Решение № 4398 от 17.06.2019, Софийски градски съд

Р Е Ш

Е Н И

Е гр.София, 17.06.2019 г.

В И МЕТО НА НАРОДА

Софийски градски съд, Гражданско отделение, ІІІ-“б” въззивен състав, в открито заседание на единадесети юни през две хиляди и деветнадесетата година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ

: Теменужка Симеонова

ЧЛЕНОВЕ

: Хрипсиме Мъгърдичян мл.с. Пламен Генев при секретаря Н.Светославова, като разгледа докладваното от съдия Симеонова в.гр.дело № 6103 по описа за 2019 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

С решение от 07.03.2019 г. по гр.д. № 42440/16 г.,

СРС, ГО, 69 с-в е отхвърлил предявените от Н.Н.К., ЕГН ********** срещу Н.С.А.„В.Л.“, БУЛСТАТ *******, искове с правно основание чл. 344, ал.

1, т. 1 КТ за отмяна на уволнението, извършено поради налагане на дисциплинарно наказание със Заповед № ЗП-828 от 03.05.2016г., с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ за възстановяване на заеманата до уволнението длъжност „професор“, ВУ към Треньорски факултет, катедра „Футбол и тенис“ при Н.С.А.„В.Л.“, с правно основание чл. 344, ал. 1 т. 3, вр. чл.

225, ал. 1 КТ за заплащане на сумата от 12 739,24 лв., представляваща обезщетение за вредите от оставане без работа в резултат от незаконното уволнение за периода от 06.07.2016г. до 01.12.2016г. Осъдил е основание чл. 78, ал. 3 ГПК Н.Н.К., ЕГН ********** да заплати на Н.С.А./НСА/ „В.Л.“, БУЛСТАТ ******* сумата от 1600 лв. разноски по делото.

Решението е обжалвано с въззивна жалба от ищеца Н.Н.К., ЕГН **********, чрез пълномощника по делото адвокат Г.Д.Х. от САК, със съдебен адрес: ***/надпартерен/ с мотиви, изложени в жалбата. Сочи се, че е нарушена процедурата за установяване на нарушенията, които могат да дадат основания за налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“ на членовете на академичния състав на висшите училища и по-специално на чл.102, ал.2, т.5 от Правилника за устройството и дейността на НСА, според който заповедта на ректора за прекратяване на ТПО от страна на Академията с научно-преподавателски кадър в случай на дисциплинарно уволнение, се издава по предложение на факултативния съвет, а в настоящия казус такова предложение от факултативния съвет на Треньорския факултет при НСА липсва, като според въззивника, това предложение е задължителен елемент от фактическия състав на процедурата по уволнение, противно на приетото от районния съд. Твърди се, че Правилникът за устройството и дейността на НСА е източник на правни норми, които, когато не противоречат на закона, по общозадължителен начин очертават правилата за провеждане на съответните процедури с цел осигуряване на тяхната законосъобразност, съответно неспазването на разписаните в Правилника правила за определена процедура има за последица незаконосъобразност на последната. Счита се, че значението на това предложение за процедурата по налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“ на научно-преподавателския кадър в НСА се подкрепя и от твърденията/поведението на самата Академия, като ответникът заявява, че уволнителната заповед е издадена на основание решение на Академичния съвет. На второ място се сочи като формално нарушение на процедурата по дисциплинарно наказание липсата на посочване и индивидуализиране от страна на работодателя на конкретно деяние, което може да бъде квалифицирано като дисциплинарна простъпка. Останала е неустановена датата, на която е осъществено „деянието“ от страна на работодателя и в рамките на развилото се съдебно производство, като липсата на установяване се отнася и до хронологията на твърдените да се случили събития, различна при двамата свидетели-В.Г.и К.Л..

