Решение № 466 от 19.07.2024, Районен съд - Видин

РЕШЕНИЕ

№ 466 гр. Видин, 19.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВИДИН, III СЪСТАВ ГО, в публично заседание на деветнадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Милена Ст. Стоянова при участието на секретаря Милена С. Евтимова като разгледа докладваното от Милена Ст. Стоянова Гражданско дело № 20231320100221 по описа за 2023 година

Делото е образувано по искова молба на К.Г.К - Б от гр. В, чрез адв. Л. М. против В.

С. Т. от гр. В, с която е предявен иск по чл. 59, ал. 9 от СК във вр. с чл. 127, ал. 2 от СК за изменение на мерките относно упражняване на родителските права и режима на лични контакти по отношение на детето П.В. С. с ЕГН **********.

Твърди се в исковата молба, че от съвместното съжителство на страните се е родило детето П.В. С.. През 2012г. ищцата е напуснала ответника и с решение на съда, родителските права по отношение на детето са били предоставени на ищцата, а на ответника е определен режим на лични контакти с детето. Страните направили опит да се съберат, но отново се разделили. След около 4 години ищцата заживяла със сегашния си съпруг. След като разбрал за това, ответникът започнал да се среща с детето, но срещите му оказали негативно влияние върху детето. Детето започнало да отсъства от училище, да отказва да учи, развалило си успеха. Имало предупреждение за изключване от училище. Твърди се, че след като се прибира от срещи с бащата, има агресивно поведение. Поради това, детето имало срещи с психолог, при който заявило, че баща му му давал съвети да не учи.

Иска се от съда да измени режима на лични контакти на детето с бащата като същите бъдат ограничени до два пъти месечно само събота и неделя без преспиване, както и да няма режим на лични контакти на детето с бащата през ваканциите или тези срещи да бъдат за няколко дни.

Ответникът, редовно уведомен при отказ да получи книжата, не е постъпил отговор със становище по предявения иск в указания месечен срок. В съдебно заседание, чрез назначен особен представител е оспорил исковата претенция като неоснователна.

1

По делото са събрани писмени и гласни доказателства, изготвен е социален доклад от Д“СП“ – Видин, назначени и приети са съдебно-психологически експертизи.

Съдът, като се запозна с доказателствата по делото, установи следното от фактическа страна :

Не е спорно, че страните са родители на малолетното дете П.В. С.

**********. с ЕГН

От приложеното гр.д. № 1373/2012г. по описа на Районен съд – Видин, се установява, че с решение № 620 от 10.12.2012г. съдът е предоставил упражняването на родителските права по отношение на детето П.В. С. с ЕГН ********** на майката К. Г. К с ЕГН ********** като е определил местоживеенето на детето при майката на адрес: гр. В, ж.к. П бл. *, вх. *, ет. *, ап. *. Със същото решение е предоставил правото на бащата В. С. Т. с ЕГН ********** да вижда и взима детето при себе си всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 09.00 ч. в събота до 18.00 ч. в неделя, както и един месец през лятото, който да не съвпада с платения годишен отпуск на майката, след което да го връща по местоживеенето му.

От изготвения социален доклад от Д „СП” – Видин, се установява, че след постановеното решение, грижите по отглеждането и възпитанието на детето са поети от майката. Към момента детето живее с майката и настоящия й съпруг. Майката задоволява базовите потребности на детето съобразно възможностите й, а бащата заплаща месечна издръжка за детето, но не в пълен размер. Социалният работник е посочил, че родителите взаимно се обвиняват във връзка с отглеждането и възпитанието на детето. Това обстоятелство създава риск от нарушение връзката дете – родител, чието нарушение ще даде отражение на бъдещото развитие на детето. В съдебно заседание социалният работник е посочил, че при разговор с бащата, същият е заявил, че въпреки опитите, няма контакт с детето.

Изслушано в съдебно заседание, детето е заявило, че си е развалило успеха заради постоянни скандали между родителите му. Детето е заявило, че не иска да ходи при баща си, защото той го тормози, кара му се и го навиква. Посочва, че майка му не му се кара.

