Решение № 624 от 30.12.2025, Софийски окръжен съд

РЕШЕНИЕ

№ 624 гр. София, 30.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Росина Н. Дончева

Членове:

Димитър Г. Цончев

Адриана Ат. Велева при участието на секретаря Ц.ка П. Младенова П. като разгледа докладваното от Адриана Ат. Велева Въззивно гражданско дело № 20251800500547 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С Решение № 110 от 01.04.2025 г., постановено по гр.д. № 1601/2024 г. по описа на РС – Ботвеград, е уважен предявеният от Ц. И. Т. и И. Н. Т. срещу И. И. П. иск с правно основание чл. 108 ЗС, като е признато за установено по отношение на ответницата ,че ищците са собственици на реална част от поземлен имот УПИ № .-..., кв. .. по плана на с. В., общ, Б., обл. С., отразена в Скица М 1:500 по гр. д. № 1601/2024 г. на Ботевградския районен съд към Съдебно-техническа експертиза от 21.01.2025 г. на вещо лице П. В. П. (л. 79 от същ. д.), която реална част е дадена в контур на скицата и се намира в полигона ЕГЖЗИК, с площ от 101.5 кв. м., и ответницата е осъдена да предаде на ищците държането на посочената реална част от имота, която се държи от нея без основание.

Срещу решението е подадена въззивна жалба от ответника в първоинстанционното производство - И. И. П., с доводи за недопустимост, 1 неправилност и незаконосъобразност. В жалбата се поддържа възражението, че предявеният иск е недопустим, доколкото ответницата не е собственик или владелец на процесния имот. В тази връзка били и свидетелските показания, от които се установявало, че имотът се владее от собственика му - дъщеря на ответницата. Неправилно според жалбоподателката в нейна тежест, първоинстанционният съд е възложил да установи основанието, на което владее или държи имота, при положение, че тя не твърди подобно обстоятелство. Поддържа се, че макар да живее в имота на дъщеря си, ответница не осъществява фактическа власт върху претендираната реална част. Изразява се несъгласие с приетото от първоинстанционния съд, че между ответницата и нейната дъщеря е сключен договор за заем за послужване, като в тази част решението било неясно и необосновано. Отправя се и критика към доказателствения анализ сторен от първоинстанционния съд. На следващо място в жалбата се посочва, че искът е останал недоказан. В тази връзка се посочва, че от допълнителната експертиза се установявало, че площта на имота на ищците е 612,40 кв. м, но те закупили според нотариалния си акт, имот с площ 504 кв. м., т.е. ползвали много по-голяма площ от тази която са закупили. Също така материализираната на място ограда, която датирала от 1992 г., е поставена по измерване на техник и не е местена, следователно през 2019 г. ищците са закупили това, което е било оградено. С тези аргументи по същество е отправено искане за отмяна на обжалваното решение и постановяване на нов акт по съществото на спора, с който предявеният ревандикационен иск да бъде отхвърлен.

В законоустановения срок е постъпил отговор производството, с който въззивната жалба се оспорва. от ищците в

За да се произнесе въззивният съд взе предвид следното.

Производството пред РС – Ботевград е образувано по искова молба от Ц.

Т. и И. Т. срещу И. П., в която се твърди ще ищците са съсобственици на недвижим имот, представляващ УПИ .-... в кв. .. на с. В., общ. Б., с площ по нотариален акт от 506 кв. м., при съседи: УПИ ..-..., УПИ ..-..., край на регулация, който имот придобили чрез покупко-продажба на 29.08.2019 г., обективирана в Нотариален акт № .., том .., рег. № ...., по нот. д. № .../.... г. на нотариус Таня Тевова, рег. № 418, р-н на действие Ботевградския районен съд.

Според твърденията в исковата молба имотът е закупен незастроен, каквото 2 било и фактическото положение към момента на предявяване на иска. Твърди се още, че част от имота – около 100 квадратни метра по югозападната граница на имота, била неправомерно и без основание приобщена към УПИ ....., където ответницата живеела и по този начин упражнявал фактическата власт върху процесната реална част. Поради това е поискано от съда да бъде признато за установено по отношение на И. П., че Ц. Т. и И. Т. са собственици на процесната реална част и да бъде осъдена ответницата да предаде владението върху нея.

