Решение № 1383 от 10.03.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1383 гр. София, 10.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Д СЪСТАВ, в публично заседание на десети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Здравка Иванова

Членове:

Наталия П. Лаловска

Виктория В. Грънчарска при участието на секретаря Екатерина К. Тодорова като разгледа докладваното от Здравка Иванова Въззивно гражданско дело № 20231100507552 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение № 13766/30.11.2022 г. на СРС, 113 с - в, по гр. д. № 6996/2022 г., е признато за установено, на основание чл. 422 ГПК вр. с чл. 430, ал. 1 и ал. 2 ТЗ, във вр. чл. 9, ал. 1 ЗПК, във вр. чл. 99 ЗЗД, че Г. Л. Д., ЕГН **********, дължи на „ЕОС Матрикс" ЕООД, ЕИК 131001375 сумата от 396, 49 лв., представляваща част от вземането за главница за неплатени погасителни вноски по Договор за потребителски кредит № 362-79/2009г., сключен между „Юробанк България" АД (като универсален правоприемник на „Алфа Банк клон България" КЧТ), ведно със законната лихва от 25.10.2021 г., подаване на заявлението, до изплащането на вземането, за което е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 02.11.2021 г. по ч. гр. д. № 60850/2021 г. по описа на СРС, 113 с-в. Ответникът е осъден за разноски в исковото и заповедното производства.

Решението се обжалва от ответника Г. Л. Д. с доводи, че е неправилно, необосновано и незаконосъобразно постановено, в нарушение на материалния и процесуален закон. Съдът не е обсъдил в цялост доказателствата, събрани в производството и е направил погрешни правни изводи. СРС е приел, че липсва уведомяване за цесията, но е допуснал процесуално нарушение като се е позовал на втора извършена от кредитора цесия, без да даде възможност на ответника да вземе становище по нея. Втората цесия не е била представена с исковата молба. Счита, че липсата на уведомяване за цесията не може де бъде санирано и с обратна сила да възстанови материално правната легитимация на кредитора към момента на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК. Поддържа, че към момента на започване на производството по чл. 422 ГПК ищецът не е надлежен кредитор. Сочи, че съдът е 1 пренебрегнал нормата на чл. 414 а ГПК и не е разгледал въпроса дали е погасено изцяло вземането в хода на заповедното производство. Поддържа, че е платил целия размер на главното задължение след като е получил заповедта, видно от платежните документи, приложени към възражението, въпреки че не е бил уведомен за цесията, поради което е оспорил претендираните разноски. Погасяването е направено с риск да се плаща не ненадлежен кредитор. Кредиторът самоволно е погасил акцесорните претенции по дълга, вместо тези, които е заявил, че погасява. Съдът неоснователно е тълкувал поведението на длъжника – ответник о повод плащането в полза на ищеца.

Моли да се отмени решението изцяло и иска да се отхвърли. Възразява да се присъждат разноски в полза на ищеца за това производство.

Ищецът „ЕОС Матрикс“ ЕООД, чрез процесуалния си представител, е оспорил жалбата в отговор по реда на чл. 263 ГПК. В него излага доводи, че решението е правилно и законосъобразно, постановено в съответствие с материалния и процесуален закон и след обсъждане на събраните доказателства по делото. Оспорва се твърдението, че длъжникът не е уведомен за новият кредитор - ищеца, в резултат от цесията, тъй като и видно от платежните документи той е извършил погасяване на задължения по кредита именно в полза на ищеца. Поддържа, че съобщаването на цесията не е елемент от фактическия състав, въз основа на който вземането преминава към новия кредитор. Съгласно чл. 99, ал. 4 ЗЗД уведомяването е условие длъжникът да плати на новия кредитор, но не влияе на валидното прехвърляне на вземането. След като ищецът има материалноправна легитимация на кредитор за дълга, той има и процесуалноправна такава да го заяви по реда на заповедното производство. Сочи, че в практиката няма съмнение, че платилият на цедента и преди уведомяване за цесията длъжник, е извършил надлежно плащане, което има погасителен ефект. С възражение за уведомяване разполага само изправния длъжник, която е платил. Уведомяването за цесията няма отношение към легитимацията на кредитора – цесионер. Правилно, въз основа на представените доказателства, СРС е приел, че договорът за цесия е породил действие. Направеното от длъжника плащане, след издаване на заповедта, е съобразено при условията на чл. 76, ал. 2 ЗЗД и с него са погасени суми по разноски, лихви и главница, доколкото вземането в заповедното производство е заявено в по – голям размер. Моли да се потвърди решението. Не претендира разноски за тази инстанция.

