Решение № 7653 от 30.04.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 7653 гр. С., 30.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 173 СЪСТАВ, в публично заседание на осми април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: БОГДАН Р. РУСЕВ при участието на секретаря ДИМИТРИНА Д. Н. като разгледа докладваното от БОГДАН Р. РУСЕВ Гражданско дело № 20241110128156 по описа за 2024 година

Производството е по общия съдопроизводствен ред на ГПК.

Образувано е въз основа на Искова молба, вх. № 159036/16.05.2024г. на СРС, подадена от „Топлофикация С.“ ЕАД срещу С. Г. А. във връзка със Заповед за изпълнение от 20.09.2023г., издадена по ч.гр.д. № 50267/2023г. на СРС.

Ответникът С. Г. А. е починал на 25.02.2024г. – преди подаване на исковата молба, но след издаването на заповедта за изпълнение. С Молба, вх. № 238770/22.07.2024г. на СРС, и с оглед Удостоверение за наследници, изх. № РПД24-ДИ11238/21.06.2024г. на Столичната община – Район „Подуяне“, предприятието-ищец е насочило претенциите си спрямо установените наследници по закон на А. /роднини по съребрена линия от пета степен/ - М.

Н. С. и П. С. С.. Същите са конституирани като ответници с Определение № 30523/29.07.2024г. С вх. № 291350/16.09.2024г. на СРС, те чрез адв. В. Н. – АК-С., са депозирали Писмен отговор, като са възразили, че, са се отказали от наследството на починалия А., в уверение на което са представили съответни удостоверения. С Определение № 37517/18.09.2024г. съдът е отменил Определение № 30523/29.07.2024г. в частта му, с която М. С. и П. С. са конституирани като ответници, като от Столичната община е изискано представяне на удостоверение за наследници от следващ ред, а ако такива няма, то да се издаде съответно удостоверение за този факт. С Писмо, вх. № 301958/26.09.2024г. на СРС, Столичната община – Район „Подуяне“ е изпратила на съда Удостоверение за наследници, изх. № РПД24-ДИ11-382/20.09.2024г. на Столичната община– Район „Подуяне“, идентично като съдържание с предходното предоставено такова, като съдът е уведомен, че районната администрация не разполага с други данни. С Разпореждане № 138207/30.09.2024г. съдът е указал на ищеца да посочи надлежен ответник по исковете, като го е предупредил, че при неизпълнение ще върне исковата молба и ще прекрати производството по делото. С Молба, вх. № 316201/08.10.2024г. на СРС, ищецът е заявил, че насочва, на основание чл. 11 ЗН, претенциите си по делото към Държавата чрез Министъра на финансите. С Разпореждане № 146618/12.10.2024г. съдът е конституирал Българската Държава, представлявана от Министъра на финансите, като ответник по делото.

Ищецът „Топлофикация С.“ ЕАД чрез юрк. Ф.И. / юрк. Г.И. / юрк. Н.П. е предявил 1 срещу С. Г. А., починал в хода на производството и заменен като страна по делото на основание чл. 11 ЗН от Българската Държава, представлявана от Министъра на финансите, искове с правно основание по чл. 124, ал. 1 вр. чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено спрямо ответната страна, че същата дължи на „Топлофикация С.“ ЕАД във връзка с топлоснабдяването на недвижим имот – апартамент в град С., ж.к. „***********“, бл. 80, вх. В, ет. 6, ап. 51, аб. № *******, както следва:

489,35 лева за главница за доставена, но незаплатена, топлинна енергия за периода м.10.2020г.-м.04.2022г., ведно със законната лихва от датата на депозирането на заявлението за издаване на заповед за изпълнение (11.09.2023г.) до окончателното им изплащане;

77,96 лева за законна лихва за забава върху главницата за топлинна енергия за периода 15.09.2021г.-24.08.2023г.;

45,10 лева за главница за дялово разпределение за периода м.07.2020г.м.04.2022г., ведно със законната лихва от датата на депозирането на заявлението за издаване на заповед за изпълнение (11.09.2023г.) до окончателното им изплащане;

10,08 лева за законна лихва върху главницата за дялово разпределение за периода 15.09.2020г.-24.08.2023г.

Топлоснабдителното дружество твърди, че между него и първоначалния ответник /вещен ползвател на имота/ е съществувало облигационно отношение въз основа на договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите, без да е необходимо изричното им приемане с нарочен акт. Поддържа, че в изпълнение на тези общи условия е доставило за процесния период топлинна енергия, като не била заплатена дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение. Твърди, че съгласно общите условия купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в посочения в общите условия срок след изтичане на периода, за който е доставена енергията. В насрочените по делото публични съдебни заседания ищецът се представлява от ст.юрк. Дарина Кирчева / юрк. Тома Томов.

Предявените искове се поддържат, включително в хода на устните състезания.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответната страна – Българската Държава, представлявана от Министъра на финансите, чрез гл.юрк. М.Ц. е подала Отговор на исковата молба, вх. № 389127/02.12.2024г. на СРС, с който оспорва предявените искове като недопустими и неоснователни. Подробно обосновава, че Държавата не е надлежно процесуално легитимирана да отговаря по исковете предмет на делото. Това било така, тъй като обективно не било установено преминаване на имущество в патримониума на държавата поради липса на наследници или отказ на същите от наследството на починалия.

