Решение № 198 от 14.08.2026, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 198 гр. Бургас, 14.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, III ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Даниел Н. Марков

Членове:

Цвета Ж. Попова

Димитър Г. Христов при участието на секретаря Лена Р. Димитрова в присъствието на прокурора Зоя М. Милтиядова като разгледа докладваното от Цвета Ж. Попова Въззивно частно наказателно дело № 20252100601306 по описа за 2025 година

С протоколно определение № 1946 от 18.08.2025 г. по НОХД № 2836/2025 г. Бургаският районен съд на основание чл. 343б, ал. 5 НК отнел в полза на държавата лек автомобил марка „Мерцедес“, модел „С220 ЦДИ“ с рег.№ *** и ключ за автомобил, на съхранение в РУ Созопол, собственост на К. В. Т., ЕГН **********.

Срещу това определение е постъпила жалба от защитника адв.

Димитринка Радева от Адвокатска колегия - Бургас, с която се претендира отмяна на съдебния акт като неправилен и незаконосъобразен.

С протоколно определение от 16.01.2026 г. съдът на основание чл. 25, ал.

1, т. 4 НПК постанови спиране на наказателното производство по ВЧНД № 1306/2025 г., като с определение № 734 от 11.06.2026 г. възобнови производството по делото.

В съдебно заседание на въззивната инстанция представителят на Окръжна прокуратура - Бургас моли да бъде потвърдено изцяло 1 определението на Районен съд - Бургас като правилно и законосъобразно.

Заявява, че са били налице предпоставките за отнемане в полза на държавата на моторното превозно средство – лек автомобил „Мерцедес“, послужило за извършване на престъплението. Посочва, че разпоредбата на чл. 343б, ал. 5 НК не е противоконституционна съгласно решението на Конституционния съд.

Защитникът адв. Радева моли съда да отмени обжалваното определение, като извърши директно приложение на чл. 49, §3 и чл. 52, §1 от ХОПЕС и съобрази принципа на пропорционалност на престъплението и наказанието.

Осъденият К. В. Т., редовно призован, не взема лично участие във въззивното производство.

Бургаският окръжен съд, след като обсъди доводите на страните и съобрази закона, прие следното:

С протоколно определение № 435 от 18.08.2025 г., постановено по НОХД № 2836/2025 г. по описа на Районен съд - Бургас, К. В. Т., ЕГН ********** е признат за виновен за извършено на 02.08.2025 г. в гр. Созопол престъпление по чл. 343б, ал. 1 НК, за което му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от шест месеца, при първоначален „общ“ режим, глоба в размер на 500.00 лева и лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 14 месеца. В тежест на осъдения са възложени направените по делото разноски.

По делото е безспорно установено, че на 02.08.2025 г. в гр. Созопол осъденият К. Т. е управлявал лек автомобил марка „Мерцедес“, модел „С220 ЦДИ“ с рег.№ *** с концентрация на алкохол в кръвта си 1,99 на хиляда.

Последната била установена чрез химическа експертиза, чийто обект била проба от кръвта на осъдения. Видно от приложената по делото Справка от КАТ (л. 25 от ДП), лекият автомобил „Мерцедес Ц220 ЦДИ“ с рег.№ *** и номер на рама WDB2032061F396761 е собственост на К. В. Т. от 2.11.2022 г.

Осъденият не е женен и е изключителен собственик на превозното средство.