Съдът, като взе предвид доводите на страните и след преценка на доказателствата по делото по реда на въззивната проверка, приема следното:

Районният съд е сезиран с искове с правно основание чл. 422 ГПК вр. с чл. 430, ал. 1 и ал. 2 ТЗ, във вр. чл. 9, ал. 1 ЗПК, във вр. чл. 99 ЗЗД, за установяване на вземане в полза на ищеца, по два договора за цесия, с които е прехвърлено вземане по договор за потребителски кредит сключен с „Юробанк България“ АД (правоприемник на „Алфа Банк клон България КЧТ“).

Въззивната жалба е подадена в срок, от легитимирана страна, срещу решение, което подлежи на обжалване. Според уредените в чл. 269 ГПК правомощия, въззивният съд се произнася служебно по валидността на цялото решение, по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Съдът следи служебно и без довод от страната за нарушения на императивните материалноправни норми.

Обжалваното решение е валидно и допустимо постановено, след подадено от длъжника възражение по чл. 414 ГПК, вр. с чл. 414 а ГПК.

2

Във връзка с доводите по въззивната жалба за неправилност на съдебното решение, въззивният съд намира следното :

Както е приел и СРС с доклада по делото при разпределяна на доказателствената тежест в процеса, по правилата на чл. 154 ГПК ищцовото дружество е следвало да установи, че спорното право е възникнало - т. е., че са съществували договорни отношения по предоставяне на потребителски кредит на ответника, по който той не е изпълнил в цялост задълженията си за плащане на дължимите суми към цедента, размера на тези вземания, както и валидното прехвърляне на задължението (като стойност) към ищеца посредством два договора за цесия. Ответникът е следвало да ангажира доказателства за установяване на правоизключващи или правопогасяващи си възражения срещу съществуването на вземането, респективно срещу неговата изискуемост.

Ответникът не е оспорвал и от представените пред СРС писмени доказателства се установява, че е сключил договор за потребителски кредит № 362-79/14.09.2009 г., със срок за издължаване за 96 месеца, за сума от 2 800 евро, като връщането се дължи на месечни погасителни вноски, изискуеми на 15-то число на всеки месец, в размер, определен в погасителния план, приложен към договора. Изискуемостта на договора е настъпила с изтичането на падежа на последната погасителна вноска на 15.05.2017 г.

Съгласно чл. 26, ал. 1 ЗПК кредиторът може да прехвърли вземането си по договор за потребителски кредит на трето лице ако договорът за кредит предвижда такава възможност. В процесният договор изрично е предвидена възможност за прехвърляне на правата по него на трето лице - чл. 22.

Също така в производството се установява, че въз основа на договор за цесия от 27.03.2020 г., между „Юробанк България“ АД (правоприемник на „Алфа Банк клон България КЧТ“), като цедент и „Свети Г. Груп“ ЕАД, с ново наименование „Колект БГ“ АД, като цесионер и впоследствие, с втори договор за цесия от 11.12.2020 г. сключен между „Колект БГ“ АД, като цедент и ищеца „ЕОС Матрикс“ ЕООД, като цесионер, са прехвърлени непогасените задължения на ответника по посочения по – горе договор за потребителски кредит. Вземанията, прехвърлени с цесията са индивидуализирани в Приложение № 1 към двата договора за цесия, представено пред СРС - в това число 438, 20 лв. главница и лихви.

Предвид установените по - горе факти, СРС е направил обоснован извод, че е доказано съществуването на задължение на ответника по договора за кредит в претендирания размер, прехвърлено посредством два договора за цесия в полза на ищеца, което не е в погасено изцяло в определения в договора за потребителски кредит срок - 15.05.2017 г.

