Решение № 57 от 20.03.2026, Окръжен съд - Сливен

МОТИВИ към Решение № 57/2026 г. по ЧНД № 139/2026 г. по описа на ОС - Сливен изготвени на 20.03.2026 г.

Производството е по реда на чл.32, ал.1, вр. чл.16, ал.1 - 8 от Закона за признаване, изпълнение и изпращане на актове за конфискация или отнемане и решения за налагане на финансови санкции /ЗПИИАКОНФС/.

Образувано е по повод на получено удостоверение по чл. 4 от Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета на Европа относно прилагането на принципа за взаимно признаване на финансови санкции, от което е видно, че Решение № 96/165868-23 от 15.12.2023 г., влязло в сила на 03.09.2025 г., издадено от несъдебен орган Rechtbank Den Haag, Кралство Нидерландия, с което на засегнатото лице И. Н. К., роден на *** г. в гр. Н.З., с адрес гр. Н.З., обл.

Сливен, ул. “Г. **, с ЕГН ********** е наложена финансова санкция глоба в размер на 100 евро. Глобата е наложена за едно административно нарушение съгласно чл.70, ал.1, във връзка от Закона за обществен превоз на пътници 2000, за това че на 23.02.2023 г., в Кралство Нидерландия на адрес, ‘sGravenhage е използвал обществен транспорт/трамвай/ без притежание на валиден транспортен документ.

Изпратеното удостоверение (вкл. и на български език) е издадено по смисъла на чл. 4 от Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета на Европа от 24.02.2005 г. относно прилагането на принципа за взаимно признаване на финансови санкции и е по реда на чл.30 и сл. от Закона за признаване, изпълнение и изпращане на решения за конфискация или отнемане и решения за налагане на финансови санкции.

В с.з. представителят на Окръжната прокуратура гр. Сливен заявява, че са налице всички изискуеми условия за признаване решението за налагане на финансовата санкция.

Засегнатото лице, нередовно призовано, не се явява в съдебно заседание.

Представлява се от назначения служебен защитник адв. Д. И. И. от АК – Сливен, който заявява, че следва да бъде уважено искането за признаване на наложената финансова санкция.

Въз основа на наличните доказателства в делото, съдът прие за установено СЛЕДНОТО:

Засегнатото лице И. Н. К. е български гражданин, с постоянен и настоящ адрес: гр. Н.З., с адрес: гр. Н.З., обл. Сливен, ул. “Г. ** и компетентен да разгледа делото съобразно чл.31, вр. чл.6 Закона за признаване, изпълнение и изпращане на актове за конфискация или отнемане и решения за налагане на финансови санкции е Окръжен съд - Сливен.

С Удостоверение по чл. 4 от Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета на Европа относно прилагането на принципа за взаимно признаване на финансови санкции е представено за признаване и изпълнение Решение № 96/165868-23 от 15.12.2023 г., влязло в сила на 03.09.2025 г., издадено от несъдебен орган Rechtbank Den Haag, Кралство Нидерландия, с което на И. Н.

К., роден на *** г. в гр. Н.З., с адрес: гр. Н.З., обл. Сливен, ул. “Г. ** е наложена финансова санкция глоба в размер на 100 евро. Глобата е наложена 1 за едно административно нарушение съгласно чл.70, ал.1, във връзка от Закона за обществен превоз на пътници 2000 на Кралство Нидерландия.

Обстоятелствата на извършване на нарушението от засегнатото лице видно от Удостоверението по чл.4 са следните: българският гражданин И. Н.

К. на 23.02.2023 г. в Кралство Нидерландия на адрес, ‘s-Gravenhage е използвал обществен транспорт/трамвай/ без притежание на валиден транспортен документ.

Съгласно разпоредбата на чл.3, ал.1, т.1 от Закона за признаване, изпълнение и изпращане на актове за конфискация или отнемане и решения за налагане на финансови санкции е несъмнено, че става въпрос за решение за налагане на финансова санкция, тъй като се касае за влязъл в сила акт на несъдебен орган на държава - членка на Европейския съюз за налагане на задължение за плащане на глоба. От описанието на извършеното от И. Н. К. нарушение следва извод, че деянието му представлява административно нарушение според законодателството на издаващата държава и тъй като поведението му нарушава Закона за обществен превоз на пътници 2000 на Кралство Нидерландия, за него се изисква двойна наказуемост съгласно разпоредбата на чл.30, ал.2, т.1 от Закона за признаване, изпълнение и изпращане на актове за конфискация или отнемане и решения за налагане на финансови санкции. В конкретния случай нарушението, за което е наказан българския гражданин представлява нарушение по чл.101, т.1 от Закона за автомобилните превози на Република България, където е посочено, че пътник в моторно превозно средство за обществен превоз, който пътува без билет или друг превозен документ, се наказва с глоба в размер от 10 до 50 лв. – за превози по общинските транспортни схеми.

В този смисъл е налице двойна наказуемост за деянието на българския гражданин И. Н. К. в Кралство Нидерландия.

