Решение № 102 от 16.10.2023, Районен съд - Тервел
- Съд
- Районен съд - Тервел
- Дело
- Гражданско дело 131/2023
- Вид
- Решение № 102
- Подписан
- 16.10.2023
- В сила
- 16.10.2023
- Състав
- Росен Иванов Балкански
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл.44, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78 · Граждански процесуален кодекс
- чл.45 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 37 · Закон за правната помощ
- чл.490 · Кодекс за застраховането
- чл. 558 ал. 7 · Кодекс за застраховането
- чл. 86 · Кодекс за застраховането
РЕШЕНИЕ
№ 10Х гр. Тервел, 16.10.Х0Х3 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ТЕРВЕЛ в публично заседание на пети октомври през две хиляди двадесет и Х година в следния състав:
Председател: Росен Ив. Балкански при участието на секретаря Милена Т. Димова като разгледа докладваното от Росен Ив. Балкански Гражданско дело № Х0Х33Х50100131 по описа за Х0Х3 година
При участието на секретаря Милена Т. Димова , сложи за разглеждане гр. дело №Х0Х33Х50100131 по описа на съда за Х0Х3 год., докладвано от съдията и за да се произнесе съобрази следното:
Производството по гр. дело №Х0Х33Х50100131/Х0Х3 година по описа на Тервелски районен съд е образувано по искова молба с вх. № 766 от 09.05.Х0Х3 година депозирана от Гаранционен фонд гр. София, ул. „ Граф Игнатиев“ №Х, представляван заедно от изпълнителните си директори – М.К. и С.С., чрез адвокат Л. В.-Т., със съдебен адрес за кореспонденция - гр. Х , ул.
„ ХХ“ № 1 , ет. Х стая Х05 срещу А. С. А. с ЕГН********** с посочен адрес за призоваване – с.ХХо, общ. Тервел, обл.Х, ул. „Х“ № 4.
Предявен е иск с правно основание чл.45 от ЗЗД във вр. с чл. 558 ал.
7 от Кодекса за застраховането, във вр. с чл.557 ал. 1, т.Х, б.“а“ от КЗ и чл. 86 от ЗЗД с цена на иска 848,9Х лева. Заявена е претенция по така предявения осъдителен иск ответника да бъде осъден да заплати на ищеца сумата в размер на 848,9Х лева, от които 765,9Х лева представляващи обезщетение за причинени имуществени вреди изплатена по щета №Х011041Х/Х5.11.Х0Х0г., и 83,00 лева – ликвидационни разноски по обработка на претенцията за увредения електрически стълбстоманобетонен собственост на
„Електроразпределение север“ АД, при ПТП настъпило на Х0.10.Х0Х0 година, ведно със законната лихва върху сумата от дат ана плащане 15.0Х.Х0Х1 година до окончателното изплащане на сумата.
С исковата молба се твърди следното :
Виновен за катастрофата, съгласно влязло в сила НП №Х0-0355000518/10.1Х.Х0Х0г. по описа на РУ Тервел е именно настоящия ответник А. С. А., която е управлявала л.а. „ХХ с ДКН ТХХ565ХК, собственост на В.М.Н., поради движение с несъобразена с пътните условия скорост, губи контрол над управлението на автомобила и излиза от пътното платно, в дясно 1 по посоката си на движение и се удря в електрически стоманобетонен стълб, като така причинява процесното ПТП. Твърди се в исковата молба, че ответника в нарушение на чл.490 от КЗ, управлявал увреждащия автомобил, без да има за него сключена задължителна застраховка ” Гражданска отговорност” към датата на ПТП. Твърди се, че ищцовата страна е поканила ответника да възстанови изплатеното от Гаранционния фонд, но ответника не е изплатил задължението си.
Претендират се сторените по делото съдебно деловодни разноски, както и присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
С разпореждане №Х16/1Х.05.Х0Х3г. съдът прие исковата молба за редовна по смисъла на чл. 1Х7 ал.1 и чл.1Х8 от ГПК, поради което и на основание чл. 131 от ГПК разпореди препис от ИМ и доказателстват към нея да се изпратят на ответната стран а на основание чл. 131 от ГПК.
Съобщението за връчване на исковата молба и приложените към същата писмени доказателства, както и препис от разпореждането на съда са върнати в цялост, със забележка, че лицето отказва да получи съобщението, което е видно от приложената по делото разписка оформена с дата Х7.05.Х0Х3г.
