Решение № 182 от 18.03.2026, Върховен касационен съд

РЕШЕНИЕ

№ 182 гр. София, 18.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 4-ТО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 3-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Албена Бонева

Членове:

Боян Цонев

Мария Христова при участието на секретаря Александра В. Чолакова като разгледа докладваното от Боян Цонев Касационно гражданско дело № 20258002101276 по описа за 2025 година

Производство по чл. 290 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на ищеца по делото З. И. Л., приподписана от процесуалния му пълномощник адв. Д. Г. и подадена срещу решение № 375/27.11.2024 г., постановено по възз. гр. дело № 537/2024 г. на Пернишкия окръжен съд (ПОС). С обжалваното въззивно решение, като е потвърдено първоинстанционното решение № 636/01.07.2024 г. по гр. дело № 715/2023 г. на Пернишкия районен съд (ПРС), е отхвърлен предявеният от жалбоподателя срещу частен съдебен изпълнител (ЧСИ) Е. Г. Д., осъдителен иск с правно основание чл. 74 от ЗЧСИ, във вр. с чл. 441, ал. 1 от ГПК и с чл. 45 от ЗЗД за заплащане на сумата 9 299.57 лв., представляваща разликата между нетното месечно трудово възнаграждение на длъжника и несеквестируемия му минимум за периода 21.10.2015 г. – 30.04.2020 г., претендирана като обезщетение за имуществени вреди – пропуснати ползи, вследствие процесуално незаконосъобразно бездействие на ответницатаЧСИ да извърши изпълнителни действия, свързани със събиране на вземането на ищеца, предмет на изп. дело № 38/2011 г., ведно със законната лихва, считано от 23.02.2023 г. до окончателното изплащане на сумата; в тежест на касатора са възложени разноските по делото.

В касационната жалба се сочат всички касационни основания по чл. 281 от ГПК, като се навеждат оплаквания и доводи за нищожност, недопустимост и неправилност на обжалваното въззивно решение. Изложеното в жалбата се поддържа чрез адв. Г. в молба от 1

20.01.2026 г., в откритото съдебно заседание и в писмени бележки от 02.02.2026 г.

Насрещната страна – ответницата Е. Д. не е подала отговор на касационната жалба, не заявява становище по нея и в откритото съдебно заседание, в което не се явява и не изпраща представител.

С постановеното по делото по реда на чл. 288 от ГПК определение № 4811/23.10.2025 г., касационното обжалване на въззивното решение е допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК, по следния процесуалноправен въпрос: следва ли въззивният съд да отговори на всички посочени във въззивната жалба оплаквания, като изложи собствени мотиви по относимите към спора доказателства, възражения и доводи на страните.

Съгласно трайно установената практика на ВКС по тълкуването и приложението на чл. 12, чл. 235, ал. 2 и чл. 236, ал. 2 от ГПК, отговорът на поставения по делото процесуалноправен въпрос е положителен. Тази константна практика на касационната инстанция приема, че задължението на въззивния съд да се произнесе по спорния предмет на делото, след като прецени всички относими доказателства и обсъди въведените от страните доводи и възражения, произтича от характера на въззивното производство. Въззивният съд, който е втори по ред по съществото на материалноправния спор, дължи изследване на възраженията и доводите на страните, доколкото това има отношение към предмета на спора, съответно към предмета на въззивното обжалване, преценка на относимите доказателства и изграждане на последователни фактически изводи, въз основа на които – и излагане на правни съображения – логически следствия от дадени условия. В мотивировъчната част на решението тези логически и правни изводи трябва да бъдат ясно и пълно отразени. Съдът дължи изясняване на всички релевантни факти, имащи отношение към елементите от фактическия състав на приложимите правни норми; въз основа на фактическите изводи дължи последователно изграждане на правни заключения. За да може въззивният съд да даде защита срещу незаконосъобразното развитие на гражданските правоотношения и да възстанови тяхното законосъобразно състояние, той подчинява процесуалните си действия на принципа за установяване на истината (чл. 10 от ГПК), като съобразява и законовите ограничения (преклузии за въвеждане на нови обстоятелства и нови доказателства в процеса; недопустимост на определени доказателствени средства), чрез преценка на всички относими доказателства по делото и доводи на страните, по вътрешно убеждение, което почива на приложимия закон, логическите и житейски правила (чл. 12 от ГПК).

