Решение № 937 от 22.02.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 937 гр. София, 22.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 132 СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: М.Г.Г. при участието на секретаря Е.Б.Б. като разгледа докладваното от М.Г.Г. Административно наказателно дело № 20231110210859 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по жалба на О. М. М. срещу наказателно постановление (НП) № *** от ***г., издадено от началник сектор в Отдел „Пътна полиция” към Столична дирекция на вътрешните работи /ОПП – СДВР/, с което на основание чл. 185 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/, за нарушение на чл. 20, ал. 1 ЗДвП му е наложено административно наказание „глоба” в размер на 20 лева и на основание чл. 175, ал. 1, т. 5 ЗДвП, за нарушение на чл. 123, ал. 1, т. 3. б. „В” ЗДвП, са му наложени административни наказания „глоба” в размер на 100 лева и наказание „лишаване от право да управлява МПС” за срок от 1 месец.

С жалбата твърди, че не е участвал в ПТП, тъй като в периода *** г. автомобилът не е бил в гр. ***, защото той е бил по работа в провинцията. Моли за отмяна на НП.

Пълномощник на жалбоподателя поддържа жалбата, не изразява становище по същество.

Пълномощник на наказващия орган в писмен вид излага съображения за правилност и законосъобразност на НП и моли то да бъде потвърдено. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по делото писмени и гласни доказателства, намира за установено следното:

1

ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:

На *** г. около 11:00 ч. жалбоподателят управлявал т.а. „Мерцедес Спринтер 418 ЦДИ” с рег. № *** в гр. *** с посока на движение от ул. *** към ул. ***. Вдясно на пътното платно, успоредно на него, били паркирани л.а. „Фолксваген Поло” с рег. № *** и л.а. „Фолксваген Кади” с рег. № *** - вторият собственост на св. М.. Преминавайки покрай тях, жалбоподателят загубил контрол върху автомобила си и той ударил левите огледала на двата автомобила и ги счупил. Жалбоподателят усетил удара, но не спрял на място, а продължил движение. Св. М. научил за случилото се от неустановено лице, което му съобщило номера на автомобила на жалбоподателя. М. повикал полиция. Пристигнали полицаи от ОПП – СДВР, които изготвили протокол за ПТП, била съставена докладна записка за случая. Св. М. им съобщил номера на автомобила на жалбоподателя.

Материалите били предадени на св. Ц.–младши автоконтрольор в ОПП–СДВР. Той призовал жалбоподателя, като собственика на автомобила, който заявил, че не е имало ПТП.

Св. Ц. приел, че с действията си жалбоподателят е нарушил правилата за движение по чл.

20, ал. 1 ЗДвП, тъй като поради недостатъчен контрол върху автомобила е ударил другите автомобили и на чл. 123, ал. 1, т. 1 ЗДвП, защото не спрял, за да установи щетите и не останал да изчака идването на органите на МВР. Съставил на *** г. срещу него акт за установяване на административно нарушение (АУАН) № ***.

Въз основа на АУАН е издадено и обжалваното НП. Словесното описание на нарушението и възприетата правна квалификация по акта и наказателното постановление съвпадат по признаци.

ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:

Горната фактическа обстановка съдът възприе след анализ на показанията на св. Ц., К., М., както и въз основа на събраните по делото писмени и веществени доказателства.

Показанията на св. Ц. носят информация за съставянето на акта. Същият не бил свидетел на ПТП и се е запознал със случая само чрез преглед на съставените от посетилите мястото на случая служители на ОПП - СДВР документи – протокол за ПТП, скица, докладна записка и декларация от св. М.. Предвид това, показанията на св. Ц. са изцяло с производен характер.

Св. К. не е очевидец на ПТП, но е посетил същото скоро след настъпването му, възприел е състоянието на двата автомобила, които е огледал и е съставил протокол за ПТП, в който е отразил щетите по тях, както и разположението им на пътя. На гърба на докладната записка, изготвена от него, е направил и скица. От св. М. е научил фактите относно настъпването на ПТП и номера на автомобила, ударил спрелите коли и напуснал мястото.

