Определение № 1470 от 05.06.2024, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1470 гр. Пловдив, 05.06.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII СЪСТАВ, в закрито заседание на пети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Стефка Т. Михова

Членове:

Николай К. Стоянов

Иванка П. Гоцева като разгледа докладваното от Николай К. Стоянов Въззивно частно гражданско дело № 20245300501228 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 274 и сл. във вр. с чл. 92, ал. 3 ГПК във вр. с чл. 89, т. 3 ГПК и чл.130 от ГПК.

Образувано е по две частни жалби на Е. В. Т., с ЕГН: **********. Първата частна жалба е против Определение № 3856 от 28.03.2024г., постановено по гр. д. №4736/2024 г. на Районен съд- Пловдив, с което е върната искова молба вх. № 28108/13.03.2024г., депозирана от Е. В. Т., с ЕГН: ********** против „А1 България“ ЕАД, с ЕИК: 131468980 и е прекратено производството по делото. Втората частна жалба е срещу Определение № 4758/17.04.2024 г. по гр. д. № 4736/2024 г. по описа на ПдРС, с което е оставена без уважение молбата на Е. В.

Т., с ЕГН: ********** за отмяна на наложената му с Определение № 3856/28.03.2024г., постановено по гр.д. № 4736/2024г. по описа на ПРС, XXIII – ти гр. състав глоба в размер на 300 лева.

В частните жалби се съдържат оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на обжалваните определения.

Пловдивският окръжен съд, като провери законосъобразността на обжалваните съдебни актове, представените доказателства и становищата на страните, намери за установено от фактическа и правна страна следното:

Частните жалби са подадени в законоустановения срок, от легитимирана страна, и срещу съдебни актове, подлежащи на обжалване, поради което се явяват процесуално допустими.

Първоинстанционният съд е бил сезиран с искова молба подадена от Е. В. Т., с ЕГН:

**********, чрез адв. С. П. от САК против „А1 България“ ЕАД, с ЕИК: 131468980, с която се иска да бъде признато за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 0,01 лева, предявена като втори частичен иск от 1000 лева, представляваща обезщетение за претърпени от ищеца неимуществени вреди /неудобство, загуба на време, притеснение и безпокойство/ в периода 21-24.02.2020г. от неправомерно деактивиране на ползваната от ищеца мобилна услуга от служители на ответното дружество по Договор за предоставяне на мобилни услуги № 503887547, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК в съда –23.02.2023 г. до окончателното изплащане на същата, 1 за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 06.06.2023 г. по ч.гр.д. № 9773/2023 г. по описа на СРС, 126 – ти гр. състав.

В исковата молба се твърди, че между страните по делото има постановено Решение № 120/13.01.2022г. по гр.д. № 6317/2021г. по описа на ПдРС, XV – ти гр. състав, което е влязло в законна сила, с което е признато за установено в отношенията между страните, че „А1 България“ ЕАД, ЕИК: 131468980 дължи на Е. В. Т. , ЕГН: **********, на основание чл.

422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, вр. чл. 82 ЗЗД, сумата в размер на от 0,01 лв. ( една стотинка), частично от сумата в размер от 1000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди /неудобство, загуба на време, притеснение и безпокойство / в периода 21- 24.02.2020г. от неправомерно деактивиране на ползваната от ищеца мобилна услуга от служители на ответното дружество по Договор за предоставяне на мобилни услуги № 503887547 за мобилен номер „**********“, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК в съда / 01.09.2020г/ до окончателното й погашения, за която сума е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 14.10.2020г. по ч.гр.д. № 41753/ 2020г., по описа на СРС, 173- ти гр. с-в.

За да прекрати производството по делото, първоинстанционният съд е приел, че в разглеждания случай е налице заобикаляне на закона, което води до злоупотреба с право и нарушаване на чл. 3 ГПК. Освен това с определение от 28.03.2024 г., постановено по гр. д.

№ 4736/24 г. съдът е приел, че със своето поведение ищецът е извършил действие, което е несъвместимо с производството и поради своя интензитет или начин на проявление надхвърля рамките на приетото за допустимо и е квалифицирано като обидата на съда.

Поради това съдът му е наложил глоба в размер на 300 лв. по чл. 89, т.3 ГПК. С обжалваното определение №4758/17.04.2024 г. съдът е оставил без уважение искането по чл. 92, ал. 1 ГПК за отмяна на глобата.

