Решение № 237 от 20.01.2017, Районен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

Р Е Ш Е Н И Е

№………………., 20.01.2017г., гр.Варна

В И М Е Т О

Н А Н А Р О Д А

ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, гражданско отделение, осми състав, в публично заседание на двадесети декември през две хиляди и шестнадесета година, в следният състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН

АТАНАСОВ

Секретар: Мариана Дончева като разгледа докладваното от районния съдия гражданско дело №3363 по описа за 2014г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Делото е образувано по исковата молба на Н.С.Д., с ЕГН ********** и К.П.Д., с ЕГН **********, двамата с постоянен адрес: ***, действащи чрез адв.З.Л.,***, адм.сграда на ”е.” АД, ет.4, стая 21, против А.М.Н., с ЕГН **********,***, със съдебен адрес:***, офис 5, чрез адв.р.р., с която е предявен частичен иск с правно основание чл.79, ал.1 от ЗЗД вр. чл.200, ал.1 от ЗЗД, и чл.86 от ЗЗД, за осъждане на ответника да заплати на ищците сумата от 10500лв., явяваща се част от общо задължение в размер на 73049.82лв., представляващо непогасен остатък от цената по Договор за продажба на недвижим имот, обективиран в Нотариален акт №16, том VI, рег.№..., дело №940/23.12.2009г. на Нотариус с рег.№194 в РНК, ведно със законната лихва върху частичното вземане, считано от подаването на исковата молба до окончателното изплащане на сумата.

В исковата молба се твърди, че с горецитирания договор ищците са продали на ответника недвижим имот-Магазин за авточасти, представляващ самостоятелен обект с идентификатор ***, с площ от 26.15кв.м., находящ се в гр.Варна, ж.к.”М.”, бул.”Я.Х.” №14, на първия етаж на сграда, със смесено предназначение, заедно с Помощно помещение, с площ от 86.05кв.м., разположено в сутерена на сградата, както и 21.3335 % идеални части от общите части на сградата, построена в ПИ с идентификатор ***, идентичен с УПИ Х-958 в кв.1 по плана на I микрорайон на ж.к.”М.” на гр.Варна. Твърди се, че срещу прехвърленото право на собственост купувачът се задължил да заплати на продавачите обща цена в размер на 85261.71лв. Твърди се, че страните са уговорили плащането на цената да бъде извършвано директно в полза на третото лице-”Банка ДСК” ЕАД за погасяване на задълженията на продавачите, произтичащи от Договор за кредит №17/8715352 от 18.11.2004г., изменен с Анекс №1. Твърди се, че погасяването на цената следвало става на месечни вноски в срок до 26-то число на текущия месец, които да съвпадат по размер с тези по погасителния план към договора за кредит. Твърди се, че ответника започнал да изпълнява задълженията си по договора за продажба, като към 19.03.2010г. изчистил всички дотогавашни просрочия по кредита. Твърди се, че впоследствие, ответника относително редовно да внасял съответните по размер суми, но на 30.06.2011г. направил последно погасява в размер на 735лв., след което спрял да плаща. Твърди се, че поради спиране на плащанията от ответника, третото лице-”Банка ДСК” ЕАД превърнало целия кредит, ведно с лихвите и разноските, в предсрочно изискуем, като на 18.04.2012г. до РС Варна е подадено заявление по чл.417 от ГПК за издаване на изпълнителен лист по извлечение от счетоводните книги. Твърди се, че въз основа на издадените в полза на банката заповед за изпълнение и изпълнителен лист по ч.гр.д.№5043/2012г. на РС Варна, било предприето изпълнение, чрез инициирането на изп.д.№20137120400242 на ЧСИ с рег.№712, като процесният, ипотекиран и продаден на ответника, имот бил обявен на публична продан. Твърди се, че в изпълнение на сключения между странните договор за продажба ответника е заплатил петнадесет вноски, както следва: 1464.76лв. на 19.03.2010г., 712.11лв. на 31.03.2010г.; 712.11лв. на 03.05.2010г., 712.11лв. на 29.05.2010г., 711.04лв. на 29.06.2010г., 1425.29лв. на 28.09.2010г., 712.11лв. на 27.10.2010г., 713лв. на 30.11.2010г., 711.22 лв. на 28.12.2010г., 645.99лв. на 29.12.2010г., 70лв. на 31.01.2011г., 1422.15лв. на 29.03.2011г., 715лв. на 25.05.2011г., 750лв. на 31.05.2011г. и 735лв. на 30.06.2011г., или общо сумата от 12211.89лв. при договорена цена в размер на 85261.71лв. Твърди се, че към 01.07.2011г. и понастоящем незаплатеният остатък от цената на имота възлиза на 73049.82лв., чиито падеж е настъпил най-късно с връчването на исковата молба на ответника.

