Определение № 261 от 20.01.2023, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 261 гр. В., 20.01.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – В., IV СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Константин Д. Иванов

Членове:

Златина Ив. Кавърджикова

Мая Недкова като разгледа докладваното от Мая Недкова Въззивно частно гражданско дело № 20233100500076 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 274, ал. 1 от ГПК.

Образувано е по частна жалба с вх. № 87861/19.12.2022г. от Е. И. К. срещу Определение № 13580 от 05-12.2022г. по гр.дело № 14679 по описана ВРС за 2022г., с което производството по делото е прекратено като недопустимо на основание чл. 130 от ГПК.

В жалбата се излагат съображения за неправилност и незаконосъобразност на определението.Излага се, че ответ. по горепосоченото дело „У. А. АД“ чрез кореспондент за уреждане на претенции в Р.България ЗК“У.“ АД не е бил страна по приключилото производство по гр.дело № 192/2017г. по описа на ОС Разград. Оспорва се и извода на съда, че с предявения иск се цели пререшаване на спор вече разрешен с влязло в сила решение.

Твърди се, че не е налице и обективен идентитет ,т.к. основанието и искането между двете производства не съвпадат. Излага , че е налице правен интерес от заведеното дело т.к. с него се търси обезвреда от деликт / противоправно поведение/ , а именно представянето на писмени доказателства пред съд, каквато е процесната застрахователна полица, с цел да се навреди другиму или да се накърни друг обществен интерес, когато страната знае, че обективират неверни факти и обстоятелства, което поведение е злоупотреба с право.

Отправено е искане за отмяна на обжалваното определение и връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия.

Съдът, като взе предвид законовите разпоредби регламентиращи процесните отношения, за да се произнесе, взе предвид следното:

Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срока по чл. 275, ал. 1 от ГПК, от лице, имащо правен интерес от обжалване и срещу определение, което попада в предметния обхват на чл. 274, ал. 1, т. 1 от ГПК.

Разгледана по същество жалба е основателна по следните аргументи.

Пред ВРС е образувано производство по гр. дело № 14679/2022г. по молба на Е. И.

К., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. В., ул. „К. Р." 87 срещу У. А. /U. A. / ех - "U. V. I.

G. SC" - R. / RO-12/ считано от 01.06.2011 год./- P Румъния, чрез кореспондент за уреждане на претенции в Р. България ЗК „У." АД /BG- 05/, със седалище и адрес на управление: гр. С., бул. „Т. А." 18 искове с правно основание чл. 49 ЗЗД за осъждане на ответ. да заплати на ищеца сумата от 2 500.00 /две хиляди и петстотин/ лева - частичен иск от 95 666.40 лева, 1 представляваща обезщетение за нанесени имуществени вреди, изразяващи се в сумите, които ищецът е осъден да заплати по гр. д. № 192 по описа за 2017 год. на ОС-Разград, влязло в законна сила на 06.08.2021 година, от представената на 07.06.2017 год. по в. гр. д.

№ 185 по описа на Апелативен съд - В. за 2017 година с писмо от „Булстрад", като кореспондент към датата на издадената в Р.Румъния, нищожна застрахователна полица серия RO/I2/S5/KX № ............ за сключена на 13.08.2008 год. застраховка "гражданска отговорност" на автомобилистите с посочен застраховател "U. V. I. GROUP S.A." за товарен автомобил "Волво" с рег. № ............. и положен печат на същия застраховател, ведно със законната лихва считано от 06.08.2021 год. /датата на влизане на решението в сила/ до окончателното изплащане на сумата, както и обезщетение за неимуществени вреди в размер на 2 500.00 /две хиляди и петстотин/ лева - частичен иск от 50 000.00 лева, изразяващи се в стрес, безсъние, хипертония, тромб в окото, пречки за осъществяване на нормалния начин на живот и трудова дейност, неудобство от запорирани банкови сметки и възбрана върху движимо и недвижимо имущество, опис, оценка и др. изпълнителни способи, считано от 06.08.2021 год./датата на влизане на решението в сила/, до окончателното изплащане на сумата.

С обжалваното определение съда е приел, че предявените искове с правно основание чл.49 ЗЗД са основани на твърдения за неистинност на застрахователна полица, серия RO/12/S5/KX № ............, за сключена застраховка "гражданска отговорност" на автомобилистите на 13.08.2008 год., която е била представена по воденото срещу ищеца от В. Г. И., Д. Ю. З. и З. Ю. З.в производство и която е основание за постановяване на осъдително решение срещу него. В проведеното между К. и В. Г. И., Д. Ю. З. и З. Ю. З.в производство, съдържанието на застрахователната полица е било оспорено от К. /твърдения в уточняващата молба от 29.11.2022г. и видно от протокол от 07.06.2017г. - л.24 от делото/.

