Определение № 24261 от 03.06.2025, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 24261 гр. София, 03.06.2025 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 68 СЪСТАВ, в закрито заседание на трети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: АДЕЛИНА Н. АНДРЕЕВА като разгледа докладваното от АДЕЛИНА Н. АНДРЕЕВА Гражданско дело № 20241110132459 по описа за 2024 година

Производството е по чл.124 и сл. ГПК.

Първоначално е предявена жалба,вх. № 18749/20.05.2024г. пред Административен съд София–град, пред който е било образувано администативно дело № 5236/2024г. по описа на АССГ, ІІ-23 състав.

АССГ, ІІ-23 състав е изискал от УНСС административната преписка по оспорваната заповед № 618/19.04.2024г. на ректора на УНСС, която е представена по административното дело № 5236/2024г. с писмо, вх. № 19163/27.05.2024г. главния юрисконсулт на УНСС.

Административен съд-София –град , ІІ отделение, 23 състав с определение № 7149/ 03.06.2024г. е ПРЕКРАТИЛ образуваното пред него административно дело № 5236/2024г. и е ИЗПРАТИЛ ДЕЛОТО НА СРС по ПОДСЪДНОСТ.

В СРС е образувано настоящото исково гражданско дело № 32459/2024г. по описа на 68 състав.

Поради нередовността на исковете по насотящото гражданско дело е изпълнена процедурата по чл.129,ал.2 ГПК, в хода на която с допълнителна искова молба от 12.06.2024г. ищцовата страна е уточнила ответника и исковете.

След след отстраняването на нередовностите на исковете преписите от допълнителната искова молба и от приложенията към нея са връчени редовно на ответника видно от приложената призовка. В установения едномесечен срок ответникът е представил отговор на исковата молба.

Въпреки, че исковете по чл.344,ал.1,т.1 ,т.2 и т.3 КТ са сред изброените в чл.310,т.1 КТ, предявените искове не следва да бъде разгледани по реда на чл.310 –чл.317 ГПК, а ПО ОБЩИЯ ИСКОВ РЕД. В конкретния случай с оглед изричната разпоредба на чл.310,ал.2 и ал.3 ГПК не следва да бъде допускано бързо производство за разглеждането на исковете, уточнени с допълнителната искова молба, вх. № 192513/12.06.2024г., тъй като то е 1 неприложимо за тези искове, защото един от тях (искът по чл.86,ал.1 ЗЗД за законна мораторна лихва върху обезщетението по чл.225,ал.1 КТ за периода от предявяването на исковата молба до окончателното плащане) не е сред изброените в чл.310 ГПК и следователно подлежи на разглеждане по общия исков ред по чл.124 ГПК, който следва да бъде приложен за всички предявени искове. Претенцията за законна лихва по чл.86, ал.1 ЗЗД за периода от предявяването на исковата молба до окончателното плащане не е автоматична последица от предявяване на съответния осъдителен иск за главницата , а е самостоятелно искане (иск), който се разглежда само ако е изрично предявен (според процесуалната доктрина и според съдебната практика законната лихва се присъжда , само ако е изрично поискана от ищеца- б.с.). Процесуалният извод за самостоятелността на претенцията по чл.86,ал.1 ЗЗД за законна лихва не се променя поради факта , че с оглед спецификите на тази лихвена претенция не се изисква от ищеца уточняването й по период и по размер при предявяването й. По настоящото дело ищцата е предявила самостоятелната претенция за законна лихва по чл.86,ал.1 ЗЗД върху обезщетението по чл.225,ал.1 КТ за периода от подаването на исковата молба до окончателното плащане , но тъй като тази лихвена претенция не е сред изброените в чл.310, ал.1 ГПК искове , тя подлежи на разглеждане по общия исков ред , което според чл.310,ал.2 и ал.3 ГПК означава, че по общия исков ред следва да бъдат разгледани всички предявени искове , а не по реда на т.нар. бързо производство по чл.310 – чл.317 ГПК. Следва да се отбележи , че в конкретния случай в исковата молба няма предявено искане за разглеждане на делото по реда на т.нар. бързо поризводство по чл.310 и сл. ГПК.

СРС,68 състав следва да се произнесе по доказателствените искания на ищеца , предявени с исковата молба , и на ответника, предявени с отговора на исковата молба, както и по останалите въпроси , изброени в чл. 140,ал.1 и ал.3 ГПК с определение по чл.140 ГПК , а не с разпореждане по чл.312 ,ал.1 ГПК.