Твърди се, че падежа е настъпил защото уговорките за изплащането на цената по договора за продажба препращат директно и бланкетно към начина и условията за погасяване на кредита към ”Банка ДСК” ЕАД, в резултат от което и щом кредита е превърнат в предсрочно и изцяло изискуем, то отпада редовният погасителен план към него, респективно вноската автоматично се окрупнява до целия остатъчен размер на непогасения кредит. Твърди се, че от препращането на отношенията между ищците и банката, и тези между страните по договора за продажба, следва необходимостта купувачът да заплати всичко накуп, а не да погасява цената вноска по вноска. На следващо място се твърди, че остатъка от цената е с настъпил падеж за целия размер и защото продължителното неизпълнение от страна на ответника, сочи, че той няма да може да изпълни в уреченото време, поради което същия се явява неплатежоспособен от гледна точка на чл.71 от ЗЗД. Твърди се, че с подаването на настоящата искова молба ищците са поставили ответника в забава и изискват от него незабавно изпълнение на остатъчната цена от 73049.82лв. На последно място в условията на евентуалност се твърди, че дори задължението за заплащане на цената по договора за продажба да не е станало изискуемо в пълен размер, то в отношенията между страните продължава да действа погасителният план по договора за кредит, какъвто би бил при редовното плащане на дължимите вноски. Твърди се, че към предявяване на иска ответник е в забава по отношение на плащането на 32 вноски от цената, съвпадащи по падеж и равняващи се по размер на дължимите анюитетни вноски по Договора за кредит №17/8715352 от 18.11.2004г. и Анекса към него, а именно ежемесечни задължения в размер на поне 700лв. всяко, дължими за периода 01.07.2011г.-28.02.2014г. Ето защо се поддържа, че към завеждане на иска, освен платената до 30.06.2011г. сума от 12211.89лв., ответника дължи на ищците още 22400лв.

В постъпилия отговор на исковата молба се твърди, че претенцията на ищците за реално изпълнение на процесния договор за покупко-продажба на недвижим имот-магазин за авточасти, е неоснователна. Не се оспорва наличието на сключен договор за покупко-продажба и на уговорката за плащане на цената на имота, чрез погасяване /плащане/ към ”Банка ДСК” ЕАД на отпуснатия на продавачите ипотечен кредит, като плащането бъде извършено за срок от 330 месеца. Твърди се, че в изпълнение на задължението си по договора за продажба, през периода от 01.01.2010г. до 01.07.2011г. ответника внесъл по сметка в ”Банка ДСК” ЕАД с титуляр ищеца общо сумата от 55121лв. Твърди се, че от тази сума за погасяване на задължението по договора за ипотечен кредит банката е отчислила сумата от 15820лв., която съставлява и платената от ответника цена по договора за покупко-продажба на процесния недвижим имот.

Твърди се, че след прехвърляне на собствеността върху имота в полза на ответника и плащане на част от цената в размер на 15820лв., ”Банка ДСК” ЕАД предприела принудително изпълнение по отношение на процесния имот, като било образувано изп.д.№20137120400241 по описа на ЧСИ с рег.№712, като имота бил изнесен на публична продан. Твърди се, че на обявената през 2013г. от ЧСИ публична продан не се явили купувачи, след като била насрочена нова публична продан в периода от 14.04.2014г. до 14.05.2014г., за което ответника бил уведомен от частния съдебен изпълнител с уведомление с изх.№4407/28.03.2014г.

Твърди се, че съществува реална заплаха закупения от ответника имот-магазин за авточасти да му бъде отнет от евентуалния купувач на имота на обявената публична продан, т.е. налице са предпоставките за евентуална евикция по смисъла на чл.189 от ЗЗД. Твърди се, че законът не прави разлика между реализирана и евентуална евикция, защото и в двата случая става въпрос за пълно неизпълнение или неточно изпълнение на задължението да се прехвърли правото на собственост, за налични права на трето лице, противопоставими на купувача, вече реализирани или които ще се реализират в бъдеще. Ето защо се поддържа, че процесния договор за покупко-продажба на недвижим имот подлежи на разваляне при условията на чл.189 от ЗЗД във вр. с чл.87, ал.3 от ЗЗД, респективно ищците дължат връщане на ответника на платената от последния цена в размер на 15820лв. Оспорват се твърденията на ищците за изпадането на ответника в неплатежоспособен по смисъла на чл.71 от ЗЗД, като се твърди, че неизпълнението на едно задължение между физически лица при липсата на каквито и да било други доказателства не може да бъде приравнено на неплатежоспособност.

