Решение № 14 от 06.01.2022, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 14 гр. София, 06.01.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-А СЪСТАВ, в публично заседание на осми ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Виолета Йовчева

Членове:

Мариана Георгиева

Димитър Ковачев при участието на секретаря Е.лия М. Вукадинова като разгледа докладваното от Мариана Георгиева Въззивно гражданско дело № 20211100510616 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 258 и следв. от ГПК.

С решение от 01.06.2021г., постановено по гр.дело № 62737/2020г. по описа на СРС, ГО, 126 състав, са уважени обективно кумулативно съединените искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 от КТ, предявени от М. В. М. срещу “Т.С.” ЕАД за признаване уволнението на ищеца, извършено със Заповед № 10 от 12.10.2020г. на изпълнителния директор на ответното дружество за незаконно и за отмяна на уволнението му и за възстановяването му на заеманата до уволнението длъжност – “инженер, топлоенергетика” в звено “Експлоатация на ТПМ и АС и оптимизация на хидравлични режими”, отдел “Пренос и разпределение на топлинна енергия”, дирекция “Експлоатационна дейност” в Централно управление на “Т.С.” ЕАД, както и на основание чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. чл. 225, ал. 1 от КТ ответникът е осъден да заплати сумата от 3 257, 30 лева – обезщетение за оставане без работа вследствие на незаконното уволнение за периода от 13.10.2020г. до 11.12.2020г., като претенцията е отхвърлена за разликата над сумата от 3 257, 30 лева до пълния предявен размер от 8 682 лева и за периода от 12.12.2020г. до 13.04.2021г. и за 12.10.2020г.

1

Срещу решението, в частта, в която са уважени предявените искове, е подадена в законоустановения срок въззивна жалба от ответника “Т.С.” ЕАД, в която са изложени доводи за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, довели до необоснованост на формираните изводи, както и за нарушение на материалния зкон. Конкретно се поддържа, че от събраните по делото доказателства се установява, че ищецът е изнесъл вътрешна /поверителна/ информация, която е приложена от самия него към исковата молба /снимки на част от документацията по проведената обществена поръчка/. Излагат се твърдения, че бившият служител е изнесъл пред представител на участник в обществената поръчка /представител на “Б.” ООД/ станала му известна информация за съдържанието на представената от друг участник техническа документация, като е споделил и мнението си, че същата е непълна. Оспорва се правилността на изводите на СРС, че свидетелят П. е имал видимост към документацията, в момента, в който е била подписвана от членовете на комисията. Нещо повече, счита, че няма изисквания относно размера на шрифта на документите или относно начина на разпечатване на листовете /едностранно или двустранно/, поради което обема на представената документация не може да обоснове извод, че съдържанието й е непълно, както погрешно бил приел първоинстанционният съд. На следващо място, навеждат се доводи, че е установено по несъмнен начин, че именно ищецът е предоставил на представител на “Б.” ООД сочената по-горе поверителна информация. Този извод е обоснован с цялостното поведение на бившия служител по време на провеждане на процесната обществена поръчка – противоречиво и емоционално поведение, заснемане с телефон на документи и др., които са дейности и поведение, които другите членове на комисията на се извършили. Развити са и съображения, че нормата на чл. 54 ог ППЗОП дава право на участниците да подпишат предложената от друг участник документация, но не и да се запознаят със съдържанието на предложението. По отношение на второто визирано в процесната заповед за уволнение нарушение – снимане на част от документите с телефон, се поддържа, че ищецът е имал възможност да извърши заснемане и на документацията, представена от участниците по процедурата на обществената поръчка и като член на комисията по ЗОП е имал достъп и задължение като компетентно лице да прегледа представената документация за участие. По тези съображения е направено искане за отмяна 2 на решението в обжалваната му част и постановяване на друго, с което предявените искове да се отхвърлят.

Насрещната страна М. В. М. оспорва въззивната жалба като неоснователна по подробно изложени съображения.

