Решение № 330 от 07.08.2025, Окръжен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 330 гр. Варна, 07.08.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на осми юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Цвета Павлова при участието на секретаря Мая М. Петрова като разгледа докладваното от Цвета Павлова Търговско дело № 20243100900163 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба на „СК“ АД, ЕИК 175029853 срещу „ЕНЕРГО-ПРО Енергийни услуги“ ЕАД, ЕИК 201398872 за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 29 676,66 лв., получена при първоначална липса на основание, представляваща заплатена от ищеца за период на потребление от 11.04.2019 год. до 27.03.2024 год. цена за услуга „пренос ниско напрежение“, на основание чл. 55, ал. 1, предл. 1-во от ЗЗД, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на завеждането на исковата молба в съда до окончателното изплащане на задължението, на основание чл. 86 от ЗЗД.

Приет за разглеждане в настоящото производство е и предявен от „Енерго-Про Енергийни услуги“ ЕАД срещу „Електроразпределителни мрежи Запад“ ЕАД, ЕИК 130277958 обратен иск за сумата от 29 676,66 лв., на основание чл. 55, ал. 1, предл. 1-во от ЗЗД , ведно със законната лихва, считано от датата на завеждането на исковата молба в съда до окончателното изплащане на задължението, на основание чл. 86 от ЗЗД В исковата молба по първоначалния иск се твърди, че ищецът „СК“ АД е собственик на обект „Сграда за безвредно производство, складове и офиси (производствен корпус)“, находящ се в ПИ 816, с. „Мраморпромишлена зона“ с адрес: ******, за който са издадени Разрешение за строеж № 780/06.11.2006 г. и Удостоверение за въвеждане в експлоатация № 17/25.01.2008 г. Сочи се, че сградата се захранва с ел. енергия от собствен на ищеца трафопост, построен и въведен в експлоатация въз основа на Разрешение за строеж № Б-68/21.02.2007 г. и Разрешение за ползване № ДК07-592/19.12.2007 г., с което е допуснато външно ел. захранване: КТП 1

20/400 kVa, кабели Ср.Н. и кабели Н.Н. Излага се, че от м. декември 2018 год. до настоящия момент ищецът получава електроенергия от ответника „ЕнергоПро Енергийни услуги“ ЕАД по силата на договори за комбинирани услуги № ПСКП-1812000187/06.12.2018 г., № ПКСП-**********/27.11.2019 г. по условията на Енерго-Про Фикс 1 и № ПКСП-2011001676/27.11.2020 г. по условията на Енерго-Про Маркет Тренд МС+, с които ответникът продава на ищеца в качеството му на купувач с клиентски № 6000017721 нетна активна ел. енергия. Поддържа се, че с договорите се урежда и заплащането на мрежови услуги, предоставяни от съответния мрежови оператор, с който ответникът има сключен рамков договор, съгласно чл. 23 от ПТЕЕ, като за всеки отчетен период продавачът изпраща на купувача електронна фактура за количеството доставена и измерена ел. енергия, дължимите суми за мрежови услуги по цени, определени от КЕВР и други дължими такси. Сочи се, че от приложените към исковата молба фактури се установява, че част от сумите са за пренос и достъп до електроразпределителната мрежа и се определят от мрежовия оператор „Електроразпределителни мрежи Запад“ ЕАД, но се заплащат на ответника въз основа на сключените договори и издадените фактури. От своя страна, ответникът, в качеството му на краен снабдител на ел. енергия, превежда на „Електроразпределителни мрежи Запад“ ЕАДзаплатените от „СК“ АД суми за мрежови услуги по реда на чл. 28, ал. 1 и 2 от ПТЕЕ. Твърди се, че начислените за периода 11.04.2019 г. – 27.03.2024 г. такси за пренос

– ниско напрежение през мрежата на

„Електроразпределителни мрежи Запад“ ЕАД и платени от ищеца на ответника в срока по всяка фактура, са недължими, тъй като средството за търговско измерване (СТИ) не е монтирано на предвиденото по закон място, поради което мрежовия оператор е начислил незаконосъобразно платените суми. Сочи се, че след като сумите за компонента пренос – ниско напрежение се заплащат от ищеца по сметка на ответното дружество, то последното носи отговорността за възстановяването им. Излага се, че сградата на ищеца е присъединена към електроразпределителната мрежа на