В о.с.з. страните, чрез пълномощниците си поддържат становищата си за основателност респективно за неоснователност на иска, като ответната страна доразвива съображенията си с писмени бележки. Претендират разноски.

Съдът, след като прецени събраните в процеса писмени доказателства, поотделно и в съвкупност, и въз основа на своето вътрешно убеждение, прие за установено от фактическа страна следното:

Установява се от приетия по делото заверен препис от Нотариален акт №16, том VI, рег.№..., дело №940/23.12.2009г. на Нотариус с рег.№194 в РНК, че на 23.12.2009г. ищците, в качеството на продавачи и ответника в качеството на купувач, са сключили договор за продажба на недвижим имот-Магазин за авточасти, с идентификатор ***, представляващ самостоятелен обект в жилищна сграда в гр.Варна, ж.к.”М.”, бул.”Я.Х.” №14, разположен на първи етаж на сграда, с площ от 26.15кв.м., заедно с Помощно помещение, разположено в сутерена на сградата, с площ от 86.05кв.м., както и 21.3335 % идеални части от общите части на сградата, построена в ПИ с идентификатор ***, идентичен с УПИ Х-958 в кв.1 по плана на I микрорайон на ж.к.”М.” на гр.Варна, с продажна цена в размер на 85261.71лв., която съгласно волята на страните следва да се заплати от купувача на ”Банка ДСК” ЕАД за погасяване на отпуснатия на продавачите ипотечен кредит по Договор за кредит №17/8715352 от 18.11.2004г., изменен с Анекс №1, със срок на погасяване от 330 месеца, с общ размер на задължението от 88400лв., като към сключване на договора за продажба дължимата по кредита сума е в размер на 85261.71лв. В цитирания нот.акт купувача е декларирал съгласие да заплати цената от 85261.71лв. на ”Банка ДСК” ЕАД съгласно погасителният план към договора за ипотечен кредит.

От приетите по делото заверени преписи от Договор за кредит за покупка на недвижим имот от 18.11.2004г., а имено гореописания имот, и от Анекс №1 от 29.10.2008г. към договора за кредит, сключени между ищците и ”Банка ДСК” ЕАД, от които е видно, че банката е предоставила на ищците кредит в размер на 88400лв., който следва да се върне, ведно с договорената лихва, чрез месечни аниютетни вноски, за срок от 330 месеца.

По делото е представен заверен препис от Справка за начислени задължение и плащания по процесния договор за кредит, съдържаща детайла информация за извършените плащания по кредита през периода от 29.12.2004г. до 29.06.2011г., като към последната дата задължението за главница по банковия заем е било в размер на 83007.02лв.

Видно е от представените заверени преписи от Заповед

№2644 от 23.04.2012г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК и изпълнителен лист от 04.05.2012г. издадени по ч.гр.д.№5043/2012г. на РС Варна, ведно с извлечение от счетоводните книги на ”Банка ДСК” ЕАД по процесния договор за кредит към 18.04.2012г., че поради допуснато просрочие при погасяването на дълга, към 03.10.2011г. банката е превърнала кредита в предсрочно изискуем, като въз основана подадено на 18.04.2012г. от кредитора заявление за издаване на заповед за изпълнение, същия се е сдобил с горецитираните изпълнителни титули пораждащи задължение за ищците да заплатят, както следва: сумата от 84297.41лв., представляваща главница по договор за кредит от 18.11.2004г., ведно със законната лихва върху нея, считано от 18.04.2012г. до окончателното ѝ изплащане на сумата; сумата от 4981.51лв., представляваща договорна лихва за периода 29.09.2011г.-18.04.2012г. и сумата от 2283.54лв., представляваща наказателна лихва за периода 03.10.2011г.-18.04.2012г.

Разпечатката съдържа 21 от 41 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/ba73d25e-57c5-4b20-89e1-4039db63645c