Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 419 от 27.03.2024, Районен съд - Варна

Съд
Районен съд - Варна
Дело
Административно наказателно дело 5514/2023
Вид
Решение № 419
Подписан
27.03.2024
Състав
Катя Ганева Савова

Цитирани разпоредби

  • чл. 2, ал. 1 · Закон за автомобилните превози
  • чл. 7б ал. 1 · Закон за автомобилните превози
  • чл. 7б ал. 5 · Закон за автомобилните превози
  • чл. 92, ал. 1 · Закон за автомобилните превози
  • чл. 92, ал. 2 · Закон за автомобилните превози
  • чл. 93, ал.1, т. 1 · Закон за автомобилните превози
  • чл. 28 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 57 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 59 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 63, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания

РЕШЕНИЕ

№ 419 гр. Варна, 27.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 3 СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Катя Г. Савова при участието на секретаря Пламена Ст. С.а като разгледа докладваното от Катя Г. Савова Административно наказателно дело № 20233110205514 по описа за 2023 година

Производството е образувано на основание чл. 59 и сл. от ЗАНН въз основа на жалба предявена от В. С. О. ЕГН: ********** против НП № 230002164/28.09.2023 г. на Директор на Регионална дирекция "Автомобилна администрация" гр. Варна, с което на основание чл. 93, ал.1, т. 1 от ЗАвПр на В. С. О. е наложено административно наказание "Глоба" в размер на 2000 /две хиляди/ лева.

В жалбата се излагат твърдения за незаконосъобразност на наказателното постановление, тъй като неправилно била отразена фактическата обстановка, неправилно е приложен материалният закон и при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила в хода на административно-наказателното производство, водещи до ограничаване на правото на защита на санкционираното лице, като са изтъкнати редица основания за това. С оглед на изложеното и предвид липсата на данни за други извършени административни нарушения при извършване на професионалната дейност на въззивника, се счита, че деянието е с явно незначителна обществена опасност.

Иска се

НП да бъде отменено.Претендират се разноски.

В съдебно заседание, въззивникът, редовно призован, не се явява, не 1 се представлява.

Въззиваемата страна, редовно уведомена, не изпраща представител.

След преценка на доводите на жалбоподателя и с оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа и правна страна следното:

На 18.08.2023 г., в гр.Варна, подход за пристанища ПЧМВ, Петрол Островна зона и пристанище Варна-Изток, служители при ОО"АА" – св. В. А.

М. и А.Д.М., спрели за проверка Съчленено ППС Влекач модел „ИВЕКО АС 440 ТП“ с рег.№ В 3444 ТМ от кат. N3 с прикачено към него полуремърке модел „ГСХ ОПК 38 Т 43 00“, с рег.№ В 2513 ЕК от кат. 04, извършващ обществен превоз на товари / в момента на проверката без товар/, който бил управляван от въззивника.В хода на проверката въззивникът представил карта за водач № 058501 за категория „С“. От направената справка в информационната система ИА "АА" е установено, че на лицето не е издавана карта за квалификация на водача за съответната категория „С+Е“, валидна към момента на осъществяване на превоза.

При така установените факти е формиран изводът, че въззивникът е осъществил нарушение на чл. 2, ал. 1 от Наредба № 41 от 04.08.2008 г. на МТ, за което му е съставен АУАН, въз основа на който е ангажирана административно-наказателната отговорност на въззивника на основание чл.

92, ал.1, т. 1 от ЗАвПр.

Гореизложената фактическа обстановка се установява от събраните гласни доказателства чрез разпита на актосъставителя – св. В. А. М. и материалите по административно-наказателната преписка.

Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността и обосноваността му и справедливостта на наложеното административно наказание прави следните изводи:

Жалбата е процесуално допустима, подадена е от надлежна страна в законоустановения срок за обжалване и е приета от съда за разглеждане, но по същество е неоснователна.

Наказателно постановление № 23-0002164/28.09.2023 г. на Директор на РД "АА" гр. Варна е издадено от компетентен орган, видно от 2 приложеното по делото копие на заповед № РД-08-30/24.0.2020г. на Министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията, с оглед разпоредбата на чл. 92, ал. 2 от ЗАвПр . Актът е съставен от компетентни лица, съгласно нормата на чл. 92, ал. 1 от ЗАвПр .

В хода на административнонаказателното производство не са били допуснати съществени процесуални нарушения.

Наказателното постановление е било издадено в шестмесечния преклузивен срок, като същото е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН. Съдът счита, че описаното в НП нарушение е индивидуализирано в необходимата степен, с оглед гарантиране правото на защита на наказаното лице. Словесното описание на нарушението в НП кореспондира с посочената административно- наказателна разпоредба, на основание на която е наложено наказанието на превозвача. От описанието на нарушението в обстоятелствената част на АУАН и НП става достатъчно ясно за кое конкретно деяние е наложена имуществената санкция.