Показанията на св. М. са с най-съществено значение за изясняване на фактите, влизащи в предмета на доказване. От показанията му се установи как са били паркирани автомобилите, както и щетите по тях. Те се подкрепят и от отразеното в протокола за ПТП и скицата. Пред съда св. М. заяви, че е научил номера на напусналия автомобил от друго лице, което е видяло удара и го съобщил на полицаите. От справката за регистрацията на автомобил с 2 рег. № ***, посочен от св. М. на полицаите, се установява, че това е т.а. „Мерцедес Спринтер 418 ЦДИ”, собственост на жалбоподателя. Св. М. обаче изрази съмнение, че неустановеното лице е объркало номера, тъй като било дало описание на водача, различно от външността на жалбоподателя, а и жалбоподателят, който той познавал, впоследствие му казал, че не е удрял автомобила му, а пред него се движел друг автомобил, подобен на неговия. Съдът обаче не се доверява на тези му твърдения по следните причини. Няма логика неустановеното лице да е объркало номера на автомобила, ударил спрелите коли, а същевременно този номер да е на автомобил, който съвпада по външни белези с описанието на напусналия автомобил – бус, бял на цвят. Освен това, св. М. посочи, че жалбоподателят му е казал, че по времето на ПТП на мястото пред него се движел друг такъв бял бус т.е. потвърдил е, че той е преминал с автомобила оттам. Това е и логично, предвид казаното от св. М., че жалбоподателят живее в квартала, в който е настъпило процесното ПТП. Наред с това, опровергават се твърденията в жалбата, че по време на ПТП автомобилът на жалбподателят не е бил в гр. ***. Видно от информацията, получена от Национално Тол управление, съдържаща се във вещественото доказателство компакт диск, на който бе извършен оглед и същата бе разпечатана на хартиен носител, на *** г. в *** ч. т.а.

„Мерцедес Спринтер 418 ЦДИ” с рег. № *** е бил заснет при контролна точка ***, която съгласно справката от Национално Тол управление е на територията на ***. От това следва, че автомобилът на жалбоподателят е бил в гр. *** във времето на деянието и с оглед коментираните по – горе доказателства, съдът прие, че именно той е автомобилът, който е ударил спрелите на улицата два автомобила и е бил управляван от жалбоподателя.

Съдът намира, че ударът е бил достатъчно силен, за да счупи две автомобилни огледала и жалбоподателят го е усетил и е разбрал, че е причинил ПТП.

ОТ ПРАВНА СТРАНА:

Въз основа на извършена служебна проверка съдът счита, че при съставянето на АУАН и издаването на атакуваното НП в частта за това нарушение, не са допуснати съществени процесуални нарушения - спазена е формата за съставяне на АУАН и НП, които съдържат всички необходими реквизити. Налице е съответствие между описанието на деянията и правната им квалификация.

НП и АУАН са издадени от компетентен административен орган - със заповед № ***/*** г. на министъра на вътрешните работи началника на сектор в ОПП - СДВР е оправомощен да издава НП, а младшите автоконтрольори – да съставят АУАН за нарушения по ЗДвП.

В НП нарушението е описано ясно, точно и със всички съставомерни признаци. Правната квалификация е съответна на описанието.

По същество:

За нарушението по чл. 185 вр. чл. 20, ал. 1 ЗДвП:

Нормата на чл. 20, ал. 1 ЗДвП задължава водачите да контролират непрекъснато пътните превозни средства, които управляват. Доколкото за нарушаването й не е предвидено други 3 наказание, относима е санкционната норма на чл. 185 ЗДвП, според която виновните се наказват с глоба до 20 лева.

В случая се поддържа с НП, че водачът е причинил ПТП поради недостатъчен контрол върху управлявания от него автомобил. Според съда, доколкото той е ударил огледалото на спрелите вдясно успоредно на пътя автомобили, преминавайки покрай тях, несъмнено ПТП се дължи на липсата на добър и достатъчен контрол от негова страна върху автомобила, който е управлявал. Поради това съдът приема, че лицето от обективна страна е нарушило чл. 20, ал. 1 ЗДвП.

