Решение № 934 от 22.05.2019, Административен съд - Бургас

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 934 гр.Бургас, 22.05.2019г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд Бургас, двадесет и първи състав, в открито заседание на 22 април през две хиляди и деветнадесета година в състав:

СЪДИЯ : Веселин Белев при участието на секретаря Сийка Хардалова, в присъствието на прокурора …………………, като разгледа докладваното от съдия Белев а.д. № 2378 по описа на съда за 2018г. и за да се произнесе, взе предвид следното :

Производството по делото се провежда по реда за оспорване на ревизионни актове – чл.156 и сл. вр. с чл.107 от Данъчноосигурителния процесуален кодекс, вр. с чл.4 от Закона за местните данъци и такси.

Жалбоподател е Сънрайз АД ЕИК:*** с адрес ***. В производството жалбоподателят участва чрез изпълнителния директор Николинка Бойкова.

Ответник по жалбата (АО), е орган по приходите в отдел

МДТ при община Несебър. В производството ответникът участва чрез пълномощник – юрисконсулт В.П..

Предмет на оспорване е акт за установяване на задължения по декларация (АУЗД) № МДТ-602/23.04.2018г. на АО, с който по партида № ***0002, открита с декларация за придобиване на недвижим имот № 64136/26.08.2010 г., са установени задължения по видове и периоди и лихви за просрочие към тях, изчислени към 23.04.2018г., както следва :

- такса битови отпадъци (ТБО) за 2014г. в размер 4 264,54лв. и лихви за забава върху тази главница в размер 1 579,18лв.;

- ТБО за 2015г. в размер 4 264,54лв. и лихви за забава върху тази главница в размер 1 144,23лв.

АУЗД е обжалван изцяло и в срок по административен ред от жалбоподателя, съобразно правилото на чл.107, ал.4 от ДОПК, пред директора на дирекция МДТ на община Несебър. По повод това обжалване липсва произнасяне от решаващия орган в срока по чл.155, ал.1 от ДОПК, т.е. налице е мълчаливо потвърждение на акта по смисъла на чл.156, ал.4 от ДОПК.

В жалбата се правят бланкетни оплаквания за наличието на всички законови основания за оспорване на акта. Конкретни оплаквания се правят относно липсата на компетентност на органа, издал акта, за липса на индивидуализация на недвижимия имот, за който са определени задълженията, за липса на мотиви, позволяващи адресатът да узнае как и защо органът по приходите е стигнал до извод за дължимост на посочените суми, както и за неяснота при определяне размера на тези суми. Прави се и оплакване, че не е доказано реално извършване на услугите, за които е определена таксата смет. Иска се съдът да отмени обжалвания акт. Иска се присъждане на разноските по делото. Сочат се доказателства.

Жалбата е подадена в срока по чл.156 ал.1 ДОПК, от лице, което е адресат на акта, след (мълчаливо) решение на решаващия орган по чл.155 ал.2 ДОПК, с което е потвърден оспорения по административен ред АУЗД, при което е налице правен интерес от оспорването и жалбата е процесуално допустима.

Данъчният орган оспорва жалбата. Счита направените в нея оплаквания за неоснователни и излага подробни мотиви в защита на позициите си.

Иска съдът да отхвърли жалбата. Иска присъждане на разноски. Представил е заверено копие от преписката по приемане на оспорения акт. Представя и нови доказателства.

За да се произнесе по така поставения за решаване спор между страните съдът се запозна подробно със становищата им, събраните по делото доказателства и като взе предвид приложимите законови разпоредби, прие за установено следното.

Представен е препис от АУЗД № МДТ-602/23.04.2018г. на АО, от който се установява издаването му. В обстоятелствената част на акта е посочено, че съобразно подадена от Сънрайз АД декларация по чл.14 от ЗМДТ № 64136/26.08.2010г. дружеството притежава недвижим имот, придобит въз основа на апортна вноска от 18.08.2004г., по ф.д. № 2432/2004г. на ОС Пловдив. Въз основа на декларацията била открита партида № ***0002. При извършена служебна проверка било установено, че за периода от началото на 2013г. до края на 2017г. по партидата на дружеството не е внесена дължима сума за ТБО.

Представен е препис от декларация по чл.14 от ЗМДТ № 64136/26.08.2010г., подадена от Сънрайз АД. В нея е посочено, че въз основа на апортна вноска от 18.08.2004г., дружеството е станало собственик на недвижим имот, представляващ сграда с адрес община Несебър, в.с.Елените, търговски обект – хотел „Перла“. По-нататък в декларацията е уточнено, че сградата е с четири етажа с обща разгъната застроена площ от 3 111,00 кв.м.