Водим от гореизложеното СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД , 68 СЪСТАВ

ОПРЕДЕЛИ:

ДОКЛАДВА ДЕЛОТО съгласно чл. 146,ал.1 ГПК във връзка с чл.312, ал.1, т.2 ГПК :

1) обстоятелствата, от които произтичат претендираните права и възражения (чл.146,ал.1,т.1 ГПК):

В жалбата ,вх. № 18749/20.05.2024г. до АССГ и в допълнителната искова молба,вх.

№ 1925513/12.06.2024г. по настоящото дело пред СРС, пълномощниците на ищцата С. Д.

Ц. твърдят , че връчената на доверителката им на 07.05.2024г. заповед № ЧР618/19.04.2024г. на ректора на УНСС, с която е прекратено трудовото й правоотношение на основание чл.58,ал.1,т.4 ЗВО и е освободена от длъжността „професор” в катедра „Икономика на транспорта и енергетиката” към факултет „Иономика и инфраструктура” на УНСС, е незаконосъобразна по следните причини: немотивираност поради „липсата на 2 мотиви” и на съдържание по чл.195,ал.1 КТ в оспорваната заповед, каквото според ищцовата страна следва да съдържа и заповедта по чл.58,ал.1,т.4 КТ, и цитирането според ищцовата страна в „мотивната част” на заповедта на „основание по смисъла на член 328,ал.1 от КТ”, което не съответства на посочената правна квалификация – чл.58,ал.1,т.4 ЗВО, и неосъществяване на фактическия състав на прекратителното основание по чл.58,ал.1,т.4 ЗВО, защото не е спазена „законовоустановената процедура по установяване и доказване на плагиатство, разписана в ЗРАСРБ” и поради липса на осъществено от ищцата плагиатство по смисъла на §1,т.7 ДР към ЗРАСРБ при участието й в процедурата по конкурс за заемане на академична длъжност „професор” по професионално направление 3.8.

Икономика , обявен в ДВ, бр.98/09.12.2022г. от УНСС. Сочат се конкретни нарушения при осъществяването на процедурата по установяване и доказване на плагиатство, разписана в ЗРАСРБ , като: нарушаване правото на защита на ищцата при извършването на проверката от КАЕ при МОН по сигнала срещу нея за плагиатство и при изготвянето на доклада на КАЕ при МОН , изпратен в УНСС с писмо , изх. № 0409-38/28.03.2024г. на МОН, който е послужил като фактическо основание за издаването на оспорваната заповед на ректора на УНСС, като: „липсата на информация - кои са арбитрите и кое е лицето , подало сигнала”, което според ищцовата страна е нарушаване принципа за равнопоставеност на страните; участието в проверката на арбитри , които са в „конфликт на интереси в нарушение на чл.30,ал.8, т.3 вр. §1, т.2а и т.3 от ДРР на ЗРАСРБ” – професор Христо Първанов Първанов и професор Антоанета Д.а Кирова; неспазване на 60-дневният срок по чл.30,ал.10 ЗРАСРБ за произнасяне на КАЕ при МОН по сигнала за плагиатство срещу ищцата , който е изтекъл най-късно на 10.06.2023г. (и то ако е имало удължаване с още 30 дни след 10.05.2023г. , за което няма информация- б.с.) , защото „заповедта по проверката е от 10.04.2023г.”; липса на проверка на цялата процедура по конкурса за заемане на академична длъжност „професор” по професионално направление 3.8. Икономика, обявен в ДВ, бр.98/09.12.2022г. от УНСС; липса на проверка на представеното от ищцата становище до КАЕ при МОН ; неспазване на изискването по чл.30 ,ал.12 ЗРАСРБ поради липсата в доклада на КАЕ при МОН на „констатации относно редовността на всеки отделен етап от процедурата; отправяне на властническо правомощие от КАЕ при МОН в доклада от опроверката до МОН , каквото правомощие тази комисия няма; липсата на осъществен надлежен контрол по чл.30,ал.2 , т.3 вр. с ал.1 ЗРАСРБ от Министъра на образованието и науката относно процедурата по проверката и доклада от проверката на КАЕ преди изплащането на този доклад в УНСС с писмо , изх. № 040938/28.03.2024г. на МОН.

С допълнителна искова молба, вх. № 1925513/12.06.2024г., депозирана по настоящото исково дело пред СРС в изпълнение на изрични указания по чл.129, ал.2 ГПК , пълномощник на ищцата е уточнил ответника по делото и предявените искове.

С разпореждане № 84897/13.06.2024г. по настоящото исково дело е допуснато уточнение на ответника и са приети за разглеждане уточнените искове.

Оконателното искане на ищцата към съда е да отмени заповед № ЧР-618/19.04.2024г.