Одобреното споразумението съдържа съгласие между страните по всички въпроси, посочени в чл. 381, ал. 5 НПК. Наред с наказанията лишаване от свобода, глоба и лишаване от право да се управлява моторно превозно средство, законодателят в разпоредбата на чл. 343б, ал. 5 НК е предвидил и отнемане в полза на държавата на моторното превозно средство, послужило за извършване на престъплението и е собственост на дееца. Отнемането е 2 предвидено като абсолютно определена санкция, която съдът е задължен служебно да приложи за собственика на превозното средство. По своята правна същност то не е наказание, тъй като не е включено в системата на наказанията по чл. 37 НК. Затова при отнемането не се прилагат правилата за индивидуализацията на наказанието съобразно конкретните особености на извършеното деяние. Достатъчно е наличието на двете кумулативни предпоставки – да е извършено престъпление по чл. 343б НК и моторното превозно средство, послужило за извършване на престъплението, да е собственост на дееца. В този смисъл мярката „отнемане“ по своята наказателноправна същност следва да се приеме като такава по чл. 53, ал. 1 НК, която не изисква съпоставка нито със стойността на предмета на престъплението, нито с имущественото състояние на дееца. Вярно е, че лекият автомобил, който е бил управляван от осъдения след употреба на алкохол, е предмет на престъплението по чл. 343б, ал. 1 НК, а не е средство - послужил за извършването на умишленото престъпление. Въпреки неточната формулировка на разпоредбата на чл. 343б, ал. 5 НК, съдът намира, че волята на законодателя е ясна – задължително отнемане в полза на държавата на превозното средство от водача, употребил алкохол или наркотични вещества.

Посочената разпоредба не противоречи на Конституцията, а е съответстваща на Основния закон, като по този въпрос изрично се произнесе Конституционният съд с Решение № 8 от 17.07.2025 г. по к.д. № 15/2024 г. В него е отбелязано, че мярката по отнемане на МПС представлява легитимен и предвидим инструмент на държавната наказателна политика, насочен към постигане на висша конституционна ценност – безопасността и опазването на живота и здравето на гражданите при движението по пътищата.

Настоящият съдебен състав намира, че разпоредбата на чл. 343б, ал. 5 НК противоречи на правото на Европейския съюз. Посочената разпоредба пряко кореспондира с ценностите, залегнали в чл. 2 от Хартата на основните права на ЕС, съгласно който всеки има право на живот. Предвидената от българския законодател мярка преследва легитимна цел от обществен интерес – осигуряване на безопасността на движението по пътищата, което е приоритетна политика и на самия Европейски съюз. Наред с това приетата с чл. 343б, ал. 5 НК мярка съответства с принципа на пропорционалност, съгласно който тежестта на наказанията не трябва да бъде несъразмерна спрямо престъплението (чл. 49, § 3 от Хартата). Управлението на моторно 3 превозно средство след употреба на алкохол създава непосредствена и изключително висока опасност за живота на неограничен кръг лица, поради което отнемането му се явява подходящо средство за постигане на възпиращ и превантивен ефект. В случая от съществено значение е обстоятелството, че лекият автомобил „Мерцедес“ е изключителна собственост на извършителя на престъплението, което означава, че с отнемането му не се стига до неоправдано увреждане на правата на добросъвестни трети лица. По този начин имущественото засягане е насочено единствено срещу извършителя на престъплението, което съответства на принципа на личната отговорност (в този смисъл вж. Решение № 12 от 30.09.2021 г. на КС по к. д. № 10/2021 г.) .

При доказано извършено престъпление по чл. 343б, ал. 1 НК (одобреното от съда споразумение за решаване на делото има последиците на влязла в сила присъда – чл. 383, ал. 1 НПК) и идентичност между дееца и собственика на лекия автомобил, районният съд с протоколно определение № 1946 от 18.08.2025 г. законосъобразно е отнел в полза на държавата процесното моторно превозно средство. Ето защо обжалваният съдебен акт следва да бъде потвърден.

Мотивиран от изложените съображения, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА протоколно определение от 18.08.2025 г., постановено по НОХД № 2836/2025 г. по описа на Районен съд - Бургас, с което на основание чл. 343б, ал. 5 НК са отнети в полза на държавата лек автомобил „Мерцедес С220 ЦДИ“ с рег.№ *** и ключ за автомобила, собственост на К.

В. Т., ЕГН **********.

Решението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4