Решение № 297 от 23.12.2025, Районен съд - Елин Пелин

РЕШЕНИЕ

№ 297 гр. Елин Пелин, 23.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЕЛИН ПЕЛИН, IV СЪСТАВ ГРАЖДАНСКИ

ДЕЛА, в публично заседание на втори декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Петко Р. Георгиев при участието на секретаря Тодорка Евст. Георгиева като разгледа докладваното от Петко Р. Георгиев Гражданско дело № 20241820100561 по описа за 2024 година

Предявени са искове с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Делото е образувано по искова молба на Х. Ц. Р., ЕГН **********, с адрес: с. Г.М., ул. „ “ № , срещу ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве АД“, ЕИК 200299615, със седалище и адрес на управление: гр. С , бул. № , с която се иска да се осъди ответника да заплати сумата от:

2848,55 лева, представляваща лихва за забавено плащане, за причинените имуществени и неимуществени вреди, постановени с решение № 80 от 11.07.2022 г. по гр. д. № 175/2021 г. на Софийски окръжен съд, считано от датата на процесното ПТП /11.11.2020/, до датата на изплащане на присъденото обезщетение от 15000 лв. /11.07.2022г./; сумата от 20553,43 лева, представляваща лихва за забавено плащане, за причинени имуществени и неимуществени вреди, постановени с решение № 484 от 18.04.2023 г. по в. г. д. № № 503212 /2022 г. на Софийски апелативен съд, считано от датата на процесното ПТП /11.11.2020г./ до датата на окончателното изплащане на присъденото обезщетение от 75000 лв. /26.04.2023 г./.

С определение от 13.11.2024 г. делото е прекратено на основание чл. 130 ГПК, поради недопустимост на исковете. С определение от 13.02.2025 г. по ВЧГД № 12/2025 г. е отменено определението от 13.11.2024 г. и делото е върнато на РС Елин Пелин за продължаване на съдопроизводствените действия.

В съдебно заседание ищцата чрез процесуалния си представител адв. Г. поддържа исковете и моли за уважаването им. Твърди, че от морална и обективна страна исковата претенция е доказана и безспорна.

1

В съдебно заседание ответникът чрез процесуалния си представител юриск. Н. сочи, че съдът следва да определи началният момент на евентуално дължимата лихва. Твърди, че е недопустимо да се начислява лихва върху лихва. Сочи, че без съдебно решение вземанията не са лихвоносни.

Съдът, като прецени събраните доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

С доклада по чл. 146 ГПК по делото е прието за безспорно между страните, че е ответникът признава съществуването на съществуването на валидно застрахователно правоотношение между „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД и собственика на лек автомобил марка „ “, с peг. № , със застрахователно покритие от 22.02.2020 г. до 21.02.2021 г.

Видно е от представеното решение № 80 от 11.07.2022 г. по гр.д. № 175/2021 г. на Софийски окръжен съд ответникът ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве АД“, ЕИК 200299615, е осъден да заплати на ищцата Х. Ц. Р., ЕГН **********, сумата от: 30000 лева представляваща обезщетение за неимуществени вреди от ПТП, настъпило на 11.11.2020г., като е отхвърлен иска за остатъка до пълния предявен размер като неоснователен; 3729,02 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди от ПТП, настъпило на 11.11.2020г. като е отхвърлен иска за остатъка до пълния предявен размер като неоснователен.

Видно е от представеното решение № 484 от 18.04.2023 г. по гр.д. № 3212/2022 г. на Софийски апелативен съд, че е отменено частично горепосоченото решение на СОС за разликата над 30000 лева до 90000 лева неимуществени вреди и над 3729,02 лева до 7458,03 лева имуществени вреди, а ответникът ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве АД“, ЕИК 200299615, е осъден да заплати на ищцата Х. Ц. Р., ЕГН **********, допълнително сумата от: 60000 лева за неимуществени вреди и 3729,01 лева за имуществени вреди.

С определение № 1002/ 06.03.2024 г. по гр. д. № 2519/2023 г. на ВКС, 3 ГО, не се допуска касационно обжалване на решение № 484 от 18.04.2023 г. по гр.д. № 3212/2022 г. на Софийски апелативен съд.

