Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 1116 от 24.09.2025, Районен съд - Варна

Съд
Районен съд - Варна
Дело
Административно наказателно дело 1746/2024
Вид
Решение № 1116
Подписан
24.09.2025
В сила
05.01.2026
Състав
Димо Цолов

Цитирани разпоредби

  • чл.143 ал.3 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.78, ал.8 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.28 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.34 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.63д, ал.4 и ал.5 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.63д, ал.4 и ал.5 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.7, ал.2 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.103 · Закон за движението по пътищата
  • чл.175, ал.1, т.4 · Закон за движението по пътищата
  • чл.37 · Закон за правната помощ
  • чл.27е · Наредба за заплащането на правната помощ

РЕШЕНИЕ

№ 1116 гр. Варна, 24.09.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 2 СЪСТАВ, в публично заседание на първи април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Димо Цолов при участието на секретаря Пламен Б. Пламенов като разгледа докладваното от Димо Цолов Административно наказателно дело № 20243110201746 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН и е образувано по жалба от Е. Л. Ч., ЕГН **********, срещу Наказателно постановление №23-0445-001057 от 15.12.2023 г., издадено от Началник група в РУ Аксаково, ОД МВР Варна, с което за нарушение по чл.103 ЗДвП, на въззивника са наложени административни наказания „глоба“ в размер 50.00 лв и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок един месец.

Въззивникът оспорва процесното НП като незаконосъобразно и необосновано и моли да бъде отменено. Оспорва да е извършила процесното нарушение като твърди, че веднага след като възприела подаден от движещ се след нея полицейски автомобил, спряла и изпълнила дадените й указания.

Въззиваемата страна, редовно призована, оспорва жалбата като твърди, че нарушението е извършено от обективна и субективна страна и моли съда, да остави същата без уважение като потвърди оспореното НП. Претендира присъждане на възнаграждение за юрисконсулт.

След преценка на приобщените доказателства, съдът прие за установена следната фактическа обстановка:

На 14.10.2023 г. около 18.15 ч. свидетелите Д. В. и Н. Г. – служители в РУ Аксаково, ОД МВР Варна, изпълнявали наряд като автопатрул 454, дневна смяна, като били позиционирани до пресечка на главната улица в с. Доброглед, в близост до центъра на селото, при което възприели приближаващ откъм гр. Игнатиево, движещ се в посока ГП 2901 л. а. „Рено Туинго“, рег.№В9824ВМ и свид. Н. Г. навлязла в срещуположната на посоката на приближаващия автомобила пътна лента като наближила разделителната линия 1 и подала към водача на автомобила сигнал с за спиране с палка като указвала с ръка и мястото в страни от пътя, на което водачът да спре за проверка. Въпреки това автомобилът преминал без да спре покрай свид. Н. Г., която възприела от непосредствена близост, че водачът е жена, но не успяла да установи пряк визуален контакт с нея. Непосредствено след това полицейския екип последвал л. а. „Рено Туинго“, рег.№В9824ВМ, със служебния автомобил, управляван от свид. Д. В. и при неговото приближаване в края на населеното място с включена светлинна и звукова сигнализация било дадено разпореждане за спиране, при което, след като навлязъл в ГП 2901, на около 100 м след разклона за с. Доброглед, в посока с. Калиманци, автомобилът спрял и тогава извършената проверка установила, че негов водач е въззивника Е. Ч., спрямо която свид. Н. Г. съставила и връчила АУАН №GA1021836 14.10.2023 г. за нарушение по чл.103 ЗДвП. Тъй като при проверката била установена с техническо средство „Дрегер 7510, фабр.№ARNA 0168, концентрация на алкохол в кръвта 0.64 на хиляда, на въззивника бил издаден талон за медицинско изследване №051687, както и предупрЕ.елен протокол рег.№445р-14515 от 14.10.2023 г. С протокол за химическа експертиза №1184 от 16.10.2023 г. била установена концентрация на алкохол 0.28 на хиляда в изследваната кръвна проба от въззивника Е. Ч..