Отказът на лицето да получи съобщението е отбелязано по надлежен начин с подпис на връчителя, с оглед на което отказът на получателя не засяга редовността на връчването, поради което са налице основанията на разпоредбата на чл.44, ал.1 от ГПК, с оглед на което съдът прилага съобщението като редовно връчено.
В законоустановения едномесечен срок не е бил получен писмен отговор от ответника А. С. А., същата не е взела становище, не е направила възражения, не е оспорила истинността на представен документ, както и не е представила писмени такива. Ответника също така не е упражнил правата си по чл.Х11 ал.1, чл.Х1Х и чл.Х19 от ГПК .
С Определение № 146 от 0Х.08.Х0Х3 година , съдът изготви писмен доклад по делото , с който разпредели на страните дзоказателствената тежест : В тежест на ищцовата страна е да установи в първото съдебно заседание твърдените от нея обстоятелства: Да докаже наличието на елементите и предпоставките на фактическия състав на непозволеното увреждане, съгласно разпоредбата на чл.45 от ЗЗД - деяние, вреда, вина, което съобразено с ал.Х от същия текст, се прилага до доказване на противното, както и причинната връзка между деянието и вредата. Да докаже, че е изплатил посоченото обезщетение на „Електроразпределение север“ АД. В тежест на ответника е да установи с годни доказателства наличие на престация /възстановяване на платеното/ по връчената му покана за доброволно изпълнение –задължение покриващо изплатеното от ищцовата страна обезщетение на пострадалите от ПТП.
С молба- становище вх. № 1649 от 04.10.Х0Х3 година ищцовата страна е направила искане за произнасяне на съда с с неприсъствено решение. В цялост с молба- становище не се възразява съдът да дада ход на делото в отсъствие на процесуален представител на ищцовата страна, твърди се ,че плащането от Гаранционния фонд е станало на 15.0Х.Х0Х1 годинаудостоверено с преводно нареждане с генерирана дата на превода от обслужващата бА. . Със същата молба в цялост се подържа иска по основание и размер.
Ответницата редовно призована не се явява не се представлява по 2 делото . Не е направено изрично искане делото да не се разглежда в отсъствие на представляващ по пълномощия страната.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът прие за установено следното :
Твърди се с исковата молба, че Гаранционен фонд на основание чл. 557 ал. 1 т.Х, б.“а“ от Кодекса за застраховането е изплатил по щета № Х011041Х / Х5.11.Х0Х0 година обезщетение за имуществени вреди в общ размер на 8848,9Х лева от които 765,9Х лева обезщетение за имуществени вреди и 83,00 лева ликвидационни разноски по обработка на претенцията за увредения при ПТП настъпило на Х0.10.Х0Х0 година електрически стълб / стоманобетонен / собственост па посоченото по- горе електроразпределително дружество . Според неоспорено твърдение на ищцовата страна виновен за катастрофата, съгласно влязло в сила НП №Х00355- 000518/10.1Х.Х0Х0г. по описа на РУ Тервел е именно настоящия ответник - А. С. А., която е управлявала л.а. „ХХ с ДКН ТХХ565ХК, собственост на В.М.Н., поради движение с несъобразена с пътните условия скорост, губи контрол над управлението на автомобила и излиза от пътното платно, в дясно по посоката си на движение и се удря в електрически стоманобетонен стълб, като така причинява процесното ПТП.
Налагат се твърдения – не оспорени по хода на процеса ,че в нарушение на чл.490 от КЗ, ответника управлявал увреждащия автомобил, без да има за него сключена задължителна застраховка ” Гражданска отговорност” към датата на ПТП.
Твърди се, че ищцовата страна на 15.0Х.Х0Х1 година е изплатила на увреденото дружество обезщетението за нанесена имуществена вреда .
Твърди се с исковата молба , че с регресна покана изх. № 339 / Х6.05.Х0ХХ година ищцовата страна е поканила ответника да възстанови изплатеното от Гаранционния фонд, но ответника не е погасил задължението си. Регресната покана е съобщена на настоящия ответник на 06.06.Х0ХХ година – лист Х7 по делото.
От така приетите за установени факти и обстоятелства съдът прави следните правни изводи:
Гаранционен фонд изплаща обезщетение за имуществени и неимуществени вреди вследствие на смърт или телесни увреждания и за вреди на чуждо имущество, ако пътнотранспортното произшествие е настъпило на територията на Република България или на друга държава членка и е причинено от моторно превозно средство, което обичайно се намира на територията на Република България и виновният водач няма сключена задължителна застраховка "Гражданска отговорност на автомобилистите".