„Електроразпределителни мрежи Запад“ ЕАД (с предишно наименование:

„ЧЕЗ Електроразпределение България“ АД) чрез трансформаторен пост, захранен с триполюсен разединител за монтиране на открито (РОМ), изграден на железорешетъчен стълб (ЖР), придобит от „Електроразпределителни мрежи Запад“ ЕАД и от който започва собственият на ищеца подземен електропровод на ниво средно напрежение с дължина 80 м, захранващ трафопоста на „СК“ АД. От трафопоста започва подземна кабелна мрежа – ниско напрежение, която достига до производствената сграда, поради което се твърди, че понижаването на доставената ел. енергия се извършва със собствени на ищеца съоръжения, а присъединяването е извършено преди ищецът да придобие собствеността върху трафопоста. Поддържа се, че търговското измерване се извършва в трафопоста на ищеца на ниво ниско напрежение, където е монтирано СТИ. Излага се, че „СК“ АД е присъединено към електроразпределителната мрежа на „Електроразпределителни мрежи 2

Запад“ ЕАД през 2007 год., а през 2015 год. са сключени договор за предоставяне на достъп до разпределителната мрежа

№

1201807679/04.05.2015 год. и договор за пренос на ел. енергия № 12018076791/04.05.2015 год., които са със срок до влизане в сила на Общи условия за ползване на електроразпределителната мрежа на „ЧЕЗ Разпределение България“ АД, като мрежовия оператор се е задължил да предоставя мрежови услуги срещу задължението на ищеца да заплаща възнаграждение. Сочи се, че съгласно чл. 120 ЗЕ ел. енергия се измерва със СТИ, собственост на оператора на електроразпределителната или електропреносната мрежа, разположени до или на границата на имота на потребителя, като се развиват правни доводи за смисъла на понятието „граница на собственост“ и се цитира практика на ВКС, според която границата на собственост се определя от начина на присъединяване и вида на съоръженията. Поддържа се, че в случая границата на собственост между „СК“ АД и „Електроразпределителни мрежи Запад“ ЕАД е до триполюсния разединител за монтаж на открито, свързващ подземната линия – средно напрежение, собственост на ищеца, където се осъществява достъпът на ищцовото дружество до разпределителната мрежа на оператора, след което започва ищцовият електропровод с дължина 80 м до трафопоста, където е разположено СТИ от страната на ниското напрежение.

Твърди се, че при така извършеното присъединяване, СТИ е следвало да бъде монтирано на границата на собственост – между РОМ и електропровода на ищеца в ел. уредба на мрежовия оператор, а не на ниво ниско напрежение в трафопоста на ищеца, поради което СТИ е монтирано в нарушение на изискванията, както на Наредба № 6/09.06.2004 г., така и на действащата към момента Наредба № 6/24.02.2014 г. Сочи се, че в този случай е следвало да се отчита измерване на мрежова услуга по пренос средно, а не ниско напрежение, докато от представените фактури, издадени от „Енерго-Про Енергийни услуги“ ЕАД, е видно, че същите са отчетени при измерване от страна на ниско напрежение, което, с оглед на това, че СТИ е монтирано в собствения на ищеца трафопост, е довело до незаконосъобразно начисляване и плащане на недължими суми. Твърди се, че „СК“ АД многократно е отправяло писмени възражения до „ЧЕЗ Разпределение България“ АД, които са оставяни без уважение, видно от приложената кореспонденция и от постановените решения по гр. д. № 36597/2021 г. по описа на СРС и в. гр. д. № 9101/2022 г. по описа на СГС, установяващи неправомерно измерване от страна на „Електроразпределителни мрежи Запад“ ЕАД. Поддържа се, че видно от Констативен протокол № 1025880/03.10.2019 год., при проверка на СТИ ищецът изрично е възразил срещу неговото местоположение и е поискал да се предприемат действия от страна на ЧЕЗ, които не са извършени, поради което ищецът е подал жалба с вх. № 100000129928/15.12.2020 г. до „ЧЕЗ Разпределение България“ АД, на която било отговорено, че независимо от собствеността на ел. съоръжения, чрез които обектът е присъединен, сумите за пренос по разпределителната мрежа на ниво ниско напрежение са правилно изчислени и не подлежат на корекция. Излага се, че съгласно съдебната 3 практика, при несъответствие с техническите изисквания на чл. 120 от ЗЕ, не може да се приеме, че цената за достъп и пренос е дължима, като правомерното поставяне на СТИ е от решаващо значение за дължимостта на същата, а консумираната ел. енергия, измерена в места, различни от уговорените или нормативно установените, не може да бъде основа за изчисляване на цената за достъп и пренос. С оглед изложеното се твърди, че сумите за пренос ниско напрежение, отразени във фактури за периода от 11.04.2019 г. до 27.03.2024 г. в общ размер на 29 676.66 лв. са платени при първоначална липса на основание и подлежат на връщане, поради което ищецът предявява настоящата искова молба за осъждане на ответника да му заплати подлежащите на връщане суми.