Пред СРС се представени уведомленията от цедентите до длъжника за двете цесии, както и пълномощни в полза на цесионера да извърши уведомяването. Както е посочил и СРС не се установява уведомяването да е направено преди подаване на заявлението по чл. 410 ГПК.

По възраженията в жалбата касаещи съобщаване на прехвърлянето на вземането по договорите за цесия на длъжника, въззивният съд, в допълнение към изложеното от СРС, намира следното:

С договора за цесия се отстъпва едно вземане от досегашния му носител на трето лице. Предмет на договора за цесия е прехвърлянето на вземане, което следва да съществува, към момента на сключване на договора и да е прехвърлимо. Със сключване на договора, т. е. с постигане на съгласие, вземането преминава от цедента 3 върху цесионера. Към този момент цедентът престава да бъде кредитор във вътрешните му отношения с цесионера.

За да породи действие спрямо длъжника обаче, цесията следва да му се съобщи от цедента (стария кредитор) според изричното изискване на чл. 99, ал. 3 и 4 ЗЗД. Този извод произтича от факта, че длъжникът не участвува в цесионния договор и съответно не е обвързан от него, поради което преди нотификацията, той може да изпълни на цедента напълно валидно и да се освободи от задължението, като сделките на длъжника с цедента могат да бъдат успешно противопоставени на цесионера - чл.

99, ал. 4 ЗЗД.

В случая към исковата молба е представено пълномощно от цедентите до цесионера и упълномощен от него адвокат за уведомяване на длъжника за извършеното прехвърляне. Както е посочил и СРС, в последователната практика на ВКС се приема, че при липса на специални изисквания в закона за начина, по който длъжникът следва да бъде уведомен от цедента, цесията се приема за надлежно съобщена и когато изходящото от цедента уведомление му бъде връчено като приложение към исковата молба, с която новият кредитор е предявил иск за вземането.

Съгласно решение № 3/16.04.2014 г. по т. д. № 1711/2013 г. на ВКС, І т. о., решение № 78 от 09.07.2014 г. по т. д. № 2352/2013 г., т. к., ІІ т. о. на ВКС и др. изходящото от цедента уведомление, приложено към исковата молба на цесионера и достигнало до длъжника с нея, съставлява надлежно съобщаване на цесията, съгласно чл. 99, ал. 3, пр. 1 ЗЗД. В такъв случай прехвърлянето на вземането поражда действие за длъжника на основание чл. 99, ал. 4 ЗЗД.

Предвид изложеното основателно СРС е приел, че длъжникът е редовно уведомен за прехвърленията на вземането с достигналите до него уведомления от цедентите, приложени към исковата молба. Освен това следва да се посочи, че уведомяването за цесията е гаранция за редовно изпълнение на задълженията на длъжника на надлежния кредитор, но не влияе на пораждане последиците от прехвърлянето на вземането, както е посочил ищеца в отговора на жалбата.

Относно възражението, че е извършено погасяване на задълженията с плащане след издаване на заповедта, което не е съобразено от съда, въззивният съд намира следното :

При постановяване на решението СРС е взел предвид доказателства та представени от длъжника в заповедното производство, които не са оспорени от ищеца : разписка от 28.11.2021 г. от „Easy pay" и два броя Платежни нареждания от „Банка ДСК" АД, от които се установява, че на 10.11.2021 г. ответникът е превел по банкова сметка на „ЕОС Матрикс" ООД сумата в размер на 200 лв., а на 28.11.2021 г. - сума в размер на 240 лв.

Според т. 1 от ТР № 3 от 27.03.2019 г. по тълк. д. № 3/2017 г., ОСГТК на ВКС, „при предложено от длъжника изпълнение със забава на лихвоносно парично задължение, което не е достатъчно да покрие лихвите и главницата, длъжникът може да посочи кой елемент на дълга погасява, но този избор не е обвързващ за кредитора.“ Според приетото от ВКС задължително за съда тълкуване, в този случай кредиторът може да приеме така предложеното изпълнение, да откаже да приеме изпълнението, ако няма интерес от частичното плащане или да извърши погасяването по реда на чл.