С отговора на исковата молба ответницата е направила възражение за недопустимост на исковата молба, като е посочила, че действително живее в имота, но не тя, а дъщеря й – В.П. С., е собственик на УПИ ..-.... Поради това счита, че не е пасивно легитимирана да отговаря по предявения иск. На следващо място ответницата е оспорила и фактическите твърдения, изложени в исковата молба, като счита искът за неоснователен.

За установяване твърденията на страните в първоинстанционното производство са приети писмени и гласни доказателства и са изслушани заключенията по допуснатите съдебно техническа и допълнителна съдебно техническа експертиза.

С обжалваното решение РС – Ботевград е приел предявеният иск с правна квалификация по чл. 108 ЗС по отношение на претендираната реална част с площ от 101,5 кв. м. (след допуснато изменение на иска) за основателен и доказан.

В мотивите си първоинстанционният състав е обсъдил поддържаното във въззивната жалба възражение за недопустимост на исковата претенция, като е приел, че въпросът за надлежната процесуална легитимация на ответницата се установява от твърденията на ищците в исковата молба, а доводите за недопустимост на иска касаят материалното право. Настоящият състав споделя изложеното от районния съд в този смисъл, като предвид, че възражението за недопустимост на производството се поддържа и във въззивната жалба намира за необходимо да посочи следното. Материално правната легитимация е титулярството на гражданското правоотношение и определя кой е носител на правото и кой на задължението. Този въпрос е по основателността на иска, а не по неговата допустимост, както се твърди във въззивната жалба. Поради това поддържаното в тази връзка становище на 3 ответницата, че не тя следва да отговаря по предявения иск, ще бъде разгледано по същество.

С оглед посоченото и съобразявайки се с правомощията си съгласно чл.

269 ГПК, настоящият въззивен състав намира обжалваното решение за валидно и допустимо. Същото е постановено в рамките на правораздавателната власт на съдилищата по граждански дела и в съответствие с основанието и петитума на искането за съдебна защита.

По отношение правилността на обжалваното решение, въззивният съд е обвързан само от посочените във въззивната жалба пороци, т.е. следва да се произнесе по правилността на фактическите и правни констатации само въз основа на въведените във въззивната жалба оплаквания, съответно следва да провери законосъобразността само на посочените процесуални действия и обосноваността само на посочените фактически констатации на първоинстанционния съд.

В настоящия случай първоинстанционния съд е дал правилна правна квалификация на предявения иск. Исковата претенция по чл. 108 ЗС е за защита на нарушено вещно право на собственост, като искът включва и правомощието да се иска връщане на вещта от лицето, което упражнява върху нея фактичексата власт (владее или държи) без правно основание. При твърдения на ищеца, че той е собственик, а ответникът осъществява фактическата власт върху имота му, именно в негова тежест (на ищеца) е при условията на пълно и главно доказване да установи посочените обстоятелства, като ако наличието на която и да е от тези предпоставки не е доказано по несъмнен начин, искът следва да бъде отхвърлен. Искът би подлежал на отхвърляне (в осъдителната си част) и в случаите, при които се установи, че ответникът разполага по отношение на ищеца с противопоставимо нему право да държи процесния имот, като доказването на такова правно основание на държането, е в тежест на ответника. В тази връзка съобразявайки твърденията на ищците и възраженията на ответницата първоинстанционният съд е разпределил доказателствената тежест по делото. Настоящият състав намира, че дадените указания при разпределение на доказателствената тежест, покриват елементите на фактическия състав на предявения иск, поради което не е било необходимо повторно разпределяне на същата и даване на нови указания на страните за събиране на доказателства във въззивното 4 производство. Нещо повече – подобни конкретни искания не са заявени с въззивната жалба. Поради това неоснователно е оплакването на въззивника за допуснати нарушения на съдопроизводствените правила във връзка с доклада по делото.

След самостоятелен анализ на доказателствената съвкупност по делото, с оглед оплакванията във въззивната жалба, въззивният съд намира за установено следното.

