Решение № 3779 от 25.06.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 3779 гр. София, 25.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-В СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Анелия Маркова

Членове:

Пепа Маринова-Тонева

Василена Дранчовска при участието на секретаря Юлиана Ив. Шулева като разгледа докладваното от Анелия Маркова Въззивно гражданско дело № 20231100510199 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258-273 ГПК.

Подадена е въззивна жалба от Р. Н. З., ответник пред СРС, срещу решение № 9548 от 06.06.2023 г. по гр.д.№ 70599 по описа за 2021 г. на СРС, 75-ти състав.

Решението се обжалва в частта, в която претенциите на ищеца „Топлофикация София“ ЕАД, предявени по реда на чл.422, ал.1 ГПК са били уважени, като в тежест на ответницата/въззивник, са били признати за установени като дължими следните суми: 7091, 01 лв.- главница, представляваща стойност на потребена топлинна енергия за периода от м.02.2018 г. до 30.04.2020 г. за топлоснабден имот – ап.93, находящ се в гр.София, ж.к. *******, ет.1, ведно със законната лихва, считано от 18.02.2021 г. до окончателното плащане; сумата в размер на 33,61 лв. – стойност на услугата дялово разпределение за периода от 01.01.2018 г. до 30.04.2020 г., ведно със законната лихва, считано от 18.02.2021 г. до окончателното плащане; сумата 1336,12 лв. – обезщетение за забава върху главницата, 1 изтекла за периода от 15.09.2018 г. до 01.02.2021 г., както и в частта за разноските.

Решението е поправено по реда на чл.247 ГПК с решение № 13054 от 25.07.2023 г. относно периода, за който е прието, че са погасени по давност вземанията, предявени за установяване по реда на чл.422, ал.1 ГПК, а именно: че следва да се чете м.05.2017 г. до м.02.2018 г.

Излагат се доводи за неправилност на така постановеното от СРС, решение. Сочи, че неправилно СРС бил приел, че страните са обвързани от облигационно отношение. Счита, че такова възниква при условията на писмен договор, сключен при ОУ. Следвало да се вземе предвид, че се касае до продажба и доставка на топлинна енергия за битово потребление. Сочи, че по делото не били ангажирани надлежни счетоводни документи които да установяват реалното потребление на топлинна енергия. Такива документи можело да бъдат само фактури, арг. се с чл.182 ГПК. С отговора по исковата молба било направено изрично възражение да не се приемат документите, представени с исковата молба. СРС оставил без уважение искането на процесуалния представител да се представят фактурите за процесния период като по този начин ответната страна не могла да се запознае с тях и съответно да зададе въпроси. По отношение на дяловото разпределение и акцесорната претенция също не били ангажирани доказателства за правното основание за възникване на задължение, както и за неговия размер. В случая процесния имот не бил обитаван, т.е. не било налице индивидуално потребление. Затова се оспорва правилността на компонентните по чл.142, ал.2 ЗЕ. Следвало да се вземе предвид и, че ИРРО, който следвало да отчита потребената ТЕ не бил изправен технически, не бил преминал нужната проверка, както и не бил подменен. Затова не отчитал реално потребената ТЕ. Това било констатирано от вещото лице по СТЕ като нормативно нарушение и затова за потребителя не възниквало задължение за заплащане на претендираната от ищеца топлинна енергия. По арг. от чл.119 ЗЗД погасени били и акцесорните задължения.

Иска се първоинстанционното решение да бъде отменено в обжалваната му част и вместо това да се постанови друго с което претенциите на ищеца да бъдат отхвърлени. Претендират се разноски.

По въззивната жалба е постъпил отговор от ищеца пред СРС2 „Топлофикация София“ ЕАД, в който се излага становище за неоснователност на въззивната жалба и правилност на така постановеното от СРС, решение, в частта в която претенциите му са били уважени.

Претендират се разноски.

Третото лице помагач на страната на ищеца „Т.С.“ ЕООД не излага становище.

По допустимостта на въззивната жалба:

За обжалваното решение въззивникът е бил уведомен на 16.08. 2023 г.

