Определение № 732 от 23.02.2023, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 732 гр. Варна, 22.02.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и втори февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Жана Ив. Маркова

Членове:

Тони Кръстев

Десислава Г. Жекова като разгледа докладваното от Жана Ив. Маркова Въззивно гражданско дело № 20233100500303 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК и е образувано по:

1. Въззивна жалба вх. № 80812/22.11.2022 г. от Р. Б. К., ЕГН **********, с местожителство в гр. Варна, ул „Ал. Г.“, № ** срещу Решение № 3267/31.10.2022 г., постановено по гр.д. № 2004/2022 г. на ВРС, XXXIX с., В ЧАСТТА с която е прието за установено, че дължи на А. Й. Б., ЕГН **********, с местожителство в гр. Варна, ул. „Ф.“, **, сумата 572.00 лв., дължима по Запис на заповед, издаден на 05.05.2021 г., с падеж 18.05.2021 г., ведно със законната лихва, считано от подаване на заявлението в съда 29.11.2021 г. до окончателното изплащане, осн. Чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 535 ТЗ, за която сума е издадена Заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК, по ч.гр.д. № 17165/2021 г., на ВРС, LIII с. И В ЧАСТИТЕ, с които е отхвърлен предявеният насрещен иск за осъждане на А. Й. Б., ЕГН ********** да му заплати сумата 1750.00 лв., представляваща неплатен остатък от уговорено възнаграждение по Договор за изработка на мебели за кухня от 05.05.2021 г. и сумата 1400.00 лв., представляваща неплатено възнаграждение по Договор за изработка на мебели за баня от 01.05.2021 г., за изработването на шкаф за баня и етажерка, на основание чл. 266, ал. 1 ЗЗД и е отхвърлен предявеният в условията на евентуалност насрещен иск за осъждане на А. Й. Б., ЕГН ********** да му заплати сумата 1750.00 лв., дължима за изработването на обзавеждане за кухня, както и сумата 1400.00 лв. възнаграждение за изработка на мебели за баня, за изработването на шкаф за баня и етажерка, без възлагане, но приети и ползвани, на основание 61 ЗЗД.

Въззивникът счита, атакуваното решение в първите две части за неправилно, а в последната му част за недопустимо. Счита, че съдът не е следвало да се произнася по предявения евентуален иск с правно основание чл. 61 ЗЗД, тъй като той следвало да бъде разгледан само в случай, че бъде прието, че договори за изработка на обзавеждане за баня и за кухня, между 1 страните не са били сключвани. Това процесуално условие счита да не се е сбъднало, поради което в тази му част решението като недопустимо, подлежало на обезсилване. Касателно неправилните части от решението, сочи, че съдът след като правилно е установил наличието на каузална връзка между ценната книга и облигационните отношения между страните по делото, неправилно е преценил събраните в хода на производството доказателства досежно изпълнението на договорите за изработване на обзавеждане за кухня и баня и съответно е достигнал до неправилни правни изводи. Счита, че показанията на св. Василев за ищеца не е следвало да бъдат кредитирани, тъй като не били резултат на непосредствени впечатления, неясни и несвързани са и са повлияни от ищеца. Следвало е да бъдат кредитирани показанията на св. К., за ответника, който въпреки, че е син на въззивника имал преки впечатления от изпълнението на договора, тъй като самият той е участвал, както в изработването, така и при монтирането на мебелите. Счита, че съдът безкритично е кредитирал съдебната експертиза, която била неясна и непълна, донякъде поради липса на компетентност. Съдът неоснователно не приел представен снимков материал, който удостоверявал изпълнението на възложената работа. По същество отправя искане за отмяна на атакуваното решение в първите му две части и отхвърляне на предявения от въззиваемия иск, както и уважаване на предявения от въззивника насрещен иск. Релевира доказателствени искания.

В границите на срока по чл. 263, ал. 1 ГПК, въззиваемата страна А.

Б., депозира писмен отговор вх. № 9204/06.02.2023 г., в който оспорва жалбата и изложените в нея оплаквания. Счита, че постановеното решение в атакуваните от въззивника части е правилно, обосновано, законосъобразно и постановено в унисон с материалния закон. Счита, всяко едно от изложените във въззивната жалба оплаквания за неоснователно и излага кратки доводи в подкрепа на становището си. По същество моли въззивната жалба да бъде оставена без уважение.

