Решение № 5244 от 03.09.2020, Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е гр. София, 03.09.2020 г.

В

ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,

ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ІI „А“ въззивен състав, в публично съдебно заседание на девети юли през две хиляди и двадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ВИОЛЕТА ЙОВЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА ГЕОРГИЕВА

СИМОНА УГЛЯРОВА при участието на секретаря Емилия Вукадинова, като разгледа докладваното от младши съдия Углярова въззивно гражданско дело № 16578 по описа за 2019г. по описа на СГС, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и следв. от ГПК.

С решение № 94035 от 15.04.2019г., постановено по гр. дело № 63231/2018 г. на Софийски районен съд, ГО, 163 състав, поправено по реда на чл.247 от ГПК с решение № 219967 от 18.09.2019г., постановено по гр. дело № 63231/2018 г. на Софийски районен съд, ГО, 163 състав, е ужавен предявеният от Л.А.Й., ЕГН **********, с адрес ***, вк.“Драгалевци“, ул.“******срещу „З.А.“ АД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление ***, иск с правно основание по чл.

405, ал. 1 от КЗ, за осъждане на ответника да заплати в полза на ищеца сумата от 4 080,37 лева, предявен като частичен иск от 5 000 лева, представляваща застрахователно обезщетение по застраховка „Каско“, валидна към датата на застрахователното събитие -

26.06.2018г., за причинени имуществени вреди на притежавания от ищеца л.а. марка „Мерцедес“, модел „МЛ 350“, с рег.№ ******, по щета № 10018030118208 по описа на „З.А.“ АД, вследствие на осъществило се ПТП на 26.06.2018г. около 22:40 ч. в гр.София, по ул.“Боян Магесник“ между водачите на л.а. марка „Мерцедес“, модел „МЛ 350“, с рег.№ ****** и л.а. марка „Ситроен“, модел „Ц – 4 Еъркрос“, с рег.№ ******, ведно със законната лихва върху сумата от датата на депозиране на исковата молба в съда – 28.09.2018г. до окончателното плащане на задължението.

С решението съдът се е произнесъл по разноските в производството, съобразно изхода на спора.

С определение № 129573 от 31.05.2019г., постановено по гр. д. № 63231/2018 г. по описа на СРС, ГО, 163 състав, е оставено без уважение искането на Л.А.Й., ЕГН **********, за изменение на постановения по делото съдебен акт - решение № 94035 от 15.04.2019г., в частта му за разноските.

Срещу решението в частта, с която е уважен предявеният иск за сумата над 3 367,63 лева до пълния уважен размер от 4 080,37 лева, е подадена в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК въззивна жалба от ответника „З.А.“ АД, ЕИК ******, чрез надлежно упълномощен процесуален представител, в която се навеждат доводи за неправилност и необоснованост на постановения съдебен акт. Поддържа се, че първостепенният съд неправилно не е взел под внимание приетото по делото заключение на изготвената допълнителна автотехническа експертиза относно изчислението на стойността на констатираните увреждания на процесния автомобил при сключване на застрахователната полица, чията стойност е определена в размер на 712,74 лева и не е оспорена от ищцовата страна. Сочи, че ответникът своевременно – още с отговора на исковата молба, е релевирал възражение съгласно т.16.2 от Общите условия на застраховка „Каско“, според които не се покриват от застрахователя наличните увреждания по детайлите на МПС, констатирани, описани или заснети при огледа на автомобила. По изложените съображения моли първоинстанционното решение да бъде отменено в обжалваната част, като неправилно.

Претендира разноски.

В срока по чл.

263 ГПК въззиваемата страна Л.А.Й., посредством надлежно упълномощен процесуален представител, е депозирала отговор на въззивната жалба, в който се поддържа становище за нейната неоснователност и обоснованост.