Изчерпателното мотивиране на въззивното решение е и гаранция за справедлив съдебен процес и за правилността на съдебния акт – релевантните и надлежно заявени аргументи следва задължително да са разгледани и преценени; на страните трябва да е гарантирана възможността ефективно да упражнят евентуалното си право на обжалване. В този смисъл са решение № 212/01.02.2012 г. по търг. д. № 1106/2010 г. на II-ро търг. отд. на ВКС, решение № 283/14.11.2014 г. по гр. д. № 1609/2014 г. на IV-то гр. отд. на ВКС, решение № 74/25.07.2019 г. по гр.дело № 2999/18 г. на IV-то гр. отд. на ВКС, решение № 2/17.02.2021 г. по гр. д. № 1248/2020 г. на III-то гр. отд. на ВКС, решение № 208/12.03.2021 г. по гр. д. № 983/2020 г. на IV-то гр. отд. на ВКС, решение № 324/22.04.2010 г. по гр. д. № 1413/2009 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС, решение № 157/08.11.2011 г. по търг. д. № 823/2010 г. на ІІ-ро търг.

2 отд. на ВКС и др. Настоящият съдебен състав изцяло възприема това разрешение на въпроса, тъй като то е основано на, и е съобразено със задължителните указания и разяснения, дадени с т. 19 от ТР № 1/2000 от 04.01.2001 г. на ОСГК на ВКС и с т. 2 от ТР № 1/2013 от 09.12.2013 г. на ОСГТК на ВКС.

При извършената служебна проверка, касационната инстанция намира, че обжалваното въззивно решение е валидно постановено и е процесуално допустимо. Както е разяснено и в посоченото по-горе определение по чл. 288 от ГПК, твърденията и доводите на касатора, че въззивното решение било постановено от незаконен съдебен състав на ПОС, формиран в нарушение на чл. 9 от ЗСВ и при наличие на основание за отвод по чл. 22, ал. 1, т. 6 от ГПК, не могат да обусловят нищожност или недопустимост на обжалвания съдебен акт (в този смисъл е и приетото в мотивите към TP № 1/2023 от 21.11.2023 г. на ОСГТК на ВКС, както и в решение № 202/07.04.2020 г. по гр. д. № 2832/2018 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС и решение № 157/21.12.2018 г. по гр. д. № 4776/2017 г. на ІІІ-то гр. отд. на ВКС).

По касационните оплаквания за неправилност на обжалваното решение съдът намира следното:

Неоснователни са твърденията и доводите на жалбоподателя, че въззивният съдебен състав, постановил решението, бил формиран в нарушение на принципа на случайния подбор по чл.

9 от ЗСВ. Действително, при изпращането на делото във ВКС за произнасяне по касационната жалба, въззивното гр. дело № 537/2024 г. на ПОС не е било надлежно окомплектовано с всички документи, удостоверяващи формирането на въззивния съдебен състав – при наложилите се неколкократни промени в него, но след изискването на липсващите документи с определението по чл. 288 от ГПК, същите са изпратени с писмо с изх. № 3017/13.11.2025 г. на председателя на ПОС, като от тях и от вече приложените по въззивното дело документи се установява следното: Обжалваното въззивно решение е постановено от следния съдебен състав: съдия В. Р. – председател, съдия М. М. и мл. съдия И. Т. – докладчик, като последният е бил определен за такъв още след постъпването на делото в ПОС, чрез автоматично електронно разпределение на принципа на случайния подбор, удостоверено с протокол за избор на съдия-докладчик от 11.09.2024 г. (лист 2 от въззивното дело и лист 79 от касационното дело), което е в съответствие с чл. 6 от Вътрешните правила за разпределение на делата на случаен принцип в ПОС (Вътрешните правила – листове 87-90 от касационното дело). Към датата на това разпределение мл. съдия Т. е член на ІІ-ри въззивен граждански състав на ПОС, с председател – съдия Методи В. и старши член – съдия Л. С., формиран със заповед № 459/12.10.2023 г. на председателя на ПОС (лист 86 от касационното дело). Разпределянето на делото на ІІ-ри въззивен състав е предопределено от избора на докладчика, съгласно т. 1.1 от заповед № 277/14.07.2020 г. на председателя на ПОС, издадена в изпълнение на решение от 14.07.2020 г. на Общото събрание на съдиите от ПОС (лист 82 от касационното дело), което е в съответствие и с чл.