Детето посочва също, че ходи на психолог. От лятото на миналата година не е ходил при баща си. Заявява, че не иска за ходи при него. Винаги е ходил насила. Детето заявява, че се страхува от баща си, без да посочи конкретна причина за това.

Вещото лице по изготвената и приета по делото съдебно – психологическа експертиза, , посочва, че след разговор с детето е установила, че се отчитат индикатори, които потвърждават в умерена степен родителско отчуждение на детето по отношение на бащата.

Детето упорито отказва контакт с родителя по отношение на който е отчужден, и когато такъв контакт се осъществи детето е затруднено. В съдебно заседание вещото лице е посочило, че отчита, че главната роля за това е на двамата родителите. При ограничаване на контактите на детето с родителя може да се допусне такава хипотезата, че това допълнително да задълбочи отхвърлянето на бащата. Вещото лице не твърди категорично, 2 че има умишлено въздействие от страна на майката, така че да отчуждава детето или да манипулира възприятията му до такава степен, че целенасочено чисто умишлено да отчуждава детето. Допуска обаче, че майката проектира своите емоции, чувства, страхове и притеснения, и по някакъв начин успява да ги предаде не детето в обичайни ежедневни разговори. Този извод вещото лице прави от разговора с детето, в който детето е споделило, че майка му винаги се притеснява за него когато е имал контакти с баща си и винаги му е задавала един и същи въпрос: „Баща ти нарани ли те?“, „Той удари ли те?“, дали му е направил нещо. Категорична причина детето не е могло да каже, няма аргументи защо не иска да вижда баща си. Изказва такива аргументи на ситуация със забележки, с повишаване на тон за една разлята супа. Вещото лице е посочило, че като цяло са налице конфликтните отношения между двамата родители и това, че детето е станало свидетел на конфликти между майката и бащата, е повлияло върху оценката му да отхвърли бащата. Вещото лице е посочило също, че категоричният отказ на детето да се вижда с бащата, е възможно да се дължи най-вероятно на опит от страна на детето да защити емоционално майка си, заема нейна страна да пази чувствата на майка си. Вещото лице поставя детето в средна скала на родителско отчуждение. Според него, е необходимо с детето да се работи, за да преодолее случващото се. Нормално е за дете на такава възраст да казва, че го е страх, че мрази, може да се допусне и възпроизвеждане на някакъв модел на поведение в семейството. Детето е способно да изрази свои чувства и поставено в тази ситуация на родителския конфликт, който продължава много дълго време, много вероятно е детето да изпитва гняв и омраза.

По изготвената и приета по делото съдебно – психологическа експертиза, след проведена беседа с всеки един от родителите и след наблюдение на вербалната и невербалната комуникация, както и поведението на всеки един от двамата родители, вещото лице е посочило, че и двамата родители имат нормален психичен статус.

В съдебно заседание вещото лице посочва, че по отношение на майката се установява, че тя няма психически особености, които да ограничават ролята й на родител, което означава, че тя е способна да изпълнява родителска роля и да изпълнява такава функция. По отношение на някои данни, които са били изследвани и проучвани, се установяват трудности за емоционалната връзка, инвестирането във взаимоотношението родител - дете. Под „инвестиране“ вещото лице разяснява, че има предвид емоционално инвестиране, посланията, които родителят дава на детето. Смята, че нейното поведение влияе на отношенията баща - дете. По думи на майката К., тя казала, че иска да отдалечи детето от баща му, защото според нея влиянието на бащата е лошо най - вече по отношение на образованието. Тя отдава слабите оценки на детето на връзката между дете - баща. При нея има една свръх ангажираност, дори фиксация към образоването. За нея като родител това детето да бъде успешно и да има високи оценки е ключово. Според вещото лице, е възможно нейните високи очаквания да повлияят негативно и дори да имат обратен ефект.