Излагат се съображения за правилност на първоинстанционното решение в обжалваната част. Конкретно се поддържа, че експертът по делото – лице с теническо образование, въз основа на специалните си знания, е обсъдило и анализирало приетите по делото документи, след което е формирало извод за размера на вредите по процесния л.а. марка „Мерцедес“, модел „МЛ 350“, с рег.№ ******, които изводи са приети без възражение от страните в производството. Сочи се, че след като застрахователят не е оспорил експертизата и не е изложил твърдения за нейната неправилност, то съдът не следва да взема предвид доводите на последния, свързани с недоказаност на ищцовата претенция. По тези съображения моли първоинстанционния съдебен акт да бъде потвърден в обжалваната част, като правилен и законосъобразен. Претендират се разноски за въззивното производство, за които е представен списък по реда на чл.80 от ГПК.

Депозирана е от страна на Л.А.Й. частна жалба по реда на чл.248 ГПК, срещу определение № 129573 от 31.05.2019г., постановено по гр. д. № 63231/2018 г. по описа на СРС, ГО, 163 състав, с което е оставено без уважение искане за изменение на постановения по делото съдебен акт - решение № 94035 от 15.04.2019г., в частта му за разноските, с доводи за неговата неправилност и незаконосъобразност. Поддържа, че дължимите в производството разноски следва да се определят не върху общия материален интерес, а върху заявената частична претенция. Съответно, доколкото заявената претенция е изцяло уважена, в полза на ищеца следва да се присъдят всички направени по делото разноски на основание чл.78, ал.1 ГПК, а не както ги е определил решаващият състав – съобразно уважената част от иска, отчитайки глобално заявената претенция, а не частичната такава. Моли се атакуваният съдебен акт да бъде отменен като неправилен и незаконосъобразен.

В законоустановения срок е постъпил отговор на частната жалба от „З.А.“ АД, с който същата се оспорва като неоснователна. Моли се съдебният акт да бъде потвърден, а депозираната частна жалба – оставена без уважение.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна, във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на оспорения съдебен акт, следното:

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.

Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо. Не е допуснато и нарушение на императивни материални норми.

Във връзка с доводите във въззивната жалба, досежно правилността на първоинстанционния съдебен акт, е необходимо да се отбележи следното:

Предявен е за разглеждане иск с правно основание чл. 405, ал. 1 от КЗ.

За основателността на иска с правно основание чл. 405, ал. 1 от КЗ в тежест на ищеца е да докаже възникване на валидно застрахователно правоотношение по договор за имуществена застраховка; настъпване в срока на застрахователно покритие на застрахователно събитие, за което застрахователят носи риска, причинна връзка между това събитие и настъпилите вреди, размер на вредите. При доказване на горните факти, в тежест на ответника е да докаже правопогасяващите претендираното от ищеца вземане факти.

В процесния случай не се спори, а и от приетите по делото доказателства се установява, че към датата на процесното ПТП – 26.06.2018 г., между страните е съществувало правоотношение по имуществена застраховка "Каско" за лек автомобил марка „Мерцедес“, модел „МЛ 350“, с рег.№ ******, учредено с полица № 0306Х0362130 от 14.02.2018г., представляваща покритие „Пълно Каско“ по смисъла на Общи условия към застраховката, с дата на валидност 14.02.2018г. до 13.02.2019г.

Съгласно Клауза „П“ – Пълно Каско, чл. 12 от Общите условия за автомобилна застраховка "Каско" на „З.А.“ АД, застрахователят покрива риска пътнотранспортно произшествие – пълна загуба или частична щета на застрахованото МПС, причинено при сблъскване с или удар от МПС и/или други подвижни и неподвижни предмети, в това число ПТП съгласно ЗДвП.

Между страните не е спорно, а и от събраните по делото доказателства се установява обстоятелството, че в срока на застрахователното покритие - на 26.06.2018 г., около 22: 40 часа, в гр. София, на кръстовището на ул.“Боян Магесник“ и ул.“Иван Сергиев“, водачът на л.а. марка „Мерцедес“, модел „МЛ 350“, с рег.№ ******, управявано от Л.А.Й., не пропуснал дясностоящия спрямо него автомобил марка „Ситроен“, модел „Ц – 4 Еъркрос“, с рег.№ ******, в резултат на което настъпил сблъсък между автомобилите и автомобилът, собственост на ищеца, бил увреден. Между страните не се спори също така, че във връзка с настъпилото ПТП, собственикът на л. а. марка „Мерцедес“, модел „МЛ 350“, с рег.№ ****** - Л.А.Й., завела при ответното дружество щета № 10018030118208, по която последното е изплатило в полза на ищеца застрахователно обезщетение в размер на 6 605,63 лева.

