Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Акт от 16.12.2022, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
3521/2022
Подписан
16.12.2022

Цитирани разпоредби

  • чл.247 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.247, ал.4 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 411 · Кодекс за застраховането

РЕШЕНИЕ

№ 3853 гр. София, 16.12.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Ж СЪСТАВ, в закрито заседание на шестнадесети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател:Калина Анастасова

Членове:Темислав М. Димитров

Бетина Б. Бошнакова като разгледа докладваното от Калина Анастасова Въззивно гражданско дело № 20221100503521 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл.247 от ГПК.

Образувано е по почин на съда за поправка на очевидна фактическа грешка в постановеното решение досежно вярно отразяване действителната формирана от съда воля в диспозитива на съдебното решение.

От фактическа страна, съдът намира следното:

С Решение № 20001042 от 06.01.2022 г. по гр.д. № 53648/2020 г. по описа на СРС, 168 с-в е отхвърлен като неоснователен предявеният от „ДЗИ - О.з.“ ЕАД ЕИК **** със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „**** против ЗК „Л.И.“ АД, ЕИК **** със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. **** иск с правно основание чл. 411 КЗ за заплащане на сумата 1823.62 лева, представляваща незаплатено регресно вземане за платено застрахователно обезщетение по щета №44010312002730 с включени ликвидационни разходи, ведно със законната лихва от предявяване на иска - 03.11.2020 г. до окончателното изплащане на вземането.

В срок е подадена въззивна жалба от ищеца „ДЗИ-О.з.” ЕАД с излагане на доводи за неправилност, поради необоснованост, неправилни фактически констатации във връзка с установените по делото факти чрез събраните доказателства, въз основа на които е приложен неправилно материалния закон. Поддържа, че чрез събраните пред първата инстанция доказателства е установено нарушение на правилата за движение по пътищата от страна на водача на автомобил „Хюндай и 10“ с peг. № ****, 1 с което същият е станал причина за ПТП. Установено, че последния е предприел смяна на лентите за движение от дясна в лява в момент, в който по лявата пътна лента се е движел автомобила „Мерцедес“ с peг. №****. Неправилно съдът не е отчел това в решението си, приемайки че в производството не е установено по чия вина е причинено ПТП. В резултат неправилно е отхвърлил иска на застрахователя – ищец по регресното му вземане. Позовава се на показанията на свидетеля Динев – водач на автомобила Мерцедес, представения двустранен констативен протокол и удостовереното в него, че водачът на автомобила Хюндай е отнел предимство извършвайки сочената маневра и констатациите на експерта по САТЕ, които отразяват пътните знаци и маркировка на мястото на произшествието.

Моли за отмяна на постановеното решение като неправилно и уважаване на предявения иск. Претендира разноски.

Въззиваемата страна ЗК „Л.И.“ АД е подала в срок писмен отговор на въззивната жалба, в който е посочила, че въззивната жалба е неоснователна. Моли за потвърждаване на постановеното решение, като правилно. Претендира разноски.

В постановеното решение № 3172/10.11.2022 г. по в.гр.д.№ 3521/2022 г. по описа на СГС, въззивният съд е формирал воля, за това че виновен за ПТП станало на 08.05.2020 г. около 17.30 часа в град Варна е водачът на автомобил „Хюндай и 10“ с peг. № ****. Макар в съставения от участниците в произшествието двустранен протокол другия участник – товарен автомобила „Мерцедес“ с peг. №**** да е бил вписан в колона А на протокола, въззивният съд е приел, че чрез събраните в производството писмени и гласни доказателства, както и констатациите на САТЕ, виновен за ПТП е другия участник - водача на товарен автомобил „Хюндай и 10“ с peг.

№ ****- свидетелят Й.П.Д.. Доколкото в производството не е установено, че другия участник в ПТП – водача на товарен автомобила „Мерцедес“ с peг. №****- свидетеля М.К.Д. е виновен за настъпване на произшествието, то, претенцията на ищеца „ДЗИ - О.з.“ ЕАД ЕИК **** против ЗК „Л.И.“ АД, ЕИК **** с правно основание чл. 411 КЗ следва да бъде отхвърлена, като неоснователна. Изводът е формиран при съобразяване, че към датата на ПТП за товарен автомобил „Хюндай и 10“ е налице валидна имуществена застраховка при ищеца „ДЗИ - О.з.“ ЕАД, а за товарен автомобила „Мерцедес“ с peг. №**** – задължителна застраховка ГО при ответника ЗК „Л.И.“ АД.

Идентични изводи са били формирани и от първата инстанция в постановеното решение № 20001042 от 06.01.2022 г. по гр.д. № 53648/2020 г. по описа на СРС, 168 с-в, което е предмет на обжалване.

Поради това и така формираната от въззивната инстанция воля е неправилно отразена в диспозитива на съдебното решение № 3172/10.11.2022 г. по в.гр.д.№ 2

3521/2022 г. по описа на СГС, с което е прието, че постановеното от първата инстанция решение е неправилно и следва да бъде отменено. Формираната от въззивната инстанция воля следва да бъде отразена вярно в диспозитива на решението, а именно, че постановеното от първата инстанция решение е правилно и следва да бъде потвърдено.

От правна страна:

Предвид гореизложеното и от наличните данни по досието на делото, съдът констатира, че в решението е допусната очевидна фактическа грешка, по смисъла на чл.247 от ГПК, поради което е налице несъответствие между формираната истинска воля на съда и нейното външно изразяване в писмения текст на решението.

На основание чл.247, ал.4 от ГПК, решението за поправката не подлежи на касационно обжалване.

Поради това, съдът

РЕШИ:

ДОПУСКА поправка на очевидна фактическа грешка в Решение № 3172/10.11.2022 г. по в.гр.д.№ 3521/2022 г. по описа на СГС, като израза: „ОТМЕНЯ Решение № 20001042 от 06.01.2022 г. по гр.д. № 53648/2020 г. по описа на СРС, 168 с-в, с което е отхвърлен като неоснователен предявеният от „ДЗИ - О.з.“ ЕАД ЕИК **** със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „**** против ЗК „Л.И.“ АД, ЕИК **** със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. **** иск с правно основание чл. 411 КЗ за заплащане на сумата 1823.62 лева, представляваща незаплатено регресно вземане за платено застрахователно обезщетение по щета №44010312002730 с включени ликвидационни разходи, ведно със законната лихва от предявяване на иска - 03.11.2020 г. до окончателното изплащане на вземането, както и в частта на разноските И ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:

ОСЪЖДА ЗК „Л.И.“ АД, ЕИК **** със седалище и адрес на управление: гр.

София, бул. ****, на основание чл.411 КЗ да заплати на „ДЗИ - О.з.“ ЕАД ЕИК **** със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „**** сумата 1823.62 лева, представляваща незаплатено регресно вземане за платено застрахователно обезщетение по щета №44010312002730 с включени ликвидационни разходи, ведно със законната лихва от предявяване на иска - 03.11.2020 г. до окончателното изплащане на вземането, както и на основание чл.78, ал.1 ГПК разноски, както следва:

852.12 лв. – за първата инстанция и 965.65 лв. – за въззивната инстанция.“ се замени с израза:

„ПОТВЪРЖДАВА Решение № 20001042 от 06.01.2022 г. по гр.д. № 53648/2020 г. по описа на СРС, 168 с-в.

3

Решението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1._______________________

2._______________________

4