Протокол № 117 от 05.06.2024, Върховен касационен съд

ПРОТОКОЛ

№ 117 гр. София, 03.06.2024 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

1-ВИ СЪСТАВ, в публично заседание на трети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Тотка Калчева

Членове:

Вероника Николова

Мадлена Желева при участието на секретаря Валерия Г. Методиева

Сложи за разглеждане докладваното от Тотка Калчева Касационно търговско дело № 20238002900586 по описа за 2023 година.

На именното повикване в 11:28 часа се явиха:

Касатор – В. И. Георгиев синдик на „Кемира“ ООД /н/ - редовно уведомен чрез публикация в ДВ бр. 38/2024г., стр. 200, съгласно изискванията на чл.289 ГПК. Явява се синдикът В. Георгиев.

Ответник по касационната жалба – „Кемира“ ООД /н/ – редовно уведомен чрез публикация в ДВ бр. 38/2024г., стр. 200, съгласно изискванията на чл.289 ГПК. Не изпраща представител.

Ответник по касационната жалба – Икономически и правни изследвания Фондация – редовно уведомен чрез публикация в ДВ бр .

38/2024г., стр. 200, съгласно изискванията на чл.289 ГПК. Не изпраща представител.

Касаторът: Да се даде ход на делото.

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, първо отделение намира, че не са налице процесуални пречки за даване ход на делото, поради което:

1

ОПРЕДЕЛИ:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.

Докладва определение № 710/31.03.2024г.

Касаторът: Поддържам касационната жалба.

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, първо отделение

ОПРЕДЕЛИ:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО ПО СЪЩЕСТВО:

Касаторът: По поставения въпрос, по който е допуснато касационно обжалване, отговорът се съдържа в самия закон. Съгласно чл. 658, т.6 ТЗ, синдикът може да прави възражение и искане за унищожаване на договори, по които страна е длъжникът. Това право за унищожаване на договори не само принадлежи на страните по материалноправното отношение, но то е лично, непрехвърлимо, независимо че е наследимо. Това право законът е представил на синдика в лично качество, а не като представител на длъжника.

Очевидно настоящият въпрос и задачата пред разрешенията, които следва да бъдат намерени, е да се попълни празнота в правото, не да се тълкува.

Празнотата в случая може да се попълни благодарение на разпоредбите на самия закон, който не може да има различни разрешения при едни и същи основания, в случая - би било неприемливо. В едно производство по чл.694 ТЗ, синдикът да може да направи възражение за заплаха, измама, грешка, но не и за погасителна давност, каквото възражение не е вече лично такова съобразно съдебната практика, приемайки че и кредиторът може да прави възражение за погасителна давност от името на длъжника. Същото се отнася и за възражението за прихващане и то се отправя до синдика и по аргумент на по-силното основание - синдикът го прави към отсрещната страна. За непоследователността и несигурността на процесуалните права отговорност носи теорията. Тя привижда някаква дуалистична функция на синдика, от 2 една страна - частно лице, от друга страна - орган без властнически правомощия. Няма такава дуалистична функция в законодателствата, от които сме реципирали съответните разпоредби. В германския закон за несъстоятелността длъжникът дори не е страна в тези производства, тъй като основната цел на производството по несъстоятелност и функции на синдика е да замести длъжника или да интервинира в неговата дейност, а не да бъде орган. Това, че законът му е дал други задачи, не означава, че той придобива характер и статут, какъвто няма. И това произтича от задължението да полага грижата за добрия търговец, именно поради тази грижа, той замества длъжника, може да упражнява всички негови права процесуални и извън процесуални, включително и възражение за прихващане и възражение за давност, дори извънсъдебно и няма как това негово материалноправно положение да се различава от процесуалното положение. Именно този немислим резултат на отричане на процесуални права, дадени от материалното право, би бил постигнат, ако решението е в обратен смисъл синдикът няма право да упражнява възражение за погасителна давност.

Макар и възражението за давност да е пред държавен орган и орган, годен да даде защита, това преобладаващо мнение не е единично, като съществува и друго такова, което съм маркирал, а именно че: на лице, на което е дадено материалното право да упражнява определени възражения, включително и за давност, може да го направи и в свое процесуално качество (по Силяновски).

Отговорът на въпроса също следва да бъде изваден от предмета на иска по чл.

694 ТЗ за съществуване на вземане. Този предмет не е само и единствено дали вземането е валидно възникнало и дали има фактически състав, а дали подлежи на предварително изпълнение в производството по несъстоятелност и дали това изпълнение би било справедливо. Няма как да е справедливо изпълнение на вземания, които са погасени по давност за сметка на останалите кредитори. От друга страна, самата фаза на приемане на вземане няма как бъде отделена от фазата по чл.722 ТЗ за осребряване на имуществото, тоест двете фази са взаимно свързани и според мен предметният обхват на иска по чл. 694 ТЗ е и подлежащото на принудително изпълнение вземане - дали то е такова. Аргументът на въззивната инстанция, че съгласно чл. 635, ал.3 ТЗ длъжникът се представлява сам в производството по чл.694 ТЗ, също не може да бъде споделен. Това, че длъжникът не е лишен от процесуални права, не значи, че ги упражнява изобщо или ще ги 3 упражнява добросъвестно. Правейки възражение за давност, синдикът действа в интерес, първо на длъжника, второ на кредиторите, като няма как това действие да бъде санкционирано и да бъде прието, като нестанало и невъзможно. Становището, че синдикът бил действал служебно в противоречие с чл. 120 ЗЗД, също не може да бъде споделено. На първо място, съгласно чл.685 ТЗ вземанията се предявяват не пред синдика, а пред съда по несъстоятелността, второ синдикът не се произнася по вземания, той съставя списък и на трето място синдикът не разполага с правомощия да отрече или да даде защита на субективно право, това е право на съда, който одобрява списъка. И в допълнение бих искал да посоча, че няма съмнение засега в съдебната практика, че кредитор също може да упражнява право на възражение за давност като процесуалното положение, макар и различно на кредитор и на синдика, не ограничава правомощията на последния и двете са самостоятелни страни, като самостоятелните страни в производството нямат ограничения в закона. В тази връзка мисля, че отговорът на поставения въпрос е положителен. По отношение на правилността на решението съм изложил подробни съображения, които поддържам. Представям писмена защита.

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, първо отделение, обяви, че ще се произнесе с решение след съвещание.

Разглеждането на делото приключи в 11,37 часа.

Председател: _______________________

Секретар: _______________________

4