Въззивната жалба е подадена на 28.06.2023 г.; следователно същата е в срока по чл.259, ал.1 ГПК.

Налице е правен интерес от обжалване на първоинстанционното решение в частта в която претенциите на ищеца срещу ответника /въззивник са били уважени.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивната инстанция се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. По останалите въпроси – само доколкото са посочени в жалбата.

След служебно извършена проверка съдът приема, че обжалваното решение е постановено в допустим процес и е валидно:

Заповедта за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК от 23.02. 2021 г. , издадено по ч.гр.д.№ 9725 по описа за 2021 г. на СРС, 75 състав е съобщена на длъжника по реда на чл.47, ал.5 ГПК.

Противно на приетото от заповедния съд, не е подадено възражение по чл.414 ГПК. В случая е налице в хипотезата на чл.415, ал.1,т.2 ГПК.

Указанията по чл.415 ГПК са достигнали до знанието на заявителя на 09. 11.2021 г.

Исковата молба е предявена на 09.1 2.2021 г., т.е. в срок.

Видно от петитума на исковата молба предявени са за установяване вземанията, за които е била издадена заповедта за изпълнение.

По дължимостта на предявените за установяване вземания:

За да постанови решение в обжалвания смисъл, СРС е приел, че страните са обвързани от облигационно отношение- ответницата била собственик на процесния топлоснабден имот – ап.93, гр.София, ж.к.“******* 3 по силата на наследствено правоприемство от Л.Л.П.. Същата по арг. от чл.153, ал.1 ЗЕ имала качеството на потребител на топлинна енергия.

Правоотношението се уреждало въз основа на ОУ, приети от ищцовото дружество и одобрени от КЕВР. Последните били публикувани и влезли в сила.

Задължението за заплащане на топлинна енергия било многокомпонентно като съдът се е аргументирал с нормата на чл.142, ал.2 ЗЕ.

Потребеното количество при прилагане на дялово разпределение се определяло чрез индивидуални топломери в отделните имоти и показанията на същите. По делото бил представен договор, сключен между ЕС и ФДР/третото лице помагач/ по силата на който на последното било възложено извършването на дялово разпределение. От заключението на съдебнотехническата експертиза се установило, че в имота има 3 бр. радиатори без ИРРО и 1 щранг лира без ИРРО, за които от ФДР било начислено служебно потребление на ИРРО. ТЕ за БГВ също била начислена служебно на база 1 потребител. Според ТЕ абонатът дължал и ТЕ отдадена от сградна инсталация. Дължимата стойност на потребената ТЕ възлизала на 10 180,54 лв. за периода от м.05.2017 г. до м.04.2020 г. Ответникът не твърдяла да е заплатил същата. За установената по делото стойност на ТЕ искът бил основателен, а за разликата до пълния претендиран размер от 10 314, 64 лв. искът бил неоснователен и като такъв е отхвърлен. Относно лихвата за забавено издължаване на главницата СРС е приел, че такава се дължи само върху сумите, установени с Общата фактура, издадени след изравняването.

Размерът й е определен по реда на чл.162 ГПК, съответно на 1336, 12 лв., за която сума претенцията била основателна; за разликата до 340,91 лв.- не.

Претенцията за дялово разпределение била основателна за сумата в размер на 33,61 лв. Лихва за забава върху тази главница не се дължала, тъй като ищецът не бил представил покана, за да бъде поставен ответника в забава.

П о възражението за давност е прието, че същото е основателно за главницата относно стойността на потребената ТЕ за периода м.05.2017 г.до м.02.2018 г., тъй като заявлението по чл.410 ГПК било подадено на 18.02.2021 г. Непогасени били задълженията за периода от м.02.2018 г. до м.04.2020 г., които възлизали на сумата в размер на 7 091, 01 лв. Възражението е прието за неоснователно относно претенцията по чл.86, ал.1 ЗЗД.