Съдът не е обсъдил въпроса кога е извършено твърдяното нарушение, поради което се счита за компрометиран изводът на съда, че са спазени сроковете по чл.194 от КТ за налагане на дисциплинарното наказание. Процедурата по налагане на дисциплинарно наказание е проведена формално, а решението за налагане на най-тежкото дисциплинарно наказание е взето още преди работодателят да е установил който да е от елементите от твърдяното дисциплинарно наказание/ от обективна и субективна страна/. Това се подкрепя от следните факти: обвинението срещу ищеца се базира изцяло и само на излъчен на 28.03.2016 г. по Нова телевизия материал, като телевизионният материал е заснет в нарушение на действащите в Р България законови норми. От свидетелските показания на свидетеля К.Л. и заключението на вещото лице се установява, че за целите на изготвяне на телевизионния репортаж „суровия материал“ от скрита камера претърпява обработка, а според вещото лице, няма технически как да се установи дали цифровите презаписи отговарят на оригиналния запис от скритите камери. Оригиналният запис от скритите камери не е представен за целите на изготвената съдебна експертиза. Именно със заключението на кредитираната от съда СТЕ се установява недоказаността на тезата на работодателя за извършени от ищеца деяния, които да представляват дисциплинарни нарушения. Освен това, от представените и приети по делото становище от Съюза на глухите се доказва, според ищеца, твърдението, че телевизионният материал не е годен да удостовери обстоятелствата, свързани с дисциплинарно нарушение от страна на ищеца, не само защото записите са монтирани и накъсани, но не може да се установи съответствие между поставените в телевизионния материал субтитри и установената устна артикулация на водещия.

На извънредно заседание проведено на 29.03.2016 г. от 13:15 часа, Академичният съвет на НСА взема решение ищецът да бъде дисциплинарно уволнен единствено и само на излъчен по Нова телевизия на 28.03.2016 г. късно вечерта незаконно заснет според въззивника репортаж. Сочи се, че липсата на индивидуализация на дисциплинарното наказание съобразно изискванията на чл.189, ал.1 от КТ от своя страна е самостоятелно основание, което опорочава процедурата по дисциплинарно наказание. Не са били взети предвид обясненията на ищеца, не са проверени твърденията му, че отношенията между него и В.Г.съществуват от дълго време, изградени са на основата на близко приятелство между ищеца и семейството на интимния приятел на В.Г.и в тези отношения ищецът влиза единствено в лично качество на доброжелателен познат. Не е взет предвид фактът, че ищецът е уважаван член на обществото, с дългогодишен стаж именно в НСА, че в годините не са правени дори намеци за подобна негова практика. По въпроса за индивидуализацията на дисциплинарното наказание съдът не е обсъдил следните обстоятелства: Ваня Г., макар и да се нарича студент, няма такъв статут-същото е завършила семестриално две години преди обсъжданите събития, т.е. тя е отписана като студент от НСА в момента на семестриалното завършване. Тя е преминала целия курс на обучение/ 4 години, 8 семестъра/, през целия курс на обучение е положила редица изпити не е било необходимо да се убеждава за начините, по които те се вземат, като тя не са намира в никаква зависимост от Н.К.-нито академична, нито административна. В.Г.и Н.К. имат дълго лично познанство, а и предлагането на твърдяната нерегламентирана помощ за вземане на изпити предполага и търсене на такава, като именно В.Г.е тази, която е инициирала срещата си с Н.К.. Счита, че соченото деяние на ищеца не осъществява състава на нито едно от твърдените дисциплинарни нарушения, респ. липсва изискваното от закона обстоятелство, което обосновава налагане на дисциплинарното наказание на посочените основания.

Освен това, работодателят не е ангажирал и не е установил наличието на вина у ищеца при осъществяване на деянието, с което се твърди да е осъществен фактическият състав на дисциплинарно нарушение, като съдът без изрични мотиви в тази насока е приел наличието на вина от страна на ищеца.

Прави се извод, че дисциплинарното наказание е наложено незаконосъобразно, основанието за налагането му са неверни и недоказани твърдения, без да се отчитат дадените обяснения от наказаното лице и при едностранно обсъждане на доказателствата и твърденията. Работодателят не е успял да докаже нито в рамките на дисциплинарното производство нито в съдебното такова, че ищецът с предумисъл е предприел определени противоправни действия с цел извличане на облага за себе си или за другиго. Първоинстанционният съд е постановил един неправилен съдебен акт като е потвърдил законността на наложеното на ищеца дисципилинарно наказание поради неправилно прилагане на материалния закон и допуснати процесуални нарушения.