Не се спори, че на 11.07.2022 г. ответникът е платил на ищцата сумата от 15000 лева за неимуществени вреди и 1865,03 лева за имуществени вреди.

Не се спори, че на 26.04.2023 г. ответникът е платил на ищцата сумата от 75000 лева за неимуществени вреди и 5593,52 лева за имуществени вреди.

С оглед на така приетото за установено от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

Не се спори, че с влязло в сила решение № 80 от 11.07.2022 г. по гр.д. № 175/2021 г. на Софийски окръжен съд ответникът е осъден да заплати на ищцата обезщетения за неимуществени и имуществени вреди по исковете с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД. Предвид това въпросите за наличието на деликт при съответното авторство, противоправност и вина; наличието на валидно застрахователно правоотношение между причинителя и застрахователното дружество по застраховка „Гражданска 2 отговорност“; настъпването на застрахователно събитие като юридически факт, пораждащ отговорността на застрахователя, са разрешени с влязлото в сила решение, поради което и тези правопораждащи факти следва да бъдат зачетени.

Съгласно чл. 429, ал. 1, т. 1 КЗ с договора за застраховка „Гражданска отговорност“ застрахователят се задължава да покрие в границите на определената в застрахователния договор застрахователна сума отговорността на застрахования за причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди, които са пряк и непосредствен резултат от застрахователното събитие. По общите правила за деликта и съгласно чл. 84, ал. 3 от ЗЗД деликвента се счита в забава от деня на непозволеното увреждане и без покана. Доколкото отговорността на застрахователя е договорна и функционално обусловена от деликтната отговорност на причинителя на вредата, то същият ще отговаря за онези вреди, за които би отговарял деликвента, и то при условията, при които би отговарял и последния, в т. ч. и за лихвите за забава. Съгласно нормата на чл. 429, ал. 3 КЗ обаче отговорността на застрахователя по договора за ГО за дължимите от деликвента лихви върху обезщетението е ограничена като началото на периода на забава се поставя с уведомяването на застрахователя от застрахования или от увреденото лице за настъпилото застрахователно събитие.

Видно е от приложените преписи от решения, че ищцата е заявила претенция за обезвреда пред застрахователя на 26.07.2021 г., от който момент в тежест на застрахователя е възложена отговорността за вредите от забавата.

Според справка от лихвен калкулатор законна лихва от 26.07.2021 г. до 11.07.2022 г. върху сума от 16865,03 лева е 1644,33 лева.

Според справка от лихвен калкулатор законна лихва от 26.07.2021 г. до 26.04.2023 г. върху сума от 80593,52 лева е 14696,59 лева.

С оглед на изложеното ответното дружество следва да бъде осъдено да заплати на ищцата сумата: 1644,33 лева, представляваща лихва за забавено плащане, за причинените имуществени и неимуществени вреди, постановени с решение № 80 от 11.07.2022 г. по гр. д.

№ 175/2021 г. на Софийски окръжен съд, считано от уведомяване на застрахователя на 26.07.2021 г. до датата на изплащане на присъденото обезщетение 11.07.2022 г.; 14696,59 лева, представляваща лихва за забавено плащане, за причинени имуществени и неимуществени вреди, постановени с решение № 484 от 18.04.2023 г. по в. г. д. № № 503212 /2022 г. на Софийски апелативен съд, считано от уведомяване на застрахователя на 26.07.2021 г. до датата на изплащане на присъденото обезщетение 26.04.2023 г., като се отхвърлят до пълните предявени размери от: 2848,55 лева, представляваща лихва за забавено плащане, за причинените имуществени и неимуществени вреди, постановени с решение № 80 от 11.07.2022 г. по гр. д. № 175/2021 г. на Софийски окръжен съд; 20553,43 лева, представляваща лихва за забавено плащане, за причинени имуществени и неимуществени вреди, постановени с решение № 484 от 18.04.2023 г. по в. г. д. № № 503212 /2022 г. на Софийски апелативен съд

