Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 2008 от 20.04.2026, Върховен касационен съд

Съд
Върховен касационен съд
Дело
Касационно гражданско дело 3062/2025
Вид
Определение № 2008
Подписан
20.04.2026
В сила
20.04.2026
Състав
Веска Райчева, Златина Рубиева, Геника Михайлова

Цитирани разпоредби

  • чл. 164, ал. 1, т. 6 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 165, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 280, ал. 1, т. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 280, ал. 2, пр. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 287 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 288 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 13 · Закон за въвеждане на еврото в Република България
  • чл. 108, ал. 1, т. 18 · Закон за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2008 гр. София, 20.04.2026 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 4-ТО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 2-РИ СЪСТАВ, в закрито заседание на осемнадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Веска Райчева

Членове:

Геника Михайлова

Златина Рубиева като разгледа докладваното от Златина Рубиева Касационно гражданско дело № 20258002103062 по описа за 2025 година

Производството е по чл. 288 ГПК.

Обжалвано е решение № 39 от 12.03.2025 г. по в. гр. д. № 459/2024 г., с което Апелативен съд – Варна, потвърждавайки решение № 260001 от 23.05.2024 г. по гр. д. № 265/2020 г. на Окръжен съд – Шумен, е отхвърлил исковете по чл. 153 ЗОНПИ, предявени от Комисия за отнемане на незаконно придобитото имущество (КОНПИ) против Х. Б. П. за отнемане в полза на държавата на подробно описано имущество на обща стойност 215 935 лева.

Решението се обжалва от КОНПИ с искане да бъде допуснато до касационен контрол за проверка за правилност по следния материалноправен въпрос: 1. Следва ли липсата на имущество над 150 000 лв. да възпрепятства изследване на елементите, определящи несъответствието по смисъла на специалния закон за гражданската конфискация и формирането на обосновано предположение за произхода на имуществото?

Сочи се, че този въпрос е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото – основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Поддържа се наличие и на основанието по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК - очевидна неправилност на съдебния акт.

По същество прави оплакване, че решението е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон.

Ответникът по касация Х. Б. П., чрез процесуалния си представител, в подадения в срока по чл. 287 ГПК отговор прави възражение, че въпросът няма претендираното значение и решението е правилно.

Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в законоустановения срок, от процесуално легитимирана страна - ищецът по делото с правен интерес от обжалване срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт и отговарят на изискванията на чл. 284 от ГПК.

1

Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, след като прецени данните по делото относно наличието на предпоставки за допускане на касационно обжалване приема следното:

За да постанови обжалвания резултат, въззивният съд е констатирал, че ответникът е бил привлечен за обвиняем за извършено от него престъпление по чл. 304, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 4 НК /на 05.08.2018г. като помагач е съдействал при извършване на престъпление от друго лице - даване на подкуп в размер на 15 евро/, което престъпление попада в обхвата на чл.

108, ал. 1, т. 18 ЗПКОНПИ /ЗОНПИ/. Посочил е, че с протокол № ТД06ВИ/УВ9897/26.09.2018 г. е била образувана проверка, обхващаща периода 14.05.2010г. /датата на навършване на пълнолетие на ответника Х. П./ - 26.09.2018 г., който е в рамките на предвидения в чл. 112, ал. 3 ЗОНПИ срок. Установил е, че в хода на проверката е било извършено обследване на имущественото състояние на лицето, установено било, че същият не е в брак или фактическо съжителство, няма низходящи, няма участия в търговски дружества, считано от 08.05.2015 г. е регистриран като земеделски производител.

Съдът, позовавайки се на последното заключение на съдебно-икономическата експертиза, е приел, че притежаваното от ответника-въззиваем Х. П. имущество в началото на проверявания период включва сумата от 762.59 лева - налично салдо по банкови сметки, както и недвижим имот в [населено място], общ. [община] - селскостопанска сграда /краварник/, ведно с прилежащата му земя, за който недвижим имот няма данни да е отчужден.

От събраните доказателства е приел, че през проверявания период ответникът - въззиваем е придобил недвижими имоти и МПС, от които придобитите по възмезден начин според титула за собственост и налични в края на периода са:

1/. 28/36 ид.ч. от недвижими имоти, находящи се в землището на [населено място], общ. В., обл. Ш., представляващи НИВА с площ от 5.089 дка - имот № 007011 и НИВА с площ от 20.810 дка - имот № 012006.

Конкретизирал е, че посочените ид. ч. са били придобити по договори, обективирани в нотариален акт за покупко-продажба № 123, том VII, рег. № 3493, дело № 773/2014 г. и в нотариален акт за покупко-продажба № 36, том Х, рег. № 5046, дело № 1158/2014 г.