Приел е, че със заведените искове по чл.49 ЗЗД, по същество се цели преразглеждане на влязло в сила решение по гр. д. № 192 по описа за 2017 год. на ОС-Разград, за осъждане на ищеца К. да заплати на В. Г. И., Д. Ю. З. и З. Ю. З.в сумите, предмет на настоящия иск, поради което исковете са недопустими и на основание чл. 299, ал. 1 ГПК, предвиждащ, че спор, разрешен с влязло в сила решение, не може да бъде пререшаван освен в случаите, когато законът разпорежда друго.

За да е преклудиран при условията на чл. 299 ал.1 от ГПК спорът между страните относно техните права, е необходимо да има пълно тъждество по отношение на предмета и страните по делото, приключило с влязло в сила решение и воденото последващо такова.

Настоящата хипотеза не е такава.

Безспорно от материалите по делото е установено , че въпроса за истинността на застрахователна полица, серия RO/12/S5/KX № ............, за сключена застраховка "гражданска отговорност" на автомобилистите на 13.08.2008 год., която е била представена по воденото срещу ищеца от В. Г. И., Д. Ю. З. и З. Ю. З.в производство е била разгледана от съда по направено от Е. К. оспорване / вкл. и от ВКС по реда на касационното обжалване/ и въз основа на приетото, че същата не страда от пороците заявени от К. , а именно , че липсва годен предмет основан на твърдението , че видно от извлечението на застрахователните брокери на Р.Румъния застраховател с името „У. В. и. г. С.А“ бил заличен четири години преди издаването на застрахователната полица. Извода за валидна застраховка е поставен в основата на постановеното осъдително решение.

Както ВКС приема в своята практика/ вкл. и в Решение № 19 от 23.03.2021 г. на ВКС по т. д. № 437/2020 г., I т. о., ТК/ адресати на силата на присъдено нещо са насрещните страни в исковото производство и именно те са обвързани от нейното действие.

Постановеното съдебно решение няма сила на присъдено нещо по отношение на трети лица, които не са участвали в производството, по което то е постановено. Изключение от това правило е установено с разпоредбата на чл. 226 ал.3 от ГПК, при която правоприемството 2 настъпва в хода на висящо съдебно производство, при което участващата в него страна става процесуален субституент на своя правоприемник, какъвто настоящия случай не е.

В настоящата хипотеза липсва субективният идентитет по отношение на ответниците.Настоящото производство е заведено против „У. А. АД чрез кореспондент за уреждане на претенции в Р.България ЗК“У.“ АД, което не е било страна в предходното такова. Следва да се има предвид , че при водене на производството по гр.дело № 192/2017г. по описа на ОС Разград, кореспондент за уреждане на претенции в Р.България на настоящия ответник У. А. АД е бил „В. И. Г.“ АД , който обаче също не е бил страна в приключилото с влязло в сила съдебно решение. Това е достатъчно основание за отмяна на обжалваното определение.

Следва да се има предвид и, че при преценка дали е налице сила на присъдено нещо, при предявяване на иск между същите страни за решаване на спор относно съществуването на право или правоотношение, по повод на което между тях има влязло в сила съдебно решение по друго дело, сезираният с иск съд следва да съпостави диспозитива на влязлото в сила решение с исковата молба по заведеното пред него дело. Това е така т.к. произнасянето по въпросите, включени в обхвата на силата на присъдено нещо /страни, основание на спорното право, предявено с исковата молба и заявеното искане/, се съдържа в диспозитива на съдебното решение като краен и синтезиран извод относно спорното право на предявеното основание. Диспозитивът на съдебното решение изразява волята и постановеното от съда по спорното право, а мотивите съдържат анализ на доказателствата, приетата за установена фактическа обстановка и подвеждането й под приложимата правна норма. Приетите в мотивите констатации относно юридическите и доказателствените факти и преюдициалните правоотношения не са елемент от спорния предмет и по отношение на тях не се формира сила на присъдено нещо.

В тази връзка, от материалите по настоящото дело е видно, че не е налице и обективният идентитет по двете производства, поради което възражението на въззви. и в тази насока са основателни.

По изложените аргументи определението, с което производството е прекратено следва да бъде отменено и делото върнато на районния съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

Мотивиран от гореизложеното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ, като незаконосъобразно Определение № 13580 от 05.12.2022г. по гр.дело № 14679 по описана ВРС за 2022г., с което е производството по делото е прекратено като недопустимо на основание чл. 130 от ГПК.

ВРЪЩА делото на Районен съд В. за продължаване на съдопроизводствените действия.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

3

2. _______________________

4