Ето защо моли съда да постанови решение, с което да отмени процесното и да бъдат уважени предявените искове от Н. К. с правно основание чл.344, ал.1, т.1,2 и т.3 във връзка с чл.225, ал.1 от КТ. Претендират се присъждане на разноски за първата и въззивната инстанции.

Въззиваемата страна Н.С.А.„В.Л.“, БУЛСТАТ *******, с адрес: гр.София, ул.“*******, чрез пълномощника по делото адвокат Кайров оспорва въззивната жалба.

Претендира разноски за настоящата инстанция.

Съдът, след като обсъди по реда на чл.236, ал.2 от ГПК събраните по делото доказателства и становища на страните, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от надлежна страна и е процесуално допустима, а разгледана по същество неоснователна, поради следното:

Предявени са обективно съединени искове от Н.Н.К., ЕГН ********** срещу НСА „В.Л.“ БУЛСТАТ ******* както следва: иск с правно основание чл.344, ал.1, т.1 КТ за признаване за незаконно и отмяна на уволнението на ищеца, извършено със Заповед № ЗП-828/03.05.2016 г. и Заповед № ЗП-832/03.05.2016 г., с които на Н.Н.К. е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“ и на основание чл.330, ал.2, т.6 от КТ е прекратено ТПО с Академият, иск с правно основание чл.344, ал.1, т.2 КТ за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност „Професор“, ВУ код НКПД 23107005 към 41-Треньорски факултет-Катедра „Футбол и тенис“ в НСА и иск с правно основание чл.344, ал.1, т.3 вр. чл.225, ал.1 КТ за сумата от 12 739,24 лв., представляваща обезщетение за оставане без работа в периода 06.07.2016 г. до 01.12.2016г.

Ищецът Н.К. твърди, че е бил в ТПО с ответника Н.С.А./НСА/ „В.Л.“, по силата на което е изпълнявал длъжността „Професор“, ВУ към Треньорски факултет, катедра „Футбол и тенис“.

Сочи, че уволнението му, извършено поради налагане на дисциплинарно наказание, е незаконно, защото заповедта за налагане на дисциплинарно наказание е издадена в нарушение на чл. 102, ал. 2, т. 5 от Правилника за устройството и дейността на НСА, доколкото липсва предложение на факултетния съвет за налагане на дисциплинарно наказание, както и че е била нарушена процедурата по свикване на Академичния съвет на НСА. Заявява, че не са му искани обяснения по реда на чл.

193, ал. 1 КТ за конкретно нарушение на трудовата дисциплина, тъй като в поканата за даване на обяснения не се сочи кога е извършено твърдяното нарушение, както и че от уволнителната заповед не е ясно за кое нарушение на трудовата дисциплина му е наложено наказание. Сочи, че не е извършил твърдените от работодателя нарушения на трудовата дисциплина, както и че наложеното наказание не е съобразено с тежестта на нарушението. Моли уволнението да бъде признато за незаконно и отменено, да бъде възстановен на заеманата от него преди прекратяването на трудовия договор длъжност „Професор“, ВУ, Треньорски факултет, катедра „Футбол и тенис“ в НСА, както и ответникът да бъде осъден да му заплати обезщетение за оставане без работа поради незаконното уволнение в размер на 12 739,24 лв. за периода от 06.07.2016г. до 01.12.2016г„ ведно със законната лихва от предявяване на иска до окончателното плащане..

Ответникът НСА „В.Л.“ е оспорил предявените искове с твърдение, че процесната заповед е правилна и законосъобразна, че уволнението е извършено при спазване на процедурата за налагане на дисциплинарното наказание и при съобразяване с тежестта на извършените от ищеца дисциплинарни нарушения, че в заповедта е посочено извършеното нарушение на трудовата дисциплина и кога е извършено, че злоупотреба с доверието на работодателя е налице и в случаите, когато служителят се е възползвал от служебното си положение и е извършил действия, които компрометират оказаното му доверие и не е необходимо действията да са били извършени умишлено. Моли да бъдат отхвърлени изцяло предявените искове.