По отношение на бащата, вещото лице е посочило, че той има характерови особености, които са видими. Това са някои по-изострени черти на характера и темперамента му, черти, които могат да бъдат интерпретирани различно. Това категорично 3 не означава, че той има някакви нарушения в психическия статус. Той самият описа себе си като човек, който държи много на реда. Една от чертите у самия В. е, че той е изключително чувствителен към подредбата и към това един човек да бъде подреден. Това създава трудности във взаимоотношенията. Той самият определя себе си като взискателен и педантичен. Това са по - изявени черти на характера и темперамента му, което поведение се променя трудно, но е възможно човек да се научи да го управлява.

Според вещото лице, са налице фактори и при двамата родители, които влияят на детето, защото и двамата родители имат много неразрешени въпроси помежду си, много неизказани емоции помежду си и това им оказва влияние. И двамата родители са заявили на вещото лице, че на този етап не може да има сътрудничество помежду им в интерес на детето. Самото дете в такива тежки конфликти се задължава да заеме позицията на единия от родителите. Вещото лице посочва, че това, което в момента се случва на детето, го формира като личност. И двамата родители не съумяват да родителстват в сътрудничество в интерес на детето и това поставя детето в уязвима позиция и го въвлича в конфликт.

Съдът кредитира заключенията на вещото лице като обективни и компетентно изготвени.

Разпитаният свидетел П.Б – настоящ съпруг на ищцата посочва, че детето П живее при тях. Свидетелят посочва, че детето е спряло да ходи при баща си през миналата година. От година и половина детето не се вижда с баща си, защото бащата постоянно го тормози, казва му да не учи, че той не е учил. Свидетелят посочва, че бащата на детето живее в с.А. Когато детето се вижда с баща си, същият идва, взима го и го води при него в с.А, взима го в събота и го връща в неделя. След тези срещи детето се прибира ядосано, не иска да учи. Свидетелят посочва също, че бащата сега не търси детето, както и П не търси баща си, не иска да го вижда. Според свидетеля детето не трябва да се вижда с баща си, защото то не иска.

Откакто не се вижда с баща си, детето има подобрение в успеха.

Съдът дава вяра на свидетелските показания и кредитира тази част от тях, която е в съответствие с останалите събрани по делото доказателства.

При така установената фактическа обстановка, Съдът намира следното от правна страна:

Настоящото производство е такова по спорна съдебна администрация, по което съдът следва да разреши спора на родителите във връзка с режима на лични контакти на детето с бащата независимо от постановеното решение № 620 от 10.12.2012г. по гр.д. № 1373/2012г. по описа на Районен съд – Видин.

С оглед установеното от събраните по делото писмени и гласни доказателства, становището на Д „СП“ – Видин, както и приетите по делото съдебно-психологически експертизи, съдът приема, че у непълнолетното дете П се е развил синдром на родителско отчуждение по отношение на бащата, израз на което е категоричното нежелание на детето да поддържа контакт с баща си в изпълнение на постановения със съдебно решение режим на лични контакти. Този извод категорично се установява както от изслушването на детето, 4 така и от изготвените и приети по делото съдебнопсихологически експертизи. Вещото лице психолог е посочило, че при изследване на детето, то е заявило, че не желае да се вижда с баща си, тъй като изпитва страх от него, но при запитване на детето от какво го е страх, същото не дава ясен отговор на този въпрос.

От експертизите се установява също, че и двамата родители имат нормален психически статус, но при изследване на родителския им капацитет, е направен извода, че и двамата не съумяват да родителстват в сътрудничество в интерес на детето. Това поставя детето в уязвима позиция и го въвлича в конфликт. При родителя В. Т. се установява прекъсната връзка с детето, затруднена комуникация и трудности, произтичащи от това. При родителя К.Б се установява свръх ангажиране с успеха и образоването на детето за сметка на подценяване на емоционалните му нужди. Вещото лице е дало заключение, че и при двамата родители се отчитат умения да отглеждат правилно детето по отношение на грижа , опазване на здравето.