Решение № 166 от 18.02.2026, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 166 гр. Варна, 18.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ ГО, в публично заседание на деветнадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Константин Д. Иванова

Членове:

Златина Ив. Кавърджикова

Николай Св. Стоянов при участието на секретаря СИЯНА К. КАЦАРСКА като разгледа докладваното от Константин Д. И. Въззивно гражданско дело № 20253100502531 по описа за 2025 година за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по реда на Глава Двадесета от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на Прокуратурата на РБългария срещу Решение № 3526/10.10.2025 год., постановено по гр. дело № 1213/2025 год. по описа на РС-Варна, В ЧАСТТА МУ, с която ПРБ е осъдена да заплати на Д. Й.

С. с настоящ адрес в гр. Варна, сумата от 2000 лева – обезщетение на неимуществени вреди, претърпени вследствие на образувано досъдебно производство № ******** год. по описа на РУ МВР Н. от РП – Б. за престъпление по чл. 343б, ал. 3 от НК, прекратено на 18.09.2024 год. на основание чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК, ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва върху присъдената сума, считано от датата на прекратяване на наказателното производство (18.09.2024 год.) до окончателното й изплащане.

В жалбата са наведени оплаквания, че решението в атакуваната от ищеца част е неправилно и незаконосъобразно, постановено е в нарушение на материалния закон. Счита, че фактическия състав на чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ за реализиране на отговорността на прокуратурата за вреди от незаконно обвинение не е осъществен, тъй като ищецът Д. Й. С. не е бил привличан в качеството му на обвиняем.

В евентуалност навежда, че липсват доказателства ищецът да е 1 претърпял неимуществени вреди, а в случай, че се приеме, че е претърпял неимуществени вреди, то липсва пряка причинна връзка между твърдените да са претърпени от ищеца вреди и воденото против ищеца наказателно производство. Неправилно са преценени като достоверни показанията на разпитаните по делото свидетели, ангажирани от ищеца, без да е отчетена близката им родствена връзка с ищеца и без да е съобразено, че свидетелите са страна в производството и имат интерес от неговия изход. Отделно от това показанията им не се подкрепят от нито едно друго доказателство по делото.

Наведени са и оплаквания, че размерът на присъденото обезщетение е определен в нарушение на установения в чл. 52 ЗЗД принцип и е необосновано завишен.

Отправено е искане за отмяна на решението в атакуваната от въззивника-ответник по иска част и за постановяване на друго, с което искът да се отхвърли в цялост, евентуално – обезщетението за неимуществени да бъде намалено, като размерът му да бъде съобразен с действително претърпените от ищеца неимуществени вреди.

В писмен отговор, подаден в срока по 263, ал. 1 ГПК чрез процесуален представител, въззиваемият – ищец Д. Й. С. оспорва жалбата; счита решението в обжалваната от ответника част за правилно и настоява да бъде потвърдено в тази част. Излага съображения. Претендира присъждане на разноски.

В съдебно заседание въззивникът Прокуратурата на РБългария, чрез прокурор от ОП-Варна, поддържа жалбата си, а въззиваемият, чрез процесуален представител, оспорва жалбата, поддържа подадения писмен отговор.

Първоинстанционното решение в частта му, с която искът на ищеца Д.

Й. С. против ПРБ по чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ за заплащане на обезщетение на неимуществени вреди, е отхвърлен за разликата над присъдените 2000 лева до претендираните от ищеца 5500 лева, ведно със законната лихва, считано о т (18.09.2024 год.) до окончателното й изплащане, не е обжалвано, в тази част решението е влязло в сила и не е предмет на въззивната проверка.

Съдът съобрази следното:

В исковата си молба ищецът Д. Й. С. е навел следните твърдения:

На 08.12.2023 г. в к. к. „С.Б.“ в посока гр. Н. – гр. С.В., обл. Б. бил спрян за проверка от полицейски служители, докато управлявал личния си лек автомобил марка „А." с рег. № ******. Ищецът бил изпробван за употреба на наркотични вещества с техническо средство Дрегер „Дръг тест“ 5000 с фабричен номер ARJJ 0041, което отчело наличие на опиати в кръвта му, без да се конкретизира какви са опиатите. Твърди се, че срещу ищеца били извършени следствени действия, в това число е образувано и досъдебно производство № 304ЗМ-1309/2023 год. по описа на РУ- гр. Н.. Бил издаден талон за изследване на кръвта му с номер 0153728 от дата 08.12.2023 г.