Представен е препис от декларация по чл.17, ал.1 от ЗМДТ № 3357/30.06.2010г. (л.22), подадена от Сънрайз АД, относно заявения с декларация № 64136/26.08.2010г. недвижим имот – сграда. В нея е посочено, че декларираната сграда е с отчетна стойност 789 730,50 лева. Към тази декларация (независимо от обстоятелството, че е приложена по декларация по чл. 17 от ЗМДТ относно друг имот, но станал предмет на същата апортна сделка.) е приложен опис на апортната вноска и оценка на съставляващите я обектите (л.152). От последните два документа се установява, че сред множеството отделни обекти е налице само една търговска сграда с РЗП 3111,00кв.м., представляваща хотел „Перла“ на четири етажа, която сграда е със застроена площ от 812,86 кв.м.

Партида № ***0002 е била закрита към м. декември 2015 г. по заявление с № 255/27.01.2016 г., подадено от Сънрайз АД. В заявлението е посочено, че имотът е станал предмет на прехвърлителна сделка – извършена апортна вноска в активите на друго предприятие от 02.12.2015 г.

Като доказателства по делото в заверени преписи са представени:

- Наредба № 11 за определяне и администриране на местните такси и цени на услуги на територията на Община Несебър (Наредба № 11), приета от Общински съвет Несебър на основание чл.9 от ЗМДТ (л.158-196);

- решение № 610, обективирано в Протокол № 20/12.05.2006 г. на Общински съвет Несебър, с което на основание чл.21, ал.1, т.11 от ЗМСМА и чл.129, ал.1 от ЗУТ е одобрен проекта за ПУП – ПРЗ на в.с. Елените, като решението е публикувано в ДВ, бр.51/23.06.2006г. (л.136);

- решение № 667, обективирано в Протокол №

20/18.12.2013г. на Общински съвет Несебър, с което на основание чл.21, ал.1, т.6 от ЗМСМА във връзка с чл.66, ал.1 от ЗМДТ и чл.20 от Наредба № 11 е одобрена план-сметка за дейност „Чистота“ за 2014г. (л.82);

- решение № 832, обективирано в Протокол №

24/11.07.2014г. на Общински съвет Несебър, с което на основание чл.21, ал.1, т.6 от ЗМСМА във връзка с чл.66, ал.1 от ЗМДТ е приета Наредба за изменение и допълнение на Наредба № 11 във връзка с отпадъци от търговско промишлени дейности (л.197);

- решение № 1003, обективирано в Протокол №

28/19.12.2014г. на Общински съвет Несебър, с което на основание чл.66, ал.1 от ЗМДТ във връзка чл.20 от Наредба № 11 е одобрена план-сметка за дейност „Чистота“ за 2015г. (л.80);

- решение № 1194, обективирано в Протокол №

32/23.06.2015г. на Общински съвет Несебър, с което на основание чл.21, ал.1, т.6 от ЗМСМА във връзка с чл.66, ал.1 от ЗМДТ е приета Наредба за изменение и допълнение на Наредба № 11 относно претоварване на смесени отпадъци (л.198).

На територията на Община Несебър има изградени депа за обезвреждане на битови отпадъци. Това се установи по делото чрез представени актове за публична общинска собственост (АПОС) и скици, издадени от СГКК – Бургас, както следва:

- АПОС № 5798/11.07.2014г. и скица № 15-202856/20.06.2014г. за депо за битови отпадъци в местност „Чешме тарла“, с.Равда (л.114);

- АПОС № 5799/11.07.2014г., поправен с АПОС №

6429/11.08.2016г. и скица № 15-363479/ 25.07.2016г. за депо за битови отпадъци в местност „Чешме тарла“, с. Равда (л.111) и

- АПОС № 5800/11.07.2014г., поправен с АПОС №

6430/11.08.2016г. и скица № 15-363481/ 25.07.2016г. за депо за битови отпадъци в местност „Бряста“, с. Равда (л.117).

Като доказателства по делото са представени заповеди на кмета на община Несебър за определяне на районите на територията на общината, включени в системата за организирано поддържане на чистотата, в които през съответната календарна година ще се извършват услугите по събиране, извозване и обезвреждане в депо на битовите отпадъци, както и поддържане чистотата на териториите за обществено ползване - заповед № 1216/30.10.2013г. – за 2014г.

(л.55) и заповед № 2189/31.10.2014г. – за 2015г. (л.45), ведно с приложенията към тях.