От представения по делото протокол за ПТП № 1705892 от 26.06.2018г., съставен в гр. София, се установява, че на същата дата е осъществено ПТП между л. а. марка „Мерцедес“, модел „МЛ 350“, с рег.№ ****** и автомобил марка „Ситроен“, модел „Ц – 4 Еъркрос“, с рег.№ ******. В протокола е посочено, че при движение на МПС „Мерцедес“, модел „МЛ 350“, с рег.№ ****** при равнозначни пътища не пропуска и реализира ПТП с намиращия се от дясната му страна МПС „Ситроен“, модел „Ц – 4 Еъркрос“, с рег.№ ******, направена е схема на механизма на настъпилото ПТП, посочени са видимите щети по превозните средства.

По повод настъпилото застрахователно събитие при ищеца е била образувана преписка по щета № 10018030118208. Към преписката са приложени опис – заключение по щета 10018030118208 от 28.06.2018г., опис – заключение по щета 10018030118208 от 02.07.2018г., комбинирана застрахователна полица № 0306Х0362130 за застраховка „Каско“ и „Злополука“ на „З.А.“ АД, Общи условия за застраховка на моторни превозни средства „Каско“ на „З.А.“ АД, уведомление – декларация за щета по застраховка „Каско на МПС“ от 27.06.2018г., Акт за установяване на административно нарушение от 26.06.2018г., опис на щетите по претенция № 10018030118208, заявление за външен оглед, доклад по щета № 10018030118208, възражение от Л.Й., писмо от „З.А.“ АД във връзка с възражение на Л.Й..

Съгласно приетата по делото и неоспорена от страните в производството автотехническа експертиза се установява, че стойността на описаните щети по л. а. марка „Мерцедес“, модел „МЛ 350“, с рег.№ ****** към датата на настъпване на пътно – транспортното произшествие – 26.06.2018г. по средни пазарни цени, възлиза на сума в размер от 10 909,70 лева.

Видно от заключението на приетата по делото допълнителна автотехническа експертиза е, че: 1). Стойността на наличните увреждания при сключване на застрахователния договор по л. а. марка „Мерцедес“, модел „МЛ 350“, с рег.№ ******, по средни пазарни цени възлиза на сумата от 712,74 лева, 2). Действителната стойност на л. а. марка „Мерцедес“, модел „МЛ 350“, с рег.№ ****** към датата на настъпване на пътно – транспортното произшествие на 26.06.2018г. възлиза на сумата от 15 979,00 лева, 3). Действителната стоност на л. а. марка „Мерцедес“, модел „МЛ 350“, с рег.№ ****** към датата на настъпване на пътно – транспортното произшествие и след корекция за възстановяване на констатирани увреждания, възлиза на сумата от 15 266,00 лева, 4). Констатира се наличие на „тотална загуба“ на процесното МПС, 5). Максималният размер на запазаните части на процесния автомобил е в размер на 30% от неговата действителна стойност към датата на настъпване на събитието, 6). Размерът на обезщетението при наличие на „тотална загуба“ на л. а. марка „Мерцедес“, модел „МЛ 350“, с рег.№ ****** към датата на настъпване на пътно – транспортното произшествие възлиза на сумата от 10 868,20 лева.

Съдът възприема изцяло направените от вещото лице доказателствени (фактически) изводи, тъй като експертизите – съдебна автотехническа и допълнителна такава, са изготвени компетентно и добросъвестно, като експертът е изследвал пълно и задълбочено представените по делото доказателства и е отговорил изцяло на поставените му задачи, поради което и съдът постави същите в основата на доказателствените си изводи.

Други, релевантни за спорното право доказателства, не са ангажирани.

Основният спорен между страните въпрос по делото, въведен с въззивната жалба и само по отношение на който въззивният съд следва да се произнесе – арг. чл.269, изр.2 ГПК, се съсредоточава върху размера на дължимото на застрахования застрахователно обезщетение.