3

Разпределянето на отговорността за разноски се осъществява по правилата на чл. 78, ал. 1 и, ал. 3, приложими за всяка инстанция, като за присъждане на адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 2 ЗАдв. пред съответната инстанция, е достатъчно по делото да е представен договор за правна защита и съдействие, в който да е посочено, че упълномощеният адвокат оказва безплатна правна помощ на някое от основанията по т. 1-3 на чл. 38, ал. 1 ЗАдв., като не е необходимо страната да установява и да доказва съответното основание за предоставяне на безплатна правна помощ. Съгласно чл. 38 от Закона за адвокатурата, адвокатът или адвокатът от Европейския съюз може да оказва безплатно адвокатска помощ и съдействие на: 1. лица, които имат право на издръжка; 2. материално затруднени лица; 3. роднини, близки или на друг юрист. Ако в съответното производство насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът или адвокатът от Европейския съюз има право на адвокатско възнаграждение. Съдът определя възнаграждението в размер не понисък от предвидения в наредбата по чл. 36, ал. 2 ЗА – т. е. в размер не по-нисък от предвидения в наредба на Висшия адвокатски съвет размер за съответния вид работа, и осъжда другата страна да го заплати. Съгласно решение от 25.01.2024 г. на СЕС по дело C 438/22, чл. 101, § 1 ДФЕС във връзка с чл. 4, § 3 ДЕС трябва да се тълкува в смисъл, че ако установи, че наредба, която определя минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална правна уредба, противоречи на посочения чл. 101, § 1, националният съд е длъжен да откаже да приложи тази национална правна уредба по отношение на страната, осъдена да заплати съдебните разноски за адвокатско възнаграждение, включително когато тази страна не е подписала никакъв договор за адвокатски услуги и адвокатско възнаграждение; чл. 101, § 1 ДФЕС във връзка с чл. 4, § 3 ДЕС трябва да се тълкува в смисъл, че национална правна уредба, съгласно която, от една страна, адвокатът и неговият клиент не могат да договорят възнаграждение в размер понисък от минималния, определен с наредба, приета от съсловна организация на адвокатите като Висшия адвокатски съвет, и от друга страна, съдът няма право да присъди разноски за възнаграждение в размер по-нисък от минималния, трябва да се счита за ограничение на конкуренцията „с оглед на целта“ по смисъла на тази разпоредба. При наличието на такова ограничение не е възможно позоваване на легитимните цели, които се твърди, че посочената национална правна уредба преследва, за да не се приложи към разглежданото поведение установената в чл. 101, § 1 ДФЕС забрана на ограничаващите конкуренцията споразумения и практики. Предвид посоченото решение на СЕС, съдът намира, че не е обвързан от минималния размер на адвокатските възнаграждения, посочен в Наредба № 1 от 2004 г. на Висшия адвокатски съвет, при определяне на възнаграждението по реда на чл. 38, ал. 2 ЗА.

Като взе предвид вида и обема на осъществената защита по исковото производство, както и фактическата и правна сложност на делото, съдът намира, че справедлив размер на адвокатското възнаграждение е 1900 лева, като съразмерно с уважената част от исковете ответникът следва да бъде осъден да заплати сумата от 1326,71 лева.

Ответното дружество се представлява от юрисконсулт, поради което на основание чл. 78, ал.

8 ГПК има право на присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение, определено от съда. Съгласно посочената разпоредба размерът на присъденото 4 възнаграждение не може да надхвърля максималния размер на съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ. Съгласно чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ за защита по дела с определен материален интерес възнаграждението е от 100 лева до 360 лева. Съдът намира, че с оглед фактическата и правна сложност на делото, следва да се определи юрисконсултско възнаграждение в исковото производство в размер на 250 лева, като съобразно отхвърлената част от исковете ищцата следва да заплати сумата от 75,43 лева.

Тъй като на основание чл. 83, ал. 1, т. 4 ГПК ищцата е освободена от задължение за заплащане на държавна такса, ответникът трябва да бъде осъден на основание чл. 78, ал. 6 ГПК да заплати дължимите държавни такси.