Решение № 6773 от 08.11.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 6773 гр. София, 08.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-29 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мая Й. Михайлова при участието на секретаря Вяра Евг. Баева като разгледа докладваното от Мая Й. Михайлова Гражданско дело № 20241100101518 по описа за 2024 година

Ищецът „МИБУ 17” ЕООД е предявила срещу ответника Я. Я. Д. обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, във вр. с чл.240 и чл. 86 от ЗЗД за заплащане на следните суми:

- сумата от 60 000.00 лева, представляваща невъзстановената част от заетата от ответницата сума в размер на общо 126 000.00 лева по договор за заем от 13.12.2017 г., ведно със законната лихва върху непогасената част от главницата от 60 000.00 лева от датата на подаване на исковата молба до окончателното й изплащане;

- сумата от 1 200.00 лева, представляваща годишна възнаградителна лихва, дължима съобразно уговореното в чл. 2 от договора за заем, върху непогасения остатък от 105 000.00 лева, дължима за периода от 16.12.2017 г. до 15.12.2018 г.;

- сумата от 26 670.24 лева, представляваща обезщетение за забавено плащане в размер на законната лихва върху непогасената част от главницата за периода от 28.05.2022 г. до датата на подаване на исковата молба.

Претендира разноски.

Ищецът излага твърдения, че на 13.12.2017 г. е сключил с ответницата договор за заем, по силата на който и е предоставил сумата в размер от 1

126 000.00 лева за срок от една година срещу възнаградителната лихва в размер на 4%. Сочи, че сумата е предоставена посредством два банкови превода, извършени съответно на 14.12.2017 г., когато по сметка на ответницата е преведена сумата от 105 000.00 лева и на 15.12.2017 г., когато е преведена сумата в размер от 21 000.00 лева.

В срока за връщане на заетата сума ответницата извършила две частични плащания, както следва – на 11.01.2018 г. изплатила сумата от 15 000.00 лв., и на 12.01.2018 г. – сумата от 6 000.00 лв.

След крайната падежна дата, на 27.05.2022 г. ответницата изплатила и сумата от 45 000.00 лв.

Тъй като ответницата не изплатила изцяло дължимата главница, дължала и възнаградителна лихва, съобразно уговореното в чл. 2 от договора.

Ответникът Я. Я. Д. в законоустановения срок по чл. 131, ал. 1 ГПК, е депозирала писмен отговор на исковата молба, в който излага твърдения, че с ищеца е имала бизнес отношения, които са усложнени и не се изчерпват с процесния договор за заем, с оглед на което ще положи усилия за постигане на спогодба.

Съдът, като прецени относимите доказателства и доводите на страните, приема за установено следното:

По иска по чл. 240, ал. 1 ЗЗД

Съгласно разпоредбата на чл. 240, ал. 1 ЗЗД , заемът за потребление е договор, с който заемодателят предава в собственост на заемателя пари или други заместими вещи, а заемателят се задължава да върне заетите суми или вещи от същия вид, количество и качество. Заемът за потребление е реален договор – същият се счита за сключен не в момента, когато между страните е постигнато съгласие едната да заеме, а другата да получи в заем, а едва когато въз основа на това съгласие заетите пари или заместими вещи бъдат предадени на заемателя.

За уважаване на иска, в тежест на ищеца е да установи валидно правоотношение по договор за заем, тоест че страните са постигнали съгласие ищецът да предостави на ответника определена сума пари срещу задължение на ответника да я върне, както и че сума е предадена, като не се презюмира, че предаването на суми от едно лице на друго става на основание договор за 2 заем. Основанието на което се сключва един договор подлежи на доказване от страната, която се позовава на него. Договорът за заем се счита за сключен от момента, в който заемодателят даде, а заемополучателят получи заетата сума или друга заместима вещ, а не от момента на писмения договор или от постигане на съгласието за сделката, независимо от формата на волеизявленията (в този смисъл - решение № 52/22.05.2009 г. по т. д. № 695/2008 г. на ВКС, І ТО, решение № 390/20.05.2010 г. по гр. д. № 134/2010 г. на ВКС, ІV ГО, решение № 69/24.06.2011 г. по гр. д. № 584/2010 г. на ВКС, ІІІ ГО, решение № 174/23.07.2010 г. по гр. д. № 5002/2008 г. на ВКС, ІV ГО, решение № 143/12.04.2011 г. по т. д. № 6348/2009 г. на ВКС, ІІ ТО, всички те, постановени по реда на чл. 290 от ГПК).

В настоящия случай, по делото е представен Договор за заем от 13.12.2017 г., се установява, че между страните е сключен действителен договор, по силата на които ищецът е предоставил на ответницата заем в размер на сумата от 126 000.00 лв., а ответницата се е задължила да върнат така предоставения й заем в срок от една година, ведно с уговорената годишна възнаградителна лихва в размер на 4 %.

