Разпореждане № 260592 от 11.09.2020, Районен съд - Стара Загора

Р А З

П О Р Е Ж

Д А Н Е

Номер 260592 Година 11.09.2020 Град

С.

СТАРОЗАГОРСКИЯТ РАЙОНЕН

СЪД

XII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ

На единадесети септември Година 2020 в закрито съдебно заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: И. Р.

Секретар:

Прокурор: като разгледа докладваното от съдията Р. гражданско дело номер 2459 по описа за 2020 година и за да се произнесе взе предвид следното:

След като се запозна с подадения от ответника в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК отговор, съдът намери, че следва да внесе и насрочи делото за разглеждане в открито съдебно заседание и изготви писмен доклад (чл. 312, ал. 1, т. 1-3 ГПК).

Като неоснователно следва да се отхвърли възражението на ответника в отговора за местна неподсъдност на делото и искането му за изпращането му на С. районен съд, където твърди, че седалището на ответника, защото ответник по делото е работодателят на ищеца, а той не е дружеството Н., а ответният му клон в С., срещу който ищецът е предявил исковете си и е сключил с него трудовия договор, прекратен от управителя на същия ответен клон с процесната заповед за дисциплинарното му уволнение (§1, т. 1 от ДР на КТ). А след като е така и седалището на същия клон е в С., където страните не спорят, а се установява и от трудовия им договор, че до уволнението на ищеца е било и мястото, където той обичайно е полагал своя труд по същия договор, то именно Старозагорският районен съд е местно компетентен да разгледа предявените от него искове по чл. 344, ал. 1, т. 1-3 КТ. Не само според общата местна подсъдност на чл. 105 и чл. 108, ал. 1, изр. 1 ГПК, на която ответникът е основал отвода си за неподсъдност на делото. Но и според приложимата в случая особена местна подсъдност на чл. 114 ГПК. Тя е специална и урежда особена местна подсъдност на такива дела, като процесното. Поради това дерогира общата местна подсъдност по чл. 105 и чл. 108, ал. 1, изр. 1 ГПК, на която ответникът е основал възражението си. А след като е така, възражението му за местна неподсъдност на делото е неоснователно и следва да се отхвърли.

За изясняване на делото от фактическа страна следва да се приемат, като относими, допустими и необходими писмени доказателства, представените от страните до момента писмени документи, с изключение на представените с отговора на ответника преписи от търговския регистър, защото са незаверени, а в този им вид не могат да бъдат приети, като годни писмени доказателства по делото (чл. 183 и 184 ГПК).

С оглед характера на делото, следва да се уважи искането на ищеца и задължи ответника да представи цялото намиращо се у него лично трудово досие на ищеца (чл. 190 ГПК).

Следва служебно да се назначи по делото съдебно – икономическа експертиза, която да отговори на следния възникнал по делото въпрос от предмета му на доказване, а именно: какъв е размера брутен и нетен на претендираното от ищеца обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ, както за исковия период от 30.06.2020 г. до 30.12.2020 г., така и за периода от 30.06.2020 г. до датата на насроченото за разглеждане на делото съдебно заседание на 30.09.2020 г. (чл.

195, ал. 1 ГПК).

Тъй като ищецът е освободен и от разноски по делото, възнаграждението на вещото лице ще следва да се поеме първоначално от сумите, предвидени в бюджета на съда (чл.

76 ГПК).

Следва да се укаже на страните, че настоящото производство ще се разглежда по реда на Глава 25 от ГПК „Бързо производство” (чл. 314, ал. 2 от ГПК).

На ищеца следва да се изпрати препис от отговора на ответника с приложенията към него (чл. 312, ал. 2 ГПК). Препис от настоящото разпореждане следва да се връчи на страните, като им се укаже в едноседмичен срок от получаването му да вземат становище във връзка с дадените указания и доклада на делото, и предприемат съответни процесуални действия, както и за последиците от неизпълнение на указанията (чл. 312, ал. 2 ГПК).