С цел доказване реалното предоставяне на услугите по сметосъбиране, сметоизвозване и поддържане чистотата на обществените места в населеното място, част от което е процесния недвижим имот, по делото са представени множество доказателства. Представен е препис от заповед № 61/26.10.2011г. (л.220) на кмета на гр. Свети Влас за определяне на границите и графика на сметопочистването и сметоизвозването, върху която е направено служебно отбелязване, че е действала до 31.12.2016 г. Представени са заповеди № 29/30.05.2014г. (л.132) и № 28/22.05.2015г. (л. 128) за сумарното изчисляване на работното време на работата на сметосъбирачите, работниците чистота, работниците по озеленяване и шофьорите. Приложени са трудови договори и длъжностни характеристики за длъжностите шофьор (на специален тежкотоварен автомобил и на товарен автомобил), сметосъбирач, работник чистота (метач), работник озеленяване.

Ответникът е представил и доказателства относно извършените финансови разходи при предоставянето на услугите - справка за закупени ДМА за БКС – Свети Влас за периода 2013г. - 2016г. (л.123); справка за закупени съдове за смет, чували и др. за периода 2013г. – 2016г. (л.125); справки за платени такси на РИОСВ за депониране на отпадъци от община Несебър за 2014г. (л.119) и за 2015г. (л.120) и на ОП „Чистота еко Бургас“ за 2015г. (л.121); справка за налични автомобили (л.124).

За извършените услуги са представени и пътни листове на специализирани сметосъбиращи автомобили, присъствени листове.

Относно начина на формиране на стойностите на съответните компоненти на ТБО, административният орган е приложил като доказателство Наредба № 11.

По повод направените от жалбоподателя възражения и във връзка с дадени от съда указания, ответникът е представил по делото докладна записка (л.202) относно АУЗД № 602/23.04.2018г. съставен на фирма Сънрайз АД, ЕИК: ***, в която в табличен вид е представен начина на изчисление на задълженията за ТБО на дружеството – жалбоподател.

При така установените факти съдът прие следните правни изводи.

Обжалваният акт е издаден от компетентен орган, а направените в тази връзка оплаквания на жалбоподателя са неоснователни. Съгласно чл.4, ал.1 от ЗМДТ установяването, обезпечаването и събирането на местните данъци се извършват от служители на общинската администрация по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс. Обжалването на свързаните с тях актове се извършва по същия ред. Според чл.4, ал.3 от ЗМДТ в производствата по ал.1 служителите на общинската администрация имат правата и задълженията на органи по приходите, а съгласно ал.4, служителите по ал.3 се определят със заповед на кмета на общината. Тези изисквания в случая са спазени – актът е издаден от старши експерт в отдел „МДТ“ при община Несебър, оправомощен за това със заповед № 394/26.04.2012г.(л.86) на кмета на община Несебър. Предвид това съдът прие, че не е налице основание за оспорване на акта по чл.146, т.1 от АПК.

Обжалваният акт е издаден при спазване на установената от закона писмена форма по чл.120, ал.1 от ДОПК вр. с чл.4, ал.1 от ЗМДТ.

Неоснователни са оплакванията на жалбоподателя, че липсват мотиви, от които да стане ясно за адресата защо АО е приел правните си изводи за дължимост на оспорените такси. Макар и пестеливи, мотивите на оспорения акт сочат в пълнота обстоятелства, покриващи фактическия състав, при осъществяването на който възникват задълженията по акта – собственост на жалбоподателя върху недвижим имот на територията на община Несебър, намиращ се в урбанизирана зона, както и последваща служебна проверка, констатираща липсата на внесени ТБО за процесните две години.

Неоснователно е оплакването за липса на индивидуализация на недвижимия имот. Преди всичко в тази връзка следва да се отбележи, че в подадената декларация по чл.14 от ЗМДТ жалбоподателя сам е посочил индивидуализиращите белези на придобития от него имот, бидейки наясно кой е обекта на деклариране. Наред с това дадените в декларацията белези на сградата (описани подробно по-горе) са достатъчно за да го отграничат от останалите сгради, които жалбоподателя е придобил чрез посочената в декларацията сделка. Във връзка с това оплакване на жалбоподателя, по делото е назначена съдебнотехническа експертиза, от заключението по която се установи, че данните посочени в акта за установяване на задължения и декларацията въз основа на която е издаден, позволяват да се извърши индивидуализация на имота, доколкото в тях е посочено името на хотела и неговото местоположение – ваканционно селище „Елените“. В заключението е посочено, че декларираната сграда съобразно одобрения ПУП-ПРЗ на в.с. „Елените“ от 2006 г. е с идентификатор *** със застроена площ от 1 265,00 кв.м. и попада в УПИ І, кв. 12 на ваканционното селище. Ответникът е представил извадка от кадастрално-административната информационна система към АГКК от която се установи, че имотът с посочения от вещото лице идентификатор е с описание отговарящо на декларирания имот – хотел с наименование „Перла“, със застроена площ от 1 265,00 кв.м., намиращ се във в.с. Елените, с. Емона.