Съставен му е АУАН серия GA, № 1032090, от дата 08.12.2023 г. за нарушение по чл. 5, ал. 3, т. 1, пр. 2 от ЗДвП, с който АУАН са били иззети свидетелството 2 му за управление на моторнопревозно средство (СУМПС) с № *******, свидетелството за регистрация на моторно превозно средство (СРМПС) с № ******* за лекия му автомобил А. с рег. № ******, били снети и табелите с регистрационните номера на автомобила – ******. Ищецът бил задържан по реда на чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР за срок от 24 часа за извършено престъпление по чл. 343б, ал. 3 от НК със Заповед с рег. № 304зз – 742/08.12.2023 г. на дата 08.12.2023 г. за времето от 19:25 ч. на дата 08.12.2023 г. до 19:10 часа на 09.12.2023 г. – общо 23 часа и 45 минути. При задържането му по реда на ЗМВР му бил извършен и личен обиск. Във връзка с горното било образувано и досъдебно производство № ************* г. на РУ на МВР – Н. със съставяне на първото действие по разследването – протокол за оглед от дата 08.12.2023 г, който е започнал в 20:00 ч., т. е., след като ищецът вече е бил задържан; с протокола за оглед бил иззет и личния му автомобил А. с рег. № ******, като това действие не е било одобрено от съд, вкл. и след извършването му. Твърди се, че на 08.12.2023 г. от РУ – Н. била издадена и ЗППАМ по чл. 171, ал. 1, т. 1, б. „б“ от ЗДвП за отнемане на неговото СУМПС за срок до 18 месеца до решаване на отговорността, тоест бил лишен и от права. Твърди, че екземпляр от тази ЗППАМ не му бил предоставен, а само му била предоставена за подпис и запознаване. На същата дата 08.1.2023 год. е издадена и ЗППАМ от РУ – Н. за спиране от движение на личния му лек автомобил А. с рег. № ****** за срок от 6 месеца. От тази ЗППАМ също не му е бил предоставен екземпляр, а само му била предоставена за подпис и запознаване. На дата 09.12.2023 год. била образувана и прокурорска преписка с № ****** год. по образуваното досъдебно производство. Твърди още, че след изтичането на 6 месечния срок за спиране от движение на лекия автомобил, въз основа на изрична писмена молба на ищеца, автомобилът му бил върнат с постановление на на прокуратурата от 20.06.2024 г. Лекият автомобил не е бил обект на разследването, не е използван за доказване на фактическата обстановка от прокуратурата, като не е било необходимо същият да се изземва, а в протокола липсвало и съгласие на ищеца за доброволното му предаване. Твърди, че автомобилът е иззет принудително, не по реда на НПК, а е следвало да се извърши изземване с последващо одобрение от компетентния първоинстанционен съд. Ищецът не е присъствал на изземването, което е ивършено без негово съгласие, като това обстоятелство било отразено в протокола. Сочи, че извършените действия са във връзка с разследването и доказване на виновността му за евентуално извършено от него деяние по чл. 343б, ал. 3 от НК и тези действия са под надзора на прокуратурата. Излага, че след проведеното разследване в рамките на над 9 месеца било установено, че ищецът не е употребил наркотични вещества, а в резултата от кръвната проба било установено, че той е приел лекарствени средства, които не били забранени от закона. Поради това и досъдебното производство било прекратено с Постановление № ****** г. от 18.09.2024 г. на РП – гр. Б., ТО – Н., на основание чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК. На 28.10.2024 г. ищецът получил срещу разписка своето СУМПС № ******* от Сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР – Х., но отново не му бил предоставен екземпляр от разписката за получаване, с което му било върнато СУМПС.

