Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 8170 от 19.05.2023, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 56564/2021
Вид
Решение № 8170
Подписан
19.05.2023
В сила
07.05.2024
Състав
ДАНИЕЛА ЕВТИМОВА ПАВЛОВА РАДЕВА

Цитирани разпоредби

  • чл.12 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.235, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 45 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.10, ал.1 · Закон за защита от домашното насилие
  • чл. 11, ал. 3 · Закон за защита от домашното насилие
  • чл.17, ал. 1 · Закон за защита от домашното насилие
  • чл. 2 · Закон за защита от домашното насилие
  • чл. 2, ал. 1 · Закон за защита от домашното насилие
  • чл. 3, т. 1 и т. 4 · Закон за защита от домашното насилие
  • чл. 3, т. 1 и т. 4 · Закон за защита от домашното насилие
  • чл. 8, т. 1 и 2 · Закон за защита от домашното насилие
  • чл. 8, т. 1 и 2 · Закон за защита от домашното насилие
  • чл. 9, ал. 3 · Закон за защита от домашното насилие

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 8170 гр. с., 19.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 158 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: д.р. при участието на секретаря в.к. като разгледа докладваното от д.р. Гражданско дело № 20211110156564 по описа за 2021 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на ЗЗДН.

Образувано е по молба с вх. № 63329/01.10.2021 г., с правно основание чл. 8, т. 1 и 2 ЗЗДН, подадена от Д. Л. А., ЕГН **********, срещу Р. Д. А., ЕГН **********, съпруг на молителката, за налагане на мерки за защита на последната, както и на двете деца на страните – Д. Р. А., ЕГН ***, и В. Р. А., ЕГН **********, при твърдения за извършен от ответника спрямо молителката в присъствие на двете деца акт на домашно насилие на 24.09.2021 г., вечерта, в обитаваното от молителката и двете деца жилище, находящо се в гр. с., ж.к. „Разсадника“, бл. 20А, вх. „В“, ет. 8, ап. 67, при твърдения, че на посочената дата вечерта ответникът дошъл, когато децата били заспали, като след кратък разговор в кухнята на жилището й заявил, че желае да има сексуален контакт с нея. Отказът й го ядосал и ответникът започнал да дърпа и бута молителката, която се възпротивила.

След това настойчиво започнал да иска пари от молителката, като отказът й още повече го разгневил, като той започнал да я бута и души, да я заплашва и обижда с думите „курва“, „боклук“, „ще те убия“, „ще те бия колкото и когато си искам“. Децата се събудили и видели и чули повечето от случилото се. На действията на ответника присъствал и племенникът на молителката – Калин Д., който не посмял да се намеси от страх. По някое време молителката успяла да се отскубне и позвънила на двама свои приятели, които дошли на място и убедили ответника да си тръгне от жилището. Твърдят се и предходни актове на домашно насилие, за които от испански съд е издадена заповед за защита. В съдебно заседание молителката поддържа молбата.

Ответникът в съдебно заседание оспорва молбата чрез упълномощен процесуален представител.

Софийски районен съд, като прецени доказателствата по делото и доводите на страните съгласно чл.12 и чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено следното:

По допустимостта на производството:

1

Молбата за защита е подадена от лице, което твърди, че лично е пострадало от акт на домашно насилие, както и за защита на низходящи, поради което съгласно чл. 8, т. 1 и т. 2 ЗЗДН е налице валидно сезиране на съда от процесуално легитимирано за това лице.

Молбата е подадена срещу лице, което е съпруг на молителката и възходящ на пострадалите деца, поради което същата е подадена срещу процесуално легитимирано да отговаря по нея лице /чл. 3, т. 1 и т. 4 ЗЗДН/. Молителката твърди, че на 24.09.2021 г. ответникът е извършил процесния акт на домашно насилие, молбата до съда е подадена на 01.10.2021 г. поради което е спазен преклузивният срок по чл.10, ал.1 ЗЗДН. Твърди се извършено от ответника физическо и емоционално насилие, което попада в хипотезата на чл. 2 ЗЗДН. Предвид горното молбата е допустима.

По основателността на молбата:

Съгласно чл. 2, ал. 1 ЗЗДН „домашно насилие е всеки акт на физическо, сексуално, психическо, емоционално или икономическо насилие, както и опитът за такова насилие, принудителното ограничаване на личния живот, личната свобода и личните права, извършени спрямо лица, които се намират в родствена връзка, които са или са били в семейна връзка или във фактическо съпружеско съжителство” - съгласно това определение актът на домашното насилие представлява специален деликт, поради което и за него следва да са налице характеристиките на непозволеното увреждане по чл. 45 ЗЗД: виновност и противоправност на деянието на извършителя.

По делото не се спори, че молителката и ответникът са съпрузи, както и че са родители на двете деца, конституирани по делото с протоколно определение от 01.12.2021 г., включително и че на процесната дата ответникът се е намирал в обитаваното от молителката и децата жилище /тези обстоятелства са и отделени като безспорни и ненуждаещи се от доказване по делото с протоколно определение от 07.10.2022 г./ По делото е представена декларация по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН, която обаче в случая съставлява негодно доказателствено средство, доколкото от твърденията в молбата за защита е видно, че на твърдения акт на домашно насилие са присъствали очевидци – племенникът на молителката Калин, който е допуснат до разпит и не е доведен от молителката. В представения по делото социален доклад е посочено, че детето Д. е заявило да е блокирало телефонния номер на баща си, тъй като баща му все му говорел, че майка му не си спазва съпружеските задължения, както и е посочило, че при изслушване пред испанския съд е казало, че не иска да поддържа контакти с него. Други доказателства не са представени от страна на молителката, няма и направени искания за събиране на други доказателства. Представените от ответника доказателства съдът намира за ненужно да обсъжда, доколкото същите не са в подкрепа на молбата за защита, дори напротив, опровергават до голяма степен наведените в нея фактически твърдения.

Ето защо съдът намира, че по делото не се установяват твърдените актове на домашно насилие, поради което молбата по чл. 8, т. 1 и 2 ЗЗДН се явява изцяло неоснователна, и като такава съдът следва да я отхвърли и да откаже издаването на заповед за съдебна защита.

По разноските.

Право на разноски с оглед изхода на делото има ответникът, който предявява претенция за присъждане на такива в становището от 30.06.2022 г., но поради липсата на доказателства за тяхната направа съдът не следва да се произнася в тази насока. Молителката следва да бъде осъдена да заплати по сметка на Софийския районен съд държавна такса за производството в размер на 25,00 лв. на основание чл. 11, ал. 3 ЗЗДН, като държавната такса за търсената защита за двете деца остава за сметка на съда.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

2

ОТХВЪРЛЯ молба по чл. 8, т. 1 и 2 ЗЗДН с вх. № 63329/01.10.2021 г., депозирана от Д.

Л. А., ЕГН **********, срещу Р. Д. А., ЕГН **********, за защита на молителката, както и на двете деца на страните – Д. Р. А., ЕГН ***, и В. Р. А., ЕГН **********, при твърдения за извършен от ответника спрямо молителката в присъствие на двете деца акт на домашно насилие на 24.09.2021 г., като ОТКАЗВА ДА ИЗДАДЕ ЗАПОВЕД ЗА ЗАЩИТА.

ОСЪЖДА на основание чл. 11, ал. 3 ЗЗДН Д. Л. А., ЕГН **********, да заплати по сметка на Софийския районен съд държавна такса в размер на 25,00 лв.

Решението подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в седемдневен срок, считано от връчването му на страните /чл.17, ал. 1 ЗЗДН/.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3