Решение № 20 от 14.04.2026, Районен съд - Бяла Слатина

РЕШЕНИЕ

№ 20 гр. Б.С., 14.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – Б.С., II-РИ НАК. СЪСТАВ, в публично заседание на осми април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Цветелина Н. Харалампиева при участието на секретаря Ивка М. Вълкова като разгледа докладваното от Цветелина Н. Харалампиева Административно наказателно дело № 20261410200120 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл.145 и сл. от АПК, вр.чл.72, ал.4 от ЗМвР.

Образувано е по жалба на Г. М. Г., ЕГН:********** от гр.Б.С., обл.Враца против Заповед за задържане на лице рег.№248зз-44/26.03.2026г., издадена от полицейски орган при РУ – Б.С., с която на основание чл.72, ал.1, т.1 от ЗМвР е постановена принудителна административна мярка – фактическо задържане на оспорващия за срок от 24 часа.

В депозираната жалба са изложени оплаквания, че заповедта е незаконосъобразна, неправилна, немотивирана и издадена при липса на фактически и правни основания за нейното прилагане.Сочи се, че било описано в издадения от бърза помощ Фиш, че жалбоподателя не може да бъде задържан.

В съдебно заседание жалбоподателя се явява лично и чрез процесуалния си представител адв. К.К. от АК-Враца, оспорват издадената заповед за задържане и излагат подробни доводи. Полицейския орган издал заповедта оспорва жалбата.

Полицейският орган представя процесната заповед за изпълнение, ведно с материалите по преписката по описа на РУ – Б.С. в оригинал.

От фактическа страна съдът намери следното:

1

Въз основа на Заповед за задържане на лице рег.№248зз-44/26.03.2026г. по описа на РУ – Б.С., жалбоподателят Г. Г. е била задържана от полицейския служител П. В. Б. – полицейски инспектор в РУ – Б.С. на основание чл.72, ал.1, т.1 от ЗМвР, като е отразено, че е за извършено престъпление по чл.129, ал.2 във вр. ал.1 от НК /нанасяне на средна телесна повреда/, за което е образувано ДП №107/2026г. по описа на РУ – Б.С.. Отразено е, че Г. се задържа за срок от 24 часа в помещение за временно задържане на РУ – Б.С. с час на издаване на заповедта 17:20 часа, като Заповедта е връчена на задържаното лице. Същата е подписана от полицейския служител и от задържаното лице.

Към преписката е приложена докладна записка, от която се извличат данни, че на 26.03.2026г. е била нанесена средна телесна повреда спрямо лицето С.Г. от гр.Б.С., като полицейските органи събрали данни за съпричастност на задържаната към извършеното деяние.

При така установеното от фактическа страна, съдът формира следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в срока по чл.149, ал.1 от АПК.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Оспорената заповед е издадена от компетентен полицейски орган по смисъла на чл.57, ал.1 от ЗМВР, в пределите на материалната му компетентност по чл.72, ал.1 от ЗМвР. Компетентността на полицейския орган произтича пряко от същата разпоредба, съгласно която: " Полицейските органи могат да задържат лице ", като в т.1-т.7 изчерпателно са посочени случаите, при които това е допустимо. Доколкото по делото не е спорно обстоятелството, че издателят на заповедта заема длъжността полицейски инспектор в РУ – Б.С., съдът приема, че заповедта е издадена от компетентен орган.Спазено е и изискването за форма, като същата съдържа фактически и правни основания за издаването й.

Заповедта съдържа предвидените задължителни реквизити - името, длъжността и местоработата на служителя, издал заповедта, основание за задържане, данни, идентифициращи данни за задържаното лице, а именно данни за извършено престъпление по чл.129 и сл. от НК, дата и час на издадената заповед за задържане. Изрично е посочено в заповедта, че същата 2 се издава на основание чл.72, ал.1, т.1 от ЗМвР . Неоснователни поради това са доводите на процесуалния представител за обратното.Посоченото в заповедта се подкрепя от материалите, съдържащи се в приложената полицейска преписка, като в този смисъл е и неоснователно направеното възражение за допуснато съществено нарушение, чрез изписване на грешен номер на адреса на задържаното лице. Съдът намира същото за техническа грешка, която не е такава, че да доведе до невъзможност лицето да бъде точно индивидуализирано, или такава, която да води до порочност на заповедта, изискващата нейната отмяна на това основание.

