Решение № 1007 от 03.06.2021, Окръжен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 1007 гр. Варна , 02.06.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ в публично заседание на пети май, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Мария К. Терзийска

Елина П. Карагьозова

Ралица Ц. Райкова при участието на секретаря Елена Я. Петрова като разгледа докладваното от Ралица Ц. Райкова Въззивно гражданско дело № 20213100500784 по описа за 2021 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. oт ГПК.

Образувано е по постъпила въззивна жалба вх. № 271 159 /12.02.2021г., подадена от „Трък Партс енд Сървис“ ООД, ЕИК 103801068, седалище и адрес на управление: гр. Варна, жк. „Възраждане“ бл.43, вх. 3, ет.6, ап. 63, представлявано от И.К.Е., срещу решение № 260 092 / 15.01.2021г., постановено по гр.д. № 841 / 2020г. на ВРС, 26 с-в, в неговата цялост, с което са отхвърлени предявените от „Трък Партс енд Сървис“ ООД, ЕИК 103801068, срещу „Бул Транс Еко“ ООД, ЕИК 203589100 със седалище и адрес на управление гр.

Варна, ***, представлявано от В.А.Т., обективно съединени искове, както следва: иск за заплащане на сумата от 2056,30 лева, представляваща неизплатено възнаграждение по неформален договор за ремонт на товарни автомобили, като задълженията са обективирани във Фактура № 0010022780/24.01.2019г. на стойност 349,60 лева, Фактура № 0010022890/31.01.2019г. на стойност 41,40 лева и Фактура № 0010022811/31.01.2019г. на стойност 1665,30 лева, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното плащане, на основание чл. 258 от ЗЗД и иск за заплащане на сумата от 195,92 лева, представляваща законна лихва върху главницата за периода от 15.02.2019г. до 23.01.2020г., на основание чл.86 от ЗЗД.

Във въззивната жалба се излага, че решението е неправилно и необосновано. За да 1 постанови така обжалвания акт съдът бил приел, че не било доказано постигнатото между страните съгласие по отношение на ремонта и доставка на части, както и за приемане на работата по тях, което било неправилно и не кореспондирало с доказателствения материал по делото. По отношение на претендираната сума по фактура № 22809/31.01.2019г. на стойност 41,40 лв., твърди, че същата била издадена за извършена компютърна диагностика, а не за ремонтни работи, което обстоятелство не се спорело между страните - ответникът не бил оспорил извършената компютърна диагностика. По отношение на възраженията, че извършеният ремонт по фактура № 22780/24.01.2019г. на стойност 349,69 лв. и по фактура № 22812/31.01.2019г. на стойност 1665,30 лв. предтавлявали извършен ремонт по рекламация, то същите останали голословни и недоказани. До момента на подаване на отговора на исковата молба ответникът не е имал никакви възражения по извършените ремонти, а изложените в отговора на исковата молба такива останали недоказани, никакви доказателства не се събрали в тази посока. Твърди още, че съдът бил игнорирал обстоятелството, че фактура № 22780/24.01.2019г. не била оспорена от ответника, като същата била подписана от лицето П. Р. Г., чиято представителна власт също не била оспорвана от отвеника. Дори и да се приемело, че посоченото лице било действало без представителна власт, то на осн. чл. 301 от ТЗ ответникът бил потвърдил действията му след като не се бил противопоставил веднага след узнаването. Самият ответник в отговора на исковата молба бил посочил горното лице като ръководител транспорт при него. По отношение на събраните по делото гласни доказателства, съдът не ги е кредитирал, тъй като свидетелите били служители при ицеща. Свидетелските показания кореспондирали със събраните по делото писмени доказателства, още повече, че свидетелите носели наказателна отговорност за лъжесвидетелстване. По делото не се събрали никакви доказателства, които да опровергават свидетелските показания. Свидетелите уточнили, че не била съставена работна карта за ремонтните работи по последно издадената фактура, тъй като ремонтът бил от спешен порядък и били останали да работят в извънработно време. Като обобщение, счита, че по делото били доказани извършените ремонтни работи и диагностики, както и че работата била приета, което не се спорело между страните, а от друга страна възраженията на ответника за рекламация останали недоказани. Исковите претенции също не били оспорени по размер. Моли за отмяна на решението, както и за присъждане на разноски.

