Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 45 от 16.01.2023, Окръжен съд - Перник

Съд
Окръжен съд - Перник
Дело
Въззивно частно гражданско дело 22/2023
Вид
Определение № 45
Подписан
16.01.2023
В сила
16.01.2023
Състав
МАРИЯ ВЕНЦИСЛАВОВА МИЛУШЕВА, Диана Младенова Матеева, Борислава Петрова Борисова-Здравкова

Цитирани разпоредби

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 45 гр. Перник, 16.01.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на шестнадесети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: МАРИЯ В. МИЛУШЕВА

Членове:

Диана Мл. Матеева

Борислава П. Борисова-Здравкова като разгледа докладваното от Диана Мл. Матеева Въззивно частно гражданско дело № 20231700500022 по описа за 2023 година

Образувано е по частна жалба на „ПРОФИ КРЕДИТ България“ЕООД седалище и адрес на управление гр.София бул.България 49 бл.53 Е вх.В ЕИК 175074752 срещу Разпореждане № 505 от 12.12.2022 по ч.гр.дело № 455/2022 г. по описа на Районен съд Брезник, с което е отхвърлено искането на заявителя „ПРОФИ КРЕДИТ България“ЕООД за присъждане в полза на заявителя вземането за договорно възнаграждение в размер 17.16 лв. за периода 05.01.2022-05.04.2022г.- датата на изтичане на погасителния план – с мотиви, че процесният договор е недействителен на основание чл.11 ал.1 т.10 вр. чл.19 ал.4 и чл.22 ЗПК В частната жалба се иска отмяна на обжалваното разпореждане, като се твърди, че неправилно съдът е приел, че процесният договор е недействителен на основание чл.11 ал.1 т.10 вр. чл.19 ал.4 и чл.22 ЗПК

Иска се отмяна на разпореждането в частта с която е отхвърлено Заявлението по чл.410 ГПК против длъжника, като вместо него се постанови да се издаде Заповед за изпълнение относно посоченото вземане, претендирано в заявлението

Иска се и присъждане разноски в размер 15лв. платена държавна такса и 50лв.за юк.възнаграждение

Окръжен съд Перник, след като прецени събраните по делото доказателства и направените с частната жалба оплаквания, намира за установено следното:

Частната жалба като подадена в срока по чл.275 ал.1 ГПК е допустима :

1

Насочена е срещу акт, подлежащ на обжалване, подадена в преклузивния срок, депозирана от надлежна страна с правен интерес от обжалване.

Разгледана по същество, е неоснователна :

Производството по ч.гр.дело № 455/2022 г. по описа на Районен съд Перник е по реда на чл.410 и сл. от ГПК, като в качеството си на заявител „ПРОФИ КРЕДИТ България“ЕООД е предявило вземане против длъжника по договор за потребителски кредит № *** от ***, сключен при Общи условия за сумата 200 лв. и задължение за връщане общо 217.16лв. за срок 4 месеца и месечна вноска 54.29лв.

С Разпореждане № 505 от 12.12.2022 г. първоинстанционният съд е отхвърлил заявлението в частта, с която се иска издаване Заповед за изпълнение по чл.410 ГПК - за сумата 17.16 лв. договорно възнаграждение , за сумата 132 лв. възнаграждение за закупен пакет допълнителни услуги и 30лв.такса разходи за извънсъдебно събиране.

Настоящето обжалването касае сумата 17.16 лв. договорно възнаграждение Въззивният съд намира, че обжалваното разпореждане е правилно и следва да бъде потвърдено по следните съображения:

При така установеното, въззивният съд съобразява, че от чл.411 ал.2 т.2 и 3 ГПК следва, че освен за формална редовност, е длъжен да следи и дали вземането не противоречи на закона / добрите нрави, както и дали не се основава на неравноправна клауза или е налице обоснована вероятност за такава.

Настоящият състав споделя изводите на първоинстанционния съд,изложени в обжалваното разпореждане

С оглед на това частната жалба се явява неоснователна по следните причини:

Клаузи за заплащане на допълнителни услуги са нищожни на основание чл.21 ал.1 ЗПК, тъй като имат за цел да заобикалят изискванията на ЗПК и са в противоречие с чл.10 ал.2 ЗПК и не на последно място – поради накърняване добрите нрави – чл.411 ал.2 т.2 пр.2 ГПК.

Това е така, защото :

-договорното възнаграждение което се претендира, не е посочено изрично в процесния договор за потребителски кредит, а е предвидено като задължение на кредитополучателя в т.4 от ОУ към договора, но не чрез посочване на общия му размер, а само като е определен начинът, по който се изчислява размера му – на база лихвения процент по договора – поради което и има характер на договорна лихва и следва да е съобразена с чл.19 ал.4 ЗПК.

-в самия договор за потребителски кредит не е посочено ясно и разбираемо съдържанието по чл.11 ал.1 т.10 ЗПК- посочени са само абсолютни стойности на лихвения процент по заема, 2

ГПР на заема и общата дължима сума по кредита, но не е описана методиката на формиране на ГПР – какви компоненти се включват в него .

-при липса на яснота, очевидно страната по договора е въведена в заблуждение относно реалната цена на кредита и оттук се нарушава чл.11 ал.1 т.10 ЗПК относно претендираното договорно възнаграждение

С оглед гореизложеното, правилно районният съд е отказал издаване на Заповед за изпълнение за вземанията, предмет на настоящата частна жалба, поради което и обжалваното разпореждане следва да бъде потвърдено.

Правилно първоинстанционният съд , отхвърляйки в тази част заявлението, изрично е дал указания на заявителя , че разполага с правна възможност да предяви осъдителен иск за това вземане в съответния срок и при съответните изисквания за редовност.

Предвид горното, Окръжен съд -Перник

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане № 505 от 12.12.2022 по ч.гр.дело № 455/2022 г. по описа на Районен съд Брезник, с което е отхвърлено искането на заявителя „ПРОФИ КРЕДИТ България“ЕООД за присъждане в полза на заявителя вземането за договорно възнаграждение в размер 17.16лв. за периода 05.01.2022-05.04.2022г.- датата на изтичане на погасителния план ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3