2. Въззивна жалба вх. № 80812/22.11.2022 г. А. Й. Б., ЕГН **********, с местожителство в гр. Варна, ул. „Ф.“, ** срещу Решение № 3267/31.10.2022 г., постановено по гр.д. № 2004/2022 г. на ВРС, XXXIX с., В ЧАСТТА с която е отхвърлен иска му за приемане за установено, че Р. Б. К., ЕГН **********, с местожителство в гр. Варна, ул „Ал. Г.“, № ** дължи разликата над 572.00 лв. до предявения размер 3000.00 лв., дължима по Запис на заповед, издаден на 05.05.2021 г., с падеж 18.05.2021 г., ведно със законната лихва, считано от подаване на заявлението в съда 29.11.2021 г. до окончателното изплащане, осн. Чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 535 ТЗ, за която сума е издадена Заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК, по ч.гр.д. № 17165/2021 г., на ВРС, LIII с.

Въззивникът счита решението в атакуваната му част за необосновано и постановено в нарушение на материалния закон. Излага, че съдът правилно е приел, че между страните по делото е налице валидно облигационно правоотношение, на осн. устен договор за изработка на обзавеждане на кухня и баня, правилни са изводите досежно момента на сключването му – м. септември 2020 г. и срокът за изпълнение на възложената работа, както и правилно е прието, че е налице частично изпълнение на работата в границите на срока. Неправилни обаче били изводите досежно извършените плащания по договора от страна на ищеца, а именно, че заплатена е само сумата 3000.00 лв., обективиран в издадената ценна книга, което било в резултат на неправилна преценка на събраните гласни доказателства. Сочи, че съдът не е 2 съобразил и уточненията внесени с депозирано писмено становище. По същество отправя искане за отмяна на решението в атакуваната му част и уважаване на иска в пълен размер.

В границите на срока по чл. 263, ал. 1 ГПК , въззиваемият Р. К. депозира писмен отговор вх. № 2550/12.01.2023 г., в който счита решението в атакуваната му част за правилно и законосъобразно и оспорва оплакванията изложени във въззивната жалба като излага доводи в подкрепа на становището си. По същество, моли за потвърждаване на решението в тази му част и релевира доказателствени искания.

Жалбите са подадени в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, от активно легитимирани лица, чрез надлежно оправомощени процесуални представители, срещу подлежащи на обжалване съдебни актове, процесуално допустими са и отговарят на останалите съдържателни изисквания на чл. 260 и чл. 261 ГПК.

По доказателствените искания на въззивника Р. К. съставът на ВОС намира следното: В границите на въззивното производство е налице забрана за събиране на доказателства – чл. 266, ал. 1 ГПК, освен, когато се касае за изрично посочените изключения. Съобразно разпоредбата на чл. 266, ал. 3 ГПК във въззивното производство може да се иска събирането на доказателствата, които не са били допуснати от първоинстанционния съд, поради допуснати процесуални нарушения.

Първото от направените доказателствени искания е за приобщаване към доказателствата по делото на представени протоколи от съдебни заседания по други производства пред ВРС, в които като свидетел е бил разпитван Милен Василев. Показанията дадени от свидетеля в границите на производства с различен предмет, са ирелевантни за настоящото производство, а от друга страна доказателствената им стойност няма как да бъде ценена, предвид заложения принцип в ГПК за непосредственост при събиране на доказателствата, поради което това искане следва да бъде оставено без уважение.

Второто и третото доказателствени искания следва да бъдат разгледани в съвкупност. Макар и пред първоинстанционния съд, изслушаното и прието заключение на съдебната експертиза да не е било оспорено в никаква негова част от отв. К., доколкото същото има отношение към основателността на всички искове по размер, то съставът на въззивния съд намира, че следва да бъде допусната повторна експертиза, с формулираната от отв. К. задача. На следващо място, представените пред ВРС 3 бр. снимки действително не представляват годно доказателствено средство по действащия ГПК. От друга страна обаче, при въведените твърдения от страна на К., за пълно изпълнение на възложената му работа, а от страна на Б. за частично такова, то същите е следвало да бъдат приети и предоставени на съдебния експерт, който да извърши проверка на място и да установи, налице ли е съответствие между показаното на снимките обзавеждане и монтираното на място в апартамента на ищ. Б..