Счита първоинстанционното решение за правилно и обосновано като постановено в съответствие със събраните по делото доказателства и съобразно правилата за разпределение на доказателствената тежест. Освен това се поддържат доводи, че процесната заповед за уволнение не е мотивирана съобразно изискванията на чл. 195, ал. 1 от КТ и не може да се прецени за какво нарушение е наложено дисциплинарното наказание.

Софийски градски съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната страна, намира за установено следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 от КТ.

За да постанови обжалваното решение първоинстанционният съд е приел, че първото описано в заповедта за уволнение деяние се изразява в това, че служителят е изнесъл пред представител на участник в обществената поръчка /”Б.” ООД/ станалото му известно съдържание на представената от друг участник техническа документация, като му е споделил и мнението си, че същата е непълна, както и че ответникът не е доказал по реда на пълното и главно доказване, че ищецът е извършил описаното деяние. Съдът е кредитирал показанията на разпитаните по делото свидетели – представители на участниците в обществената поръчка, от които се установява, че свидетелят П. е направил коментар в тази връзка още на проведеното на 08.07.2020г. открито заседание, което този свидетел е посочил и на председателя на комисията на 14.09.2020г., когато го е попитал откъде е запознат с този факт. Позовал се е на непротиворечивите показания на тези свидетели относно обстоятелството, че от мястото, на което се е намирал свидетелят П. на 08.07.2020г., е имало видимост към документите, които 3 подписвала комисията – той е седял срещу комисията, на метър, метър и половина разстояние, както и предвид казаното от посочените свидетели, че П. е лице с технически познания и опит в участие в такива поръчки и още на пръв поглед може да прецени количеството документи. Посочено е още, че ответникът не е доказал по категоричен, несъмнен начин, че именно ищецът е споделил тази информация с представител на “Б.” ООД при положение че и други служители са били наясно с този факт – най-малко председателят на комисията, а е основал наказанието на едно предположение, мнение на свидетеля Я.. В мотивите на решението е прието още, че дори и ищецът да е споделил с представител на “Б.” ООД съдържанието на техническата документация на ДЗЗД “АС К.”, то това не е нарушение на трудовата дисциплина, защото представителите на участниците по силата на закона /чл.

54 ППЗОП/ имат право да се запознаят и да подпишат тази документация. Ето защо, дори и да е споделил описаната в заповедта информация, ищецът не я е направил известна на лице, което няма право да разполага с нея, а напротив – на лице, на което законът дава право да се запознава с нея.

Първоинстанционният съд е формирал изводи, че е частично доказано извършването на второто описано в заповедта деяние – че ищецът е направил фотоснимка на плика с ценовото предложение на ДЗЗД “И.Е.П.”, като не се установява да е направил такива на други документи. Това деяние обаче не е квалифицирано като нарушение на трудовата дисциплина, тъй като фотоснимката не съдържа никаква информация, която да е поверителна, не се твърди и установява същата да е била разпространена на трети лица. А и наред с това се установявало, че е направена във връзка с твърдения на ищеца, че положеният върху този плик подпис не е действително положен от него.

Т.е. очевидно фотоснимката е направена именно във връзка с доказване на тези съмнения на ищеца, а не с цел разпространяване на информация. Ето защо съдът е приел, че в случая ответникът не доказа ищецът да е извършил описаните в уволнителната заповед нарушения на трудовата дисциплина, поради което е уважил предявените искове по чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 от КТ.

Претенцията по чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. чл. 225, ал. 1 от КТ е частично уважена – само за периода, за който ищецът е ангажирал доказателства, че е останал без работа. В останалата част искането за присъждане на обезщетение е отхвърлено, в която част първоинстанционното решение е влязло в сила.

Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е 4 валидно и допустимо. Не е допуснато и нарушение на императивни материални норми. Във връзка с доводите в жалбата следва да се добави и следното:

В производството по чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ – трудов спор за законността на извършено от работодателя уволнение, в тежест на ответника е да установи, че е упражнил законно извънсъдебно потестативното си право да прекрати едностранно трудовото правоотношение.

Не е спорно между страните, че към 12.10.2020г. ищецът е заемал по безсрочен трудов договор длъжността “инженер, топлоенергетика” в звено “Експлоатация на ТПМ и АС и оптимизация на хидравлични режими”, отдел “Пренос и разпределение на топлинна енергия”, дирекция “Експлоатационна дейност” в Централно управление на “Т.С.” ЕАД. Трудовото правоотношение било прекратено на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 от КТ с налагане на дисциплинарно наказание – уволнение съгласно Заповед № 10 от 12.10.2020г. на Изпълнителния директор на ответното дружество.

Дисциплинарното производство срещу ищеца е започнало въз основа на доклад от 29.09.2020г. от юрисконсулт Е. Я. – председател на назначена комисия за провеждане на обществена поръчка, член на която е бил и ищецът.

От ищеца са поискани писмени обяснения за допуснати нарушения на трудовата дисциплина, които са били депозирани пред работодателя преди издаване на процесната заповед. Между страните по делото не е спорно обстоятелството, че заповедта за уволнение е издадена за същите нарушения на трудовата дисциплина, за които на служителя са били изискани обяснения по реда на чл. 193 от КТ.

Със заповед № 10 от 12.19.2020г. на изпълнителния директор на “Т.С." ЕАД на ищеца било наложено считано от датата на връчване на заповедта на лицето дисциплинарно наказание - уволнение и било прекратено трудовото правоотношение, тъй като е извършил следните твърдяни от работодателя нарушения на трудовата дисциплина: при изпълнение на служебните си задължения като член на комисия за провеждане на обществена поръчка по реда на ЗОП, със своите действия/бездействия служителят е създал предпоставки за накърняване на имиджа на цялата организация и е допринесъл за съмнения в прозрачността на провеждане на обществените поръчки в дружеството и законосъобразността на управлението му, което 5 води и до уронване на доброто му име пред трети лица /участници в процедурата/. Съобразно изложеното в заповедта, деянията се изразяват в следното: 1/ при разглеждане на техническите предложения на участниците в обществената поръчка ищецът изразил мнение пред председателя на комисията, че ДЗЗД “АС К.” не са представили задължителни документи към техническото им предложение, която констатация ищецът е направил при разглеждане на документите в работното му помещение, без присъствие на представители на участниците в процедурата; след разглеждане на документите на посочения участник в обществената поръчка, определената комисия приела, че въпросните приложения са част от техническата спецификация, но не са задължителна част от техническото предложение и това не прави офертата на участника невалидна; на 14.09.2020 г., при провеждане на публично заседание за отварянето на ценовите оферти, присъстващият представител на “Б.” ООД задал въпрос и изразил мнение, идентично с това на М.М., че ДЗЗД “АС К.” не следва да бъде допускано до отваряне на ценови оферти, тъй като в техническото им предложение липсват задължителни документи, при положение че този представител на ,Б.“ ООД не е разглеждал в подробности документите на другите участници и не е възможно да разполага с тази информация от собствени наблюдения; 2/ след приключване на публичното заседание и оставането в залата само на членовете на комисията, М.М. е извадил телефона си и е снимал пликовете с ценовите предложения на участниците. Работодателят е приел, че тези деяния представляват нарушения на трудовата дисциплина, а именно: злоупотреба с доверието на работодателя; разпространяване на поверителни за него сведения; уронване на доброто име на предприятието; неизпълнение на задължението за пазене доброто име на дружеството; неизпълнение на задължение да не се разпространява или използва за свой или чужд интерес информация, станала известна в процеса на изпълнение на служебните задължения, да не се опитва да узнава, разпространява или изнася информация чрез заснемане и др.