Трайната съдебна практика приема, че носителят на едно субективно право е свободен да прецени дали и кога да го упражни или въобще да не го упражни. Затова упражняването на материално и процесуално право поначало е правомерно. Това, обаче, не изключва възможността за злоупотреба с право. Злоупотребата с право е противоправна. Тя е налице, когато правото се упражнява недобросъвестно - за да бъдат увредени права и законни интереси на други (чл.57 ал.2 от Конституцията на РБ), но също и в противоречие с интересите на обществото (чл.8 ал.2 ЗЗД). Подаването на искова молба, чрез която се предявява частичен иск за минимална сума по принцип е допустимо процесуално средство за защита на накърнени права. В разглеждания казус обаче ищецът предявява втори по ред частичен иск за пренебрежимо малка сума 0,01 лв. от 1000 лв., т.е. с привидно допустими процесуални средства се преследват неправомерни процесуални резултати, които могат да доведат до образуването на 100 000 граждански дела чрез предявяване на 100 000 частични иска всеки един от по 0,01 лв. Това накърнява интересите на обществото.

Поради това правилно и законосъобразно районният съд е прекратил производството по делото, като е приел, че е налице нарушение на чл. 3 ГПК поради недобросъвестно упражняване на процесуални права.

С разпоредбата на чл. 89, т. 3 от Гражданския процесуален кодекс е регламентирано правото на съда да наложи глоба на лице отправило обида към съда. В доктрината и практиката е уточнено, че обида по смисъла на тази разпоредба е поведение, с което се проявява подчертано неуважение към съдебния състав, ръководещ заседанието.

2

Обида към съда е налице тогава, когато дадената от страната оценъчна квалификация за процесуалната дейност на съдията по делото непропорционално нарушава изискванията за добросъвестно упражняване на процесуалните права и има за цел да демонстрира чрез думи, изрази и поведение неуважителното отношение на участник в процеса спрямо съдебният състав разглеждащ делото.

Разпоредбата на чл. 91, ал. 1 ГПК предвижда, че за извършеното нарушение на чл.

89, т. 3 ГПК, се предвижда налагане на глоба от 50 до 300 лева, а съгласно чл. 91, ал. 2 ГПК, за нарушения, които затрудняват хода на производството или са извършени повторно, глобата е в размер от 100 до 1 200 лева.

Целта на санкцията е от една страна да се защитят авторитета на съда и правосъдието, а от друга страна - дисциплиниране на участниците в процеса. Следователно, с оглед постигане на тази специална и генерална превенция, няма пречки при наличието на евентуално конкретно поведение укоримо –от законова и етична гледна точка, такова наказание да бъда наложено при необходимост.

Обида на съда по смисъла на чл. 89, т. 3, предл. 1 ГПК представлява всяко поведение на участник в процеса, с което се проявява подчертано неуважително отношение към съдия, към съдебен състав, към определено съдилище или изобщо към съда като държавна институция. В разглеждания случай настоящият съдебен състав не установи ищецът чрез своето поведение да е накърнил по какъвто и да било начин авторитета на съда и престижа на съдебната институция.

Поради това следва да бъде отменено определението на съда, с което е наложил глоба на ищеца в размер на 300 лв.

По изложените съображения, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение №3856/28.03.2024 г., постановено по гр.д. №4736/2024 г. по описа на Районен съд- Пловдив в частта, с която е върната искова молба с вх. № 28108/13.03.2024г., депозирана от Е. В. Т., с ЕГН: ********** против „А1 България“ ЕАД, с ЕИК: 131468980 и е прекратено производството по делото.

ОТМЕНЯ Определение № 4758/17.04.2024 г. постановено по гр. д. № 4736/2024 г. на Районен съд – Пловдив, като ВМЕСТО ТОВА

ПОСТАНОВЯВА:

ОТМЕНЯ определение №3856/28.03.2024 г., поправено с определение 3

№ 4755/17.04.2024 г., постановени по гр.д. №4736/2024 г. по описа на Районен съд- Пловдив в частта, с която съдът е наложил на Е. В. Т., с ЕГН:

********** за обида на съда глоба в размер на 300 лв., на основание чл. 89, т. 3 от ГПК.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4