Относно пазарната стойност на придобитите идеални части към датата на сделките се е позовал на заключението на съдебно-оценителната експертиза, съгласно което стойността за имот № 007011 е 793 лв. и 11 636 лв. за имот № 012006, или общо 12 429 лв.

2/. 1/ 2 идеална част от НИВА от 1,292 дка, находяща се в местността „Под скали“, съставляваща имот № 144338 по плана на земеразделяне на [населено място], общ. В., обл.

Ш., ведно с построените там две сгради - къща с площ 57 кв.м. и къща с площ 53 кв.м., придобита по нотариален акт за покупко-продажба № 10, том IX, рег. № 4301, дело № 987/16.09.2014г.

Констатирал е, че продавачи по сделката са бащата, бабата и лелите по бащина линия на ответника, а приобретатели - въззиваемият и неговият брат. Уговорената в нотариалния акт цена е 2 969.50 лв., за която е посочил, че е призната от Комисията за действителна придобивна цена. Поради това е направил извод, че с оглед на това стойността на 2 припадащата се на въззиваемия ид. ч. е в размер на 1 484.75 лева.

3/. недвижим имот, находящ се в землището на [населено място], общ. Х., обл. Шумен, представляващ ПОСЕВНА ПЛОЩ в местността „Д.“ с площ от 5,516 дка, съставляващ имот № 012065, придобит по нотариален акт № 183, том V, рег. № 10155, д. № 729/04.09.2012г. за сумата от 648.70 лева

Относно пазарната стойност на придобития имот към датата на сделката се е позовал на заключението на съдебно-оценителната експертиза, съгласно което стойността му е 3 570 лева.

4/. недвижими имоти в [населено място], [улица], съставляващи ид.ч. от УПИ IX - 5119 в кв.

304 по плана на [населено място], целият с площ от 318 кв. м., по КК - ПИ с идентификатор [№], ведно с построените в него втори жилищен етаж, със самостоятелен вход от [улица], от двуетажна жилищна сграда построена в мястото, съставляващ самостоятелен обект с идентификатор [№] и гараж - самостоятелен обект с идентификатор [№].

Посочил е, че описаните имоти са придобити с нотариален акт за покупко-продажба № 103, том I, рег. № 6712, дело № 65/09.06.2015г. за сумата от 75 000 лева, за която е уточнил, че Комисията я приема за действителна цена по сделката. Констатирал е, че продавачи са родителите на въззиваемия - Б. Х. П. и К. Е. П..

5/. 1/3 ид. ч. от недвижими имоти, находящи се в землището на [населено място], общ. Х., обл. Ш., а именно: Посевна площ от 20.262 дка, находяща се в местност „Г.“, представляваща имот № 037005 и Посевна площ от 19.998 дка, находяща се в местност „З.“ представляваща имот № 006028.

Посочил е, че продажбата е обективирана в нотариален акт № 61, том XII, рег. № 8266, дело № 1537/2016г. с посочена обща продажна цена от 2 020 лв., при пазарна оценка по съдебнооценителната експертиза от 6 370 лв. за ид. ч. за първия имот и 6 287 лв. ид. ч. за втория, или общо 12 657 лева.

6/. недвижими имоти, находящи се в [населено място], общ. Х., обл. Ш., а именно: Поземлен имот с № 022009 - посевна площ от 10.004 дка, в местността „Ч.“ и Поземлен имот с № 049020 - посевна площ от 7.300 дка, в местността „К.“.

Посочил е, че имотите са били закупени с нотариален акт № 152, том III, рег. № 3010, дело № 326/2017г. за обща цена от 3 300 лв., при пазарна стойност на същите към датата на придобиването по съдебно-оценителната експертиза - 9 180 лв. за първия и 6 700 лв. за втория, или общо 15 880 лева.

7/. лек автомобил, марка “Ауди”, модел “А 6”, рег. [рег.номер на МПС] , рама № W., двигател - № B., придобит с договор за покупко-продажба и фактура от 03.07.2015г. за цена по договор 800 лева и пазарна оценка по неоспореното заключение на съдебноавтотехническата експертиза - 11 986 лева.

8/. лек автомобил марка “БМВ”, модел “525 Д”, рег. [рег.номер на МПС], рама № W., двигател - № 2., придобит с договор за покупко-продажба от 12.03.2018 г. за сумата от 800 лева.

Посочил е, че пазарната му стойност към датата на придобиване, съгласно съдебноавтотехническата експертиза е 8 460 лева.

