Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 19477 от 17.09.2026, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Въззивно частно гражданско дело 7666/2026
Вид
Определение № 19477
Подписан
17.09.2026
Състав
Мариана Христова, Гергана Живкова Троянова, Пламен Колев

Цитирани разпоредби

  • чл.259 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 274 и сл. · Граждански процесуален кодекс
  • чл.64 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.64, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.45 · Закон за задълженията и договорите

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 19477 гр. София, 17.09.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-VI-Г, в закрито заседание на седемнадесети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мариана Христова

Членове:

Пламен Колев

Гергана Ж. Троянова като разгледа докладваното от Гергана Ж. Троянова Въззивно частно гражданско дело № 20261100507666 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 274 и сл. от ГПК.

Образувано е по частна жалба на Н. В. И. срещу Определение № 9920/12.03.2026г., постановено по гр.д.№ 59933/2023г. на СРС, 35 състав, с което е оставена без уважение молбата на жалбоподателя – ответник в производството пред СРС, за възстановяване на срока за подаване на въззивна жалба срещу осъдителната част на постановеното на 04.03.2026г. решение по делото.

Жалбоподателят твърди, че определението е неправилно. Поддържа, че за постановеното решение, с което е осъдена да заплати обезщетение на ищеца по чл.45 ЗЗД, научила едва на 09.06.2025г., тъй като същото не й било съобщено от упълномощения адвокат, известил за акта само майка й, но е и нея, а с оглед обстоятелството, че живее в чужбина, не е могла сама да се уведоми за решението. Прави искане за отмяна на определението на СРС и възстановяване срока за обжалване на решението.

Насрещната страна – Д. Д. Д., надлежно уведомена за правото на писмен отговор на 05.06.2026г., не е депозирала отговор.

Съдът, като обсъди материалите по делото и доводите на жалбоподателя, намира следното:

Частната жалба е депозирана в срок от легитимирана страна срещу подлежащ на обжалване акт, поради което е допустима. Разгледана по същество е неоснователна.

Производството пред Софийски районен съд е образувано по предявен от Д. Д. Д. срещу Н. В. И. иск по чл.45 ЗЗД. С решение № 3667/04.03.2026г. по образуваното гр.д.№ 59933/2023г. на СРС, 35 състав, искът е бил частично уважен, като на ищеца е било присъдено обезщетение за причинени на ответника имуществени и неимуществени вреди от нанесени й обиди на 26.11.2018г. на публично място в гр.София. Ответницата е била представлявана в процеса от адв.И. М. - - пълномощно, л.66 от делото. Съдебното решение е било връчено надлежно на пълномощника на ответника адв. М. на 27.03.2025г. и на ищеца на 31.03.2025г.

В срока по чл.259 ГПК е постъпила въззивна жалба от ищеца по делото срещу отхвърлителната му част. Препис от въззивната жалба е бил връчен за отговор на Н. И. на 1

09.06.2025г. чрез адв.М. и на 17.06.2026г. страната е депозирала отговор на въззивната жалба на Д. Д. и въззивна жалба срещу решението в частта, с която исковата претенция е била уважена срещу нея, като счита, че срокът за подаване на въззивната жалба следва да й бъде възстановен, тъй като адв.М. не я е уведомила за решението. За възстановяване на срока е подала нарочна молба по чл.64 ГПК. Въззивната жалба, отговорът на въззивната жалба на Д. и молбата по чл.64 ГПК са депозирани от Н. И. чрез адв. А. П., за която е представено пълномощно с оглед оттегляне на пълномощията от адв.М., за което съдът е уведомен на 19.06.2025г.

С определение № 9920/12.03.2026г. съдът е оставил без уважение молбата за възстановяване на срока за подаване на въззивна жалба, тъй като е счел, че изложените обстоятелства, препятствали ответника да я депозира в срока по чл.259 ГПК, нямат извънреден и обективен характер.

Определението е правилно.

Установява се, че решението по делото е било връчено на ответника чрез редовно упълномощения адв.М. на 27.03.2026г. Към този момент пълномощията й не са били оттеглени, т.е. връчването е редовно. Причините за пропускане на срока, които са изложени от жалбоподателя, се коренят в отношенията доверител-довереник. Изтъква се и се установява, че адв.М. е уведомила за решението майката на ответницата, но не и самата ответница, която научила за решението от майка си едва м.06.2025г. Така изложените обстоятелства не обосновават възстановяване на срока за въззивна жалба. Съгласно чл.64, ал.2 ГПК страната, която е пропуснала установения от закона или определения от съда срок, може да поиска неговото възстановяване, ако докаже, че пропускането се дължи на особени непредвидени обстоятелства, които не е могла да преодолее. В съдебната практика трайно се приема, че особено непредвидено обстоятелство по смисъла на тази разпоредба е налице в случаите, при които страната или нейният процесуален представител са възпрепятствани по обективни, неочаквани и независещи от тях причини да извършат съответното процесуално действие. Посочено е, че това препятствие трябва да бъде внезапно, изненадващо и непреодолимо, да не е краткотрайно и да бъде единствената причина за пропускане на срока – така Определение № 3266 от 17.06.2026 г. на ВКС по ч. гр. д. № 1534/2026 г., III г. о., ГК .

Приема се, че такива обстоятелства могат да бъдат природни бедствия, социални катаклизми, внезапно възникнали здравословни проблеми или смърт, както и други обективни обстоятелства, които не биха могли да бъдат предвидени и преодолени, но неуведомяването на страната от нейния пълномощник за постановеното решение не е такова обективно обстоятелство, а е по същество субективен пропуск, който не може да послужи като основание за възстановяване на пропуснатия срок, а е основание за ангажиране отговорността на адвоката по Закона за адвокатурата – така Определение № 41 от 3.02.2022 г. на ВКС по ч. гр. д. № 288/2022 г., III г. о., ГК. Изложените в това производство причини за пропускане на срока за подаване на въззивна жалба нямат обективен характер, нито непреодолим. Ето защо, обжалваното определение се потвърждава.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 9920/12.03.2026г., постановено по гр.д.№ 59933/2023г. на СРС, 35 състав, с което е оставена без уважение молбата на Н. В. И.– ответник в производството пред СРС, за възстановяване на срока за подаване на въззивна жалба срещу осъдителната част на постановеното на 04.03.2026г. решение по делото.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд в 2 едноседмичен срок от съобщаването му на жалбоподателя.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3