Решение № 486 от 16.08.2021, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 486 гр. Варна , 16.08.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 6 СЪСТАВ в публично заседание на деветнадесети юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Радостина Методиева при участието на секретаря Красимира В. Манасиева Димитрова като разгледа докладваното от Радостина Методиева Административно наказателно дело № 20213110202251 по описа за 2021 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН по жалба на „Обнова-Цанков“ ЕООД ЕИК 200803321, подадена чрез адв. М. Л. – С., против НП № 528204-О549029/28.07.2020год. на началника на отдел „Оперативни дейности“ Варна в ЦУ на НАП, с което на ТД е наложено адм. наказание имуществена санкция в размер на 700лв. на основание чл. 185, ал.2, вр. ал.1 от ЗДДС за нарушаване нормата на чл. 33, ал.1 от Наредба № Н18/13.12.2006год..

В жалбата си въззивникът твърди, че НП е неправилно и незаконосъобразно. Сочи, че сумата в размер на 26.02лв. била запечатана в плик и представлявала платено от клиент капаро за което била издадена касова бележка. Отделно от това сочи, че бил нарушен принципа „non bis in idem“, тъй като в обекта имало налични два касови апарата във връзка с които били издадени две НП. Навежда и доводи за маловажност на нарушението по смисъла на чл. 28 от ЗАНН. Моли НП да бъде отменено, а в условията на алтернативност моли да бъде намален размера на наложеното наказание до минималния предвиден в закона. Претендира присъждане на направените по делото разноски.

В съдебно заседание за въззивното дружество, редовно призовано, 1 представител не се явява.

Процес. представител на въззиваемата страна оспорва жалбата, а във фазата по същество моли НП да бъде потвърдено както излага доводи за доказаност на адм.наказателното обвинение, както и за липса на допуснати съществени нарушения на процес. правила. Отправя искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

ВРП, редовно уведомена за датата на съдебното заседание, не изпраща представител и не изразява становище по жалбата.

След преценка на доказателствата по делото съдът прие за установено следното:

Жалбата е подадена в срока за обжалване, от надлежна страна, поради което същата се явява процесуално допустима.

На 04.03.2020год. инспектори по приходите при ЦУ на НАП в това число и св. Д. Б. извършили проверка в търговски обект – магазин „Обнова“, находящ се в гр. Варна, ул. „Брегалница“ №10 и стопанисван от въззивното дружество. В хода на проверката проверяващите установили, че в обекта има въведени в експлоатация две фискални устройства едно от които модел „TERMOL“ ZM-KL-V2 с ИН на ФУ №ZK035694 и ИН на ФП с № 50146109.

Проверяващите извели дневни финансови отчети от двата въведени в експлоатация в обекта касови апарата, а св. К. КР. АНГ. изброила и наличните пари в касата към описаното по-горе фискално устройство. При съпоставка между фактическата касовата наличност и тази отразена на ФУ проверяващите установили разлика от 26.02лв. като сумата регистрирана на апарата била в размер на 660.09лв., а наличната в брой в касата към това устройство била в размер на 686.14лв.. Фактическата наличност в касата била повече от регистрираната на касовия апарат като разликата от 26.02лв. не била отразена на касовия апарат който разполагал с функции за служебно въвеждане/извеждане на суми.

За неотразената сума на процесния касов апарат св. А. дала писмени обяснения, че същата е от капаро за торти на клиенти като при вземане на цяла торта капарото и остатъка се събирали и се въвеждали в касовия апарат.

Посочила че касовата наличност е точна.

Установена била разлика между фактическа и касова наличност и при другото ФУ въведено в експлоатация обекта.

Констатациите от проверката били обективирани в КП № 0356752/04.03.2020год.. В същия една от служителките в проверявания обект – М. А. посочила, че сумата от 26.02лв. е сума от платено капаро, за която бил издаден касов бон в деня когато било оставено капарото.