От неоспореното от страните и прието заключение на вещото лице по изслушаната ССчЕ, което настоящия състав на съда намира за компетентно и обективно дадено и кредитира с доверие, се установява от извършената проверка в счетоводството на ищеца и предоставените документи, че предоставеният кредит в размер на 126 000.00 лв. е изцяло усвоен от ответницата, като от ищеца са извършени плащания по нейна банкова сметка, както следва - на 14.12.2017 г. е преведена сумата от 105 000.00 лева и на 15.12.2017 г. е преведена сумата в размер от 21 000.00 лева. Размерът на дължимата възнаградителна лихва, изчислен съобразно непогасената главница в размер на сумата от 60 000.00 лв. дължим за периода от 16.12.2017 г. до 15.12.2018 г. възлиза на сумата от 2 400.00 лв. Вещото лице е посочило, че размерът на лихвата за забава за периода след 16.12.2018 г. до датата на подаване на исковата молба – 08.10.2023 г., възлиза на сума в общ размер от 45 985.87 лв., която включва сумата от 36 720.83 лв. – законна лихва върху сумата от 105 000.00 лв. за периода до 27.05.2022 г., и сумата от 9 265.03 лв. – законна лихва върху неизплатения остатък в размер на 60 000.00 лв. за периода от 28.05.2022 г. до 08.10.2023 г.

3

Ето защо съдът приема, че между ищеца и ответницата е възникнало валидно облигационно отношение, породено от доказания договор за заем, както и че заемодателят е изпълнил задълженията си по договора за заем, и съгласно уговореното между страните по него в чл. 1 от договора, заетата сума била предадена на ответницата.

В тежест на ответницата, съобразно чл. 154, ал. 1 ГПК, е да докаже, че са изпълнила задължението си за връщане на предоставения й паричен заем, тъй като ищецът не е длъжен да доказва отрицателния факт на неплащането.

Ответницата в настоящето производство не е доказала това обстоятелство, а и не твърди същото.

Следователно в приложение на правилата за разпределение на доказателствена тежест, съдът приема, че ответницата е получила от ищеца сумата от 126 000.00 лв. със задължение да я върне до определена дата, която е настъпила, съответно не са изпълнила това свое задължение, поради което и искът е основателен и доказан за пълния предявен размер от 60 000.00 лв., а като законна последица от уважаване на иска, ответницата следва да бъдат осъдена да заплати и законната лихва от 09.10.2023 г. до окончателното изплащане на сумата.

По иска по чл. 86, ал. 1 ЗЗД

Съгласно чл. 86, ал. 1 ЗЗД при неизпълнение на парично задължение длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. Денят на забавата се определя съобразно общите правила на чл. 84 ЗЗД, съгласно които когато денят на задължението е определен, длъжникът изпада в забава след изтичането му – ал. 1. В конкретния случай в договора за заем страните са уговорили падеж на задължението на ответницата, а именно д о 16.12.2017 г., поради което и считано от същата дата тя е изпаднала в забава за плащането и дължи обезщетение на основание чл.86, ал.1 ЗЗД в размер на законната лихва. Съобразно приетото заключение на вещото лице по изслушаната ССчЕ съдът приема, че ответницата не е изпълнила задължението си да заплати претендираните по делото суми от 1 200.00 лева, представляваща годишна възнаградителна лихва, дължима съобразно уговореното в чл. 2 от договора за заем, върху непогасения остатък от 105 000.00 лева, дължима за периода от 16.12.2017 г. до 15.12.2018 г.; и сумата от 26 670.24 лева, представляваща обезщетение за забавено плащане в размер 4 на законната лихва върху непогасената част от главницата за периода от 28.05.2022 г. до датата на подаване на исковата молба.

Относно разноските по производството

При този изход на спора на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответницата следва да бъде осъдена да заплати в полза на ищеца своевременно поисканите разноски за производството в размер на 9 914.81 лв., представляващи заплатено адвокатско възнаграждение и внесени държавна такса и депозит за вещо лице.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА Я. Я. Д., ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. Враца, ул.

„********, адв. Л. Я., да заплати на „МИБУ 17” ЕООД, ЕИК 201780345, със съдебен адрес: гр. Бургас, ул. „Фердинандова” №32, адв. Й. П., на основание чл.240 от ЗЗД, във вр. с чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, сумата от 60 000.00 лева, представляваща непогасена главница по договор за заем, сключен на 13.12.2017 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното й изплащане; сумата от 1 200.00 лева, представляваща годишна възнаградителна лихва за за периода от 16.12.2017 г. до 15.12.2018 г.; и сумата от 26 670.24 лева, представляваща мораторна лихва за периода от 28.05.2022 г. до 09.10.2023 г.

ОСЪЖДА Я. Я. Д., ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. Враца, ул.

„********, адв. Л. Я., да заплати на „МИБУ 17” ЕООД, ЕИК 201780345, със съдебен адрес: гр. Бургас, ул. „Фердинандова” №32, адв. Й. П., на основание чл. 78, ал. 1 ГПК и сумата от 9 914.81 лв., представляваща разноски по делото пред СРС.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийския апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Софийски градски съд: _______________________ 5