Решението за налагане на финансова санкция е представено от органа, който го е издал копие на нидерландски и е придружено с удостоверение по образец по смисъла на чл.4 от Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета на Европа от 24.02.2005 г. относно прилагането на принципа за взаимно признаване на финансови санкции, издадено и подписано от съответния компетентен орган на издаващата държава, който е удостоверил и неговото съдържание. От съдържанието на удостоверението е видно, че то съдържа всички реквизити предвидени както в чл.4 от цитираното по-горе Рамково решение на Съвета на Европа, така и според изискванията на приложение № 2 към Закона за признаване, изпълнение и изпращане на актове за конфискация или отнемане и решения за налагане на финансови санкции и съответства на решението за налагане на финансова санкция. Не са налице основанията за отказ за признаване на решението, визирани в разпоредбата на чл.35 от Закона за признаване, изпълнение и изпращане на актове за конфискация или отнемане и решения за налагане на финансови санкции, доколкото: няма данни срещу същото лице и за същото деяние в България или в друга държава, различна от издаващата или изпълняващата, да е издадено и/или изпълнено 2 решение за налагане на финансови санкции; решението не се отнася за деяние, подсъдно на български съд, поради което не следва да се коментира въпроса за евентуално изтекла давност по българското законодателство; засегнатото лице не е с привилегия или имунитет по българското законодателство, които да правят изпълнението на решението недопустимо; решението не се отнася за деяние, извършено изцяло или отчасти на територията на Република България; наложената финансова санкция не е по-малка от 70 евро; решението е по отношение на физическо лице, което е наказателно отговорно.

В удостоверението изрично е посочено, че решението е влязло в сила, доколкото е известно в Република България не е постановяване решение срещу същото лице за същото деяние и не е изпълнявано такова решение, производството е било писмено, лицето е било уведомено съгласно законодателството на решаващата държава лично или чрез упълномощен според националния закон представител относно правото си да обжалва решението, както и за сроковете на обжалване, лицето не се е явило лично на съдебния процес, вследствие на който е постановено решението.

С оглед на така констатираното по-горе, настоящият съд направи извод, че са налице визираните в Закона за признаване, изпълнение и изпращане на актове за конфискация или отнемане и решения за налагане на финансови санкции предпоставки за признаване на решението за налагане на финансова санкция, издадено от несъдебен орган - Rechtbank Den Haag, Кралство Нидерландия. С решението на несъдебния орган българският гражданин И. Н.

К. е осъден да заплати глоба в размер на 100 евро за административно нарушение на чл.70, ал.1, във връзка от Закона за обществен превоз на пътници 2000 – използване в Кралство Нидерландия на обществен транспорт/трамвай/ без притежание на валиден транспортен документ.

Актът следва да бъде признат и изпълнен от посочения в чл.22, ал.1 от ЗПИИАКОРНФС орган - Националната агенция за приходите.

След признаване на цитираното по-горе решение, същото заедно с препис от настоящото решение, незабавно след влизане в сила на последното, следва да се изпратят на органите на Националната агенция по приходите за изпълнение. Съгласно разпоредбата на чл.38 от Закона за признаване, изпълнение и изпращане на актове за конфискация или отнемане и решения за налагане на финансови санкции, следва незабавно да се уведоми компетентния орган на издаващата държава за настоящото решение като копие от уведомлението следва да се изпрати на Министерство на правосъдието на Република България.

Водим от гореизложеното съда постанови своето решение.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

3

----- следващ документ -----

РЕШЕНИЕ

№ 57 гр. Сливен, 20.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СЛИВЕН в публично заседание на двадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Пламен Д. Стефанов при участието на секретаря Нина Б. Кънчева в присъствието на прокурора В. Й. Г. като разгледа докладваното от Пламен Д. Стефанов Частно наказателно дело № 20262200200139 по описа за 2026 година

На основание чл.32, ал.1, вр. чл.16, ал.7, т.1 от ЗПИИАКОРНФС, Окръжен съд Сливен

РЕШИ:

ПРИЗНАВА Решение № 96/165868-23 от 15.12.2023 г., влязло в сила на 03.09.2025 г., издадено от несъдебен орган Rechtbank Den Haag, Кралство Нидерландия, с което по отношение на българския гражданин И. Н. К., роден *** г. в гр. Н.З., с адрес гр. Н.З., обл. Сливен, ул. “Г. ** с ЕГН **********, е наложена финансова санкция в размер 100 евро за нарушение определено в чл.70, ал.1 във връзка от Закона за обществен превоз на пътници 2000 – използване на обществен транспорт/трамвай/ без притежание на валиден транспортен документ.

ИЗПРАЩА Решение № 96/165868-23 от 15.12.2023 г., влязло в сила на 03.09.2025 год., издадено от несъдебен орган Rechtbank Den Haag, Кралство Нидерландия, ведно с препис от настоящото решение на органите на НАП за изпълнение, незабавно след влизането на последното в сила.

Решението може да бъде обжалвано и/или протестирано пред Апелативен съд Бургас в 7-дневен срок, считано от днес.

ДА СЕ УВЕДОМИ компетентния орган на издаващата държава, като копие от уведомлението да се изпрати на Министерството на правосъдието на Република България.

Съдия при Окръжен съд – Сливен: _______________________ 1