Определение № 485 от 02.02.2026, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Частно търговско дело 183/2026
- Вид
- Определение № 485
- Подписан
- 02.02.2026
- В сила
- 02.02.2026
- Състав
- Венета Цветкова
Цитирани разпоредби
- чл. 625 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 5 · Регламент (ЕО) № 1896/2006 на Европейския парламент и на Съвета от 12 декември 2006 година за създаване на процедура за европейска заповед за плащане
- чл. 6 · Регламент (ЕО) № 1896/2006 на Европейския парламент и на Съвета от 12 декември 2006 година за създаване на процедура за европейска заповед за плащане
- чл. 7, параграф 1 · Регламент (ЕО) № 1896/2006 на Европейския парламент и на Съвета от 12 декември 2006 година за създаване на процедура за европейска заповед за плащане
- чл. 7, б. "а" · Регламент (ЕС) № 1215/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 12 декември 2012 година относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела (преработен текст)
Личните данни в текста са заличени.
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 485 гр. София, 02.02.2026 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-3, в закрито заседание на втори февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Венета Цветкова като разгледа докладваното от Венета Цветкова Частно търговско дело № 20261100900183 по описа за 2026 година
Производството е образувано по реда на Регламент (EO) 1896/2006 на Европейския парламент и Съвета за създаване на процедура за европейска заповед за плащане /ЕЗП/ по молба на „КП СОЛАР ГРУП" ЕООД, ЕИК: BG207923615. със седалище и адрес на управление гр. София срещу „Вирен Румъния EOOД, дружество регистрирано в Румъния, с ДДС № 33577022 и номер в търговския регистър J***, подадена във формата на формуляр А чл. 7, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 1896/2006г. за плащане на сума, представляваща дължима неустойка по договор за покупко- продажба на стоки от 08.07.2025 година.
Като основание за компетентност на съда, молителят е посочил код 12 - избор на съд, договорен от страните.
Според чл. 6 от Регламент /ЕО/ № 1896/2006 г. за издаване на ЕЗП, компетентността се определя по правилата на Регламент /ЕО/ № 44/2001 г., същият в сила до 15.01.2015 г., заменен от Регламент 1215/2012 година.
В конкретната хипотеза, в чл. 8.2. от договора е посочено, че всички спорове, породени от този договор или отнасящи се до него, включително споровете, породени или отнасящи се до неговото тълкуване, недействителност, изпълнение или прекратяване, както и споровете за попълване на празноти в договора или приспособяването му към нововъзникнали обстоятелства, ще бъдат разрешавани от Международния арбитражен съд при Института по международно частно право със седалище в гр. София, Република България, съобразно с неговия Правилник за дела, основани на арбитражни споразумения.
Според легалното тълкуване, направено в чл. 5 от РЕГЛАМЕНТ (ЕО) № 1896/2006 НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА от 12 декември 2006 година за създаване на процедура за европейска заповед за плащане за целите на Регламента „съд" означава всеки орган в държава-членка, който e компетентен по отношение на европейски заповеди за плащане или свързаните с тях въпроси, а „съд по произход" означава съдът, който издава европейска заповед за плащане.
1
Съгласно чл. 625 от ГПК, молбата за издаване на европейска заповед за плащане се подава по избор пред окръжния съд по постоянния адрес на длъжника, по неговото седалище или по местоизпълнението. Следователно, единственият компетентен съд в България по отношение на ЕПЗ е държавният съд. Ето защо, не може да се приеме, че страните са постигнали съгласие за пророгация на компетентност при условията на чл. 25 от Регламента, определяйки българския, по смисъла на чл. 5 от Регламента, съд за компетентен и тази уредена в Регламента изключителна компетентност не е приложима в случая (напротив, изричната уговорка за това споровете във връзка с договора да се разрешават от български арбитражен съд, изключва изобщо подведомствеността на държавния български съд).
Ето защо, при липса на уговорка по чл. 25 от Регламента, на следващо място, следва да се отговори на въпроса дали българският съд не е компетентен на някое от другите основания по Регламент 1215/2015. В случая с оглед характеристиките на договора, е приложим по- конкретно чл. 7, б. „а“, вр. т. 1, на б. "б. " от Регламент (ЕС) № 1215/2012 година на ЕП и на Съвета от 12.12.2012 г. относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела, доколкото е налице и трансграничен елемент. Видно от представения в превод към молбата за издаване на европейска заповед за плащане договор, същият действително има за предмет продажба на стоки, като молителят – в качеството на продавач и длъжника – в качеството на купувач, са страни по него. Видно от уговореното по договора – стоките са доставят на купувача на посочен в поръчката адрес, а според представения документ, обозначен като Annex 1, адресът на доставка е в Румъния.
Предвид посоченото и доколкото нито постоянният адрес, нито седалището на длъжника са на територията на Република България, нито е налице изрична уговорка по смисъла на чл. 25 от Регламента, нито пък основание за компетентност на сезирания съд произтича от характера на спорното правоотношение, не са налице предпоставки за издаване на заповедта, тъй като българският държавен съд не е компетентен в конкретната процедура по издаване на европейска заповед за плащане по общото правило на чл. 4 от посочения регламент.
С оглед горното следва да се отхвърли молбата на основание чл. чл. 11, ал. 1, б. а, вр. чл. 6 от Регламент (ЕО) № 1896/2006 г. и СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ОТХВЪРЛЯ молбата по чл. 625 от ГПК за европейска заповед за плащане по Регламент (EO) 1896/2006 на Европейския парламент и Съвета за създаване на процедура за европейска заповед за плащане /ЕЗП/ по молба, подадена във формата на формуляр А по чл.
7, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 1896/2006 на „КП СОЛАР ГРУП" ЕООД, ЕИК:
BG207923615. със седалище и адрес на управление гр. София срещу „Вирен Румъния 2
EOOД, дружество регистрирано в Румъния, с ДДС № 33577022 и номер в търговския регистър J***, подадена във формата на формуляр А чл. 7, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 1896/2006 г. за плащане на сума, представляваща дължима неустойка от 26 103,67 евро по договор за покупко – продажба от 08.07.2025 година и разноски.
ДА СЕ ИЗГОТВИ ФОРМУЛЯР Г по Регламент (ЕО) № 1896/2006, който да се връчи на молителя заедно с настоящото определение, което да се счита допълнение към издадения формуляр с код 4.
Определението не подлежи на обжалване и е окончателно на основание чл. 11, т. 2 от Регламент /ЕО/ № 1896/2006 г. на Европейския парламент и Съвета за създаване на процедура за ЕЗП.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
3