3

9/. лек автомобил марка “Форд”, модел “Транзит”, рег. [рег.номер на МПС] , рама № W., двигател - № 6., придобит с договор за покупко-продажба от 03.01.2018г. за сумата от 2 000 евро /3 911.66 лв./ и с пазарна оценка към датата на покупката по съдебно-автотехническата експертиза - 10 755 лева.

10/. товарен автомобил марка “Мерцедес”, модел “Спринтер 313”, рег. [рег.номер на МПС], рама № W., двигател - № 6., придобит с договор за покупко-продажба от 05.01.2018г. за сумата от 800 евро по договор /1 564.66 лв./.

Установил е, че пазарната стойност на това МПС към датата на придобиването, съгласно заключението на съдебно-автотехническата експертиза е 8 370 лева.

Във връзка с описаното като налично възмездно придобито през проверявания период имущество въззивният съд е посочил, че от ответника са били въведени възражения за симулативност на договорите за покупко-продажба на имотите по т. 2 и т. 4, като прикриващи действителни договори за дарение и за персонална симулация по отношение на леките автомобили по т. 7 и по т. 10.

Решаващият съд е посочил, че съгласно правилата за разпределение на доказателствената тежест ответникът следва да проведе главно и пълно доказване на тези свои възражения, при отчитане на ограниченията на чл. 164, ал. 1, т. 6 и чл. 165, ал. 2 ГПК.

В тази връзка въззивният съд е приел, че такова доказване е проведено само по отношение на имотите в [населено място], предмет на договора по нотариален акт № 10/2014г. и в [населено място], придобити по нотариален акт № 103/2015г. Посочил е, че по делото не са ангажирани писмени доказателства по см. на чл. 165, ал. 2 ГПК по отношение на придобитите л.а. Ауди А6 с рег. [рег.номер на МПС] и л.а. Форд Транзит, рег. [рег.номер на МПС] .

За да стигне до този извод, въззивният съд е посочил, че по делото е било прието като писмено доказателство нотариално заверено „съглашение“ от 16.09.2014г., подписано от страните по договора по нотариален акт № 10/2014г., съгласно което всички се съгласяват, че сключеният между тях договор е за дарение на имота, каквото е било и желанието на техния наследодател. Посочил е, че двама от прехвърлителите /бащата на въззиваемия - Б. П. и едната от лелите му Р. К./ са били разпитани като свидетели пред първата инстанция като в показанията си са потвърдили посоченото в съглашението. Посочил е, че относно прехвърлените имоти в [населено място] - етаж от сграда, гараж и ид. ч. от дворното място също е представено писмено доказателство - договор от 09.06.2015г., сключен между родителите на въззиваемия като прехвърлители по сделката и въззиваемия като приобретател, съгласно който действителните им отношения са за дарение на имотите.

Посочил е, че това обстоятелство е било потвърдено от К. П. и Б. П. при разпита им пред съда. Допълнил е, че индиция за дарствено разпореждане е и извършеното на 10.06.2015г. от банковата сметка на К. П. теглене на сумата от 38 000 евро и внасянето на 12.06.2015г. /в посочения в нотариалния акт срок за плащане на цената/ от въззиваемия по същата сметка на сумата от 37 500 евро, съответна на цената по договора.

Въззивният съд е обобщил, че имуществото, притежавано от проверяваното лице в края на периода, което следва да участва в направата на извода за несъответствие включва 4 описаните в т. 1, т. 3, т. 5, т. 6, т. 7, т. 8, т. 9 и т. 10 недвижими имоти и МПС. Установил е, че пазарната стойност на същите, определена съобразно чл. 148 ЗОНПИ, и съгласно посочените от съдебно-оценителната и съдебно-автотехническата експертизи оценки към датата на придобиването, е в общ размер на 84 107 лева. Допълнил е, че към това имущество следва да се прибавят и установените като налични към края на поверявания период суми по банкови сметки на въззиваемия, посочени на стр. 20 от последното заключение на съдебноикономическата експертиза, от чийто сбор /53 535.72 лева/ следва да бъде изключена сумата от 762.59 лева /наличното салдо в началото на периода/. След извършеното математическо изчисление е посочил, че общата стойност на наличното имущество, релевантно за определяне наличието на превишението спрямо притежаваното имущество в началото на периода, респ. несъответствието, е в размер на 136 880.13 лева. Направил е извод, че доколкото придобитото имущество през проверявания период е с пазарна стойност, по-ниска от 150 000 лв. – размера в § 1, т. 3 ДР ЗОНПИ, то не е налице обоснованото предположение по чл. 107, ал. 2 ЗОНПИ и не подлежи на разглеждане въпросът за законността на доходите, с които тези имоти са придобити.