Решение № 82 от 31.03.2023, Районен съд - Момчилград

РЕШЕНИЕ

№ 82 гр. Момчилград, 31.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – МОМЧИЛГРАД, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Йордан Ив. Геров при участието на секретаря Хюсние Юс. Алиш като разгледа докладваното от Йордан Ив. Геров Гражданско дело № 20225150100402 по описа за 2022 година

За да се произнесе взе предвид следното:

Съдът е сезиран с искова молба от „*********” ООД, с ЕИК ********, представлявано от управителя Я.Д.Я., чрез адв.М. С. П., против Е . В******* К., с ЕГН:**********, от с.Дрангово, общ.Кирково, обл.Кърджали, с правно основание чл.221, ал.2 от КТ във връзка с чл.422, във вр.с чл.415, ал.1 от ГПК.

В исковата молба се твърди, че между страните бил сключен трудов договор № 312/04.10.2021 год. В т.9 от договора, страните уговорили, че срокът на предизвестие при прекратяване на договора и за двете страни е три месеца, като възникналото трудово правоотношение е безсрочно. Твърди се, че поради неявяване на работа в периода от 14.01.2022 год. до 26.04.2022 г., без да е налице уважителна причина за това и след изпълнение на процедурата по чл.193 КТ, работодателят издал заповед № 1715/29.04.2022 г., с която на ответника било наложено дисциплинарно наказание „уволнение“.

Заповедта, за налагане на дисциплинарното наказание „уволнение“, е била изпратена на Е. К. по реда на чл.195, ал.2, изр. второ от КТ, поради факта, че К. е престанал да идва на работа и за работодателя не съществува друга възможност за връчване на заповедта, освен чрез препоръчано писмо с 1 обратна разписка. Уволнителната заповед била връчена на 23.05.2022 г.

Твърдят, че съгласно разпоредбата на чл. 221, ал. 2 от КТ, ответника дължи на „*********” ООД обезщетение в размер на брутното си трудово възнаграждение за срока на предизвестието. Това обезщетение по чл.221, ал.2 от КТ, изчислено по правилото на чл.228, ал.1 от КТ във вр. с правилата по НСОРЗ /Наредба за структурата и организацията на работната заплата/, възлизал на 4 676,52 лв. Обезщетението по чл.221, ал.2 от КТ било изчислено на базата на последно полученото от К. брутно трудово възнаграждение за последния пълен отработен месец, който месец бил ноември 2021 г. Поради обстоятелството, че К. не е заплатил на работодателя горната сума от 4 676,52 лв., чрез писмо с обратна разписка от 23.05.2022 г.; „*********” ООД подал в Районен съд- Момчилград Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК за сумата от 4 676,52 лв., ведно със законна лихва върху тази сума за времето от 25.05.2022 г. до окончателното плащане, както и за разноски в заповедното производство в размер на 393,54 лв. По образуваното ч. гр. д. № 20225150100247 г., Районен съд- Момчилград е издал исканата заповед за изпълнение. Заповедта за изпълнение по ч. гр. д. № 20225150100247 била връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК. Молят съда да постанови решение, по силата на което да се счита за установено в отношенията между страните, че Е. В. К. с ЕГН:**********, от с. Дрангово, общ. Кирково, обл. Кърджали, дължи на „*********” ООД ЕИК ********, седалище и адрес на управление: гр. ***** 4003, р-н Северен, ул.

Васил Левски № 246, представлявано от управителя Я.Д.Я., сумата от 4 676,52 лв., представляваща обезщетение по чл.221, ал.2 от КТ, ведно със законна лихва върху главницата от 4 676,52 лв. за времето от 23.05.2022 г. до окончателното плащане, за които вземания по ч.гр. д. № 20225150100247 на Районен съд- Момчилград срещу ответника е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК. Претендират за сторените в заповедното и в исковото производство разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът Е. В. К. чрез назначения му особен представител адв.С. П. Д. от АК Кърджали е подала отговор на исковата молба, който отговаря на изискванията на чл.131, ал.2 от ГПК. Счита, че предявените искове са допустими. В молба изразява становище, че предявените искове са частично основателни.