Като неоснователни бяха оценени доводите на въззивника, че в НП са посочени различни материални разпоредби, с което е нарушено правото му на защита. Видно от съдържанието на НП, се сочи като нарушена нормата на чл.

2, ал. 1 от Наредба № 41 от 04.08.2008 г. на МТ, а останалите посочени разпоредби поясняват изводите на АНО като конкретизират задължението на водача, произтичащо от нарушената норма.

Като разгледа жалбата по същество, съдът установи от правна страна следното:

Съгласно чл. 2, ал. 1 от Наредба № 41 от 04.08.2008 г. , издадена от министъра на транспорта, водачите на моторни превозни средства, за управлението на които се изисква свидетелство за управление на моторно превозно средство от категории и подкатегории C1, C1+E, C, C+E, D1, D1+E, D или D+E, когато с тези превозни средства се извършват обществени превози или превози за собствена сметка, трябва да притежават карта за квалификация на водача. На основание § 4 от ПЗР от цитираната наредба, същата е издадена в изпълнение на чл. 7б ал. 5 от ЗАвПр .

Разпоредбата на чл. 7б ал. 1 от ЗАвПр гласи: "Лицензираните превозвачи и лицата, извършващи превози за собствена сметка, осъществяват превози на пътници и товари с превозни средства, за управлението на които се изисква свидетелство за управление на моторно превозно средство от 3 категории и подкатегории C1, C1+E, C, C+E, D1, D1+E, D или D+E, само с водачи, които отговарят на изискването за квалификация на водача. За съответствие с изискването за квалификация на водача министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията или упълномощени от него длъжностни лица издават карта за квалификация на водача със срок на валидност 5 години. ", според ал. 2: "Карта за квалификация на водач се издава на лица, притежаващи удостоверение за професионална компетентност, удостоверяващо начална квалификация или периодично обучение".

Видно от събраните по делото гласни и писмени доказателства, към момента на извършване на проверката, въззивникът е осъществявал в качеството на водач превоз за собствена сметка, без валидна карта за квалификация на водача. При така установените факти, съдът намира, че безспорно е извършено от жалбоподателя нарушение на разпоредбата на чл.

2, ал. 1 от ЗАвП, която е посочила притежаването на цитирания документ като предпоставка за законосъобразното осъществяване функциите на водач при извършване на посочената категория превоз.

Правилно е ангажирана административно-наказателната отговорност на въззивника въз основа на санкционната норма на чл. 93, ал. 1, т. 1 от ЗАвПр, според която водач на моторно превозно средство, който извършва обществен превоз или превоз за собствена сметка на пътници и товари без редовно издадени лиценз, разрешение, документ за регистрация или други документи, които се изискват от регламент на европейските институции, от този закон и от подзаконовите нормативни актове по прилагането му, се наказва с глоба 2000 лв. - при първо нарушение.

Не са налице и предпоставки за прилагане нормата на чл. 28 от ЗАНН поради маловажност на извършеното нарушение, доколкото се касае за формално деяние, осъществяването на което всякога засяга обществените отношения, които е призвана да гарантира конкретната санкционна разпоредба. В случая конкретната обществена опасност на деянието се определя от нарушеното изискване на закона превозът да се осъществява от лица притежаващи съответните познания, придобити чрез посещения на курсове и полагане на изпит, въз основа на който се издава удостоверение за професионална компетентност и карта за квалификация на водача. Това 4 условие не е било изпълнено, съотв. твърденията, че водачът е преминал необходимото обучение и е придобил нужната квалификация впоследствие не влияят върху изводите за обществената опасност на осъщественото от него деяние към момента на проверката. В подкрепа на формираните изводи е и обстоятелството, че в т. 2 от Група 7 от Приложение № 1 на Регламент 2016/403 на ЕПС деянието е квалифицирано като тежко нарушение.

Като взе предвид, че административното наказание е предвидено в съответната санкционна разпоредба в твърд размер, съдът намери, че не следва да се произнася по въпроса за индивидуализацията на същото.

Поради изложените съображения, съдът намира, че издаденото НП е законосъобразно и обосновано и като такова следва да бъде отменено.

Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН , съдът РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА НП № 23-0002164/28.09.2023 г. на Директор на Регионална дирекция "Автомобилна администрация" гр. Варна, с което на основание чл. 93, ал.1, т. 1 от ЗАвПр на В. С. О. ЕГН: ********** е наложено административно наказание "Глоба" в размер на 2000 /две хиляди/ лева.

Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му пред Административен съд – Варна по реда на Административнопроцесуалния кодекс.

След влизане в сила на съдебното решение, АНП да се върне на наказващия орган по компетентност.

Съдия при Районен съд – Варна: _______________________ 5