В срока по чл. 367 от ГПК по исковата молба е депозиран писмен отговор, с който се изразява становище за недопустимост и неоснователност на предявените срещу „Енерго-Про Енергийни услуги“ ЕАД искове. Твърди се, че ответникът не е легитимиран да отговаря по предявените искове, тъй като не предоставя мрежовата услуга „пренос“ и не е страна по облигационното правоотношение между клиента и оператора на разпределителната мрежа по предоставяне на мрежови услуги, поради коетоне може и да ангажира доказателства дали мрежовата услуга е предоставена от третото лице на ищеца. Излага се, че видно от чл. 8, ал. 3 от договорите за комбинирани услуги от 2018 г. и 2019 г. и чл. 9, ал. 3 от договора от 2020 год., отношенията с купувача в качеството му на ползвател на електроразпределителната мрежа се уреждат с договорите за достъп и пренос със съответния мрежови оператор. Поддържа се, че ответното дружество не е нормативно определеното лице във връзка с монтирането на средствата за търговско измерване и дали същите са монтирани законосъобразно на границата на собственост, като се позовава на чл. 104а от ЗЕ, според която разпоредба общите условия влизат в сила за крайните клиенти без тяхното изрично приемане. Сочи се, че утвърдените от КЕВР цени за достъп и пренос се дължат на доставчика на тези услуги, който е операторът на електроразпределителната мрежа, съгласно Правилата за търговия с електрическа енергия /ПТЕЕ/. Поддържа се, че предвид разпоредбите на чл.

28, ал. 1 и 2 от ПТЕЕ, независимо че ответното дружество издава процесните фактури и събира стойността на предоставените мрежови услуги, разпределителното предприятие е действителния първоначален получател на тези суми. Твърди се, че предявеният иск е неоснователен, като „Енерго-Про Енергийни услуги“ ЕАД е заплатило всички получени суми за мрежови услуги, вкл. и оспорената цена за пренос ниско напрежение на трето за спора лице – „Електроразпределителни мрежи Запад“ ЕАД като оператор на разпределителната мрежа, чиито правомощия и отговорности се различават от тези на ответното дружество. Излага се, че с исковата молба се претендира незаконосъобразно мерене, като се обобщават изложените в същата твърдения. Поддържа се, че ответното дружество изпълнява задълженията си по договорите за достъп и пренос да фактурира доставените количества ел.