В срока по чл. 263, ал.1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от въззиваемата страна, с който се оспорват доводите изложени във въззивната жалба. Твърди, че постановеното от Районен съд гр.Варна решение е правилно и законосъобразно. Твърди, че в отговора на исковата молба ответникът оспорил всички твърдения на ищеца с изключение, че между страните е бил сключен неформален договор за сервизно обслужване на товарни автомобили. Именно, с това се изчерпвали фактите, които не подлежали на доказване от страните, като всички останали твърдения, както и исковата претенция била оспорена от ответника по основание и размер в цялост. По отношение на фактура №10022780/24.01.2019 г. в о.с.з., проведено на 27.10.2020 г., ищецът бил уточнил, че същата е подписана от П.Г., представена е и карта №797/22.01.2019 г. за извършена услуга 2 на стойност 48.00 лева, като ищецът бил пояснил, че документът касаел фактура №10022780/24.01.2019 г. С изрично волеизявление процесуалният представител на ответника, в същото о.с.з., бил изразил становище, че фактура №10022780/24.01.2019 г. не била подписана от ответника и не го обвързвала. Твърденията, че представената карта №797/22.01.2019 г. касаела същата фактура също били състоятелни, доколкото имало съществена разлика в стойността на услугите. Ищцовото дружество не уточнило ясно и категорично и коя фактура, ремонтът на кое превозно средство собственост на ответника касае. По делото не били представени приемо-предавателни протоколи, касаещи извършените услуги. От показанията на свидетелите, които правилно съдът ценил при условията на чл. 172 от ГПК се установило, че работни карти не са издавани при извършването на претендираните ремонтни услуги, въпреки, че по принцип било практика сервизът да издава такива, а от заключението на ССЕ се установило, че фактурите не били осчетоводени в счетоводството на ответното дружество. Неосчетоводяваното им от ответното дружество, невключването им в дневника за покупко-продажби по ДДС и неползването на данъчен кредит по тях, както и при липса на приемане на работата, претендирана с тях, по аргумент от чл. 266 от ЗЗД, не обуславяло възникване на задължение по заплащането им. Моли се по тези съображения за потвърждаване на първоинстанционното решение и присъждане на сторените пред въззивната инстанция разноски.

В открито съдебно заседание, въззивникът се представлява от процесуален представител, който поддържа въззивната жалба, прави уточнения на кой камион какъв ремонт е извършен и как се съотнася по отделните фактури, моли за отмяна на първоинстанционното решение и за уважаване на исковете, както и за присъждане на разноски. Въззиваемият, чрез процесуалния си представител оспорва жалбата, поддържа подадения отговор, моли за потвърждаване на първоинстанционното решение и за присъждане на разноски.

За да се произнесе по подадената въззивна жалба, настоящият състав съобрази следното:

Първоинстанционното производство пред РС – Варна е образувано по предявени от „Трък Партс Енд Сървис“ ООД, ЕИК 103801068, със седалище и адрес на управление гр.

Варна, ж.к. „Възраждане“, бл.43, вх.3, ет.6, ап.63 срещу „Бул Транс Еко“ ООД, ЕИК 203589100 със седалище и адрес на управление гр. Варна, ***, обективно съединени искове, както следва: иск за заплащане на сумата от 2056,30 лева, представляваща неизплатено възнаграждение по неформален договор за ремонт на товарни автомобили, като задълженията са обективирани във Фактура № 0010022780/24.01.2019г. на стойност 349,60 лева, Фактура № 0010022890/31.01.2019г. на стойност 41,40 лева и Фактура № 0010022811/31.01.2019г. на стойност 1665,30 лева, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното плащане; за заплащане на сумата от 195,92 лева, представляваща законна лихва върху главницата за 3 периода от 15.02.2019г. до 23.01.2020г.