Съдът, след преценка на доводите на страните и събраните по делото 2 доказателства, на основание чл.235 от ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:

Не се спори между страните, а и от приетите по делото доказателствени материали се изяснява, че между страните е съществувало трудово правоотношение, по повод на сключен Трудов договор № 312/04.10.2021 год.

По силата на посочения трудов договор, ответникът е заемал при ищцовото дружество длъжност „оператор струг У и СЦПУ“, като сключеният договор е безсрочен. В т.9 от първата страница на трудовия договор е посочено, че срокът на предизвестието за прекратяване на договора е три месеца и за двете страни.

Със заповед № 1715/29.04.2022 г., ищецът е наложил дисциплинарно наказание „уволнение“ на ответника, поради неявяване на работа в периода от 14.01.2022 год. до 26.04.2022 год. без да е налице уважителна причина.

По делото е назначена съдебно счетоводна експертиза, като в заключението са посочени размерите на трудовото възнаграждение, които трябва да заплати ответника на ищеца, както за месец ноември 2021 год., така и за месец декември 2021 год. Вещото лице е посочило, че ако се приеме, че обезщетението дължимо по чл.221, ал.2 от КТ е за пълния отработен месец ноември 2021 год. е в размер на 4676.52 лв., а ако се приеме, че последният отработен месец е месец декември е в размер на 4253.70 лева.

Съдът кредитира в цялост заключението на вещото лице, като счита същото за обективно, обосновано и пълно.

При това положение съдът намира, че искът е основателен и доказан.

Следва ответника да заплати на ищеца сумата в размер на 4676.52 лева, такава каквато е и по издадената заповед, представляваща обезщетение по чл.221, ал.2 от КТ.

Следва да бъде отбелязано, че последният пълен работен месец от този работник е месец ноември, в който същият има отработени 22 работни дни, а не е месец декември 2021 год., в който същият има отработени 19 работни дни и е ползвал един ден годишен отпуск. Нито е действителния работен месец, в който е полагал труд, а именно месец януари в който служителят е отработил осем работни дни.

Ето защо съдът намира, че ответника следва да бъде осъден да заплати сумата в размер на 4676.52 лв., ведно със законната лихва считано от 3

25.05.2022 год. датата на подаване на заявление по чл.410 от ГПК, до окончателното изплащане на сумата, ведно с направените разноски по настоящото дело в общ размер на 1430.89 лева, представляваща заплатена д.т., адвокатски хонорар, депозит за особен представител на ответника и възнаграждение за вещо лице, както и направените разноски по заповедното производство в общ размер на 393.54 лв., представляващи заплатена д.т. и адвокатско възнаграждение.

Водим от изложеното, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА за установено в отношенията между страните, че Е. В. К., с ЕГН:**********, от с.Дрангово, общ.Кирково, обл.Кърджали дължи на „*********” ООД, с ЕИК ********, представлявано от управителя Я.Д.Я. сумата от 4 676,52 лв., представляваща обезщетение по чл.221, ал.2 от КТ, дължимо на работодателя при дисциплинарно уволнение на работника, в размер от три брутни трудови възнаграждения, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване в съда на заявлението по чл.410 ГПК /25.05.2022г./, до окончателното изплащане на сумата, за което вземане срещу ответника е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК № 79/25.05.2022 год. по ч.гр.дело № 247/2022 год. по описа на РС Момчилград.

ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК, Е. В. К., с ЕГН:**********, от с.Дрангово, общ.Кирково, обл.Кърджали да заплати на „*********” ООД, с ЕИК ********, представлявано от управителя Я.Д.Я. сумата в общ размер от 1430.89 лева, представляваща сторени разноски в рамките на исковото производство и сумата в размер на 393.54 лв. направени разноски по заповедното производство по ч.гр.д. № 247/2022 г., по описа на РСМомчилград.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Кърджали в двуседмичен срок, считано от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Момчилград: _______________________ 4