Решение № 68 от 25.02.2026, Окръжен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 68 гр. Плевен, 25.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІV ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: СИЛВИЯ ЦВ. КРЪСТЕВА

Членове:

РЕНИ В. ГЕОРГИЕВА

ДАЯНА СТ. ВАСИЛЧИНА при участието на секретаря АНА Д. ИВАНОВА като разгледа докладваното от РЕНИ В. ГЕОРГИЕВА Въззивно гражданско дело № 20254400500994 по описа за 2025 година

С решение рег.№ 122/13.08.2025 г. по гр.д.№ 20244420100556 по описа на 2024 година на НРС е прогласена нищожността на Договор за кредит № L329294 от 21.08.2023 г., сключен между М. Р. З. и „Ютекредит България“ЕООД със седалище гр.София на основание чл.26, ал.1, пр.3 от ЗЗД от ЗПК и чл.11, т.10 от ЗПК.Осъдено е на основание чл.55, ал.1 от ЗЗД във връзка с чл.19, ал.4 „Ютекредит България“ЕООД със седалище гр.София да заплати на М. Р. З. сума в общ размер на 1 452.25лв., от които 652.25лв. „такса разглеждане“ и 800 лв. лихва по Договор за кредит № L329294 от 21.08.2023 г.Осъдено е на основание чл.38, ал.1, т.2 от Закона за адвокатурата „Ютекредит България“ЕООД да заплати на сумата от 480 лв. с ДДС, представляваща възнаграждение за адвокатска помощ и съдействие, оказани на М. Р. З. по гр.д.№ 556/2024 г. по описа на НРС.

Депозирана е въззивна жалба от „ЮтеКредит България“ЕООД със седалище гр.София, чрез пълномощник, против решение рег.№

122/13.08.2025 г. по гр.д.№ 556/2024 г. по описа на НРС.Излагат се доводи, че решението е неправилно и незаконосъобразно като противоречащо на материалния закон.Прави се искане да се отмени изцяло като неправилно и 1 незаконосъобразно обжалваното решение и да се постанови друго такова, с което да се отхвърлят исковете, предявени от М. Р. З. срещу „ЮтеКредит България“ЕООД.

За въззиваемата страна – М. Р. З., чрез пълномощник, е изразено становище да се потвърди решението, постановено по гр.д.№ 556/2024 г. по описа на НРС като правилно и законосъобразно.

Въззивната жалба е процесуално допустима, а по същество – основателна.

Съгласно чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, а по останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.При проверка на правилността на първоинстанционното решение въззивният съд може да приложи императивна материалноправна норма, дори ако нейното нарушение не е въведено като основание за обжалване.

Предмет на обжалване е решението на първоинстанционния съд от 13.08.2025 г., с което, след прогласяване нищожността на основание чл.26, ал.1, пр.3 ЗЗД във вр. с чл.19, ал.4 ЗПК и чл.11, ал.1, т.10 ЗПК на сключения между страните договор за кредит № L329294 от 21.08.2023 г. е осъдено „ЮтеКредит България“ЕООД със седалище гр.София да заплати на М. З. сума в общ размер на 1 452.25 лв., от които 652.25 лв. „такса разглеждане“ и 800 лв. лихва по договор за кредит № L329294 от 21.08.2023 г.

Във въззивната жалба е посочено на първо място, че в диспозитива на решението съдът е посочил, че прогласява нищожността на договор за кредит № L329294 от 21.08.2023 г. на основание чл.26, ал.1, предл.3 ЗЗД във връзка с чл.19, ал.4 ЗПК и чл.11, т.10 ЗПК, като в мотивите на решението единственото основание, което е посочено, е наличието на такса за разглеждане, което противоречи на разпоредбата на чл.10а, чл.2 ЗПК.

Сочи се също така, че първоинстанционният съд е установил, че разпоредбите на чл.19, ал.4 ЗПК и чл.11, т.10 ЗПК са спазени, поради което няма как на основание тях да е недействителен договорът за кредит.

В случая размерът на ГПР е в законоустановения размер, като е без значение дали включва само възнаградителна лихва или възнаградителна лихва и такси според въззивника.

2

Въззивниът счита също така, че предвиждането на такса за разглеждане не води до скрито оскъпяване на кредита и до нарастване на ГПР.

С оглед на чл.22 ЗПК законодателят изчерпателно е посочил хипотезите, при които липса на съдържание в договора за кредит ще доведе до неговата недействителност, в нея не е включен чл.10а, ал.2 ЗПК.

Следователно законодателят е решил, че ако размерът на ГПР е до 5 пъти размера на законната лихва, то дори и договорът за кредит да съдържа такса за разглеждане, то единствено тази клауза е недействителна, не води до недействителност на целия договор.

Според въззивника следва да се приложи чл.26, ал.4 ЗЗД.В договора за кредит е договорен размер на ГПР от 58.77%, не е налице скрито оскъпяване.

В процесния случай следва да се приеме следното от фактическа страна.

От заключението на ВЛ И., което съдът възприема като обективно и компетентно, се установява, че между страните на 21.08.2023 г. е сключен договор за потребителски кредит за сумата от 4 000 лв.

Крайният падеж на договора е 18.02.2026 г.

Договореният лихвен процент е 34.00% годишно, ГПР - 58.77%.

Размерът на всички плащания, които следва да се направят е 6 852.89 лв., от които главница 4 000 лв., договорна лихва – 1 973.99 лв. и такса за разглеждане 878.90 лв.

Всяка погасителна вноска включва главница, договорна лихва и такса за разглеждане, които суми са разпределени във всяка погасителна вноска.

Посоченият ГПР по договора е в размер на 58.77 %, като при изчислението е установено, че той включва главница, договорна лихва и такса разглеждане.