Въз основа на съставения АУАН било издадено и оспореното НП №23-0445001057 от 15.12.2023 г. срещу въззивника Е. Ч., с което наказващият орган приел изцяло описаните в АУАН фактически констатации и правната квалификация на нарушението, и на основание чл.175, ал.1, т.4 ЗДвП наложил административни наказания „глоба“ в размер 50.00 лв и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок един месец.

Визираната фактическа обстановка по същество не се оспорва от страните и се установява по категоричен начин, както от крЕ.ираните като безпристрастно дадени в резултат на непосредствени възприятия, непротиворечащи помежду си и взаимно допълващи се показания на всеки един от свидетелите Д. В. и Н. Г., така и от напълно съответстващите им приобщени документи по процесната административно-наказателна преписка – НП №23-0445-001057 от 15.12.2023 г., АУАН №GA1021836 от 14.10.2023 г., протокол за предупреждение рег.№445-14514 от 14.10.2023 г., докладна записка УРИ 445р14514 от 14.10.2023 г., протокол №1184 от 16.10.2023 г., талон за изследване №0151687, протокол за медицинско изследване и вземане на биологични проби амб.№5990 от 14.10.2023 г., протокол за инструктаж на служители на РУ Аксаково за 14.10.2023 г., часови график за работа на нарядите от ПК при РУ Аксаково рег.№445р-14477 от 13.10.2023 г., справка за нарушител/водач Е. Ч., заповед №8121з-1632 от 02.12.2021 г., разпечатка от сайт www.timeanddate.com, писмо рег.№44500-5635 от 30.10.2024 г., докладна рег.№445р-18017 от 30.10.2023 г., докладна рег.№445р-20822.

Съдът, предвид становищата на страните и императивно вмененото задължение за цялостна проверка на оспореното НП относно законосъобразността, обосноваността и справедливостта на наложеното административно наказание, прави следните правни изводи:

Относно допустимостта на жалбата:

2

Жалбата е подадена от надлежна страна в законоустановения срок и е приета от съда за разглеждане.

Относно компетентният орган:

Наказателното постановление е издадено от компетентен орган – Началник на сектор „Охранителна полиция“ при Второ РУ, ОД МВР Варна съобразно Заповед №8121з-1632 от 02.12.2021 г.

Относно процесуалната законосъобразност на оспорения акт:

Процесните АУАН и НП са издадени в сроковете по чл.34 ЗАНН и не страдат от съществени нарушения на процесуалните изисквания относно законоустановените форма и съдържание като включват достатъчно ясно и конкретно описание на нарушението и обстоятелствата, при които същото е счетено за допуснато, както и всички други изискуеми реквизити.

Относно материално-правната законосъобразност на оспорения акт:

Приетата за установена фактическа обстановка води до категорична констатация за осъществен състав на твърдяното административното нарушение по чл.103 ЗДвП от въззивника. Същественият обективен елемент от фактическия състав на тази норма е наличието на своевременно и ясно за възприемане подаден сигнал за спиране на превозното средство. Това обстоятелство съдът счита за несъмнено установено чрез категоричните и напълно съвпадащи показания на двамата непосредствени очевидци – свидетелите Д. В. и Н. Г., които ясно, детайлно и категорично описват по идентичен начин, че на главната улица в близост до центъра на с. Доброглед, при възприемане на приближаващия се откъм гр. Игнатиево л. а. „Рено Туинго“, рег.№В9824ВМ, свид. Н. Г. навлязла в срещуположната на посоката на приближаващия автомобил пътна лента като наближила разделителната линия и подала към водача на автомобила ясно видим сигнал за спиране със стоп-палка като указвала с ръка и мястото в страни от пътя, на което водачът да спре за проверка, но спиране не било осъществено, което наложило свидетелите да последват нарушителя със служебния автомобил и едва след неговото застигане с подаван светлинен и звуков сигнал от служебния автомобил, въззивникът Е. Ч. изпълнила задължението за спиране на управляваното от нея превозно средство. По отправените от въззивника възражения, че не е възприела подаден сигнал със стоп-палка докато преминавала през централната част на с. Доброглед, съдът счита за необходимо да изтъкне, че обстоятелството, дали водачът изобщо не е възприел подадения сигнал или е възприел същия, но е решил да не спре, е от значение само за формата на вината, но не и за съставомерността на административното нарушение, защото съгласно чл.7, ал.2 ЗАНН, непредпазливостта като проявна форма на вина не изключва противоправността на деянието, освен в изрично предвидените от закона случаи, какъвто настоящият не е.