Мотивиран от изложеното и на основание чл. 267, ал. 1 ГПК, съставът на ВОС,

ОПРЕДЕЛИ:

3

ПРИЕМА за разглеждане, като допустими и редовни:

1. Въззивна жалба вх. № 80812/22.11.2022 г. от Р. Б. К., ЕГН **********, с местожителство в гр. Варна, ул „Ал. Г.“, № ** срещу Решение № 3267/31.10.2022 г., постановено по гр.д. № 2004/2022 г. на ВРС, XXXIX с., В ЧАСТТА с която е прието за установено, че дължи на А. Й. Б., ЕГН **********, с местожителство в гр. Варна, ул. „Ф.“, **, сумата 572.00 лв., дължима по Запис на заповед, издаден на 05.05.2021 г., с падеж 18.05.2021 г., ведно със законната лихва, считано от подаване на заявлението в съда 29.11.2021 г. до окончателното изплащане, осн. Чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 535 ТЗ, за която сума е издадена Заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК, по ч.гр.д. № 17165/2021 г., на ВРС, LIII с. И В ЧАСТИТЕ, с които е отхвърлен предявеният насрещен иск за осъждане на А. Й. Б., ЕГН ********** да му заплати сумата 1750.00 лв., представляваща неплатен остатък от уговорено възнаграждение по Договор за изработка на мебели за кухня от 05.05.2021 г. и сумата 1400.00 лв., представляваща неплатено възнаграждение по Договор за изработка на мебели за баня от 01.05.2021 г., за изработването на шкаф за баня и етажерка, на основание чл. 266, ал. 1 ЗЗД и е отхвърлен предявеният в условията на евентуалност насрещен иск за осъждане на А. Й. Б., ЕГН ********** да му заплати сумата 1750.00 лв., дължима за изработването на обзавеждане за кухня, както и сумата 1400.00 лв. възнаграждение за изработка на мебели за баня, за изработването на шкаф за баня и етажерка, без възлагане, но приети и ползвани, на основание 61 ЗЗД И 2. Въззивна жалба вх. № 80812/22.11.2022 г. А. Й. Б., ЕГН **********, с местожителство в гр. Варна, ул. „Ф.“, ** срещу Решение № 3267/31.10.2022 г., постановено по гр.д. № 2004/2022 г. на ВРС, XXXIX с., В ЧАСТТА с която е отхвърлен иска му за приемане за установено, че Р. Б. К., ЕГН **********, с местожителство в гр. Варна, ул „Ал. Г.“, № ** дължи разликата над 572.00 лв. до предявения размер 3000.00 лв., дължима по Запис на заповед, издаден на 05.05.2021 г., с падеж 18.05.2021 г., ведно със законната лихва, считано от подаване на заявлението в съда 29.11.2021 г. до окончателното изплащане, осн. Чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 535 ТЗ, за която сума е издадена Заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК, по ч.гр.д. № 17165/2021 г., на ВРС, LIII с.

ПРИЕМА като доказателство по делото представените пред ВРС 3 бр. цветни снимки. Същите да се предоставят на съдебния експерт с оглед изпълнение на задачата на експертизата.

НАЗНАЧАВА съдебна експертиза, експертът по която след запознаване с материалите по делото и оглед на имота на ищеца Б., да даде заключение по поставената в доказателствената част на отговор вх. № 2550/12.01.2023 г. (стр.

63-64 от въззивното дело) задача, както и след съпоставяне на приетите 3 бр. цветни снимки да отговори налице ли е съответствие между показаното на тях обзавеждане и монтираното на място в имота на ищеца.

ОПРЕДЕЛЯ депозит на експертизата в размер на 350.00 лв., платим от въззивника К. в 1-седмичен срок от съобщаването, по сметка на ВОС, с представяне на доказателства за това по делото.

ОПРЕДЕЛЯ за вещо лице Б. А., който да се уведоми след доказателства за внесен депозит.

УКАЗВА на вещото лице да представи заключението си в границите на срока по чл. 199 ГПК.