4 енергия въз основа на данните от собствените на мрежовия оператор средства за измерване. Сочи се, че ищецът оспорва не реалното потребление на постъпващата активна ел. енергия, а правилното монтиране на СТИ и дължимостта на конкретна мрежова услуга, но ответното дружество не е пасивно легитимирано да отговаря по тази претенция, като в представените от ищеца договори за достъп и пренос е уредено мрежовите услуги да се предоставят от „Електроразпределителни мрежи Запад“ ЕАД, към когото следва да бъдат насочени исковите претенции, а не към ответника, поради това, че плащанията са извършвани на него. Твърди се, че „Енерго-Про Енергийни услуги“ ЕАД не е окончателен получател на плащанията за мрежови услуги, а съответният мрежов оператор. Не се оспорва, че страните са обвързани по силата на действащи договори за комбинирани услуги № ПСКП-1812000187/06.12.2018 год., № ПКСП-**********/27.11.2019 год. по условията на Енерго-Про Фикс 1 и № ПКСП-2011001676/27.11.2020 год. по условията на Енерго-Про Маркет Тренд МС+, в които е включена самостоятелна клауза за заплащане на мрежовите услуги от купувача, предоставени от съответния мрежови оператор, с който продавачът има сключен рамков договор съгласно чл. 23 от ПТЕЕ. Сочи се, че между „Енерго-Про Енергийни услуги“ ЕАД и „ЧЕЗ Разпределение България“ АД (сега „Електроразпределителни мрежи Запад“ ЕАД) са сключени рамкови договори от 29.06.2015 г. и 20.11.2015 г. за уреждане плащането на мрежови услуги от крайни клиенти, сключили комбинирани договори по чл. 11, т. 10 от ПТЕЕ, като този от 20.11.2015 г. е действащ и изменян с оглед промените в нормативната уредба. Излага се, че предмет на рамковия договор е заплащането от „Енерго-Про Енергийни услуги“ ЕАД на мрежовия оператор на дължимите суми за мрежови услуги, ползвани от клиентите, съгласно приложение № 1 от договора, което е дължимо, независимо дали е извършено плащане от клиентите, като в чл. 3 от договора е предвидено, че отношенията между мрежовия оператор и клиентите извън предмета на договора се уреждат от договорите за достъп и пренос на ел. енергия през електроразпределителната мрежа на „ЧЕЗ Разпределение Бъглария“ АД. Сочи се, че съгласно чл. 6 от договора търговецът заплаща на мрежовия оператор дължимите суми за всички мрежови услуги за съответния отчетен период по цени, утвърдени от КЕВР, които се определят по данни от СТИ на мрежовия оператор. Поддържа се, че съгласно чл. 7, ал. 2 от рамковия договор мрежовия оператор издава на търговеца фактура с дата на данъчно събитие последния ден от съответния месец за всички обекти на клиента, присъединени на ниво ниско напрежение, която се изпраща в оригинал на електронна поща, като търговецът заплаща дължимите суми в 18-дневен срок от датата на данъчното събитие. С оглед на това се твърди, че „Енерго-Про Енергийни услуги“ ЕАД е заплатило на „Електроразпределителни мрежи Запад“ ЕАД претендираната с исковата молба главница за платени мрежови услуги от „СК“ АД за периода от 11.04.2019 г. до 27.03.2024 г., поради което ответното дружество не е окончателен получател на плащането и не следва да носи отговорност за 5 връщането на тези суми. Оспорва се твърдението, че ответното дружество неоснователно претендира заплащането на цена за неосъществена услуга пренос ниско напрежение. Сочи се, че в съответствие с чл. 27, ал. 1 от ПТЕЕ и правилата по чл. 83, ал. 1, т. 6 от ЗЕ и договорите по чл. 11, т. 1 – 3а, оспорената мрежова услуга, за която са издадени процесните фактури, е измерена от „Електроразпределителни мрежи Запад“ ЕАД, като данните от измерването са предоставени на ответника от собственика на СТИ. Твърди се, че начислените суми за мрежови услуги пренос са дължими на основание облигационна връзка, съществуваща между страните в процесния период по силата на посочените договори за комбинирани услуги. Излага се, че съгласно относимата за процесния период редакция на чл. 20 от ПТЕЕ, предмет на договора по чл. 11, т. 10 от ПТЕЕ са продажбата на ел. енергия и плащането от крайния клиент на услуги за достъп и пренос в случаите, когато търговецът на ел. енергия и координаторът на балансираща група са едно и също лице.