В закона е предоставена възможност на полицейския орган да действа при условията на оперативна самостоятелност, при наличието на законовите предпоставки за това. Процесната заповед е издадена на основание чл. 72, ал.

1, т. 1 от ЗМВР, съгласно която полицейските органи могат да задържат лице, за което има данни, че е извършило престъпление. В заповедта, като фактическо основание за задържане на лицето е посочено, извършено престъпление по чл.129 от НК, за което е образувано ДП в РУ – Б.С..

Действително, описанието на фактическото основание не е обстоятелствено, но от съпътстващата преписка се установяват релевантните за случая обстоятелства. Задържането по този ред за срок не по - дълъг от 24 часа по своята правна същност представлява принудителна административна мярка по смисъла на чл.22 от ЗАНН, която има за цел, чрез задържане на лицето да се предотврати възможността то да извърши престъпление, да продължи да извършва престъпления или да се укрие.

Основно право и задължение на органите в структурата на МВР и конкретно на полицейските органи е разследването на престъпления, съобразно чл.6, ал.1, т.3 от ЗМВР . Разпоредбата на чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР изисква да са налице данни, че лицето е извършило престъпление, а не да му е повдигнато обвинение или да са налице достатъчно данни за образуването на наказателно производство. За да кореспондира правното с фактическото основание за издаване на заповедта не е необходимо лицето към този момент да е било привлечено като обвиняем, а е достатъчно да са налице данни за извършено нарушение или престъпление, каквито данни са събрани от полицейските органи при задържането на лицето.Въпросите дали конкретно лице е извършител на конкретно деяние и дали то е извършено от него 3 виновно, подлежат на пълно, всестранно и обективно разследване в рамките на наказателно производство.За целите на задържането по реда на чл.72 от ЗМВР наличието на такива категорични данни, които да обвързват жалбоподателя със соченото нарушение, не са задължителни, като задържането се извършва не поради несъмненост на фактите, а с оглед тяхното изясняване. Понятието " данни " по смисъла на ЗМВР и понятието " достатъчно данни " по смисъла на чл.207, ал.1 от НПК имат различно съдържание, като за да бъде образувано досъдебно производство по реда на НПК, е необходимо да са налице достатъчно данни, които да обосноват основателно предположение, че има извършено престъпление. При налагането на ПАМ " задържане за 24 часа " по чл.72 от ЗМВР са необходими само данни за извършено престъпление, т.е. тези данни може да не са достатъчни за образуване на досъдебно производство, но да са достатъчни да се направи извод, че задържаното лице има съпричастност към извършването на съответното престъпление.

Съгласно нормата на чл.39, ал.1 от АПК , фактите и обстоятелствата от значение за правния спор се установяват чрез обяснения, декларации на страните или на техни представители, сведения, писмени и веществени доказателствени средства, заключения на вещи лица и други средства, които не са забранени със закон и които са редовно събрани по реда на АПК или специални закони.

За да постанови ПАМ - задържане на дадено лице за срок до 24 часа, не е необходимо полицейският орган да разполага с доказателства, установяващи по безспорен начин извършителя на престъплението, а е достатъчно да са налице данни, при наличието на които да може да се обоснове извод за вероятна съпричастност на лицето, спрямо което се налага ПАМ към извършено престъпление. От доказателствената съвкупност по делото, съдът намира за достатъчно обосноваването на материалната законосъобразност на оспорения акт.Твърдението на ответника и представените доказателства в негова подкрепа, е достатъчно. От представените доказателства и разпитаните свидетели се установява наличието на данни за съпричастност на жалбоподателя към извършено деяние, предмет на образуваното в РУ – Б.С.

ДП № 107/2026г. От друга страна жалбоподателят не подкрепя твърденията посочени в жалбата с доказателства.