3 на ректора на УНСС , с която е прекратено трудовото й правоотношение на основание чл.58,ал.1,т.4 ЗВО и е освободена от длъжността „професор” (чл.344,ал.1,т.1 КТ), да я възстанови на заеманата преди това академична длъжност „професор” (чл.344,ал.1,т.2 КТ), и да осъди ответното дружество да й заплати обезщетение по чл.225, ал.1 КТ за оставането й без работа поради уволнението в размер на 26 025 лв за периода от 07.06.2024г до 07.12.2024г. (чл.225,ал.1 КТ), както и законната лихва върху това обезщетение от датата на предявяване на исковата молба до окончателното плащане (чл.86,ал.1 ЗЗД).

Ответникът УНСС (според уточнението , допуснато с разпореждане № 84897/13.06.2024г. според уточняващата искова молба , вх. № 192513/12.06.2024г.– б.с.) оспорва изцяло предявените искове според изричното изявление на пълномощника му в депозирания отговор на исковата молба. Посочва се , че оспорваната заповед № ЧР618/19.04.2024г. на ректора на УНСС е издадена от ректора на УНСС в условията на обвързана компететност , въз основа на констатациите , съдържащите се в доклада на КАЕ при МОН , изпратен от МОН в УНСС с писмо , изх. № 0409-38/28.03.2024г. на МОН, тъй като чл.35,ал.4 ЗРАСРБ във връзка с чл.35,ал.1,т.1 ЗРСАРБ „изрично вменява това като задължение на ректора без възможност за действия при условията на оперативна самосотятелност” . Изтъква се изрично , че „ ректорът не е орган за контрол по отношение законосъобразност нито върху работата или избора на арбитри по чл.30 ,ал.8 ЗРАСРБ , нито върху дейността на КАЕ , нито има право на преценка дали да изпълни , или не вменените му по закон задължения съобразно становищата на арбитрите и констатациите на КАЕ”. Подчертава се , че „на основание чл.30,ал.1 от Глава четвърта „КОНТРОЛ” от ЗРАСРБ именно министърът на образованието и науката е органът , който осъществява контрол върху откритите и неприключилите процедури за заемане на академични длъжнисти относно съответствието им с изискванията на ЗРАСРБ, правилника за прилагането му и правилниците на висшите училища” . Сочат се доводи , според които заповед № ЧР-618/19.04.2024г. на ректора на УНСС „съдържа необходимите реквизити” , като : номер , дата на издаване, основание за издаване , имена на служителя , номер на прекратения трудов договор , заемана длъжност, структурно звено , дата на прекратяване на трудовия договор , дължими обезщетения , подпис и печат от работодателя, с което е спазено изискването на чл.128а , ал.3 КТ.

2)правна квалификация на правата, претендирани от ищеца, на насрещните права и на възраженията на ответника (чл.146, ал.1,т.2 ГПК) :

При условията на обективно съединяване (чл.210,ал.1 ГПК) са предявени искове по чл.

344,ал.1,т.1,т.2 и т.3 КТ и претенция по чл.86,ал.1 ЗЗД.

Ответникът не претендира насрещни права срещу ищцата. Възраженията му целят да обосноват наличието и законосъобразното упражняване на правото му да прекрати едностранно трудовото правоотношение с ищцата на основание чл.58,ал.1 , т.4 ЗВО.

3)права и обстоятелства , които се признават (чл.146,ал.1, т.3 ГПК) :

Ответникът не оспорва съществуването , съдържанието и прекратяването на трудовото правоотношение между него и ищцата.

4

Никоя от страните не признава изрично по смисъла на чл.175 ГПК други правнорелевантни факти

4)обстоятелства , които не се нуждаят от доказване (чл.146,ал.1,т.4 ГПК във връзка с чл.155 ГПК и чл.154,ал.2 ГПК):

В предмета на настоящото дело няма правнорелевантни факти , които да са общоизвестни или служебно известни на съда по смисъла на чл.155 ГПК , нито факти , за които да съществуват законови прумпции (чл.154,ал.2 ГПК).

5)разпределение на доказателствената тежест за подлежащите на доказване факти (чл.146,ал.1, т.5 ГПК):

Ищцата следва да установи съществуването на трудово правоотношение с ответника и н е г о в о т о с ъ д ъ р ж а н и е (изпълнявана длъжност, размер на уговореното трудово възнаграждение и др.), както и прекратяването на трудовото правоотношение, а също и предявените с исковата молба основания за незаконосъобразност на оспорваната заповед за прекратяване на трудовото правоотношение, както и дължимостта и размера на претендираното обезщетение за оставане без работа след уволнението, Ответникът следва да установи законосъобразността на трудовото правоотношение. прекратяването на