Воден от горните мотиви и на основание чл. 312 ГПК, съдът

Р А

З П О

Р Е Д И :

ОТХВЪРЛЯ като неоснователно възражението на ответника в отговора за местна неподсъдност на делото на Старозагорския районен съд и искането му за изпращането му по местна подсъдност на С.т районен съд.

ВНАСЯ делото в открито съдебно заседание и го НАСРОЧВА за 30.09.2020 г. от 10.10 часа.

ДОКЛАДВА делото, както следва: обстоятелствата, от които произтичат претендираните от ищеца права, са посочени в исковата му молба и уточняващата я такава, и изразяват по същество в това, че на 21.04.2010 г. бил назначен на трудово правоотношение на основание чл. 67, ал. 1, т. 1 КТ, на пълен работен ден, в качеството му на служител на длъжността: „-“, с шифър по НКП: - от ответното дружество - Н., чрез трудов договор № 17. Впоследствие към този му договор било сключено и допълнително трудово споразумение с рег. № 52 от 06.12.2019 г., въз основа на което, брутно му трудово възнаграждение било изменено, от 626.50 лева на 1200 лева. В периода, в който заемал длъжността при дружеството - ответник, винаги се старал да изпълнява съвестно поетите от него служебни задължения, съгласно дадените му указания и поставяните му задачи от ръководството. В тази връзка никога нямал каквито и да било нарушения на трудовата дисциплина, и не му били налагани наказания. Поради това бил изключително изненадан, когато на 30.06.2020 г., при явяването си на работа, получил заповед за дисциплинарно уволнение с рег. № 38, с която му било заявено, че трудовото му правоотношение било едностранно прекратено, тъй като бил извършил нарушения на трудовата дисциплина. Мотивите във въпросната заповед били, че в качеството му на надзорник, не бил изпълнил възложената му работа, не бил спазил техническите и технологични правила при осъществяването и воденето на управление на дейността на водоподаването, и в резултат на това настъпили финансови вреди за работодателя му, както и за неговия клон. Това се явявало нарушение на разпоредбите на чл. 187, т. 3 и 9 КТ. Прекратяването на трудовото му правоотношение от работодателя му, било изцяло незаконосъобразно, поради неспазването на правилата, касаещи налагането на диспицплинарно наказание „уволнение“, изрично уредени в разпоредбата на чл. 190 и сл. КТ. Това било така, тъй като към датата на прекратяването на трудовото му правоотношение, бил избран и назначен на длъжността „Председател на браншовия синдикат на работещите в Н.“, а като такъв бил натоварен със задължението да представлява общите интереси по въпросите на трудовите и осигурителните отношения пред ответното дружество на работещите в него лица, съгласно чл. 7, ал. 2 КТ. С оглед изложеното работодателят му следвало наред с прилагането на процедурите за налагане на диспицплинарно наказание „уволнение“, изрично уредени в разпоредбата на чл. 190 и сл. КТ, да спази и тези, предвидени в чл. 333 КТ, съгласно която, работник или служител, който бил избран за представител на работниците и служителите по реда на чл. 7, ал. 2 и чл. 7а КТ, за времето, докато имал такова качество, можело да се уволни само с предварително разрешение на инспекцията по труда. В тази връзка тук безспорно при издаването на обжалваната заповед с рег. № 38 такова съгласие от този компетентен държавен орган липсвало. Ответникът изцяло неглижирал императивните правила, уредени в чл. 333 КТ и си позволил тяхното неспазване. Горното се явявало самостоятелно основание съдът да отмени заповедта, с която трудовото му правоотношение било едностранно прекратено, и на основание чл. 344, ал. 3 КТ моли да не разглеждал по същество повдигнатия спор, поради неспазването на императивните правила, уредени в чл. 333 КТ, които изрично вменявали задължението на всеки работодател при дисциплинарно уволнение на служител, който бил избран за представител на работниците и служителите по реда на чл. 7, ал. 2 и чл. 7а, да поиска нарочно за това разрешение от инспекцията по труда. А ако въпреки изложеното съдът счетял, че били налице законовите предпоставки да разглежда случая по същество, то посочените в заповедта с рег. № 38 за дисциплинарно уволнение обстоятелства, били изцяло недоказани, голословни и не отговаряли на обективната истина. Това било така защото, никъде не се споменавало кога точно било осъществено твърдяното за извършено от него нарушение на трудовата дисциплина. Липсата на датиране било съществен порок, който правел издадената заповед незаконосъобразна, поради неспазването на предвидените правила в КТ и по точно тези в нормата на чл. 195, ал. 1 КТ. Наред с това се твърдяло, че не бил спазил техническите и технологични правила при осъществяването и воденето на управление на дейността на водоподаването. Никъде в атакуваната заповед не ставало ясно кои били точно тези конкретни и ясни задължения, които в качеството си на служител в ответното дружество бил поел и респективно не бил изпълнил. Лаконичното изписване на посочените за виновно осъществени от него нарушения, не отговаряло на изискванията на чл. 195, ал. 1 КТ, съгласно която заповедта за дисциплинарно уволнение следвало да бъде мотивирана и в нея изрично трябвало да е посочено конкретно извършеното нарушение. От получения документ за ищеца оставало непонятно, какво неизпълнение на поетите от него задължения бил осъществил. Писменото възпроизвеждане единствено на законовото основание за постановяването на дисциплинарното уволнение не било само по себе си достатъчно основание да се наложи въпросното наказание. След датата на прекратяването на трудовото му правоотношение с ответника бил безработен. С оглед на това безспорно бил налице фактическият състав на чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. чл. 225, ал. 1 КТ и в случай, че дисциплинарното му уволнение бъдело признато за незаконно, следвало да му се присъди обезщетение за времето, през което бил останал без работа поради това обстоятелство.