Държавата можела да приеме наследството само по опис. Затова било абсолютно задължително да ú бъде предоставен срок, за да се извършат необходимите за това действия, което съдът не направил. Изтъква се, че Държавата отговаряла за чужди задължения, но не като наследник, а по силата на специална правна норма – чл. 11 ЗН, като житейското основание за това било обстоятелството, че държавата ще приеме имуществото на починалия. В настоящия случай един от наследниците на А. – П. С., който бил конституиран вече като наследник, но се отказал от наследството, бил собственик на процесния имот по силата на правна сделка. Отказът от наследство не го освобождавал от задължението да заплаща разходите за топлинна енергия на собствения му апартамент. Държавата не можело да отговаря за задължения за предоставени услуги в имот, който не би могъл да стане държавна собственост по реда на чл. 11 ЗН. Въвежда се възражение за погасяване на задълженията по давност. В насрочените по делото публични съдебни заседания ответната страна се представлява от гл.юрк. Цветанова, която оспорва предявените искове, 2 включително в хода на устните състезания.

Третото лице – помагач „Техем Сървисис“ ЕООД е депозирало Молба, вх. № 54895/17.02.2025г. на СРС, в която процесуалният му представител изразява становище за основателност и доказаност на предявените искове. За насрочените по делото публични съдебни заседания не изпраща представител.

Софийският районен съд, като взе предвид подадената искова молба и предявените с нея искове и становището и възраженията на ответника в отговора ú, съобразявайки събраните по делото доказателства, основавайки се на релевантните правни норми и вътрешното си убеждение, намира следното:

Исковата молба е подадена от надлежно легитимирана страна при наличие на правен интерес, а обективираните в нея искове са допустими и следва да бъдат разгледани по същество.

Не са налице предпоставки за решаване на делото с неприсъствено решение или решение при признание на иска.

Съобразно нормата на чл. 154, ал. 1 ГПК доказателствената тежест по иска с правно основание чл. 124, ал. 1 вр. чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 150 ЗЕ е за ищеца, който следва при условията на пълно и главно доказване да установи възникването на облигационно отношение по договор за продажба на топлинна енергия между него и първоначалния ответник, по силата на което е доставил топлинна енергия в твърдените количества и за ответника е възникнало задължение за плащане на съответната цена в претендирания размер, включително сумите за дялово разпределение. При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че претендираните вземания са погасени. По иска с правно основание чл. 124, ал. 1 вр. чл. 422 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже възникването на главен дълг, изпадането на длъжника в забава и размера на обезщетението за забава. В тежест на ответника е да докаже погасяване на дълга на падежа. Извън горното всяка от страните следва да докаже фактите и обстоятелствата, от които черпи благоприятни за себе си правни последици.

Видно от Нотариален акт № 8/09.12.2014г., т. 5, рег. № 9192, дело № 600/2014г. на Нотариус № ***-С.Т., С. Г. А. е продал на П. С. С. недвижим имот – апартамент в град С., ж.к. „***********“, бл. 80, вх. В, ет. 6, ап. 51, с описани площ, разпределение и прилежащи права и помещения. Продавачът си е запазил безвъзмездно и до края на живота си правото на ползване върху имота. Липсват данни учреденото право на ползване да е прекратено/погасено на друго основание преди смъртта на А. на 25.02.2024г., поради което следва да се приеме, че в рамките на процесния период то е съществувало.

Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР/КЕВР, в които се определят правата и задълженията на топлопреносното предприятие и на потребителите; редът за измерване, отчитане, разпределение и заплащане на количеството топлинна енергия; отговорността при неизпълнение на задълженията; условията и редът за включване, прекъсване и прекратяване на топлоснабдяването; редът за осигуряване на достъп до отоплителните тела, средствата за търговско измерване или други контролни приспособления и пр. Според изричната разпоредба на чл. 150, ал. 2 ЗЕ Общите условия влизат в сила 30 дни след първото им публикуване без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителите, т.е. облигационната връзка между клиента на топлинна енергия за битови нужди и топлофикационното дружество възниква по силата на закона без за това да е необходимо съставянето между тях на нарочен документ – договор. Общите условия на ищеца са публикувани и са влезли в сила. По смисъла на чл. 153, ал. 1 и §1, т. 42 (обн. ДВ, бр. 107 от 2003г., отм. ДВ, бр. 54 от 2012г.) ЗЕ, която норма, макар и понастоящем отменена, има значение за установяване на вложените от законодателя при регламентиране 3 на правоотношенията принципи, облигационна връзка по този начин може да възникне единствено със собственика на топлоснабдения имот или титуляря на вещното право на ползване върху него. Потребител на енергия или природен газ за битови нужди е само физическо лице - собственик или титуляр на вещното право на ползване на имот, което ползва електрическа или топлинна енергия, т.е. за доставената енергия на обекта принципно винаги отговаря собственикът или титулярят на вещното право на/върху имота (р.504/26.07.2010г.-гр.д.420/2009г.-ІVг.о., ТР 2/2017-2018-ОСГК, т. 1). В отношенията между собственик и титуляр на вещно право на ползване доставената топлинна енергия следва да се заплаща от този, който ползва имота, а това е именно ползвателят. Естеството на вещното право на ползване изключва паралелното използване на имота от собственика и ползвателя, като ползването остава за носителя на ограниченото вещно право, с което собственикът следва да се съобразява до погасяването му. Правно и житейски нелогично е да се натоварва със заплащането на енергия, която друг ползва по силата на притежавано от него право, трето лице, което не я е ползвало. Подобна постановка би довела до неоснователно обогатяване за ползващия титуляр на ограничено вещно право за сметка на неползващия собственик. Ползвателят, който извлича ползите от недвижимия имот във вещно-правния смисъл на понятието, следва да се ангажира и със заплащането на тежестите, които това ползване влече след себе си, в това число и консумативните разходи, сред които дължимите за доставената топлинна енергия суми. Затова, доколкото в полза на С. А. е учредено вещно право на ползване върху топлоснабдения имот, същият следва да отговаря за заплащане на доставената до него топлинна енергия и свързаните с това плащания.