Същественото е, че съобразно дадените от свидетелите Д. В. и Н. Г. описания за конкретния начин на подаване на сигнала за спиране, същият е бил действително подаден своевременно и ясно за възприемане, по начин, който не би убегнал от вниманието на всеки водач, спазващ 3 задължението да наблюдава пълноценно състоянието на пътната обстановка при управление на превозно средство. При това, макар към момента на подаване на сигнала да е било привечерно време, свид. Н. Г. изрично посочва, че е имало все още дневна светлина като това съответства и на представената справка, сочеща, че до настъпване на слънчевия залез са оставали над 20 мин., а наред с това, свид. Н. Г. е имала светлоотразително служебно облекло и стоп-палката също е светлоотразителна и ясно видима. Възраженията от въззивника за неспазен график за наряд от полицейския автопатрул и за неправилно местоположение на патрулния автомобил към момента на проверката са изцяло неотносими към съставомерността и авторството на процесното нарушение.

При така изтъкнатите констатации съдът намира за напълно доказано и правилно квалифицирано твърдяното нарушение от въззивника по чл.103 ЗДвП.

Не са налице основания случаят да бъде счетен за маловажен по смисъла на чл.28 ЗАНН, тъй като същият не се отличава с по-малка степен на тежест от обичайните случаи на нарушения от този вид. Липсват и някакви особени извинителни или смекчаващи отговорността обстоятелства, които да обусловят извод за маловажност.

Наказващият орган правилно е приложил съответстващата на процесното нарушение санкционна норма по чл.175, ал.1, т.4 ЗДвП, предвиждаща кумулативно налагане както на наказанието „глоба“, така и на наказанието „лишаване от право да управлява МПС“ като съдът счита, че правилно е определен размер към минималния на всяко от двете наказания, доколкото липсват данни за предходно санкционирани нарушения от същия вид за въззивника.

При този изход на спора, на основание 143, ал.3 АПК, въззиваемата страна има право да й бъдат присъдени разноски за възнаграждение за юрисконсулт. Като съобрази, че делото не се отличава с особена фактическа и правна сложност и е приключено в рамките на две съдебни заседания, съдът намира за съответстващо възнаграждение в установения минимален размер 80.00 лв, съгласно чл.63д, ал.4 и ал.5 ЗАНН и чл.143 ал.3 АПК, вр. чл.78, ал.8 ГПК, вр. чл.37 ЗПП, вр. чл.27е от Наредба за заплащането на правната помощ.

Водим от гореизложеното, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №23-0445-001057 от 15.12.2023 г., издадено от Началник група в РУ Аксаково, ОД МВР Варна, с което за нарушение по чл.103 ЗДвП, на Е. Л. Ч., ЕГН **********, са наложени административни наказания „глоба“ в размер 50.00 лв и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок един месец, на основание чл.63, ал.2, т.5, вр. ал.9 ЗАНН.

ОСЪЖДА Е. Л. Ч., ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ по сметка на ОД МВР Варна, сумата 80.00 лв (осемдесет лева, 00 ст.), представляваща възнаграждение за юрисконсулт.

4

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Административен съд гр. Варна в 14-дневен срок от съобщаването до страните.

Съдия при Районен съд – Варна: _______________________

5