След частично прекратяване на делото с определение № 2351/28.07.2020 г., искането по същество е да се признае уволнението на ищеца за незаконно и отмени заповед № 38/30.06.2020 г., с която е извършено, възстанови се ищеца на предишната му работа и осъди ответния му работодател да му заплати 7200 лева обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ за времето от 30.06.2020 г. до 30.12.2020 г., през което останал без работа поради незаконното му уволнение. Претендира разноски.

Правната квалификация на предявените от ищеца искове – на иска за признаване уволнението за незаконно и неговата отмяна - нормата на чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ, на иска за възстановяване на предишната работа - нормата на чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ, и на иска за заплащане на обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ - нормата на чл. 344, ал.

1, т. 3 КТ.

С подадения в срок отговор ответникът заема становище, че тези искове били недопустими, неоснователни и недоказани. Неоснователно се твърдяло в исковата молба, че заповед № 38/30.06.2020 г. на управителя на Н. - клон Г. - С., била немотивирана. Същата била изготвена след извършена проверка от комисия, която била назначена със заповед № РД-11-142/08.06.2020 г. на Изпълнителния директор на Н. - С., резултатите и констатираните нарушения от която били обективирани в докладна записка с вх. № АД-53-1673-1 #2/17.06.2020 г. Получено било и писмо с изх. № АД-53-1673-1#4/18.06.2020 г. на Изпълнителния директор на Н. - С. със задължителни указания за налагането на дисциплинарни наказания и предприемането на мерки за отстраняване на допуснатите нарушения. Дадени били и писмени обяснения от ищеца, съгласно чл. 193, ал. 1 КТ /докладна от Т.П.Т. с вх.№ 873/18.06.2020 г./ Относно нерегламентираната поливка на царевица с приблизителна площ от 800 дка в землището на с. Б., община Р., били предприети действия по реда на НПК. Висшестоящият орган делегирал права на управителя на клона относно сключването, изменянето и прекратяването на трудовите договори на персонала на клона, както и налагането на дисциплинарни наказания, съгласно раздел V, чл. 5, т. 7 от договор № РД 14-2/20.02.2020 г. за възлагане управлението на Н. - клон Г. - С.. Въпреки делегирането на права, в определени случаи, какъвто бил конкретният, когато проверката била извършена и нарушенията били констатирани от Н. - С. ЦУ, това не изключвало възможността висшестоящият орган да наложи дисциплинарното наказание. В тази връзка, относно преодоляването на закрилата, предвидена в чл.