето, а именно Р. Г.

П. и Р. Й. СТ. били попълнили декларации по чл. 24, ал. 3 ППЗЗакрД /приложени на л.8 и л.9 от делото/, с които са изразили категорично желание да се грижат за детето С. СТ. Р.. Посочено е, че бабата и дядото са осигурили сигурна, спокойна и безопасна среда за детето, за неговото отглеждане и възпитание, задоволили са неговите жизнени потребности, достъп до здравеопазване и нужния му емоционален комфорт. Посочено е, че е в интерес на детето предприемане на мярка за закрила. Идентично становище е изразено и от социалните работници, съставили приетия по делото социален доклад.

По делото е приета заповед № ЗД/Д-СТ-Р-013 от 05.08.2022 г. на директора на ДСП-Раднево /л.11/, с която по административен ред е взета спрямо детето С. СТ. Р. мярка за закрила по чл. 4, ал. 1, т. 2 ЗЗакрД до произнасяне на съда с решение по чл. 28 ЗЗакрД, което е предмет на настоящото производство.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

Съгласно чл. 26, ал. 1 ЗЗакрД съдът по искане на органите или лицата по чл. 26, ал. 2 ЗЗакрД може да вземе решение за налагане на мярка за настаняване на дете извън семейството - в семейство на роднини или близки, 3 в приемно семейство, социална услуга - резидентен тип или в специализирана институция, при наличието на някое от изчерпателно посочените основания по чл. 25, ал. 1 ЗЗакрД.

Според чл. 25, ал. 1 ЗЗакрД може да бъде настанено извън семейството дете, чиито родители са починали, неизвестни, лишени от родителски права или чиито родителски права са ограничени (т.1); чиито родители, настойници или попечители без основателна причина трайно не полагат грижи за детето (т.2) или се намират в трайна невъзможност да го отглеждат (т.3); което е жертва на насилие в семейството и съществува сериозна опасност от увреждане на неговото физическо, психическо, нравствено, интелектуално и социално развитие (т.4), както и в случаите по чл. 11 от Конвенцията от 1996 г. за компетентността, приложимото право, признаването, изпълнението и сътрудничеството във връзка с родителската отговорност и мерките за закрила на децата (т.5).

В конкретния случай, въз основа на доказателствата по делото, съдът намира, че е налице основанието по чл. 25, ал. 1, т. 1 и т. 3 ЗЗакрД за прилагане на мярка за закрила спрямо детето чрез настаняването му извън семейството. Цитираната разпоредба изисква родителите д а са починали и/или да се намират в трайна невъзможност да го отглеждат. В случая единственият родител на детето, неговата майка, се намира в трайна невъзможност да го отглежда, тъй като го е оставила малко след раждането на своите родители и е прекъснала емоционалната връзка с детето си. Видно от данните по делото детето е било оставено на грижите на баба си и дядо си по майчина линия малко след раждането му, а след това за много кратко време е било отведено от майка си в чужбина и веднага върнато в страна и оставане от майката на грижите на непознати лица. С оглед изложеното , детето С. СТ.

Р . е дете в риск по смисъла на §1, т. 11, б. „а“ ЗЗа к р Д и молбата за предприемане на мерки за закрила спрямо него е основателна.

В интерес на детето е спрямо него да бъде приложена мярка за закрила чрез настаняването му извън семейството съгласно чл. 26, ал. 1 ЗЗакрД.

Съгласно чл. 28, ал. 4, изр. ІІ вр. чл. 26, ал. 1 ЗЗакрД при определяне на мерките за закрила на детето съдът следва поредността по чл. 26, ал. 1 ЗЗакрД (настаняване в семейство на роднини или близки, настаняване за отглеждане в приемно семейство, настаняване в специализирана институция), освен ако 4 това не е в интерес на детето.

В настоящия случай има възможност за прилагане на първата по ред приложима мярка за закрила - настаняване на детето в семейството на роднини и близки. Дядото и бабата на детето по майчина линия са изявили желание и са дали съгласие да отглеждат и да се грижат за детето С. СТ. Р., с което са силно привързани един към друг, а детето се чувства добре при тях, имайки предвид цялостния му живот при тях. От това съдът прави заключение, че най-добрият интерес на детето, а именно да се възпитава и отглежда в нормална за възрастта му среда, изисква да се приеме, че към момента това може да се предостави само от неговите баба и дядо по майчина линия.

При следване поредността на мерките за закрила по чл. 26, ал. 1 ЗЗакрД е налице основание съдът да настани детето в семейство на близки и роднини – семейството на неговите баба и дядо по майчина линия – Р. Г. П. и Р. Й. СТ. .

Съгласно чл. 28, ал. 5 ЗЗакрД съдът задължително определя срок на настаняването, поради което следва да определи срок на настаняването на детето. Съдът намира, че с оглед възрастта на детето, ежедневните му потребности, подходящ за него и в негов интерес е настаняването да бъде за срок до навършване на пълнолетие на детето .

Следва да се отбележи, че при промяна на обстоятелствата и разкриването на възможност за реинтеграцията на детето в биологичното му семейство, настаняването му в семейство на други роднини и близки или в приемно семейство и преди изтичането на срока, е необходимо незабавно да бъде сезиран съдът, за да промени постановената мярка, ако установи, че това е в интерес на детето.

Необходимо е да бъде отбелязано също така, че налагането на мярката не препятства възможността на майката да поддържа контакти с детето, за да не се прекъсва връзката родител – дете.

Така мотивиран и на основание чл. 28 във вр. чл. 26, ал. 1 ЗЗакрД във вр. чл. 4, ал. 1, т. 2 ЗЗакрД, съдът

РЕШИ:

НАСТАНЯВА детето С. СТ. Р., ЕГН **********, родено на **** г. в 5 гр. Раднево, обл. Стара Загора, от майка СТ. Р. СТ. и баща неизвестен, в семейството на близки и роднини – семейството на Р. Г. П., ЕГН **********, и Р. Й. СТ., ЕГН **********, с адрес гр. ****, като мярка за закрила по чл. 4, ал. 1, т. 2 ЗЗакрД, за срок до навършване на пълнолетие на детето.

На основание чл. 28, ал. 4 ЗЗакрД решението подлежи на незабавно изпълнение.

Решението може да бъде обжалвано пред Окръжен съд – Стара Загора в седемдневен срок от съобщаването му на страните.

Съдия при Районен съд – Раднево: _______________________ 6