Установи се по несъмнен ред , че Гаранционния фонд е уважил молбата на увреденото дружество.
Установява се, че до ответника е била изпратена с обратна разписка Регресна покана , с която страната е била поканена да изплати на ГФ платените суми , но не е последвало плащане .
Основателността на предявените искови претенции е обусловена от кумулативното наличие на следните материално-правни предпоставки: ответникът виновно да е причинил описания в исковата молба деликт – 3
ПТП; настъпилите от процесното ПТП имуществени вреди и техният размер; липсата на валидна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите, обезпечаваща отговорността на делинквента към момента на настъпване на ПТП; изплащане от Гаранционния фонд на пострадалото от ПТП лице стойността на причинените имуществени вреди.
В процесния случай предпоставките за уважаване на предявения регресен иск са налице, съобразно представените по делото доказателства.
С оглед горното и процесуалната активност на ответника ,съдът намира , че са налице предпоставките за постановяване на неприсъствено решение по смисъла на чл. Х39 от ГПК във вр. С чл. Х38 ал. 1 от ГПК и съдът при тази хипотеза не следва да мотивира своето решение по същество. Предявения иск е вероятно основателен с оглед представените с исковата молба писмени доказателства и като такъв следва да бъде уважен .
По делото ищеца представя доказателства за разноските сторени по делото. Има данни за платена ДТ в размер на 50,00 лева.
Заявена е претенция за изплащане на юрисконсулстко възнаграждение .Искането е основателно, поради което и на основание чл. 37 от Закона за правната помощ / в сила от 01.01.Х006 година / и чл. Х6 от НАРЕДБА ЗА ЗАПЛАЩАНЕТО НА ПРАВНАТА ПОМОЩ в сила от 01.01.Х006 г.Приета с ПМС № 4 от 06.01.Х006 г.Обн. ДВ. бр.5 от 17 Януари Х006г., изм. ДВ. бр.59 от Х8 Юли Х009г., изм. ДВ. бр.31 от 15 Април Х011г., изм. ДВ. бр.57 от Х8 Юли Х015г., изм. и доп. ДВ. бр.98 от 15 Декември Х015г. на дружеството заявител следва да бъде присъдена и сумата от 150,00 / сто и петдесет / лева явяваща се възнаграждение за процесуално представителство .
Водим от гореизложените съображения Тервелски районен съд РЕШИ:
ОСЪЖДА ответника А. С. А. с ЕГН********** с посочен адрес за призоваване – с.ХХо, общ. Тервел, обл.Х, ул. „Х“ № 4 да заплати на ищеца Гаранционен фонд гр. София, ул. „ Граф Игнатиев“ №Х, представляван заедно от изпълнителните си директори – М.К. и С.С. следните суми :
848,9Х / осемстотин четиридесети осем лева и 9Х ст. / лева, от които 765,9Х лева представляващи обезщетение за причинени имуществени вреди изплатена по щета №Х011041Х/Х5.11.Х0Х0г., и 83,00 лева – ликвидационни разноски по обработка на претенцията за увредения електрически стълбстоманобетонен собственост на „Електроразпределение север“ АД, при ПТП настъпило на Х0.10.Х0Х0 година, ведно със законната лихва върху сумата от дата на плащане - 15.0Х.Х0Х1 година до окончателното изплащане на сумата – на основание чл.45 от ЗЗД във вр. с чл. 558 ал. 7 от Кодекса за застраховането, във вр. с чл.557 ал. 1, т.Х, б.“а“ от КЗ и чл. 86 от ЗЗД.
4
ОСЪЖДА ответника А. С. А. с ЕГН********** с посочен адрес за призоваване – с.ХХо, общ. Тервел, обл.Х, ул. „Х“ № 4 да заплати на ищеца Гаранционен фонд гр. София, ул. „ Граф Игнатиев“ №Х, представляван заедно от изпълнителните си директори – М.К. и С.С. сторените от ищеца разноски по делото - заплатена държавна такса в размер на на 50,00 лева , както и сумата от 150,00 / сто и петдесет / лева - явяваща се възнаграждение за процесуално представителство- определено от съда юристконсултско възнаграждение – на основание чл.78 от ГПК .
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Решението да се съобщи на страните .
Ответникът има право на защита срещу неприсъственото решение по реда на чл. Х40 ГПК .
Съдия при Районен съд – Тервел: _______________________ 5