Не е спорно между страните, а и се установява от приложения към исковата молба Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № .., том .., рег. № ...., по нот. д. № .../.... г. на нотариус Таня Тевова, рег. № 418, че на 29.08.2019 г. ищците са придобили собствеността върху недвижим имот, представляващ УПИ .-... в кв. .. на с. В., общ. Б., с площ по нотариален акт от 506 кв. м., при съседи: УПИ ..-..., УПИ ..-..., край на регулация.

Установява се, че съседния имот, представляващ УПИ ..-..., в кв. 26 на с.

В., общ. Б., е собственост на В.П. С. – дъщеря на ответницата, като същата го е придобила на основание договор за дарение, обективиран в Нотариален акт № 133, т. I по нот. д. № 409/1998 г. на нотариус Златка Александрова при БРС.

Не е спорно също, а и ответницата изрично признава в отговора на исковата молба, че живее в имота на дъщеря си.

Видно от копие на Заповед № 232 от 26.05.1992 г. (приложена към допълнителното заключение на вещото лице), двата посочените два имота са образувани след разделянето на парцел I-267, в кв. 26 от дворищнорегулационния план на с. В. на два парцела, съответно: парцел .-... и парцел ..-....

Спорно по делото е обстоятелството дали процесната реална част с площ от 101,5 кв.м., попадаща в имота на В.П. С. е собственост на ищците и дали ответницата упражнява фактическата власт върху нея без правно основание.

За установяване на посочените обстоятелства в първоинстанционното производство са събрани гласни доказателства чрез разпит на по трима свидетели за всяка страна.

Свидетелските показания на всички свидетели са еднопосочни по отношение на обстоятелството, че ответницата обитава имотът на дъщеря си, живее там и ползва, както къщата, така и двора, като го стопанисва и се грижи 5 за него.

Свидетелите от страна на ищците – Т., В. и Г., посочват, че знаят от ищеца Ц. Т., че същият има проблем с имота си, изразяващ се в това, че границите на парцела, от към имота, обитаван от ответницата, не са правилно определени.

От друга страна свидетелите на ответницата – Ц., Й. и Б., посочват, че имотите съществуват в тези граници, повече от 35 години, като оградата, която съществува на място никога не е местена и представлява в едната си част телена мрежа, а в другата – оградата е продължение на плевника.

Пред първоинстанционния съд са изслушани и приети и заключенията по съдебно техническа експертиза и допълнителна такава.

В първото си заключение вещото лице посочва, че кадастралният и регулационният план на с. В. е изработен през 1958 г., като процесният имот е част от бивш УПИ .-..., кв. .., отреден за ниско жилищно застрояване с площ от 1 018 кв. м. Според вещото лице към онзи момент поземлен имот с кадастрален № ... е бил празен, ползван като градина с площ от 1.5 дка и собственост на П. Д. В.. В последствие с Нотариален акт № ../......... г. П. Д. В. е продала собствената си градина на С. П. Е.. Вещото лице се е запознало и с издадената Заповед № 232/26.05.1992 г. на кмета на община Ботевград, съгласно която УПИ .-... от 1 018 кв. м. е разделен на два парцела – УПИ .-... с площ 506 кв. м. и УПИ ..-... с площ 512 кв. м. След оглед на място, геодезическо зансемане и компютърно измерване и обработка на двата съседни имота вещото лице заключва, че регулационната линия (границата) между тях минава между точките ЕГ на приложената към заключението скица, но съществуващата на място ограда минава между точките ЖЗИК, т.е. регулационната линия между точките ЕГ не съвпада с изградената ограда с оградна мрежа и сверната стена на паянтовата сграда (плевник), навес и тоалетна в имота на ответницата. В тази връзка вещото лице посочва също, че процесната реална част, която е предмет на спора, е заключена в защрихованото пространство между точките ЕГЖЗИКЕ и е с площ от 101,5 кв.м. При изслушването си пред първоинстанционния съд вещото лице посочва, че плевникът влиза и в двата имота, като минава през регулационната линия, а поставените на място огради не са на правилното място.