3

Ищецът твърди, че е претърпял вреди о т образуваното досъдебно производство, разследването по което се провежда под надзора на прокуратурата, тъй като тя осъществява контрол над законността на извършените действия по разследването, в това число и ограничаване на гражданските му права и отнемане на имуществото му, които са започнали с първото действие по разследването – съставяването на протокола за оглед на местопроизшествие от 08.12.2023 год. Навежда, че е бил третиран като престъпник, бил задържан за престъпление по чл. 343б, ал. 3 от НК, което не е извършил, било му отнето свободното придвижване, бил унизен от извършения му обиск, бил лишен незаконно от правоуправление на МПС без да е извършил престъпление. Собствеността му – лек автомобил бил задържан своеволно и неправомерно, тъй като не бил спазен реда по НПК и ищецът бил лишен от собствеността си без съдебна намеса, освен това автомобилът бил спрян и от движение. От извършените действия на разследващите органи ищецът се чувствал като престъпник, не можел да се храни нормално, страдал от нервност, стрес и безсъние, придвижването му било затруднено, което му причинило допълнителен стрес, притеснения, неудобства и затруднения в ежедневието, тъй като преди отнемането на СУМПС, той постоянно се придвижвал с автомобила си, било затруднено и придвижването му до работа.

Наложило се да регистрира лекия автомобил, чрез получаването му от РУ – Н. със специализиран автомобил – платформа, тъй като автомобилът бил спрян от движение и без регистрационни табели. Докато бил задържан, не е спал цялата нощ; изпитал стрес и тормоз в килията, където се чувствал като осъден престъпник и се страхувал за бъдещето си. В периода прекратяване на наказателното производство изпитвал срам, притеснения и неудобство да обяснява на близки и познати защо е без СУМПС и лек автомобил, защо е бил задържан, околните започнали да странят от него, като от престъпник, което му принчинило допълнително унижение и негативни емоции. Описаните отрицателни емоции довели до ниско самочувствие, затваряне в себе си и ниска общителност с околните, ищецът станал притеснителен, изпитвал страхе да не влезе в затвора. Счита, че макар и приключило, наказателното производство ще остави негативен спомен в съзнанието му завинаги и ще стои в съзнанието му като петно.

В съответствие с наведените твърдения е и отравеното искане – за осъждането на Прокуратурата на РБългария да му заплати, на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗДОВ, вр. чл. 52 ЗЗД сумата от 5500 лева – обезщетение за претърпени неимуществени вреди – морални болки и страдания, описани по – горе, претърпени вследствие на образувано досъдебно производство № ************* г. по описа на РУ на МВР – Н. от Районна прокуратура – гр. Б., ТО – Н. за престъпление по чл. 343б, ал. 3 от НК, прекратено на 18.09.2024 г. на основание чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК, ведно със законната лихва от датата на прекратяване на наказателното производство – 18.09.2024 год. до окончателното й изплащане.

В писмен отговор, подаден в срока по чл. 131 ГПК, ответникът Прокуратурата на РБългария – оспорва иска по основание и размер. Счита, че ПРБ не е материално легитимирана да отговаря за вреди на основание чл. 2, 4 ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ, тъй като ищецът не е бил привличан като обвиняем за евентуално извършено от него престъпление и фактическия състав на чл. 2, ал.

1, т. 3 от ЗОДОВ не е осъществен. Навежда, че отговорността на Прокуратурата не може да бъде ангажирана за действия на полицейските органи, като задържане на лице по ЗМВР или предприемане на административни мерки, свързани с отнемане на СУМПС или дерегистриране на МПС. Счита, че искът е неоснователен, тъй като твърдените от ищеца вреди не произтичат от действия на Прокуратурата, а от действия на служители на ОД на МВР – Б., които не са извършвани по указания на прокурор и за които той не е бил уведомен. Служителите на МВР са действали съгласно ЗМВР, ЗДВП и вътрешните правила и инструкции. Навежда, че принудителните административни мерки, посочени от ищеца - ЗППАМ по чл.

171, ал. 1, т. 1, б. "б" от ЗДВП, заповед за задържане за срок от 24 часа по чл.

72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, са индивидуални административни актове, които подлежат на съдебен контрол, като няма данни да са били обжалвани съответно и да са обявени за незаконосъобразни. Излага, че твърдените от ищеца вредоносни последици се дължат изцяло на действия, предприети от служители на МВР в рамките на тяхната компетентност и оперативна самостоятелност. Сочи, че единственото процесуално действие на прокуратурата в случая е постановлението за прекратяване на образуваното досъдебно производство, по което ищецът не е бил привличан в качеството на обвиняем.