4

Софийски градски съд, действащ като въззивна инстанция намира следното:

Относно наличието на договорно отношение между страните:

Правилен е извода на СРС, че страните по делото са обвързани от договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди, по силата на който топлопреносното предприятие в качеството си на продавач продава на физическо лице в домакинство в качеството му на купувач топлинна енергия за битови нужди. От своя страна купувачът се задължава да заплаща на продавача използваната топлинна енергия по определени цени образувани по съответната за това Наредба и по начини и в срокове, определени от общите условия.

Именно защото се касае до доставка и потребление на топлинна енергия за битови нужди не се изисква писмена форма на договора; такава е необходима само за продажба на топлинна енергия за стопански нужди.

Ответницата е наследник по закон на Л.Л.П., която е нейна майка Последната е придобила собствеността върху процесния имот, аб.№ 42420 по силата на покупко-продажба, изповядана с нот.акт № 178 от 09.04.1997 г. /л.13 от делото пред СРС/. Същата е подала-молба декларация за встъпване в договорно правоотношение с ищцовото дружество /л.15 от исковото производство/.

Представените писмени доказателства установяват, че партидата е на името на ответницата, виж л. 24 по делото пред СРС.

Това потвърждава извода, че страните по спора са обвързани от облигационно отношение по доставка и потребление на топлинна енергия /ТЕ/.

Реално потребеното количество ТЕ е установено от събраните по делото писмени доказателства, както и от заключенията на съдебнотехническата и съдебно-счетоводната експертизи.

Противно на соченото от особения представител на въззивницата, фактурите са представени още с исковата молба, виж л.24 и следв. от делото пред СРС. Същите са й връчени на 26.07.2022 г. ведно с исковата молба, виж л.58 от исковото производство.

Следва да отбележим, че обратното на твърдяното от особения 5 представител на въззивницата, Закона за счетоводството определя като счетоводни документи и други такива освен фактурите, а именно: съгласно Чл. 4. (1) ЗСч счетоводният документ е хартиен или технически носител на счетоводна информация, класифициран като първичен, вторичен и регистър.

Първоинстанционният съд е обсъдил събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност, както и допуснатите, изслушани и приети заключения на съдебните експерти.

Вещите лица са заявили, виж самите заключения, че са работили освен по документите, предоставени по делото, така и тези предоставени им от ФДР, което е изготвило дяловото разпределение, както и от Етажната собственост, където се намира процесния имот.

ФДР не е изготвило главни отчети, защото в имота няма уреди за отчитане на потребената ТЕ, както и няма водомер. Установено е, че в жилището има три броя радиатори без ИРРО и 1 бр. щранг лира без ИРРО, за които е начислена служебно ТЕ. Обстоятелството, че ответницата не е изпълнила задължението си да постави ИРРО във връзка с чл.140 ЗЕ, за да бъде отчитано реално количество потребена ТЕ, както и водомер за отчитане на потребената топла вода, не може да се тълкува в нейна полза. ТЕ, отдадена от сградната инсталация е начислена на база пълен отопляем обем-145 куб.м. като вещото лице по СТЕ се е позовало на „Актът за разпределение на кубатурата“, подписан от председателя на ЕС.

Видно от съдебния протокол

, отразяващ извършените от съда и страните процесуални действия в о.с.з. на 21.02.2023 г. заключенията не са били оспорени от нито една от страните.

Относно довода за погасяване на лихвата за забава по давност:

Същата се претендира за периода от 15.09.2018 г. до 01.02.2021 г.

Заявлението е подадено на 18.02.2021 г., от която дата по арг. от чл.422, ал.1 ГПК, се счита предявен иска за установяване дължимостта на вземанията по заповедта за изпълнение по чл.410 ГПК.

Следователно вземанията за лихва за забава за периода от 15.09.2018 г. до 01.02.2021 г. не са погасени по давност в хипотезата на чл.111, б.“в“ ГПК.

Размерът на лихвата за забава е изчислен по реда на чл.162 ГПК при съобразяване с размера на дължимата главница, представляваща стойност на 6 потребената топлинна енергия.

Лихва за забава върху стойността на услугата дялово разпределение не е била призната за установена поради липса на доказателства за изпадане на потребителя в забава. В тази си част първоинстанционното решение не е предмет на въззивен контрол поради което този въпрос не подлежи на разглеждане.