Решение № 354 от 27.11.2024, Районен съд - Сливен
- Съд
- Районен съд - Сливен
- Дело
- Административно наказателно дело 1061/2024
- Вид
- Решение № 354
- Подписан
- 27.11.2024
- В сила
- 23.12.2024
- Състав
- Христина Янева Костадинова - Чолакова
Цитирани разпоредби
- чл. 26, ал. 2 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 26, ал. 3 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 44, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 58г · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 63д · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 150 · Закон за движението по пътищата
- чл. 177, ал. 1, т. 2 · Закон за движението по пътищата
- чл. 28 · Закон за движението по пътищата
РЕШЕНИЕ
№ 354 гр. Сливен, 27.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, VIII СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Христина Ян. Костадинова Чолакова при участието на секретаря Росица Н. Стоянова като разгледа докладваното от Христина Ян. Костадинова - Чолакова Административно наказателно дело № 20242230201061 по описа за 2024 година
Производството е по реда чл. 59 и следващите от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по жалба, подадена от Х. Г. К., ЕГН **********, чрез процесуален представител против НП № 24-0804-005197/14.06.2024г. на началник сектор в ОДМВР Сливен, РУ Сливен, с което на основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 177, ал. 1, т. 2 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) му е наложено административно наказание „глоба” в размер на 100 лева за извършено нарушение по чл. 150 от ЗДвП.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява и не се представлява. По делото е постъпила писмена молба от надлежно упълномощен процесуален представител, който поддържа жалбата на изложените в нея съображения. Пледира наказателното постановление да бъде отменено като незаконосъобразно, претендира присъждане на направените по делото разноски.
Административнонаказващият орган, редовно призован, в съдебно заседание не изпраща процесуален представител. В депозирано по делото 1 писмено становище упълномощеният процесуален представител оспорва жалбата, моли наказателното постановление да бъде потвърдено като законосъобразно като излага съображенията си за това. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.
Въз основа на събраните по делото доказателства, преценени в своята съвкупност и поотделно като безпротиворечиви и относими към предмета на делото, съдът прие за установено следното от фактическа страна:
На 05.05.2024г. актосъставителят П. С. и свидетелят В. Д., полицейски инспектори в РУ Сливен, ОДМВР-Сливен били на работа като участвали в провежданата специализирана полицейска акция по опазване на обществения ред и контрол по ЗДвП. Намирали се на установъчен пункт на ул. „Керамика“, до бившето училище по машиностроене, посока запад-изток. В тази посока към 19.00 ч. се движил автомобил, който бил последван от полицейските служители, за да му бъде извършена проверка. Те спрели автомобила, поискали документи на водачката, която управлявала автомобила, при което установили, че същата не притежава СУМПС. Мъжът, който седял в автомобила до водачката обяснил, че тя е негова дъщеря, че не притежава СУМПС и същата в момента се учела да управлява. За констатираното нарушение на жалбоподателя бил съставен АУАН фабричен № 821922/05.05.2024г., за това, че на 05.05.2024г., в 19.00 часа, в гр. Сливен, ул.
„Керамика“, до бившето училище по машиностроене, посока запад-изток, допуска управление на л.а. „Рено Клио“ с рег № СН 2013 АХ, собственост на Г. Х.в К., роден на ......г., негов баща, от непълнолетната му дъщеря Е. Х.ва К.а, ЕГН ********** от гр. София, с което виновно е нарушил чл. 150 от ЗДвП.
Посочено е, че АУАН е съставен във вр. с чл. 26, ал. 3 от ЗАНН. АУАН е бил подписан от актосъставителя, свидетеля и нарушителя, като последният при предявяването му не е дал обяснения и не е направил възражения по акта.
Писмени възражения по съставения АУАН не били направени от нарушителя и в срока по чл. 44, ал. 1 ЗАНН .
Въз основа акта било издадено НП № 24-0804-005197/14.06.2024г. на началник сектор в ОДМВР Сливен, РУ Сливен, с което на основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 177, ал. 1, т. 2 от ЗДвП, на жалбоподателя било наложено административно наказание „глоба” в размер на 100 лева за извършено нарушение по чл. 150 от ЗДвП. В него било посочено, че на основание чл. 189з от ЗДвП за нарушенията по ЗДвП не се прилагат чл. 28 и чл. 58г от ЗАНН предвид високата обществена опасност на деянието и неговият негативен отзвук сред останалите участници в движението. Видно от разписката 2 процесното НП било получено от жалбоподателя на 30.07.2024г. като на 08.08.2024г. против него била подадена жалба в РС-Сливен.
Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена въз основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства.
Въз основа на така приетото за установено от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима-насочена срещу акт, подлежащ на съдебен контрол, подадена е в законоустановения срок от легитимирано за това лице. Разгледана по същество същата е основателна.
Съдът счита, че в хода на административнонаказателното производство са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, допуснато е и нарушение на материалния закон. Съображенията за това са следните:
Съставеният АУАН не отговаря на изискванията на чл. 42, ал. 1, т. 7 от ЗАНН като в него не са посочени пълните данни за свидетеля, изискуеми съгласно цитираната разпоредба. Съгласно разпоредбата на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, в НП освен описание на нарушението и обстоятелствата, при които е извършено, следва да се опишат и доказателствата, които го потвърждават, което в настоящия случай не е сторено.
Освен това административнонаказващият орган е ангажирал отговорността на жалбоподателя на осн. чл. 26, ал. 3 от ЗАНН, като в АУАН и в НП е приел, че извършеното от него нарушение се изразява в това, че е допуснал непълнолетната му дъщеря да управлява ППС без същата да е правоспособен водач.
Съгласно разпоредбата на чл.
26, ал.
1 от
ЗАНН административнонаказателноотговорни са пълнолетните лица, навършили 18 години, които са извършили административни нарушения в състояние на вменяемост. В ал. 2 на същата разпоредба е посочено, че административнонаказателноотговорни са и непълнолетните, които са навършили 16 години, но не са навършили 18 години, когато са могли да разбират свойството и значението на извършеното нарушение и да ръководят постъпките си.
Съгласно разпоредбата на чл. 26, ал. 3 от ЗАНН , за административни нарушения, извършени от малолетни, непълнолетни на възраст от 14 до 16 години и поставени под пълно запрещение, отговарят съответно родителите, попечителите или настойниците, които съзнателно са допуснали извършването им.
3
В настоящия казус, независимо, че административнонаказващият орган, чието задължение е било, не е ангажирал доказателства за родствените връзки между жалбоподателя и лицето, което е било установено да управлява ППС (непълнолетната му дъщеря), т.к. това обстоятелство не се оспорва от жалбоподателя, съдът го приема за безспорно. Въпреки, че не са ангажирани и доказателства за възрастта на лицето, което е управлявало ППС, то от посочения в АУАН и в НП единен граждански номер е видно, че същотодъщерята на жалбоподателя, към момента на извършване на нарушението05.05.2024г. е навършила седемнадесетгодишна възраст, тоест приложение е следвало да намери разпоредбата на чл. 26, ал. 2 от ЗАНН, т.к същата е била административнонаказателно отговорна.
От съставения АУАН и издаденото въз основа на него НП е видно, че административнонаказващият орган е ангажирал отговорността на жалбоподателя като родител за виновно извършено от него нарушение по чл.
150 от ЗдвП, т.к. е допуснал дъщеря му да управлява ППС без да е правоспособен водач, без обаче да съобрази, че към момента на извършване на нарушението, макар и да е била непълнолетна, тя е имала навършени 16 години и съгласно цитираната правна норма е носител на административнонаказателна отговорност, която в случая е следвало да се понесе лично от непълнолетното лице, а не от жалбоподателя, в качеството на негов родител.
Предвид изложеното съдът счита, незаконосъобразно и следва да бъде отменено. че процесното
НП е
Пълномощникът на жалбоподателя е направил своевременно искане за присъждане на разноски, като се претендира адвокатско възнаграждение в размер на 400 лв. С оглед изхода на спора и на осн. чл. 63д от ЗАНН същите следва да му бъдат присъдени.
Във връзка с възражението на процесуалния представител на въззиваемата страна за прекомерност на адвокатското възнаграждение, съдът намира същото за неоснователно, т.к. то е определено в минимален размер, съгласно чл. 18, ал. 2 във вр. с чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ НП № 24-0804-005197/14.06.2024г. на началник сектор в 4
ОДМВР Сливен, РУ Сливен, с което на Х. Г. К., ЕГН **********, с адрес: гр.
С., ж. к. "Г. Д.", № ., вх. ., ет. ., ап. ., съдебен адрес: гр. С., ж. к. „И.“, ул. „Л. гр.“ № ., бл. ., вх. ., ет. ., ап. ., чрез адв. Т. Д., САК, на осн. чл. 177, ал. 1, т. 2 от Закона за движение по пътищата е наложено административно наказание „глоба” в размер на 100 лева за извършено нарушение по чл. 150 от Закона за движение по пътищата, като незаконосъобразно.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред АС-Сливен в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Сливен: _______________________ 5