В исковата молба са изложени твърдения, че между страните е сключен неформален договор за ремонт на товарни автомобили, по силата на който ответното дружество е възложило на ищцовото да извърши ремонт на следните тежкотоварни автомобили: ДАФ 95.430 с рег. № **** и ДАФ ХF 105.460 с рег. № ****. За извършения ремонт и вложените резервни части били издадени фактури, както следва: Фактура № 10022780/24.01.2019г. на стойност 349,60 лева, Фактура № 10022890/31.01.2019г. на стойност 41,40 лева и Фактура № 10022811/31.01.2019г. на стойност 1665,30 лева. Задължението за заплащане на възнаграждение следвало да бъде изпълнено в 14-дневен срок след издаване на фактурите, но задълженията не били платени. На 02.07.2019г. ищцовото дружество изпратило и нотариална покана до ответника, с която предоставило срок за доброволно плащане, но такова не било извършено. В съдебно заседание се уточнява, че Ф а к т у р а № 10022780/24.01.2019г. на стойност 349,60 лева касае товарен автомобил ДАФ ХF 105.460, а другите две фактури касаят и двата автомобила.

В срока по чл.131, ал.1 от ГПК ответникът е депозирал писмен отговор на исковата молба, с който исковете се оспорват като неоснователни. Не се оспорва сключването на неформален договор за сервизно обслужване. Оспорват се твърденията на ищеца за извършен ремонт на товарен автомобил ДАФ 95.430 с рег. № ****. По отношение на товарен автомобил ДАФ ХF 105.460 с рег. № **** се твърди, че същият е оставен за ремонт през м. август или септември 2018г. за смяна на амортисьор, като автомобилът е отремонтиран от ищеца и издаден на ответника. Впоследствие амортисьорът се скъсал и било установено, че монтираният от ищеца такъв не е бил за този модел товарен автомобил.

Ответникът направил рекламация, като уговорката била през м. януари 2019г. отново да бъде оставен автомобилът за ремонт и да бъде отремонтиран безплатно. Твърди се още, че ответното дружество не е приело ремонтните дейности, поради което не дължи плащане.

В съдебно заседание процесуалният представител на ищеца поддържа исковата молба, а този на ответника поддържа отговора.

Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК, от активно легитимирано лице, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, процесуално допустима е и отговаря на останалите съдържателни изисквания на чл.260 и чл. 261 ГПК и следва да бъде разгледана по същество.

Съгласно чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част. В обхвата на така посочените въззивни предели, ВОС намира обжалваното решение за валидно и допустимо.

По отношение на неправилността на първоинстанционния съдебен акт, съобразно разпореждането на чл.269, ал.1 изр.второ ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените в жалбата оплаквания. Релевираните от въззивника такива се свеждат до неправилност на 4 изводите на първоинстанционния съд.

Въззивната жалба разгледана по същество се явява частично основателна, при прието за установено следното от фактическа и правна страна:

От фактическа страна, съдът приема за установено следното:

ПРИЕТО ЗА БЕЗПОРНО по делото е обстоятелството, че между страните е сключен неформален договор за сервизно обслужване на товарни автомобили.

Видно от издадената от ищеца с получател ответника Фактура №

0010022780/24.01.2019г. същата е на стойност 349,60 лева с ДДС и в нея са изброени следните компоненти: уплътнение за лула, филтър маслен, шлаух, бърза връзка, предпазители к-т 110 бр., крепежи и консумативи, стъкло за стоп 7 св. правоъг., ръкавици работни промазани, масло GRANIT SYN нак,, адаптор за рег. механизъм и ремонтна услуга товарни автомобили. Фактурата е подписана за получател срещу имената на В.Т..

От ищеца с получател ответника е издадена и Фактура № 0010022890/31.01.2019г. е на стойност 41,40 лева с ДДС, издадена за компютърна диагностика – товарни автом., която не е подписана за получател.