На 03.06.2020год., св. Б. съставил срещу въззивното дружество АУАН 2

№ F549029, в който е посочено, че същото е нарушило разпоредбата на чл.33, ал.1 от Наредба № Н-18/2006год. на МФ.

Актът бил предявен и връчен на представляващата дружество на 01.07.2020год., която го подписал вписвайки в него като възражение, че проверката не била съобразена с правилата, тъй като пари, които били от капаро за което била издадена касова бележка били включени във фактическата наличност.

Възражения в писмен вид не постъпили и в срока по чл. 44 от ЗАНН.

На 28.07.2020год., въз основа на акта, началникът на отдел „Оперативни дейности“ Варна – ЦУ на НАП издал атакуваното НП № 528204-F549029 като е възприел изцяло фактическите констатации изложени в акта, приел е че въззивното дружество е нарушило разпоредбата на чл.33, ал.1 от Наредба № Н-18/2006год. на МФ, но нарушението не води до неотразяване на приходи и на основание чл.185, ал.2 вр. ал.1 от ЗДДС му наложил адм. наказание имуществена санкция в размер на 700лв.

Като свидетел в хода на съдебното следствие показания е дал актосъставителя Д.Б., който възпроизвежда възприятията си от извършената проверка и констатациите от нея с нужната конкретика и по същество потвърждава констатациите отразени в АУАН.

Като свидетел в хода на съдебното следствие показания е дала и К.А..

Същата в показанията си пред съда сочи, че е работила да въззивното дружество като продавач консултант, както и че докато е била на работа там е била извършвана проверка от данъчните. Заявява, че няма спомен докато е била извършвана проверка да е констатирана някаква разлика. След предявяване на приложения към АНП опис на парични средства сочи, че тя го е написала и потвърждава това което е написано в него. Заявява, че когато вземали капаро издавали касов бон и парите от капарото с касовия бон се държали в пликче, но къде било пликчето не може да каже.

Като писмени доказателства по делото освен приложените към АНП и прочетени по реда на чл. 283 от НПК книжа е приета още и представена от въззиваемата страна информация от връзката на процесния касов апарат с НАП от деня на проверката – 04.03.2020год.

Събраните в хода на Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на всички събрани по делото доказателства, както писмени, така и гласни, които преценени поотделно и в своята съвкупност не водят на различни правни изводи и се кредитират от съда изцяло с доверие.

При извършена служебна проверка на представените към делото АУАН и НП съдът констатира, че същите са издадени от компетентните длъжностни лица, в сроковете по чл.34 от ЗАНН (спрели да текат за периода на извънредното положение от 13.03.2020год. до 13.05.2021год.) и съдържат 3 формалните реквизити предвидени в нормите на чл.42 и чл.57 от ЗАНН.

Както в акта така и в НП се съдържат обстоятелства и факти, които в достатъчна степен описват нарушението за което повдигнато обвинение от обективна страна, посочени са нарушената законова норма, както и обстоятелствата при които е било извършено нарушението. Допуснати съществени нарушения на процес. правила в хода на адм. наказателното производство съдът не констатира.

Съдът след като прецени всички доказателства релевантни за делото поотделно и в тяхната съвкупност прие, че е налице извършено нарушение по следните съображения:

Съгласно разпоредбата на чл. 33, ал.1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006год. за регистриране и отчитане на продажбите в търговските обекти чрез фискални устройства извън случаите на продажби/сторно операции всяка промяна на касовата наличност (начална сума, въвеждане и извеждане на пари във и извън касата) на ФУ се регистрира във ФУ чрез операциите "служебно въведени" или "служебно изведени" суми В случая в хода на съдебното следствие по безспорен и категоричен начин от събраните писмени и гласни доказателства бе установено, че към момента на проверката в стопанисвания от въззивното дружество обект, в касата към посочени в НП касов апарат е имало сума в размер на 686.11лв., а сумата регистрирана на касовия апарат е била в размер на 660.09лв. – с 26.02лв. в повече.