Цялото задължение по договора е предсрочно погасено малко след настъпване на падежа на първата погасителна вноска.

Допустимият ГПР към сключване на договора е в размер на 58,77 %.

Въз основа на гореизложеното от фактическа страна следва да се приеме следното от правна такава.

В процесния случай е предявен главен осъдителен иск с правно основание чл.55, ал.1, пр.първо ЗЗД за осъждане на дружеството да заплати на 3

М. З. сумата от 1 452.25 лв., недължимо платена по недействителен договор за кредит №L329294 от 21.08.2023 г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба до окончателното изплащане на сумата, който е неоснователен.

В процесния случай не е допуснато нарушение на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК, което да води до недействителност на целия договор за кредит, която разпоредба е сред изрично посочените в чл.22 от ЗПК.

Според чл.11, ал.1, т.10 ЗПК договорът за потребителски кредит следва да съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин.

Според чл.19, ал.4 ЗПК ГПР не може да бъде по -висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с ПМС на РБ.

В процесния случай горепосочените две разпоредби са спазени.

Посоченият ГПР по договора е в размер на 58,77%, като в него са включени главница, договорна лихва и такса за разглеждане, а допустимият ГПР към сключването на договора е в размер на 65,60%.

Въз основа на гореизложеното съдът счита, че е допуснато соченото във въззивната жалба нарушение на материалния закон, което налага отмяната на обжалваното решение и постановяване на ново по съществото на спора.

Решението за уважаването на главния иск е неправилно и следва да се отмени изцяло, като се постанови ново такова, с което този иск да се отхвърли като неоснователен, с правно основание чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД да бъде осъдено „ЮтеКредит България“ЕООД да заплати на М. З. сумата от 742.52 евро (равностойност 1 452.25 лв.), недължимо платена по недействителен договор за кредит № L329294 от 21.08.2023 г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба в съда (27.09.2024 г.) до окончателното изплащане на сумата.

С оглед отхвърлянето на главния иск следва да се разгледа от настоящия съд евентуалният иск, т.е. предявеният в условията на евентуалност осъдителен иск с правно основание чл.55, ал.1, пр.1-во ЗЗД да бъде осъдено 4

„ЮтеКредит България“ЕООД да заплати на М. З. сумата от 449.37 евро (равностойност 878.90 лв.), недължимо платена по недействителна клауза за такса за разглеждане по договор за кредит № L329294 от 21.08.2023 г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба в съда до окончателното изплащане на сумата.

Предявеният иск е доказан по основание и размер.

Защитата, която се търси с осъдителния иск включва в себе си защитата, която се търси с установителния иск, но не се изчерпва с нея, като в процесния случай е предявен само осъдителен иск.

В договора за кредит, сключен между страните, таксата за разглеждане е в размер на 878.90 лв.

Тя се дължи в деня на подписване на индивидуалния договор за кредит, като се възстановява от клиента с дължимите месечни вноски съгласно погасителен план, приложение към индивидуалния договор за кредит, тя се дължи изцяло.

Съгласно чл.10а, ал.1 от ЗПК кредиторът може да събира от потребителя такси и комисиони за допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит.

Целта на таксите и комисионите по смисъла на горепосочената разпоредба е да се покрият административните разходи на кредитора при предоставяне на допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит, но различни от основната услуга по предоставяне на кредит.

Според ал.2 на горепосочената разпоредба кредиторът не може да изисква плащане на такси и комисиони за действия, свързани с управлението и усвояването на кредита.

Съдът намира, че клаузата в договора, според която потребителят дължи заплащане на такса за разглеждане в размер на 878.90 лв. противоречи на чл.10а, ал.2 от ЗПК, тъй като не представлява такса, свързана с предоставяне на допълнителни услуги, а е такава, свързана с усвояването на кредита.

Ответното дружество предоставя кредитно финансиране по занятие, като тази му дейност е неразривно свързана с разглеждането на документите, подадени от всеки потенциален клиент.

Според чл.55, ал.1, пр.1 от ЗЗД който е получил нещо без основание е 5 длъжен да го върне.

Съгласно ППВС № 1/1979 г. първият фактически състав на чл.55, ал.1 от ЗЗД предполага предаване, съответно получаване на нещо при начална липса на основание, като се приема, че такова е налице в случаите, когато е получено нещо въз основа на нищожен акт.

В случая претенцията касае сумата 878.90 лв., която въззиваемата е заплатила на въззивника „ЮтеКредит България“ ЕООД, която е недължимо платена по недействителна клауза за такса за разглеждане по договор за кредит № L329294 от 21.08.2023 г., която клауза е нищожна.

В този смисъл същата подлежи на връщане като дадена без основание.

Следва да бъде осъден въззивникът да заплати на въззиваемата сумата от 449.37 евро (равностойност 878.90 лв.), която въззиваемата му е заплатила, която е недължимо платена по недействителна клауза за такса за разглеждане по договор за кредит № L329294 от 21.08.2023 г., която клауза е нищожна, ведно със законната лихва върху горепосочената главница, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда (27.09.2024 г.) до окончателното изплащане на сумата.

При този изход на процеса следва да бъде осъден въззивникът да заплати на основание чл.38, ал.2 от ЗА на процесуалния представител на въззиваемата М. З. - адв.М. адвокатско възнаграждение за оказаното й безплатно правно съдействие и защита за двете съдебни инстанции в общ размер на 245.42 евро с ДДС (равностойност 480 лв. с ДДС).

Следва да бъде осъден въззивникът да заплати на въззиваемата направените разноски в първоинстанционното производство в размер на 181.68 евро (равностойност 355.34 лв.) - възнаграждение за ВЛ.