29, ал. 1 от Вътрешните правила. Същият съдебен състав е постановил, по реда на чл. 267, ал. 1, изр. 1 от ГПК – в закрито заседание, определение № 670/17.09.2024 г., с което делото е насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание на 29.10.2024 г. Поради направен с определение № 685/25.09.2024 г. самоотвод на основание чл. 22, ал. 1, т. 6 от ГПК от съдия 3

Методи В., на негово място е определен съдия К. П. – също чрез автоматично електронно разпределение на принципа на случайния подбор, удостоверено с протокол за избор на член на състав (преразпределение) от 26.09.2024 г. (лист 57 от въззивното дело и лист 80 от касационното дело), съгласно т. 1.2 от заповед № 277/14.07.2020 г. на председателя на ПОС и в съответствие с чл. 29, ал. 2 от Вътрешните правила. Поради преустановяване командироването в ПОС на съдия Л. С. и командироване в ПОС на съдия В. Р., последният е заел мястото й във ІІ-ри въззивен граждански състав – съгласно заповед № 455/14.10.2024 г. на председателя на ПОС (лист 83 от касационното дело), както и съгласно т. 1.4 от заповед № 277/14.07.2020 г. на председателя на ПОС; като и чрез електронната система за разпределение на делата е извършено ръчно разпределение на въззивното дело на вече определения със заповедта съдия В. Р., което е удостоверено с протокол за избор на член на състав (преразпределение) от 28.10.2024 г. (лист 58 от въззивното дело и лист 81 от касационното дело). Също в съответствие с чл. 29, ал. 2 от Вътрешните правила, поради разрешено на съдия К. П. – със заповед № 479/28.10.2024 г. на председателя на ПОС, ползване на платен годишен отпуск на 29.10.2024 г. (лист 85 от касационното дело), съгласно т. 1.1 от заповед № 458/14.10.2024 г. на председателя на ПОС, с която предварително е определен график за замествания за периода 14.10.2024 г. - 30.11.2024 г.

(лист 84 от касационното дело), съдия К. П. е заместен от съдия М. М. във ІІ-ри въззивен състав. По така описания начин се е стигнало до формирането на въззивния съдебен състав (посочен и по-горе: съдия В. Р. – председател, съдия М. М. и мл. съдия И. Т. – докладчик), който е разгледал делото в насроченото открито съдебно заседание на 29.10.2024 г. (когато делото е обявено за решаване) и в насроченото по реда на чл. 151 от ГПК открито съдебно заседание на 26.11.2024 г. (за поправка на съдебния протокол от 29.10.2024 г.), и който съдебен състав е постановил обжалваното въззивно решение. Обсъдените по-горе документи напълно кореспондират помежду си по съдържание и хронология, като съдържанието на повечето от тях не се отнася единствено до формирането на въззивния съдебен състав по настоящото дело, а до организацията на дейността в целия ПОС, поради което съдът няма основание да се съмнява в истинността на установените по-горе обстоятелства и намира за неоснователни направените от страна на касатора, оспорвания на част от съдържанието и датите на част от обсъдените документи. От установените от тях обстоятелства следва и изводът, че не е допуснато нарушение на принципа на случайния подбор по чл. 9 от ЗСВ при формирането на съдебния състав, постановил обжалваното въззивно решение. Това се отнася както за съдията-докладчик, който е определен за такъв чрез автоматично електронно разпределение на принципа на случайния подбор, така и за председателя и старшия член на състава, които са били заместени, респ. определени съгласно заповеди на председателя на съда, издадени в съответствие с чл. 29, ал. 2, във вр. с ал. 1 от Вътрешните правила, а именно – за трайно заместване, като член на постоянен съдебен състав и по всички дела на състава, на откомандирован съдия, с друг – командирован съдия; както и за заместване на отсъстващ в деня на насроченото открито съдебно заседание съдия, от друг съдия – по предварително изготвен график за заместване. Тези промени в съдебния състав, осъществени по реда на отнапред създадени правила за организацията на дейността в съда (и без да е променен 4 съдията-докладчик) не съставляват нарушения на чл. 9 от ЗСВ (в този смисъл са и решение № 157/21.12.2018 г. по гр. д. № 4776/2017 г. на ІІІ-то гр. отд. на ВКС и решение № 41/22.01.2026 г. по гр. д. № 3770/2023 г. на ІІ-ро гр. отд. на ВКС).