Легалната дефиниция за ПТП е дадена § 6, т. 30 от ДР на ЗДвП: събитие, възникнало в процеса на движението на пътно превозно средство и предизвикало нараняване или смърт на хора, повреда на пътно превозно средство, път, пътно съоръжение, товар или други материални щети. Доколкото при удара има щети по другите автомобили, несъмнено налице е ПТП.

От субективна страна нарушаването на правилата за движение по пътищата е извършено от лицето при форма на вината непредпазливост – не е предвиждал настъпването на общественоопасните последици, но е бил длъжен и е могъл да ги предвиди.

За нарушението по чл. 175, ал. 1, т. 5 вр. чл. 123, ал. 1, т. 1 ЗДвП:

Чл. 123, ал.1, т. 1 ЗДвП предвижда, че водачът на пътно превозно средство, който е участник в пътнотранспортно произшествие, е длъжен без да създава опасност за движението по пътя, да спре, за да установи какви са последиците от произшествието. Установи се, че е настъпило ПТП. Жалбоподателят не слязъл от автомобила, за да установи последиците от него. Ето защо, от обективна страна е извършил нарушението.

От субективна страна е действал при пряк умисъл, тъй като е разбрал за ударите в другите два автомобила, съзнавал е, че трябва да спре, за да установи какви са последиците, но въпреки това не е сторил това.

ЗА ВИДА И РАЗМЕРА НА НАКАЗАНИЕТО:

За нарушението по чл. 185 вр. чл. 20, ал. 1 ЗДвП:

Законът предвижда наказание до 20 лева, като не е определен минимален размер, което означава, че може да бъде наложено и наказание в размер от 1 лв. В случая според съда наказанието е правилно индивидуализирано – в максималния размер, като този извод съдът прави с оглед причинените при ПТП щети на два автомобила.

За нарушението по чл. 175, ал. 1, т. 5 вр. чл. 123, ал. 1, т. 1 ЗДвП:

Предвидените наказания са лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 1 до 6 месеца и с глоба от 50 до 200 лева. Наложените на жалбоподателя наказания са в минимален и в близък до минималния размер /за глобата/, което според съда отговаря 4 на степента на обществена опасност на деянието.

По изложените съображения съдът намира, че НП следва да се потвърди.

ЗА РАЗНОСКИТЕ:

Тъй като наказващият орган бе представляван в съдебното производство от юрисконсулт, изготвил становище по жалбата, предвид изхода на делото и направеното искане, в полза на ОПП-СДВР, следва да се присъди по реда на чл. 63д, ал. 4 ЗАНН юрисконсултско възнаграждение. Размерът на същото следва да се определи по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ вр. чл. 27е от Наредба за заплащането на правната помощ – в границите от 80 до 150 лева. Съдът намира, че той следва да е минимален, защото казусът е елементарен и от фактическа и от правна страна; налице са множество еднотипни дела от този вид, т.е. случаят не разкрива нищо ново, което да наложи някаква особена допълнителна подготовка; представителството на наказващия орган не е коствало особени усилия от фактическо и професионално естество, които да обуславят по-високо възнаграждение.

Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 9 вр. ал. 2, т. 5 ЗАНН, СЪДЪТ РЕШИ:

ПОТВЪРДЖАВА НП № *** от ***г., издадено от началник сектор в Отдел „Пътна полиция” към Столична дирекция на вътрешните работи.

ОСЪЖДА на основание 63д, ал. 4 ЗАНН О. М. М. да заплати на Отдел „Пътна полиция” към Столична дирекция на вътрешните работи сумата от 80 лева за юрисконсултско възнаграждение, както и в случай, че не изпълни доброволно в срок задължението за заплащане на присъденото възнаграждение, на основание чл. 190, ал. 2 НПК да заплати по 5 лева за служебно издаване на всеки брой изпълнителен лист в полза на бюджета на съдебната власт и по сметка на Софийски районен съд.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд – София град в 14 - дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

5