4

Както бе изложено по - горе, нормата на чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР изисква да са налице данни, че лицето е извършило нарушение или престъпление, а не да му е повдигнато обвинение или да са налице достатъчно данни за образуването на наказателно производство. Преценката дали тези данни осъществяват състав на престъпление по НК се прави на по - късен етап и то не от полицейските органи, постановили задържането, а от разследващите такива.Посочването на конкретната форма на изпълнителното деяние и квалификацията според съответното предложение от фактическия състав на деянието също не е дължимо от полицейския орган, а точната правна квалификация е дължима от органа, компетентен да повдигне наказателно обвинение за престъпление – прокуратурата на Република България.

Неоснователно е и твърдението за допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила при издаване на оспорената заповед. В съответствие с изискването на чл. 72, ал. 3 , 4, 5 и 6 ЗМвР задържаното лице е уведомено за правото да бъде информирано на разбираем за него език, за основанието за задържането му, за правото да обжалва задържането, правото да има адвокат от момента на задържането, както и правото да бъде уведомено лице, посочено от него за което собственоръчно се е подписало. Дори тези права на задържаното лице да бяха нарушени, то не би съставлявало съществено нарушение на административнопроизводствените правила допуснато при издаване на оспорената заповед, тъй като по закон тези действия се извършват след издаване на заповедта за задържане и след фактическото задържане на лицето.

Правният ред за защита на лицето, чийто права по чл. 72, ал. 3 , 4, 5 и 6 от ЗМвР са нарушени, е различен от оспорването законосъобразността на издадения административен акт, поради което и установяването на такива факти е ирелевантно за настоящия спор.

На следващо място съдът намира за неоснователно и твърдението за допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила при издаване на оспорената заповед касателно обстоятелството, че във фиша издаден от спешна помощ е записано, че лицето не може да бъде задържано. Това е така, тъй като оспорената заповед за задържане е издадена с начален час 17:20 часа на 26.03.2026г. В 17:45 часа на същата дата, във връзка с издадената заповед на задържаното лице е бил извършен личен обиск 5 от св. С. Ц. - ПИ при РУ-Б.С.. Видно от Заповед за конвоиране на лице рег.№ 248з-255/26.03.2026г. на Началник РУ-Б.С., задържаното лице е конвоирано след проведен инструктаж на конвоен наряд до ФЦСМП гр.Б.С. в 18:45 часа, а именно след издадената вече процесна заповед. Във фиш № 30, издаден на 26.03.2026г. в 19:05 часа от център за спешна медицинска помощ, филиал Б.С. е посочено, че освидетелстваното лице, не може да бъде задържано, поради което задържаното лице Г. Г. е освободено в 20:10 часа на 26.03.2026г., след изготвяне на разписка за върнати вещи и пари на задържано лице, подписана лично от Г..

В съответствие със Закона за Министерството на вътрешните работи /ЗМВР/, в частност чл. 72, ал. 1, т. 1, полицейските органи могат да задържат лице до 24 часа, когато има данни, че същото е извършило престъпление.Същевременно, редът за извършване на медицинско освидетелстване на задържани лица е уреден както в ЗМвР, така и в подзаконови нормативни актове, като целта е да се гарантира защита на здравето на задържаното лице, документиране на евентуални травми и предотвратяване на злоупотреби, като освидетелстването не е условие за законосъобразност на заповедта за задържане. Издаването на заповед по чл.

72, ал. 1, т. 1 ЗМВР е обусловено от наличието на фактически основания /данни за извършено престъпление/, а не от предварително извършено медицинско освидетелстване, следователно липсата на предварително освидетелстване не прави заповедта незаконосъобразна. Освидетелстването следва да се извърши незабавно след задържането при необходимост, при наличие на видими наранявания, оплаквания от страна на лицето или по негова изрична молба, полицейските органи са длъжни да осигурят незабавно медицинско освидетелстване, като няма законово изискване освидетелстването да предхожда издаването на заповедта. В практиката първо се осъществява задържането и се издава заповедта, след което при необходимост се извършва медицинско освидетелстване.

Разпечатката съдържа 32 от 46 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/ba742d11-5437-4c5d-905c-965e966bd099