В тази насока са приложените към АНП дневен финансов отчет, опис на наличните парични средства в търговския обект, както и протокол от извършена проверка. В подкрепа на тези писмени доказателства са и показанията на св. Б. както и тези на св. А., която потвърждава, че това което е написала в описа е вярно.

От друга страна по безспорен и категоричен начин от приложените към преписката дневен финансов отчет се установява, че ФУ въведено в експлоатация в обекта е разполагало с функции служебно въведени/изведени суми.

Като съобрази горните обстоятелства съдът счете, че е налице извършено нарушение на разпоредбата на чл.33, ал.1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006год. на МФ и това е доказано по безспорен и категоричен начин.

В случая АНО правилно е отчел, че нерегистрираната сума от 26.02лв. не е резултат от реализирани и нерегистрирани сделки, доколкото доказателства за това не са били налице. В хода на проверката двама служители на въззивното дружество – св. А. (лицето извършило описа на парични средства в касата) и Мариана Атанасова (друг служител в обекта), са посочили в писмен вид, че разликата се дължи на прието капаро за поръчка за 4 което е бил издаден касов бон към момента на приемане на сумата, а проверяващите не установили, че тази сума е от реализирани и нерегистрирани продажби, съответно нарушението не е свързано с неотразяването на приходи, поради което и дадената от АНО правна квалификация на деянието като такова по чл. 185, ал.2, вр. ал.1 от ЗДДС е правилна.

Що се касае до наведеното в жалбата твърдение, че тази сума изобщо не е била в касата, а на друго място, то не се споделя от съда доколкото каквито и да било доказателства в тази насока не са ангажирани от защитата. Отделен е въпроса, че ако сумата не е била в касата е нямало как да бъде установена, а след като е там независимо, че е била приета в предходен ден и за нея е бил издаден касов бон, също следва да бъде отразена на касовия апарат като служебно въведена за процесната дата.

Доколкото данни които да сочат, че процесното неизпълнение на задължението регламентирано с нормата на чл. 33 от Наредбата притежава значително по-ниска обществена опасност от обичайните случаи на подобни нарушения няма, а напротив случаят е типичен то нарушението не попада в обхвата на чл. 28 от ЗАНН. В тази връзка факта, че нарушението не води до неотразяване на приходи няма как сам по себе си да обуслови извод за маловажност защото именно този факт е предпоставка за налагане на санкция по по-леко наказуемия състав на чл. 185, ал.1 от ЗДДС, а не по основния на чл. 185, ал.2 от същия закон. Не представлява обстоятелство водещо на извод за значително по-ниска степен на опасност и факта, че фиска не е ощетен тъй като в случая се касае за формално нарушение не включващо в състава си настъпването на каквито и да било имуществени вреди. Следва да бъде отбелязано още, че нарушението по чл.33 от наредбата за отбелязване на всяка промяна в касовата наличност съществено уврежда обществените отношения, регулирани от данъчните закони и насочени към формирането и несмущаването разходване на държавния бюджет, което е взето предвид и от законодателя с оглед фиксирания минимум на наказанието и то в не малък размер, поради което и за да бъде приложена нормата на чл.28 от ЗАНН за конкретното нарушение следва да са налице някакви изключителни обстоятелства отличаващи го от всички останали нарушения от този род, а такива по делото не са установени.

Като отчете, че в НП липсват каквито и да било мотиви досежно размера на наложената санкция от една страна, а от друга това, че нарушението е първо за въззивника с оглед липсата на каквито и да било доказателства в подкрепа на противното (доказателства за влезли в сила НП в предходен момент за нарушения по ЗДДС не са ангажирани от въззиваемата страна), съдът счете, че така наложеното на въззивното дружество наказание е прекомерно. Прецени, че в случая дори наказание наложено в размер на минималния предвиден в закона ще постигне целите предвидени в нормата на чл.12 от ЗАНН, поради което и счете, че следва да измени НП като намали 5 размера на наложеното наказание имуществена санкция от 700лв. на 500лв..